Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sten, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2002

ISBN 954-585-305-0

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №90

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

История

  1. — Добавяне

Глава 34

За човек, който току-що бе предотвратил малък преврат, Айда изглеждаше мрачна. Тя беше намерила проект „Браво“. Дори с помощта на Стен локализирането му се бе оказало гадна задачка. Очевидно се намираше близо до Реда. Или по-скоро до някогашния Ред. Но цялата зона представляваше плетеница от коридори, цехове и жилищни отсеци. И специално конструирани за целта компютърни хитрости, плод на усилията на някой гений, пред когото Айда можеше само да изпита възхищение.

— Това, което направих — поясни тя на групата, събрана около терминала й — беше да приема, че проект „Браво“ е изолиран от останалата част на Вулкан.

— Естествено — каза Стен.

Айда го погледна гневно.

— Това означава, че хората, работещи по него, трябва да са държани под изключителни мерки за сигурност. Но това са специални хора. Не затворници. Затова предположих, че на тях би трябвало да са осигурили щастлив живот. Най-добрата храна. Пиене. Секс. И всичко останало.

Доктора се усмихна с гадна малка мечешка усмивка. Айда имаше повече мозък в главата, отколкото беше допускал.

— Залових се да проследя транспортите на луксозни пратки храна. Продоволствия за хора от висок ранг и прочие.

— Тогава какъв е проблемът? — попита Стен.

Айда набра няколко клавиша. Пред очите им разцъфна триизмерен модел на проект „Браво“.

— Проекция — каза Йоргенсен. — При пряк щурм жертвите ни ще са неприемливи. Мисия под съмнение при конвенционална тактика.

Доктора огледа изображението. Мустаците му помръднаха в знак на съгласие. Всички очакваха неговите заключения.

— При сегашните обстоятелства — заяви той — Йоргенсен е прав. Но какво ще кажете, ако се придвижим с една фаза напред?

Йоргенсен помисли малко и каза:

— Аха. Черни операции… Увеличен натиск… Цел „Браво“… Да… алтернативи… но са твърде много, за да се пресметнат.

Обсъдиха го.

— Аз лично гласувам за следващата фаза — заяви Стен.

 

 

— Какво се очаква да кажа, по дяволите? — прошепна Стен.

Доктора се мъчеше да си придаде презрителен израз. Все още не можеше да го докара достатъчно убедително.

— Обичайните вдъхновяващи глупости. Вас, хората, лесно може да ви впечатли човек.

— Щом е толкова лесно, защо ти не се качиш на тези сандъци?

— Много просто — отвърна равнодушно Доктора. — Както ти самият казваш, кой ще повярва на едно пухкаво мече?

Стен изгледа останалите членове на екипа.

— Кажи им всичко, освен истината, момко — поучи го Алекс. — Те така или иначе няма да го разберат.

Бет само му се усмихна. Стен въздъхна дълбоко и се закатери върху накамарените сандъци.

Четиридесетината събрани в склада мигрита го зяпнаха. Зад тях водачите им — отрепи го гледаха с любопитство.

— Не знам какво ще си помисли Компанията за вас — каза Стен. — Но като ви гледам, мене лично адски ме плашите!

Последва лека тръпка на веселие.

— Стария ми казваше, че най-важният инструмент е четирикилограмовият чук. Използваше го да удря с него от време на време началниците си между веждите, само за да им привлече вниманието… Сега ми трябват седемдесет и четири килограмови чукове. И вие с бригадите си ще привлечете вниманието им. Считано от следващата смяна.

Командирите на ядра под него забръмчаха.

— Вие всички си знаете работата и с вашите хора си я вършите от много време. Няма аз да ви уча вас, старите майстори, как се кове желязото. Запомнете само едно. Ние сме много малко. Ние сме също като чирака с половината сандък инструменти. Ако ги счупим рано, няма да си свършим работата.

Мъжете закимаха. Стен им говореше на техния език. Мустачките на Доктора потръпнаха. Правилна процедура, прецени той, въпреки че не схващаше аналогиите.

Стен изчака, докато приказките заглъхнат, и вдигна ръка.

— Свобода за Вулкан.

Даде знак на отрепите да отведат мигритата през тръбите към техните зони и скочи от сандъците.

— Е, Алекс?

— А бе не знам… но май ще мине. Да, ще мине.

 

 

Мигрито изгледа оръжието скептично. Не вдъхваше много доверие — две споени двайсетмилиметрови медни водопроводни тръби. Отвинти тапата, изтърси две от таблетките натриев тиосулфат в шепата си, напъха обратно оръжието под работния си комбинезон и закрачи по коридора.

Вдишване… издишване… вдишване… нормално… просто отиваш да докладваш за малката авария на старшията. Няма нужда да бързаш…

Натисна звънеца на вратата. Стъпки отвътре, и забравилият да сложи очилата си старши надникна навън.

Изглеждаше озадачен. Попита нещо, което мигрито не можа да чуе заради бученето в ушите си, докато измъкваше оръжието и натискаше възпламенителния бутон. По волфрамовите жици протече ток. Жичките се нажежиха и подпалиха амониевонитратната смес.

Сместа разкъса тампона със синилна киселина и избълва газ в гърлото на старшията. Той изхъхри и се олюля.

Упражнението приключи. Мигрито хвърли газовата си пушка на гърдите на мъртвия тех и се отдалечи. Извади амилнитратната капсула от джоба на комбинезона си и я счупи — тя беше противоотрова, — свали предпазните ръкавици и си тръгна по страничната транспортна лента.

 

 

Айда небрежно завъртя длан и капакът на робота се отвори. Тя огледа подредените в търбуха на автомата-сервитьор десерти.

— Започна да дебелееш — предупреди я Йоргенсен.

— Поправка. Аз не дебелея. Аз съм дебела. И смятам да стана още по-дебела.

Започна да тъпче някакво мегакалорично разточителство в устата си, докато с другата ръка набираше нещо на компютърната клавиатура.

— Изтри ли ги? — попита Стен.

— Още преди часове.

— Тогава какво правиш сега, по дяволите?

— Порових и напипах ключа към ликвидните сметки на Компанията. Ако успея да се свържа, ще мога да прехвърля каквато си искам сума по сметка в някой друг свят.

— Като регистър за Свободна търговия?

— Това би могло… опаа! — Ръката й пробяга по клавишите и светкавично изключи терминала от мрежата. — Тия подозрителни кретенчета са скрили тук засичащ ключ.

— Какво прави тя? — попита Бет.

— Урежда си личния пенсионен фонд — отвърна Стен.

— Това го разбрах — отвърна му Бет презрително. — Имах предвид изтриването.

— Предположихме, че службата за сигурност на Компанията и патрулът ще поддържат записи за нарушителите на реда. Мигрита, които все още не са за прогаряне на мозъка или за пулверизация. Айда локализира записите и ги изтри.

— Направих нещо повече — каза Айда. — Вкарах към тази база код ЗАБРАВИ, така че нововъвежданите данни ще се заличават автоматично.

Бет изглеждаше впечатлена. Айда отново се обърна към клавиатурата и каза:

— Да опитаме един друг трик с тези сметчици.

 

 

— Тук е радио „Свободен Вулкан“ — прошепна гласът в милионите говорители.

Паникьосани техници се мъчеха да засекат с проследяващата апаратура източника на предаването. Но тъй като сигналът се предаваше по кабел до стотици различни предавателни станции, сменяйки ги по случаен признак няколко пъти в секундата, задачата им беше безнадеждна.

— Започна се. Ние, народът на Вулкан, започнахме ответни удари. Тази смяна бяха премахнати няколко висши служители на Компанията заради престъпления към работниците, които са извършвали от години. И това е само началото. Ще има и още.

 

 

Стен се отпусна в креслото и набра команда за наркобира. Изпи я и натисна бутона за още.

— Някакви жертви?

— Само една. Осемнадесето ядро. Свръзката ни е бил спрян от контролен патрул. Прикриващите го се паникьосали и открили огън. Загинали са и тримата патрулни.

— Трябва ни името на този мъж — каза Доктора. — Мъчениците са живителният сок на човешките революции.

Стен надигна втората бира. В момента не беше в настроение.

 

 

— Сега излиза гаврошчето — одобрително каза Доктора.

Изтегнат до пандата във вентилната тръба над Центъра за посетители, Стен фокусира далекогледните си очила. Най-после откри отрепа, облечен в мигрантски комбинезон — вреше сред тълпата гости от други светове.

— Накарал си го да си вземе баня, надявам се — каза Доктора. — От него се очаква да прилича на ангелче, което всяко човешко същество от мъжки пол би пожелало да гушне.

Стен погледна четирите мигрита, облечени в униформи на социопатрули, които се провираха през тълпата и подвикваха на „гавроша“.

— По-бавно, момче — промърмори Стен. — Ще им се изплъзнеш.

Сякаш чуло го, момчето започна да щъка безцелно на зигзаг сред тълпата, докато „патрулите“ го настигнат. Шоковите палки се надигнаха.

— Ах — въздъхна доволно Доктора. — Чувам чак оттук крясъците на малкото зверче. Какво става?

— Ето ги!

Разгневени астронавти наскачаха от бара, където отрепът беше позволил да го „хванат“.

— Сериозно ли са възмутени?

Стен обходи с очилата си физиономиите на астронавтите.

— Много.

Външните се скупчиха около мелето. Един от тях изкрещя нещо на патрулите.

— Хайде — промърмори Стен. — Раздвижвай ги.

Отрепът се оказа по-добър актьор от четиримата възрастни. Падна, но извъртя глава и заби зъби в крака на единия от мъжете. Фалшивият социопатрул изкрещя и го удари с шоковата си палка.

Това свърши работа. Астронавтите се превърнаха в озверяла тълпа, награбиха бутилки и започнаха да чупят стъкла. Четиримата „патрули“ грабнаха момчето и затичаха към изхода.

Стен натисна клавиша на миникомпютъра до себе си и алармата за безредици запищя.

— Кажи ми какво става — замоли го нетърпеливо Доктора.

— Нашите хора се разкараха от купола. Чудесно, ето го отделението за борба с безредици, в ударен строй.

— Какво правят скапаняците астронавти?

— Нападат.

— Великолепно. Сега би трябвало да видим как първите двама-трима патрули падат. Някой би трябвало да изпадне в паника и да включи палката си на пълна мощност и… — Доктора се усмихна блажено.

— Така стана. Първият войник падна. Олеле!

— Искаш да кажеш, че справедливо разгневените чужденци, видели с очите си бруталната саморазправа над едно чаровно дете, и нападнати от главорези, реагират по възможно най-усърдния начин. Моля те, опиши ми го, Стен. Ядат ли Социопатрули?

— Не.

— Жалко. Това е една човешка характеристика, която отначало не можах да схвана. Можеш да продължиш.

Стен грабна маркуча, промуши го през решетката и включи резервоарите с повръщащ газ към Центъра за посетители, грабна Доктора и двамата бързо се заизмъкваха.

— Великолепно, Стен. Великолепно. Свободните търговци са най-неуморните разпространители на слухове. В най-лошия случай Компанията ще си спечели лоша репутация. При повечко късмет неколцина от тези космически моряци може да се окажат моралисти — в което се съмнявам — и ще откажат товара. Особено след като започнат да се чудят защо Компанията не само ги забърква в безредици, ами на всичкото отгоре ги обгазява.

Стен реши, че единственото, което можеше да направи Доктора по-щастлив, е клането на сирачета.

 

 

ДИРЕКТИВА НА КОМПАНИЯТА — ДА СЕ ПРИЛОЖИ НЕЗАБАВНО

Поради лоша производителност, следните зони за забавления, предназначени за неквалифицирани мигрита, да се затворят незабавно: Номера 7, 93, 70.

 

 

„Ескплозиите във вакуум са голяма работа — реши Алекс за стотен път, докато наблюдаваше превръщащия се в огнено кълбо лихтер. — Правят почти съвършена сфера.“

Вдигна куфарчето си е експлозиви и се запъти към входа на товарния пристан.

Четири други сандъка, освен оня, който току-що беше гръмнал чуждопланетния товарен кораб, бяха натоварени от тъпаците и чакаха реда си. С една малка подробност. Само някой с опита на Алекс можеше да разбере, че те никога няма да отлетят. Едната експлозия трябваше само да привлече вниманието на Свободните търговци — унищожавайки само един роботизиран лихтер, — а останалите бомби щяха да откажат Свободните търговци да товарят от Компанията.

 

 

ДИРЕКТИВА НА КОМПАНИЯТА — САМО ЗА ПЕРСОНАЛ ОТ СИГУРНОСТТА

Считано от този момент, всички лични карти на персонала, служещ в следните зони: Център за посетители. Товарен отсек, Складови отделения, се подменят. Новите пропуски ще се връчват индивидуално. От този момент всеки член на патрул или кадър от сигурността, който не засече лица със стари карти, ще бъде обект на сурови дисциплинарни процедури.

 

 

Секретарката внимателно огледа бюрото на Гайцен. Светлинната писалка беше поставена на мястото си, дисплеят с въвеждащите данни, предназначени само за екзеци — включен на ИЗЧАКВАНЕ, столът — разположен на необходимите сантиметри от бюрото.

„Ефикасността е всичко, Станскил“ — обичаше да й повтаря Гайцен. „Скапаняк“ — помисли тя. Странно защо не го казваше и в леглото. Много го беше страх за сърцето, може би.

Отиде до вратата, докосна я с длан и се огледа за последно. Всичко си беше познато и на мястото, точно така, както искаше екзекът. Прекрачи през прага и както й бяха указали, остави работния си комбинезон в антрето. Провери часовника. Гайцен всеки момент щеше да излезе от ваната.

Коленичи пред шахтата и нетърпеливо очакващият я отреп отвори решетката. Жената пропълзя вътре и се скри.

Докато се извиваше неловко на деветдесетградусовия завой във вентилационната мрежа, секретарката съжали, че нямаше да може да види как Гайцен се отпуска в любимото си кресло.

 

 

— Алвор?

— Да, Юх? — Брадатият водач на ядро се обърна.

— Твоят екип ли се е справил с този Браун?

— Никога не съм чувал за тоя скапаняк.

Стен кимна и погледът му пробяга по рапорта на сигурността. Този, който беше убил Браун — някакъв нископоставен екзек в Отдела за Планиране на производството — изглежда, си беше отмъщавал лично. Той се замисли за миг. Не. Свободен Вулкан нямаше да поеме отговорността и за това убийство. Нека Компанията се объркаше още повече.

 

 

ДИРЕКТИВА НА КОМПАНИЯТА — САМО ЗА ПЕРСОНАЛА ПО СИГУРНОСТТА

Преди началото на рутинните патрули се консултирайте с началника на сменните екипи и със схема Р79Л. Зоните, отбелязани със синьо, трябва да се охраняват само от четиричленни екипи, въоръжени с оръжие за борба с безредици. ОБСЪЖДАНЕТО НА ТАЗИ ПРОМЯНА С НЕКВАЛИФИЦИРАН ПЕРСОНАЛ Е ЗАБРАНЕНО.

 

 

— Тук е гласът на „Свободен Вулкан“ — отекнаха говорителите. — Бихме искали да разберем как се чувствате вие, Екзекутивни служители и сътрудници по сигурността. Примката около вратовете ви се затяга, нали? Стават разни неща напоследък, нали? Какво стана с онзи социопатрул, изпратен в склад Игрек–008? Повече не се обади, нали? Ами екзек Гайцен? Виж, това трябва да е било доста неприятно. Нито пък е умрял по възможно най-бързия начин. Може би неговият случай ще накара вас, екзекутивите, използващи секретарките си за джойгърли, да се позамислите. Да. Примка има. И тя се затяга все повече.

— Успяхте ли да го засечете? — изръмжа Торесен.

— Не, сър. Опасявам се, че изобщо няма да можем.

Торесен угаси екрана и превключи на друг отдел.

— Тук Семантика. Да, бароне?

— Имате ли анализ на този глас?

— Да, Много е сложно, сър. Не е на мигри, нито на тех. Въпреки че гласът на „Свободен Вулкан“…

— Наредено ви е да не използвате този израз, тех!

— Съжалявам, сър. Според нас гласът е синтезиран. Съжалявам.

Торесен изключи, погледна часовника и се запъти към оръжейната. Измъкна една сабя от скобите и се извърна срещу инструктора си.

— Хайде — изрева му той. — Все едно че наистина го искаш!

 

 

Стен огледа колебливо хидропонната ферма. По нищо не личеше, че Алекс е шетал из нея. Агриботите продължаваха усърдно да се грижат за продукцията, предназначена за консумиране от екзеци.

— Сигурен ли си, че ще задейства? — попита той скептично.

Алекс го потупа покровителствено по рамото.

— Знам, че не ти е ясно какво виждаш, момко. Ама недей да учиш дядо си как се правят деца.

Стен го последва до товарния док и се сниши вътре. Алекс притвори вратата и я блокира с метална пръчка.

— Ей, сега ще ме видиш…

Щракна малка запалка, хвърли я през процепа във фермата и отплесна металната пръчка. Докато вратата се затръшваше, Стен видя как помещението се изпълни — от пода до тавана — с бушуващи пламъци.

— Знаеш ли — каза Алекс, когато ударната вълна се блъсна във вратата на люка. — На това му викат прашна експлозия. Хайде да се разкараме оттук.

 

 

НА ВНИМАНИЕТО САМО НА ЕКЗЕКУТИВНИЯ ПЕРСОНАЛ

Напоследък сме свидетели на обезпокояващо количество молби за прехвърляне, ранно пенсиониране и оставки. Много сме разочаровани от това явление. В тези безспорно неспокойни времена Компанията се нуждае от своя най-квалифициран персонал, който да изпълнява достойно своите отговорни задължения. По тази причина всички подобни молби ще бъдат отхвърляни до следващо нареждане.

Торесен

 

 

Уеб преряза гърлото на социопатрула, изправи се и обърса ръцете си. Пристъпи към единствения оцелял от десетчленния патрул, притиснат до стената от две навъсени мигрита.

— Пуснете го, момчета.

Изненаданите мигрита освободиха патрула.

— С теб ще се разберем така — каза Уеб. — Теб няма да те смачкаме като останалите говна. Ще те пуснем да си идеш.

Хората на Уеб го изгледаха изумени.

— Сега ще се върнеш в говняната си барака и ще разкажеш на приятелчетата си какво се е случило.

Патрулът, вкочанен от ужас, само кимна.

— А другия път, като те сложат патрул, няма защо да ни се правиш на герой. Не вдигай много шум. И не надничай много-много по коридора, дето може да става нещо, за което не искаш и да знаеш. Пуснете го да бяга, момчета.

Патрулът ги изгледа и заотстъпва. Стигна до завоя на коридора, обърна се и хукна.

— Мислиш ли, че ще направи квото му каза, Уеб? — попита един от мъжете.

— Няма значение. Все едно, тоя вече е извън играта. Пък и не мислите ли, че сигурността ще се зачуди как така се е измъкнал, без да му потрошим кокалите?

— Все пак не разбирам.

— Затова не си водач на ядро. Все още. Хайде. Да се махаме.

 

 

Петчленният патрул залегна, когато Фрик и Фрак изсвистяха от таванските греди на склада. Единият от мъжете намери време да вдигне тежката пушка и да пробие дупка в няколко от сандъците наоколо, преди миникапсулите с бял фосфор да се възпламенят.

Двете същества закръжиха с любопитство, поглеждайки към ада, закипял под тях, докато фосфорът разкъсваше кости и плът, след което кацнаха в отвора на очакващата ги вентилационна тръба и се скриха.

 

 

— Ей, ти! Какво е това?

— Соево телешко — отвърна Стен. — Ще желаете ли?

— Не. Допълнителни болести не ми трябват. Ще си сипя сам.

Медицинският тех гребна с черпака от баката и мина напред по опашката.

Стен, изписал грижливо равнодушие на лицето си, хвърли поглед през редицата прислужващи към Бет. Двамата бяха облечени в бели комбинезони и не се отличаваха от останалите работници на многобройния персонал на Яслите. Част от мозъка на Стен започна да отброява времето, докато другата долавяше откъслечните разговори по масите наоколо.

— Това скапано малко чудовище! Татенце това, татенце онова, днес ще аз ще съм космическия главорез и…

— Ако не ни трябваха, Компанията щеше да прати в космоса скапаните…

— Да им разказваме приказчици, да ги храним, да им чистим акото, като се нацапат. Компанията изобщо не ни плаща, каквото ни се полага.

— Ти как се оправи с твоя Били?

— А, с онова тъпо копеле се разбрахме. Напъхах го в една канална шахта и го оставих там две смени. Ще се научи тоя скапан нещастник.

— Всъщност, докторе, Компанията няма нужда да издържа тия същества по начина, както се прави сега. Мисля си, че трябва да се приложи програма с използване на атрофна ампутация.

— Хмм. Интересна идея. Можем да я доразвием…

Време беше.

Стен прещрака предпазителя на уилигъна и го измъкна, със свит на спусъка пръст. Двамата социопатрули се втурнаха през вратата и паднаха, пронизани в гърдите. Дупките бяха големи като юмрук.

— Залегни! — извика Бет. Прислужниците зяпнаха, когато Стен подхвърли две гранати от колана си насред помещението, и се проснаха на пода.

Бет хвърли шепа възпламенителни сачми и двамата залегнаха до обслужващите столовата.

Минаха секунди напрегната тишина и от другата страна на помещението се чуха крясъци. И гръм, обгръщащ всичко.

Стен вдигна глава и погледна Бет. Тя се смееше. Той се изправи и я надигна. Разтърси я. Тя се съвзе и той я задърпа към боклукчийската шахта, която беше спасителният им изход.

Всъщност беше започнал да я разбира малко по-добре.

 

 

— Слушате „Свободен Вулкан“. Ние знаем какво е да си мигри. Да живееш непрестанно под ботуша на Компанията. Да знаеш, че не съществува нито закон, нито справедливост, освен за онези, които държат задушаващата примка на властта. Сега справедливостта ще се завърне на Вулкан. Справедливост за всички, които са живели поколение след поколение в терор.

— Мигранти. Вие много добре знаете каква ужасна подигравка са вашите Съветници и колко бледо ехо на бруталността на Компанията са вашите „комисии по оплакванията“.

— Но на всичко това идва краят. От тази смяна нататък Свободен Вулкан ще налага правото, познато на всички свободни хора в галактиката.

— Ако вашият надзирател ви принуждава да работите двойна смяна, ако вашият колега по работа доносничи на Компанията, ако вашите синове и дъщери са били покварени или отвлечени от Компанията — на тези злодейства ще се сложи край. Веднага. Ако не, Свободен Вулкан ще приключи с онези, които ги вършат.

— Ако имате оплакване, споделете го. Гласно. Вие няма да знаете кой около вас е Свободен Вулкан. Може да е вашият съсед по работа, другият работник на поточната линия, някоя джойгърл или някой джойбой в Купола… дори някой тех. Но вашите думи ще бъдат чути и нашите съдилища ще произнесат присъдата.

— Ние ви носим справедливост, хора на Вулкан.

 

 

ОТ КОМПАНИЯТА — ДО ВСИЧКИ СЪВЕТНИЦИ И ЕКЗЕЦИ ПО СИГУРНОСТТА — ДА СЕ ПРОЧЕТЕ И ДА СЕ УНИЩОЖИ

Внезапният отказ на неквалифицираните мигрита от участие в нашата програма по жалбите е сведен до знанието ми. По наше мнение, тревогата заради малката банда злоумишленици, назоваващи себе си „Свободен Вулкан“, е прекомерна и неоправдана, тъй като вече сме в състояние да преустановим терора.

Екзекутивите по сигурността вече локализират основните зони, в които липсва такова участие в комисиите по жалби, тъй като отказът от участие очертава разположението на злоумишлените елементи. Незабавно да последват подходящи, възможно най-сурови мерки. Категорично се препоръчва на всички Съветници да накарат работниците, чието благосъстояние зависи от техните усилия да разберат, че веднага щом на тези злодеяния бъде сложен край, онези, които са ги подклаждали, налагайки своята перверзна система на „правосъдие“, също ще бъдат сурово наказани.

Торесен.

 

 

— Мина ми през ум — каза Айда, докато раздаваше чашите с алкохол — че между нас тук няма човек, с когото родителите му биха искали да имат нещо общо.

— Някои от нас — отвърна сухо Бет — са хора, които преди всичко сами не биха искали да имат нещо общо с родителите си.

— Да не сме нещо сърдити, моме?

— Родители ли? — изпищя Фрик. — Какво я интересува колонията, нашата колония? — Фрак изписука в знак на съгласие.

— Вие, човеците, ако не нанасяте рани на себеподобните си — каза Доктора, — нямате търпение да наранявате самите себе си, не е ли така?

Стен се заинтересува от темата.

— Как пандите се оправят със своите родители, Докторе?

— Това при нас не е фактор. Първо, в размножителния процес мъжкият откъсва члена си след копулация и бързо — „кърви“ май е подходящ аналог — до смърт. — Мустачките на Доктора леко потрепнаха. — Щом малкото се зачене, в женската то съществува… аа, като паразит, докато се роди. Раждането естествено става в момента на смъртта на женската.

Бет примигна.

— Това не ви оставя много възможност за сексуален живот, нали?

— Понякога съм се чудил защо всъщност човешкият мозък не се намира под пъпа — отговори Доктора. — След като повечето мисъл у човеците се занимава с точно тази област от физиологията ви. Но за да отговоря на въпроса ти, тези от нас, които са сериозно загрижени за своето бъдеще, се кастрираме навреме. Тази операция, освен всичко друго, увеличава продължителността на живота ни със сто земни години.

Стен не можеше да реши дали да се разсмее, или да се притесни.

— Аха, сега разбирам — намеси се Йоргенсен. — Значи крачиш нагоре по пътя. Пред теб е мишената. Залягаш зад някой храст, пръскаш прозореца, после на зигзаг до вратата, отваряш я с ритник, хвърляш гранатата, стреляш и викаш: Мамо, прибрах се!

— Бе не разбирам какво толкова сте се загрижили — каза Алекс. — Никой от нас няма да излезе жив от „Богомолка“. — Той допи питието си и мина на второ. Не изглеждаше особено притеснен.

 

 

Пот капеше от челото на Съветника по разкъсаната му, оцапана роба.

— В тази история просто няма нищо вярно. Моето отношение към вас, мигритата…

— Ние можем да използваме тая дума — прекъсна го един мургав мигри, — но това не значи, че в твойта уста звучи на място.

— Извинете. Вие сте съвсем прав, разбира се. Но… честна дума, никога не съм си позволявал да лиша никой… мигрант работник от справедливо спечеленото от него време за личното му добруване. Тази версия е измислена от враговете ми.

Петимата водачи на ядра го изгледаха с неверие.

Стен ги наблюдаваше, скрит зад паравана в края на изоставения склад, където се провеждаше импровизираният „съд“. Стори му се интересно, че вече не изпитва толкова силна омраза към стария си познайник, Съветника. От друга страна, нямаше никакво желание да се намесва.

— Можете да проучите досието ми — продължи Съветникът. — Винаги съм бил известен със своята порядъчност.

Горчив смях заглуши това, което се канеше да каже.

— Това ще го зарежем засега — каза Алвор. — Все още остава фактът, че назначаваше мигрита на смени, при които да загинат, само защото отказваха да ти дадат това, което искаш от тях. Познавам двама, дори трима, които си изпратил за прогаряне на мозъка.

Мигрито в края на масата, който до този момент гледаше Съветника безмълвно, изведнъж се изправи.

— Имам въпрос, момчета. Искам да го поставя лично на Негово говнярство. Какво поиска от моята Жанис, та я принуди да се чупи и да избяга при отрепите?

Съветникът облиза устни. Мигрито го сграбчи за косата и го надигна от стола.

— Не отговори на въпроса ми.

— Ами… това беше… просто опитът ми за общуване беше разбран погрешно.

— Общуване. Тъй ли? Тя беше само на десет.

Стен се изправи. Но мигрито, който беше хванал Съветника, отстъпи назад и само погледна останалите водачи на ядра.

— На мен повече не ми трябва, по дяволите! Гласувам „виновен“.

И целият хор съдебни заседатели изрази съгласие.

— Единодушно — обяви Алвор. — Каква е присъдата?

Стен изрита паравана.

— Предайте го на приятелите му. Навън.

Съветникът се ококори. Кой беше този? А после закрещя и се задърпа, когато водачите на ядрата го докопаха. Разтвориха двойната врата и го изхвърлиха навън. Съветникът залитна, олюля се и се озова в ръцете на чакащата навън тълпа работници.

Алвор затвори вратата. Но звуците на озверената тълпа отвън бяха твърде красноречиви.

Това беше първият съд.

 

 

— Също като бутане на домино — каза Стен. Двамата с Алекс се бяха запътили към кораба. — Още три цикъла и ще можем да престанем да се крием зад храсталаците, да започнем революцията и да накараме Гвардията да се размърда.

— Недей да броиш яйцата преди да са се измътили.

— Какво значи това, по дяволите?

— И аз не знам.

— Няма ли най-после да заговориш нормално, по дяволите?

— Просто си отпуши ушите, момко.

— Виж сега. Подготвили сме всичко. А — съпротивата е налице. Б — започваме да налагаме правосъдие за греховете и избиваме всеки екзек и всеки смотан тех, който може да брои до повече от десет.

— Дотук всичко е наред.

— В — правим оръжия и обучаваме мигритата как да си служат с тях. Г — избираме свое алтернативно правителство, точно както ни научи инструкторът. И накрая, Д, плесваме ръце след три цикъла и революцията почва.

Алекс метна пушката си на рамо — този сектор вече беше достатъчно сигурен, за да могат мигритата свободно да ходят из него въоръжени — и спря.

— Не знаеш едно нещо, Стен — каза той. — Мъж или жена, хванат ли оръжие, не можеш да кажеш какво ще стане после. Ще ти дам един пример. Моят брат, казваше се Мартин. Отиде на един хубав свят, варварски, за който нашият император реши, че му трябвало ново правителство. И значи вдигат те населението, и ги учат как да се бият и да се гордеят с това.

— И какво? — попита Стен.

— Та вдигат те шибаното червено знаме на революцията и се почва. Народът изколва аристокрацията. Брат ми им прави ново правителство вместо старото. Обаче на народа вече толкова му харесва кръвта и клането, че правят на кайма и новото си правителство, също като старото. Брат ми се чупи от планетата без една ръка и програмата се проваля. Сега си гледа овцете в Единбург, а аз дойдох да пазя честта на клана. Казвам ги тия неща, за да разбереш. Кибрит на деца не се дава.

Двамата минаха през въздушния люк към кораба. И ги посрещна дивашкият рев на Айда.

— Скапано! Скапано! Скапано!

Един от компютърните терминали профуча през залата и се натресе в стенописа отсреща.

— Какво става?

— Виж само какво направиха скапаните ти мигрита! — Тя махна с ръка към екраните в помещението. Това са всички канали на охраната! Виж ги тия глупаци!

— По дяволите, Айда! Обясни ми какво става!

— Доколкото мога да преценя — обади се Доктора, — социопатрулът прехвърляше няколко нерегенерирани мигрита в Екзотичната секция. Един от мигритата сигурно е имал приятели.

Стен погледна екраните, след което пристъпи до алкомата и си наля чаша.

— И те са решили да го освободят — продължи Айда. — Естествено патрулът повика подкрепления, същото направиха и приятелите на оня. Което засмука повечето ни ядра в южната част на Вулкан. Виж.

Стен погледна бързо сменящите се изображения по екраните. Започна да разпознава отделни лица на водачи на съпротивата.

— Все едно — каза Йоргенсен — че вадят всичките си оръжия и тръгват на лов за мечка.

Айда изсумтя презрително и започна да включва звука на мониторите. Стен седна и се загледа.

Видя крещяща тълпа мигрита, щурмуващи формация патрули, барикадирали се зад преобърнати грависледи. Оръжията за борба с масови безредици заизсипваха огън и мигритата започнаха да падат.

На друг монитор една мигрантка, размахваща отрязаната глава на патрул, предвождаше борци на съпротивата срещу социопатрула. Камерата трепна и екранът угасна, но изглеждаше, че падналите патрули бяха повече от мигритата.

Трети екран показваше неподвижна сцена при входа към Екзотичната секция. Люкът беше барикадиран и патрулите бяха разположили блокади около позицията си. От всички околни коридори и вентилационни проходи срещу тях се изсипваха мигрита.

— Скапано — въздъхна Стен.

— Това вече го казах — отбеляза Айда.

Стен се обърна към Йоргенсен.

— Миюйткина.

Очите на Йоргенсен се изцъклиха и той изпадна в транс.

— Прецени обстановката. Програма.

— Изчисляване на точен процент невъзможно. Но като цяло — неблагоприятна.

— Детайли.

— Ако се допусне начало на революция, особено режисирана като настоящата, преди да е настъпил подходящият момент, ще възникнат следните проблеми: най-силно мотивираните и обучени хора на съпротивата най-вероятно ще станат жертви, тъй като ще атакуват повече спонтанно, отколкото по предварителен план; нелегалните сътрудници ще бъдат премахнати, тъй като за тях излизането на открито ще се превърне във въпрос на оцеляване; тъй като въоръжените усилия няма да се проведат с пълна ефективност, вероятността съществуващият режим да успее да потуши революцията с военни средства е почти сигурна. Примери за по-горното са…

— Прекъсни програма — каза Стен. — Ако изгърми, колко време ще ни трябва, за да възстановим отново нещата?

— Фразеология неясна — отвърна Йоргенсен. — Но разбрана. След потушаването на революцията насилието ще се усили. Възстановяването на революцонната дейност ще отнеме голям период между десет и двадесет години.

Стен дори не си направи труд да изругае. Просто си наля още пиене.

— Стен! — изведнъж извика Бет. — Виж. На оня екран.

Стен се обърна. И зяпна. Екранът, към който му сочеше, беше фиксирал входа към Екзотичната секция.

— Но — чу той гласа на Доктора, — тези не са от нашия персонал.

Не бяха. „Тези“ означаваше плътна стена от мигрита. Невъоръжени, понесли тояги и импровизирани метални колове. Щурмуваха въпреки съсредоточения огън на патрулите, струпани пред входа. И загиваха.

Но продължаваха да настъпват през телата на мъртвите и най-сетне се хвърлиха върху защитниците. Звукът беше изключен, но Стен можеше да си го представи добре. На екрана се мярна някакво момче, не повече от десетгодишно. Размахваше… Стен преглътна. По „нещото“ в ръката на момчето все още висяха дрипи от униформата на патрула.

Нови мигрита се понесоха напред, помъкнали над главите си стоманени пейки, изтръгнати от работните цехове. Заблъскаха с тях по вратите на Екзотичната секция и вратите се сринаха.

Йоргенсен, който все още се намираше в своя транс на боен компютър, продължаваше да реди монотонно:

— Има обаче и примери на спонтанен успех. Както например на лишеното от расови права гражданство на Йоханесбург.

— Два Миюйткина — сряза го Стен.

— Бе имам едно предложение — каза Алекс. — Предлагам да се присъединим, или нашата революция ще мине без нас.

 

 

Стен прекрачи през разбитите прозорци на контролната капсула на купола за развлечения и погледна надолу към хилядите лица, обърнати към него. Потни, окървавени, мръсни, ръмжащи.

Нямаше никаква логика. Само една ракета можеше да направи на пух и прах не само струпалия се тук екип на „Богомолка“, но и всички работници от съпротивата, които толкова усърдно бяха привличали и обучавали с месеци.

„По дяволите логиката“ — каза си Стен и вдигна ръка за поздрав.

— Вулкан! — Гласът му отекна из купола. Прецени, че все още има функциониращи наблюдателни камери на сигурността и че го наблюдават. Зачуди се дали Торесен ще може да го идентифицира.

— Свободни мъже и жени на Вулкан — поправи се той. Изчака, докато мощният рев заглъхне. — Ние дойдохме на Вулкан, за да ви помогнем да извоювате свободата си. Но вие нямате нужда от нашата помощ. Вие щурмувахте оръжията на Компанията с голите си ръце. И победихте.

— Но Компанията все още е жива — продължи той. — Живее, окопала се в Окото. И докато не получим възможността да отпразнуваме победата си там, в Окото, все още не сме спечелили нищо.

— Сега е моментът! — викна той. — Сега е моментът да ви помогнем. Да ви помогнем да освободите Вулкан! — И изключи мегафона и се прибра в капсулата.

Алекс му кимна одобрително.

— Не ги разбирам тия работи, но признавам, че речта ти беше добра. Дай сега да не се моткаме, ами да пращаме сигнала и да почваме работа.

 

 

МЮОР ЮДЖХХ ММУИ ОЕРТ ММСВ ССВХ АВЛО…

Махони отстъпи встрани и остави Императора сам да разчете декодираното съобщение:

ПЪРВА ФАЗА ИЗПЪЛНЕНА. НА ВУЛКАН ЦАРИ ПЪЛНА БЪРКОТИЯ. МОЛЯ ЗАПОЧНЕТЕ ВТОРА ФАЗА.

Императорът си пое дълбоко дъх.

— Изпратете незабавно Гвардейски Първи и Втори щурмови съгласно Операция „Браво“, полковник.