Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sten, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2002

ISBN 954-585-305-0

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №90

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

История

  1. — Добавяне

Глава 26

Стен подсвирна беззвучно и ритна вратата зад себе си с петата на ботуша си. Мухите вече забръмчаха около отрязаната глава на Х’мид върху тезгяха.

Стен се наведе, пръстите му докоснаха кървавата локва около обезглавения труп. Все още малко лепкава… преди не повече от час. Стен се пресегна над рамото му и издърпа малкото парче волфрам, увиснало между плешките му.

Огледа се, после тихо затича по стъпалата към жилищните помещения на магазинера. Никакви следи от грабеж. Лошо, много лошо. Предпазливо надникна през един прозорец и веднага се дръпна назад.

Два покрива по-надолу бяха залегнали трима К’рийя и надничаха към улицата. А долу… още един, по маршрута, по който се беше измъкнал Стен. Много лошо маскиран: носовете на лъснатите му ботуши се показваха под раираните роби, които бе навлякъл.

Дали се опитваха да го примамят, или вече беше в капана? Стен опита отново. Бакалският магазин от другата страна на тясната улица беше пуснал кепенците. Не и по това време на деня. Вътре сигурно имаше едно отделение М’лан — частните главорези на племето К’рийя.

Стен се облегна на стената… вдишваш до четири, издишваш до четири, задържаш до шест. Десет пъти. Адреналинът се успокои. Обмисляше как да се измъкне. Грабна шепа гривни с още непоставени камъни от работната маса на Х’мид, след това малка колба с киселина от рафта. Върна се до прозореца и зачака. Разполагаше сигурно с десетина минути, преди да решат, че е време да измъкнат плъха.

По улицата изтрополи кола. Идеално. Той внимателно пусна колбата с металната обвивка в товара сухо зърно. Прицели се… с подскачаща ръка, в синхрон с тракащата кола.

Стреля. Колбата се пръсна. Заиздигаха се валма пушек и колата лумна в пламъци.

Викове. Крясъци… Пушекът се закъдри по улицата.

Най-доброто, което можеше да направи.

Нави полите на робата си до кръста и изрита сандалите. Прехвърли се през перваза на прозореца, увисна на ръце и се пусна.

Тупна долу и за миг приклекна. Кепенците се отвориха с трясък и металният диск изсвистя. Стен се надигна… три скока през улицата и после с главата напред през отворените кепенци.

Претъркули се и задържа спусъка на непрекъсната стрелба, като пръсна прозореца.

Трима М’лан изхъхриха и се срутиха, като вторият всмука въздух през разкъсания си зейнал гръклян. Стен метна втори диск в средата на челото му и хукна навън през задната врата. Изруга. Типичен зайчарник: скърцащи стълби, водещи надолу покрай малките коптори на Фал’иките. Прескочи перилото и се затича между тях. Викове, крясъци и изстрели откъм улицата.

Не се притесни. Фал’иките нямаше да дадат каквато и да е информация в помощ на М’лан, дори под дулото на оръжие.

Измъкна се от лабиринта от бедняшки бордеи и се озова на друга улица. Чудесно. Най-после късмет. Пазарище. Тъпкано с народ… в това число един тежък патрул на М’лан. Сигурно им бяха подшушнали. Когато го забелязаха, тръгнаха след него.

Стен се преметна през една ръчна количка, скочи над сергията, после се обърна и подхвърли нависоко шепата гривни в ръката си. Златото блесна на яркото слънце и моментално предизвика хаос. Хора наизскачаха от места, които Стен дори не можеше да види.

Някъде сред кипналата тълпа се намираха и М’лан. Стен си помисли, че е много възможно някой за малко да се е извърнал от златото, заради удоволствието да пререже с някое остро парче стъкло нечий униформен гръклян.

Спря да тича, смъкна робата си и закрачи небрежно. Подхвърли монета на една цветарка и дръпна най-голямото цвете от количката й. Заби носа си в него и заситни нататък.

Колко… епи? Епи… по дяволите! Щеше да попита Доктора как е било, когато се върнеше в явката.

 

 

Мина цял час, докато се увери, че не са му пуснали „опашка“. Нямаше много високо мнение за разузнавателните отделения на К’рийя, но бяха предостатъчно, за да му спретнат някоя многоопашата операция.

Беше чист, така че бързо се приближи до портата на невзрачната къща, която екипът на „Богомолка“ използваше за база на операциите си, и влезе вътре.

И завари още по-голям хаос. Екипировката им се опаковаше прилежно и много бързо. Близо до вратата пазеше Алекс, стиснал смъртоносния уилигън. Стен оцени положението с един поглед.

— Ударили са ни?

— О, да, момко — отвърна Алекс. — Хванали секретарката.

— И е проговорила?

— Че ти не би ли? Разправят, че можели да накарат и гробница да проговори.

— Някой е отрязал главата на Х’мид и я е оставил, за да я намеря — каза Стен. Отиде до масата и надигна бутилката вино. Когато я остави, се обърна към високото не повече от половин метър пухкаво мече, отпуснало се небрежно в единствения удобен стол в помещението. Лицето на съществото се беше намръщило почти доброжелателно.

— Докторе?

— Типични човеци — измрънка пухкавото мече. — Вие, хората, все ще се забъркате в някоя скапана свада. Доказателство за вашата божественост, както разбирам. Още щяхте да си стоите в джунглата и да белите банани с краката си, ако не беше се появил някакъв си Бог да ви влее няколко грама мозък. При това с доста гадно чувство за хумор, ако питате мен.

Винетца забърза по стълбите: навиваше кабела, свързан с антената на покрива.

— Хайде, Докторе. Нямаме време да се бъзикаме.

Доктора вдигна ръце в заучения от него човешки израз на безпомощност, скочи от стола и започна да прибира свързочната апаратура в раницата.

Айда излезе, без да бърза, от килера, прикриващ тайната врата към свързочното помещение, и вдигна свързочния пакет да пробва тежестта му.

— Доктора е прав. Не можеш да очакваш потайност от други, освен от нас. Чудно защо не вземат да съставят една изцяло ром-група…

Алекс се изкиска.

— Щото Императора го е страх да не му свиете някоя планета, затуй.

Айда се замисли.

— Ако наистина му я свием — впрочем това е мисъл, достойна за един ром — ще му остане една грижа по-малко, не е ли така?

Стен се огледа. Фрик и Фрак висяха от таванските греди и чакаха реда си.

— Забелязали ли са ни?

— Отговор отрицателен — изписука Фрик. — Облетяхме района преди десет минути. Не видяхме нищо.

Може би. Никой не смяташе, че двете прилепоидни същества се отличават с кой знае колко висока интелигентност. А може би Стен не беше задал правилно въпроса. Но информацията сигурно беше вярна.

Групата беше готова за действие.

— Знаем, че сме ударени — тихо каза Алекс. — Да теглим чертата и евак?

Йоргенсен шумно се прозя. Беше се проснал на пода до раницата си, зареденият му пистолет беше до него. Стен погледна Доктора, който сучеше мустачки.

— Миюйткина — каза Стен. Това беше думата, при която Йоргенсен изпадаше в транс. Длъгнестият блондин изправи гръб и се вкамени.

— Варианти — подкани ги рязко Винетца.

— А. Прекратяване на мисията и изтегляне. Б. Продължаване на мисията при допускане, че няма да ни открият. В. Започваме по алтернативна програма.

— Анализирай — каза Стен.

— Вариант А. Мисията с висок приоритет. Понастоящем неизпълнена. Последен възможен изход. Вероятност за оцеляване деветдесет процента, ако бъде изпълнена до няколко часа.

— Продължи — каза Винетца.

— Вариант Б. Недостатъчно данни да се предскаже с абсолютна сигурност. Допускаме, че местният ни агент е рухнал на разпитите. Не се препоръчва. Вероятност за оцеляване не повече от двадесет процента.

Членовете на групата се спогледаха. Гласуваха мълчаливо. Както обикновено, никой не си направи труда да обсъди ситуацията с Фрик и Фрак.

— Два Миюйткина. — Йоргенсен излезе от транса и попита:

— Какъв е планът?

— Тълпи и герои — поясни му Алекс.

— Не е толкова лошо — каза Йоргенсен. — Прост трябва да побягам доста.

Стен изсумтя. Алекс го тупна по гърба — приятелски жест, от който Стен щеше за малко да пробие стената. Понякога тумбестият дребен мъж забравяше, че идва от свят с тройна гравитация.

Убиецът го гледаше внимателно от другата страна на помещението. Работата му трябваше да почака малко. За добро или лошо, бъдещето на убиеца зависеше от успеха на екипа. Засега.

 

ВИСОК ПРИОРИТЕТ
ОПЕРАЦИЯ БАНЗИ

Да не се включва за достъп в Общите разпоредби на Гвардията; да не се включва в Имперските архиви; да се издаде само в два екземпляра — един за източника и един за ОК „Меркурий“; да не се разпространява под никаква форма. ИМПЕРСКА ЗАБРАНА.

 

ОПЕРАТИВНА ЗАПОВЕД

1. Обстановка:

Саксон. Плюс-минус добри условия в рамките на Земните параметри. Преди всичко пустинна. Доминираща екстензивна номадска култура (ВИЖ ФИШ А). Единствен космопорт, главен град и промишлен комплекс Атлан (ВИЖ ФИШ Б), разположени в една от малкото плодородни долини на Саксон. Съществуването на голяма река и въвеждането на водна енергия — причина за разрастването на Атлан. Атлан, а следователно и външнопланетната политика на Саксон под контрола на влиятелното племе-род К’рийя (ВИЖ ФИШ В), за които се смята, че са издънка на основната бедуинска култура на Фал’иките. Производството и цялата междупланетна търговия са под контрола на К’рийя. В Атлан властта се крепи на силата на вероятно създадената, полунаследствена група, известна под името М’лан (ВИЖ ФИШ Г). Властта на К’рийя не се простира отвъд границите на Атлан, където сред номадските племена цари полуанархия. Износът на Атлан се състои най-вече във въоръжение, създавано основно благодарение на развитата технология, осигурена от ИЗТРИТО… ИЗТРИТО… ИЗТРИТО. Изнася се също така малко примитивно изкуство, което не се цени особено високо.

2. Задача:

Да се предотврати транспортирането извън планетата на понастоящем произвежданото въоръжение и при възможност да се намалят или унищожат тези производствени възможности.

3. Изпълнение:

Оперативната група на терена трябва сама да избере начина за изпълнение на задачата, по възможност с политически средства, но ако се наложи — и с военни. Фактори: Настоящата мисия не трябва да бъде разпозната като Имперска. Да се предприемат всякакви крайни мерки, за да се заличат уликите за имперска намеса. Повторение: Всякакви крайни мерки (ВИЖ ПРИЛОЖЕНО ОБОРУДВАНЕ НА МИСИЯТА). Ограничения на мисията: за предпочитане процентът на жертви сред Фал’иките да се задържа във възможно най-ниска степен. Продължаващото съществуване на К’рийя в сегашното им положение — без значение. Промяна на съществуващия социален ред — без значение.

4. Координация:

Възможно е да се осигури много малка поддръжка, поради очевидните обстоятелства на ОПЕРАЦИЯ БАНЗИ (виж по-горе), извън стандартното евакуационно изтегляне, което ще се състои от…

5. Команди и сигнализация:

ОПЕРАЦИЯ БАНЗИ ще бъде под прекия контрол на Код ИКСАЛ. Екип „Богомолка“ действа под кодова схема…