Наивно, но все пак любопитно.
Основната част от изложението е осъвременен преразказ на по-известните византисйки писмени източници със силни елементи на литературно съчинение. По тази причина коментари върху изводите трудно могат да бъдат правени.
От друга страна произведението преповтаря глупостта (нямам друга дума) на българските историци от началото на века, които продължават да търсят аргументи за отхвърляната днес теза за тюркският, номадски, племенен произход на древните българи и преобладаващия славянски характер на изградената държава. И макар да се касае за началото на миналия век, за негативите които ни носи номадската теза можем да виним само себе си…
Стана ми ясно и защо през 50-те и 60-те г на новата генерация български историци им се налага да защитават българският произход на редица писмени паметници, създавани около покръстването и известни предимно в чужди преписи като Закона за съдене на людете, Славянската еклога, Земеделският закон и пр. („Както наскоро предположи проф. Вашица…“)
За финал: не отминавайте произведението, защото представлява чуждо и донякъде непреднамерено мнение за нас, а видимото му изоставане и едностранчивият подход при разглеждането и анализа на събитията (за да се определя като изследване) не са болка за умиране. Все пак, историята може да изглежда и другояче от версията, излагана с известни отлики в училищните ни учебници.
Ако обичате историята и не сте фанатичен патриотар (за да можете да изчетете текста без да плюете ожесточено), предполагам че общото Ви усещане от текста ще бъде положително.
Приятно четене!
Много интересно, а дали вие имате историческо образование, или сте поредният изпаднал в свободно тълкуване на базата само на своите знания? Не че е възможно да грешите, не!
Аз имам историческо образование и съм съгласен с Ироним. А ти номаде си имаш правото на своя история и индетификация, както и „македонците“ от БЮРМ например.
Сър Стивън Рънсиман сам по себе си е епоха в медиевистиката.
Неговата „История на Кръстанасните походи“ и „Падането на Константинопол“ са забележителни книги, които и досега не са остарели.
„История на Първата българска империя“, както е оригиналното заглавие на книгата, е изключително авторитетна и досега за англоговорящите и изобщо западните медиевисти. Класическият подход и донякъде византоцентричният поглед на Рънсиман изправят неговите интерпретации на изворовите данни срещу голяма част от традиционната българска историография, включително и срещу част от спорните трактовки и датировки на Васил Златарски. Книгата на Рънсиман е ценена от безспорни авторитети като Георгий Острогорски и Луи Алфен, както и от по-нови изследователи като Сърджан Пириватрич.
Като всички трудове на Стивън Рънсиман, „История на Първото българско царство“ е не само сериозно изследване, но и увлекателно написана.
Аз не съм историк, но съм изчела доста историческа литература. Това че Сър Рънсиман е признат от Острогорски, Алфен и Пириватрич, никак не смятам, че трябва да е показателно за самата книга. Прочетох я, защото исках да видя през очите на чужденец нашата история, като авторът е известен и с типичната си английска ирония. Ами да — типично в английски стил той описва българите -диваци, които са облагородени от неговата пристрастна (очевидно) Византийска империя, че като капак на всичко, не сме им благодарни, вирим нос, та накрая сме си получили заслуженото. Това лъха от цялата книга. Когато „варварски“ хан има поражение — той се крие срамно, бяга, когато византийски император „падне“ — не постигнал нищо. И това се чете в цялата книга, уж се описва всичко, но го описва по такъв начин — че да внуши мнението си в мислите на читателя, не като казва директно мнението си, ами с „английска“ ирония.
Не забравяйте времето когато е писана книгата!!! Също и че това е първата книга на Рънсиман.
Добро напомняне!
Мисля, че трябва да се подхожда с големи резерви към тази книга на Стивън Рънсиман.
Рънсиман посочва в увода към „История на Първото българско царство“ първо, че няма познания по български език, и второ, че е получил подкрепа и насоки в работата си от проф. Златарски. Без да знае български ми е много интересно как може да прави самостоятелно изследване на българска история. А близките му отношения с проф. Златарски не са добра препоръка. Защото самият Златарски получава образованието си в Русия (СССР), а там по това време вместо обективност и безпристрастност по отношение на историческите факти има стремеж за налагане на удобна за Съветите версия на събитията и от близкото, и от далечното минало.
„От друга страна, радвах се на подкрепата и насърчението на един още по-изтъкнат историк, проф. Златарски; ето защо бих искал да започна, като му отдам дължимата почит.“
„Златарски е формиран като учен от научните си ръководители в Санкт Петербург В. И. Ламански (славянска филология) и В. Г. Василевски (византийска история).“
Аз също имам известни резерви към написаното от Рънсиман. Приемам като напълно коректна забележката, че не знае български език (нито съвременен, нито средновековен). Не бива да се забравя обаче, че основният език, необходим за изучаването на Българското средновековие е византийският гръцки, на основата на атическия диалект на старогръцкия, а Рънсиман знае старогръцки.
Всъщност, позволявам си да се намеся заради груба фактологична грешка, която ми избоде очите в този пост — Златарски не е учил в СССР! Завършил е в Петербург, но през 1891, цели 26 години (четвърт век!) преди установяването на съветска власт в Русия. После е специализирал в Берлин. Намесването на понятието „съвети“ тук е пълен абсурд. Факт е, че след Златарски науката се е развила и е отрекла част от тезите му (напълно нормално, върви се напред), но не мисля че е справедливо да бъде обвиняван в тенденциозност и липса на научна прецизност. Към времето, в което е живял и творил, той е бил наистина много добър и авторитетен историк, опиращ се на изворите, с които е разполагал.
Моя грешка. Явно съм чел по диагонал краткото изложение на биографията на проф. Залтарски.
И все пак, въпреки че проф. Златарски е „формиран като учен от научните си ръководители в Санкт Петербург“ далеч преди установяването на съветската власт в Русия, мисля, че руските възгледи относно историята са оказали силно влияние върху по-нататъшната му работа като историк. Имперска Русия, подобно на СССР, сигурно е премълчавала доста факти от миналото си и е гледала да го представи в такава светлина, която да улесни политическите й интереси.
Много правилно намекваш, че СССР така както уж тотално се разграничава от Царска Русия, така тихомълком запазва непроменени и в чист вид много от нейните идеологеми и прилага съвсем същите пропагандни схеми, замазани с малко червена боя отгоре. Това важи с пълна сила за геополитиката ѝ на Балканите. Не мисля обаче, че Златарски е толкова силно повлиян от тези идеологически внушения, колкото го изкарват. Чела съм го, човекът си е класически, твърд позитивист. Придържа си се към наличната в неговото съвремие изворова база и не се увлича в политически оцветени трактовки. Няма нищо общо, да кажем, с Марин Дринов — автор от предишното поколение български историци, учил, оформил се интелектуално и работил в академичните среди на Царска Русия. Той е отчаян славянофил, ако му зачетеш писанията, ще се хванеш за главата, такава манджа с грозде е забъркал… Пример също за силно надъхан от руснаците автор от поколението след Златарски е Александър Бурмов — също див славянофил, типичен комунистически автор, член на БКП, четящ изворите както дявола Евангелието. Като се сравни Златарски с тия двамата, веднага става ясно кой автор е с промит мозък и кой си дава по-реална сметка за нещата.
Добре. Но аз от странични коментари, които съм чел, съм останал с впечатление, че проф. Златарски е свързан със славянофилските теории. Може би трябва да се запозная по-подробно с написаното от него ако той има по-различно виждане.
По принцип смятам, че самото време на научната работа на проф. Златарски е било такова, че не е позволявало ясен поглед върху историческата действителност. Каквито и да са били възгледите на проф. Залатарски за произхода на българите и за историята на Първото Българско царство, той ги е изградил на базата на документите и археологически находки, които са били налични и достъпни за него тогава. А чрез скриването на част историческите извори свързани с българската история, и чрез лансирането на несъстоятелни исторически тези (поради преследване на политически цели или поради все още заради познания на историята като наука), които проф. Залатарски трябва да вземе предвид понеже те са актуални в историческите кръгове в момента, то неговите книги, дори и напълно съвестно написани, се нуждаят от осъвременяване.
Точно това и аз искам да кажа:) Човекът си е бил съвестен и прецизен изследовател, но няма как да надскочи възможностите на времето си. Някои от тезите му подлежат на ревизия, други на доразвиване и т.н. Все пак, науката трябва да върви напред. Би било ужасяващо ако изследванията по който и да е научен проблем не са мръднали и на йота за 80 години. Златарски не бива в никакъв случай да се канонизира или книгите му да се превръщат в „Свето писание“, но далеч не заслужава много от хулите, с които някои съвременни писатели го засипват. Нека отдадем дължимото на труда му (а той е огромен!), но да не се боим да продължим напред:)
За разлика от художествената литература, научната такава, особено историческата, не бива да се препрочита във времето по сантиментални подбуди. Ако излязат нови факти, които оборват старите теории, то няма смисъл от потдържането и препрочитане на остарялата и погрешна информация. В тази връзка, книгата се чете леко, но е по-скоро повърхностна, без задълбочен анализ и какъвто и да е реален опит и изследване на артефакти. Авторът признава, че на практика даже не се е докоснал до българската история, а му е била преразказвана от други хора. Писано е в епоха, когато все още нямаше интернет, а генетиката бе по-скоро елемент от научната фантастика. Съвременната генетична карта на света показва, че българите имат под 1% тюркски гени и то само в определени райони на страната. От друга страна, 70% сходство с келти и някои западноевропейски народи, с доминантни "стари " гени у българите. В тази връзка, всякакво полемизиране относно тюркси, алтайски и прочие централно/източно-азиатски теории е просто безпредметно.
* „поддържа“
Книгата е забележителна и безпристрастна, за разлика от творенията на нашите историци и археолози.
В българските трудове винаги напира ефтинчьоз патриотизъм, и желанието да сме първи или най-големи.
Очевидно е едно — с идването на славяни и прабългари в материалния и духовен живот в тази област, наричава България стават катастрофални промени. Градоустройството и крепостното строителство западат, почти всико построено остава на ниво „суха зидария“ и градоплет векове. Край огромните римски градове се строят землянки и поставят шатри. Грамадните постройки се използват за материал, а новите създадени с този материал са жалки.Монументалното строителство практически замира, или е на крайно примитивно ниво. Даже строителството на църкви никога не достига мащаба и красотата на римските базилики, съществуващи преди официалното покръстване. Домашният бит е крайно примитивен, изчезва прекрасната гръко-римска керамика, изчезват красивите украшения, домашната посуда е примитивна и груба, и така почти до освобождението ни в 1978г. Изчезва металната домашна посуда, красиви ножове, прибори и др.Този тотален примитивизъм, липсата на цивилизация, която е невъзможна без традициите на оседналия живот, не издава ли номадския произход на прабългарите, съчетан и с ниското материално ниво на славяните? Очевадна е разликата в цивилизацията и достиженията на народите, които трайно и дълго живеят на едно място, и развиват занаяти и умения, постоянно надграждат достигнатото, и тези които имат номадски начин на живот, основното в който е търсенето на нови пасища и ловни територии.
Дали ни харесва или не, то явно отстрани така изглежда историята ни. Големите победи на войската ни в голяма част от случаите е просто грабеж от мирното население и безсмислено разрушаване на това що други са градили с кръв, и пот. От малък съм се чудил, как така с лека ръка пренебрегваме факта за унищожението на 52 болярски рода, от човек, който дължи почти всичко що той и близките му са получили, именно на тези родове. А ако се върнем назад във времето и кажем на Кирил и Методий, че еди ден ще станат незаобиколими личности в нашата история и, че ще честваме празници в тяхна чест, то просто сигурно са щели да ни помислят за луди. Пародираме Македонците за тяхният прочит на историята, ама ние явно не сме много по- различни.
Не е имало унищожаване на 52 болярски рода! Това е лъжа! Хвърлете око тук в Читанка на „12 мита от българската история“,главата „Митовете около християнизацията на българския народ в 864г.“ от Божидар Димитров. Оставете настрана кой и какъв е Божидар Димитров,а просто го прочетете.
Древните Българи, за разлика от Хунският племенен съюз, не са били примитивни номади, с шатри, или предмоделът на сглобяемите дървени къщи!Напротив! Имали са по-развита култура, в сравнение с Атиловите мародери! Близостта до Древна Персия, и Рим от една страна ги е изградила като устойчивост на развитие, и от друга страна тяхното родство със Сарматите, Скитите, Аланите е в основата на Велика Стара България! Щом още през 20-те години на миналият век Археологическото Дружество, генетиците, антрополозите, и археолозите, са установили това, панславистите/тюркисти/тракедонистите са чалга истерици!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.