Читателски коментари от Wallküre

Заради интересната дискусия, заформила се тук, прочетох разказа и не останах впечатлена. Все пак не мога докрай да се съглася с това, че Кинг клони повече към мъченията и гнусотиите, отколкото към психологическия ужас. Самият той нарича претрупаните с бруталност сама за себе си книги и филми „порно с мъчения“. За него този тип кървава образност е по-скоро похват, начин с който по-пълно да илюстрира и подчертае психологическата страна на преживяването. На мен лично много ми харесва тази идея: поставяш героя в условия на краен стрес и гледаш как ще се прояви характерът му — желязото се изпитва с огън. Друг е въпросът, че в днешно време масовият читател като че ли наистина харесва повече кървавия хорър и понякога тези читателски предпочитания казват своето. Все пак, мисля си че „истинският“ Кинг е по-скоро майстор на психологическия ужас, отколкото изобразител на гнусното и кървавото, макар че и то не липсва в книгите му — но като фон. Може и да греша, разбира се, просто това е моето усещане за Кинг. Поздрави!

Много добър коментар, подкрепям го напълно.

Някои важни бележки за читателите:

1. Тази книга е съкратена и леко осъвременена версия на многотомната „История на България“ на БАН от соц-а. Няма илюстрации, някои параграфи и глави са съкратени. Естествено, изрязали са и идеологическите моменти, но иначе е същата.

2. Върши идеална работа ако сте студент в Историческия факултет на СУ и предстои да се явите на изпит по Средновековна българска история при проф. П. Ангелов — 100% проверено:)

3. Върши още по-идеална работа ако сте кандидат-студент и кандидатствате с история. Научавате идеално главите от тази книга, които влизат в конспекта и не ви трябва нищо повече — нито „теми“, нито скъпи уроци — ценна инсайдърска информация:) Точно написаното в тази книга очакват да прочетат проверителите.

4. Ако искате наистина добре да научите българската история, боя се, че тази книга няма да ви свърши много работа.

Това, че етруските се споменават в гръцки текстове прави ли ги гърци? Помисли.

Каквито и да са българите, няма съмнение, че са дошли от Азия, както и 90% от съвременното европейско население (индоевропейците идват от Азия, там не живеят само китайци). Съвсем нормално е да се споменават в текстове, създадени на този континент. Ако нямаш нужните знания по съответните езици, няма начин да оцениш изворовата стойност на тези текстове, затова предпазливостта на съставителите е обяснима. Съвсем друг е въпросът защо нашите българисти не се хванат да научат източни езици, за да разширят полето на изследванията си като пуснат в научно обращение нови извори, при положение, че гръкоезичните и латиноезичните текстове са отдавна изчетени и изкоментирани по всички възможни начини.

Не богохулствай! За Партията няма невъзможни неща:)

Ако един човек може да мисли, няма институция, която да му попречи. Ще се радвам ако някой успее да ми посочи век, в който да не е бил масов някакъв вид фанатизъм.

Подведох се по коментарите и взех, че го прочетох. Съжалявам, че го направих. Не съдя никой за вкуса му, но не мога да видя поезия в литературния вариант на един пропаганден плакат с послание от типа на: „Ты записался добровольцем?“ По-скоро ме наляга тъга за хора като лирическия герой, дотолкова доколкото те съществуват. Ако това са „отличниците“ — слушал и изпълнявал в училище, послушно загинал за Партията… по-добре да избера тройкаджиите. Айнщайн е бил тройкаджия и не се е втурнал сам в безсмислена смърт, но колко много е дал на човечеството… А един такъв „отличник“ с какво е полезен? С „геройската“ си смърт? Cui bono? Какъв е смисълът да загиват хора в угода на политическите лидери? За мен — никакъв. Тъй или иначе нищо не се променя по същество. Промените се правят с ум и с работа, не със срещи по квартири и с доброволно отиване на разстрел.

Абе, какъв трол? Ако става дума за нт, изобщо не мога да се съглася. Коментарът му е блестящ, засегнал е точно това, което и на мен най-много ми допадна в тази книга — духа на времето, тънкият хумор, проницателното възприемане на заобикалящата среда… Мистър Бенет спокойно може да е герой на Оскар Уайлд. Дарси ми е малко схематичен — нещо като дежурния „идеален мъж“.

Боя се, че няма:) Поне за мен, де…

Щях искрено да се изненадам ако роман от този тип не завършва с щастлив за всички край и любовта на героите не успява да преодолее всички възможни прегради…

Книгата е доста тежка, но много ми хареса. Истински шедьовър от ранга на „То“! Великолепно написана и определението „дълбока и философска“ тук не е клише. Прочетете я!

Боже, опази! Да четем после разни коментари от типа на: „sku4no mi e“, „немога да разбера книгата съжалявам“, „предпочитам Хари Потър“ и т.н. Наистина не разбирам защо всяка хубава книга трябва да се омаскарява чрез „задължително изучаване в училище“. Все едно, ако не се „изучава“, това ѝ намалява стойността по някакъв начин…

Преди да я започна си мислех, че ще е нещо от рода на „Пресата“, но в действителност се оказа много повече — надмина очакванията ми в пъти. В личната ми класация я поставям веднага след „То“, наред със „Сияние“. Много майсторски разказана история, психологически изпипана и ужасно въздействаща. Не те оставя докато не я прочетеш докрай. Мисля си, че всеки фен на Кинг и на жанра би пропуснал много, ако я подмине.

„Има едно дете от смесен брак полу-немче, което естествено, ама как иначе за американец, няма да е лош нацист, който още от малък е гадняр, а после се превръща в още по-голям ганяр, мъчещ и убиващ хора…“

Нямам думи! А Вие, драги, не сте ли нагазили в клишето до ушите с тази представа за германците? Гертманец = „лош нацист“. Колко обективно и фактологически издържано съждение! Явно Ви дразнят само „американските“ клишета, а с останалите нямате проблем.

Да беше цъкнала на съдържанието преди да бързаш да пишеш необмислени неща…

Новелата е изключителна! Атмосферата, която Кинг създава е неподражаема, а и посланието за безкрайната сила на волята е поднесено по много нетипичен и в същото време смразяващ начин.

В този разказ видях някои мотиви, които Кинг по-късно брилянтно ще развие в „То“. Хареса ми.

Много добра! Ако сте харесали „Дългата разходка“, тази също ще ви допадне. Аз не мога да преценя за себе си коя ми харесва повече. И двете са много силни.

Ражда кошмари само на този, който я възприема буквално. Останалите се забавляват.

Благодаря:) За протокола: с удоволствие слушам Моцарт, но любимец ми е Вагнер. Кинг и Бредбъри ги обожавам. Разбирам позицията Ви много добре, точно така смятам и аз, че трябва да се постъпва: ако нещо ти харесва — похвали, ако не ти харесва — отмини. Ругатните не са опция. Не съм убедена дали разбирам докрай стиховете на Могилска, но ми носят известна естетическа наслада. Напълно споделям казаното от Вас за декларативно звучащите стихове. Поздрави!

pencho, може ли един въпрос? Не понасям чалга. Не харесвам и Стравински. Ама хич. Къде да се дяна тогава? Съществувам ли?