Читателски коментари от isina

Графиня дьо Монсоро от Александър Дюма


Преводът е отвратителен! Не знам какво издание са ползвали (указано е, че преводът е от руски), но определено в него не е предадена изобщо така характерната за Дюма красота на изказа. Също и много от подробностите във оригиналния текст гледам, че ги няма, или са предадени непълно/неточно. Аз лично отказвам да чета Дюма в такъв изкривен стил. Ако сравните с оригинала на Графиня де Монсоро на френски, който е безплатен в интеренет, веднага ще разберете за какво говоря.

Друг вариант е да видите един сериал, създаден по книгата, който предава отлично истинската красота на това произведение. Казва се „Графиня де Монсоро“, 26 серии, 1998 г. (Сериал „Графиня де Монсоро“ многие зрители по праву считают лучшей экранизацией знаменитого романа великого Александра Дюма.)

Знахар от Тадеуш Доленга-Мостович

isina (22 септември 2014 в 01:35)

Така е! Книгата и авторът са изключителни.

По историята за професор Винчун има заснет и филм, който е на същото високо ниво — Znachor / Знахар, 1982, Полша.

Бай Ганьо от Алеко Константинов

isina (14 септември 2013 в 00:02)

В „Бай Ганьо“ са описани не Българите, а една определена прослойка (малобройна) от новобогаташи и политици — „Бай Ганьовци“ — които, без да имат съвест и култура, драпат с всички сили нагоре по стълбицата на успеха. И стават за смях пред народа с нрава и постъпките си :).

„До Чикаго и назад“ мисля, че ще е по-разбираема за децата. И е много ценна и хубава книга.

Гюлестан от Саади

isina (9 юни 2013 в 00:11), оценка: 6 от 6

Да се преведе „Розовата градина“ на Саади не е лесно. Преводачът Йордан Милев е свършил отлична работа, но все пак се виждат неточности (изглежда е бил принуден да изменя смисъла в някои стихове за да станат по-приемливи за политическата система у нас), освен това не е предал текста в неговата цялостност.

Книгата трябва да се чете едновременно и в друг превод (за допълване на впечатлението и за разбиране на истинския смисъл на написаното от Саади).

Тези два по-долу са подходящи и са също от библиотека със свободен достъп за четене и сваляне:

The Gulistan: being the Rose Garden of Saаdi (the first four gateways) — Sir Edwin Arnold (1899)

http://archive.org/details/gulistanbeingros00sadi

The Gulistan or Rose garden — Francis Gladwin (1865)

http://archive.org/details/gulistanorrosega00sadi

История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001 от Петър Константинов

isina (23 май 2013 в 16:51), оценка: 1 от 6

Няма смисъл да се чете това недоразумение. Слаба и откровено заблуждаваща книга. Оценка 1-ца.

Моят живот сред индианците от Джеймс У. Шулц

isina (22 май 2013 в 02:04), оценка: 6 от 6

В archive.org могат да се прочетат и свалят няколко от книгите на Шулц на английски. Изданията са от преди 100-на години и изглеждат много добре — с красиви рисунки, снимки, оформление:

http://archive.org/search.php?query=creator:"Schultz, James Willard, 1859-1947"

12 мита в българската история от Божидар Димитров


Кирил и Методиий създават така глаголицата понеже са имали мисия директно свързана с покръстването на българите. Възложено им е било (от византийците) да създадат писменост, която възможно най-пълно да наложи влиянието на византийската и римската църква в нашата страна. За щастие, много скоро създадената от тях църковна глаголица е отхвърлена от българското население и управници, които отново дават живот на кирилицата. Кирилицата е много стара азбука и не е измислена от Климент Охридски, както твърди Б. Димитров без никакви доказателства, а е съществувала в нашите земи от хиляди години преди това. Приликите на кирилицата и древните българските руни с линеарната писменост: http://sparotok.blog.bg/politika/2010/05/30/koi-lyje.554067

„Когато коментираме публикации на унгарски учени за живота и дело-

то на славянските първоучители, няма как да подминем една книга, която

стои някак изолирана и сама в поредицата изследвания, свързани с тази про-

блематика. Провокираща и нетрадициона гледна точка към Моравската ми-

сия на Кирил и Методий и към географското разположение на Велика

Моравия е тезата на друг голям унгарски българист — Петер Юхас. През 2000

година е публикувана книгата му «Кирил и Методий в Българската Моравия»,

където, опирайки се основно на исторически източници (и преди всичко на

анонимен «Баварски географ», на сведенията на абат Регинон и на Гардизи, и

на творбата на Константин VII Багренородни «За управлението на импери-

ята»), авторът защитава тезата, че по това време са съществували две Мо-

равии (теза, подкрепяна и от други унгарски учени като Имре Боба, Сенга

Тору, Петер Пющпьоки Над).Анализирайки подробно откъси от произведе-

нието на византийския император Константин VII Багренородни, отбеляз-

вайки, че според него «Мегали Моравия се е намирала между Драва и Сава, а

на север Мегали Моравия се е простирала до района на р. Тиса при нейното

устие в Дунав» (Юхас 2000:20), авторът стига до заключението, че тери-

торията на някогашна Велика Моравия не трябва да се свързва със земите на

днешна Моравия (в Чехия и Словакия), а с територии, разположени доста по-

на юг, като южната и граница изтегля до изворите на река Дрина, «като на юг

е граничела с хърватите и българите» (Юхас 2000:21). Това объркване, за

което допринасят и някои на пръв поглед противоречиви данни, съдържащи

се в Пространните жития на Кирил и Методий и кратките им жития, както и в

житията на техните ученици Климент и Наум, обяснява с обединяването на

двете Моравии от княз Светополк около 873 г. Юхас прави заключението, че

«…времето на Моравската, а още по-точно на Българско-Моравската мисия

съвпада с времето на покръстването на България, и не само съвпада, но и са-

мата мисия е част от споменатото покръстване»“

Моят живот сред индианците от Джеймс У. Шулц

isina (20 май 2013 в 00:23), оценка: 6 от 6

И индианците, и българите живеят в хармония с природата като ценят и уважават мъдростта на всичко, което тя е създала; почитат невидимите духове пазители в нея (в дървета, реки, в къщата и др.) и им оставят дарове; скалпирането и носенето на косите като трофей съществувало в миналото и в нашите земи — при траки, скити, сармати, българи — само че тук освен това изброените народи правели и чаши от черепите на враговете си :); думата „да“ на индиански е „а“ (сигурно и доста други прилики в езиците и диалектите има).

Моят живот сред индианците от Джеймс У. Шулц

isina (19 май 2013 в 23:54), оценка: 6 от 6

Много хубава книга!

Веднага се вижда колко близки етноси са българският и индианският. Благородни и красиви мъже и жени, високи, стройни, с дълги коси, срещат се и синеоки хора сред индианците, шевиците им са същите като нашите български народни шевици, почитат слънцето точно както българите го почитат. В преданията на индианците има описано идване на бели хора в далечното минало, които заживяват сред тях и им предават своето знание, култура и гени. Писано е също, че белите ще дойдат отново след много години и ако сърцето им (на белите) е забравило истината и любовта към живота и природата, те ще донесат край на цивилизацията на индианците. Това именно се случва когато запада колонизира американския континент.

Рубайят от Омар Хайям


Омар Хайам е написал около хиляда четиристишия (рубаи), а тук има представена подборка само на двеста от тях, като най-ценните и хубавите липсват. Препоръчвам силно книгата долу за запознаване с истинския Омар Хайам и мистичното послание в поезията му:

„В този линк има една прекрасна книжка — «Виното на мистика». В нея П. Йогананда разглежда подробно рубаите на Омар Хаям, философията му и суфизма.

http://www.spiralata.net/booklist.php?LangID=0&Letter=�

Заслужава си четенето… за който се интересува…

А тълкуванията са прекрасни.“

П.П. Защо различните преводи на рубаите се различават и по-смисъл, и по съдържание?: „The nature of a translation very much depends on what interpretation one places on Khayyam’s philosophy. The fact that the rubaiyat are a collection of quatrains — and may be selected and rearranged subjectively to support one interpretation or another — has led to widely differing versions.“

Изгубените открития от Джери Василатос

isina (1 октомври 2012 в 02:09)

от Глава 1. Светещият свят. Барон Карл фон Райхенбах.

Световната светлина

Успелите да достигнат викторианската съкровищница на знания направили зашеметяващи открития, изхождайки от основните й принципи. Учените от началото на XX век повтарят експериментите на барон Фон Райхенбах (Дж. С. Уайт, Тесла, Льо Бон, Ейбрамс, Драун). След като възрастният барон се споминал, самият Фехнер публикувал трактат, представляващ своеобразен мълчалив поклон пред Райхенбах: „Ще си останем в този тъмен и студен свят, ако не отворим вътрешните си очи на духа, за да видим пламъка на природата отвътре.“

Думите на великия барон Фон Райхенбах и до днес отекват в умовете на онези, които знаят тайната на изгубения светоглед, на забравената наука „Следователно, всичко излъчва СВЕТЛИНА всичко, всичко. Живеем в свят, изпълнен със СВЕТЕЩА материя!“

от Глава 4. Излъчваната енергия. Никола Тесла. Многофазен ток

Крепостта

Колкото и да е странно и изненадващо, патогените се оказали около две хиляди пъти по-слаби от клетките на тялото. Това означавало, че те можели да бъдат унищожени по метода на излъчения импулс чрез затоплянето на пациента. Поразително. Вече повече от век патолозите третирали микроорганизмите като химични системи и през цялото време се мъчели да открият химичните съединения, които да ги неутрализират. А методът на Райф третирал всички бацили като механични системи, които можели да бъдат унищожени чрез вибрации.

Бхагавадгита от Вяса

isina (1 октомври 2012 в 00:40), оценка: 6 от 6

Бхагавад гита оказва влияние на движението на американските трансцеденталисти през 19 век, водено от Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо. Торо пише в своята книга „Уолдън“, че Бхагавад гита е по възхитителна от руините на Изтока и че в сравнение с нея съвременният свят и неговата литература изглеждат „дребни и тривиални“.

Бхагавад гита вдъхновява водачи на индийското движение за независимост като Бал Гангадхар Тилак и Махатма Ганди. Тя е най-важната книга в живота на Махатма Ганди, който я наричал свой „духовен речник“: „Аз намирам утеха в Бхагавад гита, която ми липсва дори в Проповедта на планината. Когато разочарованието ме гледа втренчено в лицето и сам самичък не виждам лъч светлина аз се връщам към Бхагавад гита. Откривам стихове ту тук, ту там и незабавно започвам да се усмихвам насред съкрушителни трагедии, а животът ми е бил пълен с външни трагедии и ако те не са оставили видим белег, то аз го дължа изцяло на учението на Бхагавад гита.“

Алберт Айнщайн казва по отношение на Гита: „Когато чета Бхагавад гита и размишлявам за начина, по който Бог е създал вселената, всичко останало ми се струва ненужно.“

Сътворението от Гор Видал

isina (28 септември 2012 в 18:35), оценка: 1 от 6

С тази книга Гор Видал се опитва да изкриви представите на хората за историята и за религиите в погрешна посока. Романът е с добра художествена стойност, но е пълен с откровени манипулации и заблуди. Когато човек чете например, остава с впечатление, че на Изток доброто и полезното учение е Конфуцианството. Будизмът (и Буда), Даоизмът , както и Джайнизмът са показани в лоша светлина. Но действителността е друга. Управляващата класа в Китай предпочита Даоизма защото учението е истински освобождаващо и развиващо способностите и енергиите на човека. А сред населението управниците популяризират и налагат конфуцианството защото то прави хората по-лесни за управление.

В книгата е пълно с подобни измами по отношение на множество духовни учения. Без съмнение целта на Гор Видал е била да популяризира тези измами сред възможно най-широк кръг читатели.

От мен оценката за написаното от него е възможно най-ниската — 1-ца.

Хобит от Джон Р. Р. Толкин

isina (28 септември 2012 в 12:33)

Харесвам и препоръчвам старият превод на „Хобитът“ направен от Красимира Тодорова:

http://chitanka.info/text/1206-bilbo-begins-ili-dotam-i-obratno

Билбо Бегинс звучи по-добре от Билбо Торбинс. А и разликата между стария превод и новия (на Любомир Николов) не е само в името на главния герой, а и в други детайли като избор на подходящи думи, начин на изказване, строеж на изречението…

Билбо Бегинс или дотам и обратно от Джон Р. Р. Толкин

isina (28 септември 2012 в 12:27), оценка: 6 от 6

Билбо Бегинс звучи по-добре от Билбо Торбинс. А и разликата в двата превода е не само в името на главния герой, а и в други детайли като избор на подходящи думи, начин на изказване, строеж на изречението… Старият превод на Красимира Тодорова е по-гладък, с по-добре подбрани сравнения — като цяло го харесвам много повече от новия.

История на Първото българско царство от Стивън Рънсиман


Добре. Но аз от странични коментари, които съм чел, съм останал с впечатление, че проф. Златарски е свързан със славянофилските теории. Може би трябва да се запозная по-подробно с написаното от него ако той има по-различно виждане.

По принцип смятам, че самото време на научната работа на проф. Златарски е било такова, че не е позволявало ясен поглед върху историческата действителност. Каквито и да са били възгледите на проф. Залатарски за произхода на българите и за историята на Първото Българско царство, той ги е изградил на базата на документите и археологически находки, които са били налични и достъпни за него тогава. А чрез скриването на част историческите извори свързани с българската история, и чрез лансирането на несъстоятелни исторически тези (поради преследване на политически цели или поради все още заради познания на историята като наука), които проф. Залатарски трябва да вземе предвид понеже те са актуални в историческите кръгове в момента, то неговите книги, дори и напълно съвестно написани, се нуждаят от осъвременяване.

История на Първото българско царство от Стивън Рънсиман


Моя грешка. Явно съм чел по диагонал краткото изложение на биографията на проф. Залтарски.

И все пак, въпреки че проф. Златарски е „формиран като учен от научните си ръководители в Санкт Петербург“ далеч преди установяването на съветската власт в Русия, мисля, че руските възгледи относно историята са оказали силно влияние върху по-нататъшната му работа като историк. Имперска Русия, подобно на СССР, сигурно е премълчавала доста факти от миналото си и е гледала да го представи в такава светлина, която да улесни политическите й интереси.

Мистични медитации от Хазрат Инаят Хан

isina (22 август 2012 в 06:51), оценка: 6 от 6

Въпросът е, че книгата има място в категорията. Горе съм посочил защо — целта на суфиите е да познаят самите себе си, което включва процеса самоналюдение — основен метод в психологията.

Казано е „Познай себе си, и ще познаеш света и боговете“

Суфизмът стои в основата на исляма — наричат го коренът на коренът на коренът на исляма. Нищо чудно не намирам във връзката му с ранното християнство (който има някакви знания за религиите му е известна близостта между исляма и християнсвото).

Самият Карл Густав Юнг (психолог и психиатър) е изследовател на духовните учения и религии като суфизма.

Карл Густав Юнг е швейцарски психолог и психиатър, ученик на Зигмунд Фройд. Създава направление в психологията, наречено „аналитична психология“. Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища, Ведическите традиции на Изтока и други.

Дори и най-големите опоненти на швейцареца не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията, антропологията и изкуството, а също и ранния му принос в психиатрията. Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и трансперсоналната психология, също така се радва на огромен интерес от страна на различни контракултурни движения, които ценят високо идеите му за колективното несъзнателно, архетиповете, сянката, индивидуацията и др.

Осем ловки демона от Бари Хюгарт


Моят съвет — прочетете първо „Китайски загадки“ на Робърт Ван Хюлик за да имате добра база за сравнение с каквито и да е други криминални книги с действие, развиващо се в Китай.

Китайски загадки

http://chitanka.info/serie/kitajski-zagadki

История на Първото българско царство от Стивън Рънсиман


Мисля, че трябва да се подхожда с големи резерви към тази книга на Стивън Рънсиман.

Рънсиман посочва в увода към „История на Първото българско царство“ първо, че няма познания по български език, и второ, че е получил подкрепа и насоки в работата си от проф. Златарски. Без да знае български ми е много интересно как може да прави самостоятелно изследване на българска история. А близките му отношения с проф. Златарски не са добра препоръка. Защото самият Златарски получава образованието си в Русия (СССР), а там по това време вместо обективност и безпристрастност по отношение на историческите факти има стремеж за налагане на удобна за Съветите версия на събитията и от близкото, и от далечното минало.

„От друга страна, радвах се на подкрепата и насърчението на един още по-изтъкнат историк, проф. Златарски; ето защо бих искал да започна, като му отдам дължимата почит.“

„Златарски е формиран като учен от научните си ръководители в Санкт Петербург В. И. Ламански (славянска филология) и В. Г. Василевски (византийска история).“