Алън Кол, Крис Бънч
Стен (8)

Глава 8

Баронът чакаше в преддверието да го повикат. Крачеше нервно и поглеждаше притеснено двамата огромни имперски гвардейци, които се правеха на статуи пред входа на покоите на Вечния император. Ако се замислеше над това — а в момента Торесен отчаяно се стараеше да не се замисля, — беше си направо уплашен. Чувство, което не бе от най-познатите за барона.

Беше извикан при Императора през половината Галактика, без дори най-малък намек за обичайната учтивост от страна на Имперския протокол. Просто му бе съобщено, че е длъжен да се яви. Веднага. Без никакви обяснения. Торесен се надяваше, че призоваването му няма нищо общо с проект „Браво“. Макар да беше сигурен, че дори добре развитата шпионска мрежа на Императора не е могла да се добере до него. Иначе беше направо мъртъв.

Най-сетне портите изсъскаха и се отвориха, от прага пристъпи дребен чиновник в дълга роба и с поклон го покани да влезе. Торесен изпита съвсем леко облекчение, като видя, че гвардейците си останаха на място. Чиновникът се оттегли и баронът се озова сам сред огромна зала, пълна с екзотични предмети, събирани от Императора в продължение на неговите хиляда години живот. Препарирани зверове от ловни експедиции по чужди светове, странни образци на изкуството, древни книги, разтворени на възхитителни илюстрации, които не можеше да възпроизведе и най-сложният компютър.

Баронът се огледа тъпо, изведнъж почувствал се невеж, като необразован селяк на някоя затънтена гранична планета. Чак след известно време забеляза силуета на мъж, който го чакаше в дъното на залата. Стоеше с гръб към Торесен и гледаше столицата на Първичния свят през леко закривената стъклена стена. Беше облечен в проста бяла роба.

Когато Торесен пристъпи и се поклони, Вечният император се обърна.

— Придворните ни уведомиха — каза Императорът — за вашата репутация на точен човек. Явно са зле информирани.

Баронът преглътна.

— Тръгнах веднага, щом…

Императорът му даде знак с ръка да млъкне. И отново се обърна към стъклената стена. Последва дълга тишина. Баронът запристъпва нервно на място.

— Ако имате предвид последните перспективи на Компанията, ваше величество, мога да ви уверя, че няма никакви преувеличения. Мога да заложа цялата си репутация на…

— Погледнете ей там — прекъсна го Императорът.

Смутен, Торесен надникна през стъклото. Долу под тях придворни от императорския двор се виеха в изискан танц на моравата на двореца.

— Вижте тези тъпо хилещи се глупци. Въобразяват си, че Империята се върти около техните титли. Че милиарди поданици се трудят неуморно, само за да могат те да танцуват.

Той се извърна към Торесен. С топла усмивка на лицето.

— Но ние с вас знаем по-добре, нали, бароне? Много добре знаем какво означава да изцапаме ръцете си. Знаем какво значи наистина да се работи.

Сега вече Торесен наистина се обърка. Човекът срещу него излъчваше ту зной, ту мраз. Какво искаше? Дали слуховете за старческото му слабоумие нямаше да се окажат верни? Не, как бе възможно да са верни? Нали в края на краищата самият барон ги беше пуснал.

— Е? — попита Императорът.

— Какво, сър?

— Защо помолихте за тази аудиенция? И давайте по същество. Имаме делегации от двайсет до трийсет планети, които търпеливо чакат реда си.

— Ами… ваше величество, това може би е някаква грешка… не ваша, разбира се, но… Аз мислех, че вие желаете да…

— Тъй или иначе, радваме се, че дойдохте, бароне — прекъсна го Императорът. — Бездруго искахме да поговорим с вас относно някои твърде смущаващи ни доклади. — Закрачи из залата и Торесен тръгна след него, като напразно се мъчеше да разбере какво означава всичко това.

— Доклади за какво, ваше величество?

— Убеден съм, че не е нищо сериозно, но някои от вашите агенти, изглежда, са си позволили известни коментари пред подбрани клиенти, предполагайки, че някои от нашите… хм… представители — евентуално са склонни към, как да се изразя… измяна?

— Например, ваше величество? — Престорен израз на изненада от страна на Торесен.

— О, нищо конкретно не ми хрумва в момента. Просто незначителни подхвърляния, че някои услуги, осигурявани от Империята, могат да бъдат изпълнени най-добре от Компанията.

— Кой? Кой е казал това? Веднага ще ги…

— Сигурен съм, че ще го направите, бароне. Но не бъдете прекалено жесток към тях. Предполагаме, че просто става дума за прекалено ревностна вярност към вас.

— Компанията не може да бъде страна в такива приказки. Нашата политика — всъщност в това е същността на подзаконовия ни акт — е абсолютно неизменна.

— Да. Да. Знаем. Собственият ви дядо навремето подписа този подзаконов акт. Одобрен от нас лично, като гарант за вашата харта. Голям мъж беше вашият дядо. Как е той, впрочем?

— Ъъ, той почина, ваше величество. Преди неколкостотин години…

— Ах, да. Моите съболезнования.

Вече бяха стигнали до вратата. Тя се отвори и дребният чиновник влезе, за да изведе абсолютно зашеметения Торесен. Императорът им обърна гръб, но след миг каза:

— А, да, бароне?

— Да, ваше величество?

— Пропуснахте да ни важете за какво всъщност дойдохте тук? Някакъв проблем ли има, или някоя специална услуга, която мога да ви направя?

Дълга пауза от страна на Торесен. Накрая баронът каза:

— Не, благодаря ви. Просто се озовах на Първичния свят и се отбих, за да ви попитам… искам да кажа, просто исках да ви… да ви изразя почитта си.

— Много умно от ваша страна, бароне. Но всичко се развива точно така, както го предвиждахме. Сега ви моля да ме извините.

Вратите изсвистяха и се затвориха. Зад Императора последва шумолене, после нечия кашлица — фатална, както изглеждаше и една от завесите се разтвори. Иззад нея пристъпи Махони. Присвит на две от неудържим кикот.

Императорът се ухили, пристъпи до една от древните дървени кантонерки и я отключи. Чекмеджето щръкна с бутилка и две чаши. Той наля от напитката.

— Опитвал ли си някога от това?

Махони изгледа чашата с подозрение. В подбрани пиянски кръгове се смяташе, че императорът има доста перверзно чувство за хумор.

— И какво е то?

— След близо двадесет години задълбочени изследвания бих могъл само да кажа, че твърде много се приближава до понятието за адско питие. Навремето му викаха бърбън.

— И ти си го направил, така ли?

— Е, с малко помощ. Тази заран ми го доставиха от лабораторията.

Махони си пое дълбоко дъх. След което изпи течността до дъно. Императорът го гледаше с огромен интерес. Дълга пауза. А после Махони кимна.

— Не е лошо.

Наля си пак. Императорът бавно отпи, после преглътна.

— Обаче няма нищо общо с истинския бърбън. Всъщност вкусът му е като на говно.

Императорът допи чашата си и си наля пак.

— Е? Какво мислиш?

— За барона ли? Такъв мошеник е, че и чорапите си ще продаде. Не е блюдолизец обаче, независимо как изглеждаше, докато си играеше с него на котка и мишка.

— Това го усети, а? Знаеш ли какво ще ти кажа? Ако не бях най-печеният в тия игри, щях да си помисля, че ще ми пререже гърлото. Или че поне ще се опита.

Императорът остави чашата си, тръшна се в едно кресло и вдигна краката си на масата.

— Окей. Срещнахме се лице в лице. Добро предложение, впрочем. И съм съгласен с теб, че този тип е достатъчно тъп и достатъчно алчен за власт, за да бъде опасен за Империята. Хайде казвай. За какво толкова трябва да се притеснява царствената ми глава?

Махони седна на съседното кресло и просна краката си до тези на Императора.

— За много неща. И нищо, което на този етап да можем да докажем. Най-многото, което мога да кажа, е, че Торесен хвърля купища кредити в нещо, което нарича проект „Браво“.

— Това пък какво е?

— По дяволите, де да знаех! Преди две години едно мое момче рискува задника си и отиде и направо го попита. Торесен не обелил и дума. Освен, че, цитирам: „Проектът е от жизнено значение за интересите на Компанията“. Край на цитата.

— И кой е твоят човек?

Махони отвърна с гримаса.

— Не мога да кажа.

— Полковник! Зададох ви въпрос!

Махони се изправи. Много добре му беше известно къде свършва приятелството и къде започват заповедите.

— Слушам, сър. Става дума за един от борда на директорите, Лестър.

— Лестър… знам го. Бях на церемонията при раждането му. Абсолютно верен във всичко, засягащо Империята. Е, разбира се, никой не е съвършен. Та значи Лестър има подозрения около този проект, така ли?

— И то големи. Торесен буквално изстисква кръвчицата на Компанията, за да го довърши. Едва поддържа някаква минимална печалба, за да останат акционерите му доволни. Въпреки това Лестър смята, че прави шашми със счетоводните книги.

— Това не е достатъчно. Дори аз не бих могъл да пратя Гвардията на Вулкан заради някакви си подозрения. Ще се лиша от целия си авторитет. По дяволите, нали аз лично основах цялата тази Империя върху принципите на свободното предприемачество и ограничих до крайност намесата на властта!

— А длъжен ли сте да вярвате в собствената си пропаганда?

Императорът се замисли за около секунда. След което отвърна със съжаление:

— Да.

— И какво да правим тогава?

Императорът се навъси, после въздъхна.

— Колко мразя да го правя. Но май нямам друг избор.

— Тоест?

— Тоест ще трябва да се лиша от един страхотен другар по пиячка. За известно време, разбира се.

Махони се изправи и викна ядосано:

— Не искаш да кажеш, че смяташ да ме навреш в онази забравена от бога дупка? Вулкан е толкова встрани от магистралата, че даже кометите свиват настрана от него и го отбягват!

— Да ми предложиш нещо по-добро?

Махони премисли набързо. А после поклати глава, допи си бърбъна и попита:

— Кога да тръгна?

— Искаш да кажеш, че още си тук?