Невероятна история.
Вече гледам на авганистанците като друг тип хора. Историята е с невероятни обрати.
Внимавайте, че към половината на книгата много се плаче.
Горд съм, че спонсорирах този авторкато си купих „Хиляди сияйни слънца“.
Не „авганистанците“, а аФганистанците. Утешение е все пак, че четеш.
Ловецът на Хвърчила, както и Хиляди Сияйни Слънца са невероятни романи. Свърших и двете книги докато бях в обществен транспорт, за това не можах да си позволя да се разрева като бебе. Книгите много добре илюстрират, че всеки народ, всяка етност, всяко общество си имат и добрите хора и лошите хора и няма място за тесногръдие, когато става въпрос за цял един народ (не критикувам никого!).
Много ме впечатли раздвоението в края на книгите — щастлив край ли е това или не? Ако има мнения по този въпрос, моля ги споделете.
Горещо препоръчвам романите на всички и се надявам тези, които ги прочатат от тук, да си закупят и книжния вариант. Аз лично смятам ако трябва с бой да накарам децата си да прочетат тези книги :)
И двете книги трябва да бъдат закупени, не само за да подкрепим автора, което е абсолютно задържително, а и защото това са книги, които човек трябва периодично да чете, за да се приземи обратно на Земята.
Изключителни, задължителни …
Боже, защо се случват тези неща … толкова ми е мъчно, че не съм на себе си.
Относно финала — той е точно такъв, какъвто е и живота. Истински и реален … за някои добър, за други лош …
Книгата е изумителна , невероятна , несравнима , неповторима , реална , прекрасна и незнам още какви епитети да й напиша все в този дух.
Тя е изключително четиво , не се сещам да съм чел нещо толкова истинско , въздействащо и изумително през последните 10 години…………..!!!
Горещо я препоръчвам на всеки човек , без значение възраст , пол и социален статус!
Тази книга провокира детето ми да започне да чете книги ……….поне по 2–3 часа дневно :):):):):)…..В ерата на компютрите ……..и технологиите .тази книга извърши истинско чудо с детето ми / то е тинейджър/ :):):):):)
Приятно четене на всички, които ще имат късмета да попаднат на това четиво!
всяка домашна библиотека ще бъде празна и бледникава без ЛОВЕЦЪТ НА ХВЪРЧИЛА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Много ми хареса — ангажира мислите изцяло и по всяко време /само дето в службата не я извадих да чета, но по спирки, транспорт.. /, поставя въпроси, навежда на размисли…автора анализира, човърка дълбоко в човешката същност — в качаства, мисли и постъпки, привидно скрити и рядко излагани на показ…чудесно четиво !
Найстина много добре разказана история. Препоръчвам я тази книга.
От толкова много прочетени книги, си мислех, че вече не мога да се очудя на нищо, но тази книга просто ме изуми. През цялото време си мислех дали няма нещо, което е станало в действителност, толкова автентично звучи всичко написано. Не знам какво е преживял авторът, но със сигурност е много изстрадал човек. През цялото време имах чувството, че всичко това се е случило със самият него. Много, много, благодаря на хората, които имат заслугата за това, колкото може повече хора да прочетат това произведение на изкуството!
Наистина невероятна история!От много дълго време не бях чела подобна книга!Много тъга,но и толкова много истини,които вълнуват всеки човек-цената на прошката,греха към приятел!Много плаках,но си заслужаваше-книга,която ще помня дълго време!Трябва да се прочете!!!
Останах изумена от творчеството на Халед Хосейни. Покъртителна книга. Трябва да бъде прочетена.
Невероятно интересна книга!Отличен!
Съжалявам,че не можах да гледам едноименния филм.Давали са го наскоро по един от сателитните канали.
Потресаваща история. Накара ме да се замисля за всичко което притежавам … свобода, живот в свободна страна, дом, семейство, права … все неща, с които сме свикнали толкова много в ежедневието си, че почти не ги забелязваме … а те са всичко.
Радвам се,че чрез вашите коментари открих прекрасния автор Халед Хосейни.Накарах дъщеря ми да намери и двете книги от София и да ги купи.Прочетох"Ловецът на хвърчила" на един дъх и също като Вас бях впечатлена,поразена,изумена от обичаите,живота на хората в Афганистан.Книгата ме накара да потърся и се запозная и с други факти за тази страна.Препоръчах книгата и на други обичащи да четат — всички много я харесаха.Браво на автора,майстор-разказвач!!!
„За теб и хиляда пъти!“ Невероятна книга !!!
Прочетох „Хиляда сияйни слънца“! Нямам думи, с които да изразя това, което почувствах.! Тази книга ме накара да се замисля за много неща от действителността, за които досега не бях. Този писател заслужава Нобелова награда.! Уникална, разтърсваща, „книга за човека“. Прочетете я- няма да съжалявате, даже ще благодарите….
Невероятна е!!!Много силен край!:)
Толкова дълбоко е вълнението ми от срещата с Халед Хюсейни ,че още не мога да изляза от света му!Адмирации за великолепните преводачи и на двете книги!
Книга, преизпълнена с много любов и добрина(въпреки някои фрапиращи моменти в сюжета), която ни показва колко малко знаем за Афганистан и как независимо от страната, религията и вярванията, хората имат еднакви ценности. Много съм впечатлена от начина, по който са представени отношенията между хората и „парливите“ теми в европейското общество.
Потресаващо!
Гледаме и слушаме новини. Цъкаме с език и се чудим на издевателствата, казваме как е възможно това да съществува в 20 и 21 век и много скоро забравяме. Идват други новини.
Не знам как да изразя възхищението си от начина, по който са разкрити историите и в двете книги на автора, както и реалността в тази страна.
Вълнуващо, затрогващо, запомнящо се!
Халед Хюсейни — достоен син на своя народ!
Всеки ден благодаря на Бог, че съм се събудил и ме очаква прекрасен ден, защото знам че съм имал късмета да Той да ме дари с благодатта на сегашното ми битие.
Знаех, че има, има много нещастие по света, но никога бях се сблъсквал толкова фронтално с него.
1. Марин Пенчев (27 септември 2009 в 22:47) е абсолютно прав — реве се през половината книга — и то аз който се имах за несантиментален типаж :-)
Книгата е разтърсваща. Препоръчвам на всеки да я прочете. Но историята в другата книга на автора „Хиляди сияни слънца“ е още по-вълнуваща.
Книгата не е лоша, но след средата едвам я изтраях. Бие на турска сапунка
За съжаление трябва да се съглася с теб. След средата наистина прилича на турски сериал, но като цяло книгата е много хубава.
Като цяло и на мен до към средата на книгата ми се струваше, че чета „сценарий за индийски филм“ (в един момент дори и самия герой прави такава корелация :) ). Много драматизъм и опит да се „гъделичкат емоционалните струни“ на душата, съдържание само жени :). Единствено ми хареса края на книгата.
Аз съм на 15 и наистина мога да се похваля,че чета доста книги.Тази книга обаче наистина стигна до душата ми и ме накара да се замисля върху живота си.Няма дума с която да я опиша.Тя просто трябва да бъде прочетена определено,и от големи и от малки!
Невероятна книга . Много силна и разтърсваща , чете се на един дъх
Подходих скептично към романа, а за два дни го изчетох на един дъх! Невероятна история! Истинска, земна, реална… докосна дълбоки чувства в мен! Седнах и изгледах филма веднага след това, но книгата те зарежда с много по-дълбоки емоции. Човек се чувства променен след прочита, някак си по-земен, по-състрадателен… по-различен!
Страшно надценена книга. Изпълнена с клишета, сълзлива мелодрама и действия и диалог, които не са реални. Имах доста очаквания, предвид славата, която тази книга има, но останах разочарован. Бих посъветвал хората, които се превъзнасят по романа, да четат малко повече.
Уважаеми Д,
аз пък бих казала че сте много повърхностен читател и очевидно не сте разбрал нищо от тази книга! Това не е измислица а е поучителна житейска драма която може да се случи на всеки и във всяка една държава , дори и нашата родна . Много бих искала да ми датете пример с така наречените от Вас "клишета " в книгата, и да ми кажете кои романи Ви впечатляват Вас, след като имате смелоста да се изкажете така за един вече световно признат роман какъвто е този!
Въобще не споделям прехвалениете коментари за тази книга.Повърхностна книга, много евтини клишета, нервиращи стериотипи и удобни случайности върлуват из книгата, като всичко е пречупено през погледа на израстналия в САЩ автор, който уж разказва като фиктивен разказвач, спомени от Афганистан, а прекарва детството и живота си в чужбина — Техеран, Париж и накрая САЩ. Всичко уж трябва да изглежда правдопадобно случило се , но е облечено в зле зашитата опаковка на американизирания автор, който прави доста компромиси да се хареса на американската аудитория и не забравя да заклейми злите нацисти в ролята на злото и да защити работното си място към ООН.
Иначе измислената му история има известна доза интересност, но самото изпълнение е под всякаква критика. Началото заради идеята става горе-долу, но от средата нататък едва се чете.
Оооо Бога ми! От къде се извъдихте такъв литературен критик??!!! По По ….но ПО добре е да си запазите мнението само за вас си !!!
Извинете ме,но аз 3 години бях в този свят и това е истина.Вие и ние живеем в сапунки,защото ни устройва.Не знам какъв е Вашият живот,явно холивуд,нарочно с малка буква,но тази изстрадана история ме накара да мисля отново за целта на живота ми и да замина отново.
Книгата е великолепна! Няма да изпадам в подробности колко плаках, навярно се случва на всички докоснали се до нея. Мисля, че дори повече ми хареса от другата ’’Хиляда сияйни слънца’’. Прочетете я задължително!
Изключително силна и емоционална книга, която те държи през цялото време със затаен дъх. „За теб и хиляди пъти“!
Прочетох книгата на един дъх.. Толкова ме разтърси.. Страхотна книга , страхотен автор. Сега започвам и "Хиляди сияйни слънца " :)
Турски сериал, но в писмена, а не телевизионна форма. Силно препоръчвам книгата на домакини, които по принцип не четат, но си търсят книга за да изглеждат по-интелигетни пред приятелките си.
Абсолютна загуба на време. Художествена измислица, през погледа на един американизиран афганец. Абсолютни клишета.Има едно дете от смесен брак полу-немче, което естествено, ама как иначе за американец, няма да е лош нацист, който още от малък е гадняр, а после се превръща в още по-голям ганяр, мъчещ и убиващ хора… Навсякъде автора си помага с удобни съвпадения, подпомагащи повествованието. Стилът на книгата е гладък, но като цяло повърхностен, не успява да докосне читателя.Не можах да харесам и главния герой, изключително дразнещ субект. Началото на книгата обаче е обещаващо, после всичко става доста повърхностно и американизирано. Незнам, как може в България книгата да се харесва толкова,може би защото хората я вземат за чиста монета и пропускат американизирания елемент и работното място на автора, но вкусове всякакви…
По принцип тая книга се харесва на хора, които пишат „не знам“ и успяват що-годе да свържат смислово издържани изречения.
Иначе работното място на автора по онова време е било лекарски кабинет. Не можах да схвана какво против това имаш, честно. Щом все още вярва, че животът може да предложи наистина невероятно изглеждащи съвпадения, значи не се е поамериканчил чак толкова.
Ти като искаш нещо баш автентично — чети „Кабулските лястовици“. Ама да не плачеш.
„Има едно дете от смесен брак полу-немче, което естествено, ама как иначе за американец, няма да е лош нацист, който още от малък е гадняр, а после се превръща в още по-голям ганяр, мъчещ и убиващ хора…“
Нямам думи! А Вие, драги, не сте ли нагазили в клишето до ушите с тази представа за германците? Гертманец = „лош нацист“. Колко обективно и фактологически издържано съждение! Явно Ви дразнят само „американските“ клишета, а с останалите нямате проблем.
В случая Асеф, полу-германец, рус като дете, в противовес на тъмните авфганци = лош нацист, много години след 2-та Световна война си е типично американско клише.
И това беше само един пример на всеки десет страници се срещат други клишета и стереотипи, облечени като преживявания, за да изглеждат автентични.
Познавам афганистанци,живеещи като бежанци от няколко години и те не приемат топло творчеството на този автор и сами казват, че не откриват техния Афганистан в книгите, въпреки че са били в Афганистан, години след като Хосейни като дете е напуснал родината си.Може би това идва и от заучените схеми, които Хосейни е научил при лекторите си.
Две от книгите на Хосейни ми бяха подарък, исках да ми харесат, но не се получи. После споделих на познати афганистанци и те не бяха очаровани, а следят жадно, носталгично, какво излиза от страната им като литература.
Книгата е доста сложна за възприемане от всеки.
През цялото време, докато я четях чувствах буца в гърлото си. От първата страничка до последната дума ми беше трудно да преглътна. Предаността на Хасан, представянето на „баба“, слабохарактерният Амир, начинът по който всичко е обрисувано…
Страхотна и много тежка книга! Определено не е за всеки читател!
Но аз ще я препоръчам на всеки, за да оценим всичко, което сме и което имаме, а сме го приели за даденост…
Книгата трябва да се прочете! Тежка е, а края за мен е тъжен и песимистичен.
Двете книги са разтърсващи, пренасят ни в съвсем нов свят с живот различен от нашия. Повестованието е водено паралелно по невероятен тиично за него начин.обезателно прочетете. Оценка6
Много тежка книга,която оставя следи в душата на човек.
Прочетох я на един дъх. Ужасни истории, много се разстроих. В същото време разбрах посланията и научих много за една страна, която сигурно никога няма да посетя.
Едно определено много добро произведение! Съумяващо да съчетае една чисто човешка история и същевременно представяйки съдбата на един народ в едни покъртителни за него години! Благодарение на тази книга, вече гледам на афганистанският народ по съвсем друг начин! Достойнството може да бъде не само лична, но и национална черта!
Малко тип сапунена опера или турски сериал за лелки. Чак се чудя на тези, които дори се разстроили и плакали. Книгата не е създадена по действителни събития от Афганистан, а остава в рамките на художествената измислица, в която авторът търси драматизъм на ниво битката на доброто срещу лошото и хепи енд. До средата книгата ставаше, но оттам нататък не звучеше правдиво.
Историята е трогателна, но книгата действително е силно мелодраматична. Авторът борави с основни литературни мотиви като наследствения грях, който стои в основата на сюжетната линия. Чисто литературно романът няма особена стойност. Може би това, че дава повод на читателите да се замислят по наболели въпроси. Дано.
Четох с голямо неудоволствие и бързах да свърша за да се отърва от тази тежест. Напънах се да стигна до края единствено заради репутацията на автора. По-голямата част е пълна скука, подплатена с клишето, че всеки емигрант има в родината си място, събития и хора, към които винаги се връща в мислите и сънищата си. Тук-там изкуствено цапнати моменти със спомени от детството, които трябва да изтръгнат сълзи от по-чувствителните.. Нищо оригинално. Има излишно пресилени и гадни пасажи и разбира се задължителното минаване през стадиона. Какво са талибаните без стадиона? За афганистанците грехът на бащата може да е огромен от морална гледна точка, но за читателите от т.нар. цивилизован свят, такъв „грях“ е нелеп и абсурден.
Като за първи роман — бива. За щастие, авторът задобрява със следващите си произведения.
Това :
За афганистанците грехът на бащата може да е огромен от морална гледна точка, но за читателите от т.нар. цивилизован свят, такъв „грях“ е нелеп и абсурден.
Ми прилича на това:
И за канибалите човешкото месо е извънредно вкусно, но т.нар цивилизован свят не може да го оцени :)
Като се замислиш кой грях е по-голям — да убиеш някого с камъни или да се отдадеш на човека който ти харесва.?!
Не можах да се сдържа, макар че гледам да подминавам такива коментари.
Нека не се заражда спор, по-скоро ако някой все още разсъждава върху такива „дилеми“ — да помисли и върху тази гледна точка.
Книгите на Хосейни разкриват една изключително богата душевност и обогатяват душите на четящите ги.
Изключително увлекателна. Непоносимо поносима. Толкова трудно и същевременно, лесна за четене… Просто не мога да намеря правилни думи за да я опиша. Тя не просто се чете, изживява се..оставяйки следа в душата ти… Шедьовър, разбира се!!!
Хубава е книгата, но след всички хвалебствия, които прочетох предварително, като че ли очаквах повече.
Срещнах заглавието и в една класация от типа „10-те книги, които всеки трябва да прочете“…… Е, не бих я сложила в моята лична десятка, но все пак заслужава си да се прочете.
Страхотна книга! Много харесвам такива силни книги, които ми остават дълго време в съзнанието…
Първо прочетох ’’Хиляда сияйни слънца’, която ми хареса изключително много. А тази книга се оказа още по-добра. Една от най-силните книги, които съм чела.
Изключително съдържателен и сантиментален роман,в същото време земен,атмосферата е толкова проста и истинска,персонажите притежават много стойностни качества ,героите са толкова истински и неопетнени,чисти като сълза особенно Хасан. Това е една история за истинските отношения между хората градящи се на безрезервна преданост. С две думи това е един простичък и много истински роман.
Изключителна книга, на две места успя да ме разплаче, което не се е случвало с друга книга. На мен ми хареса на други не, което е нормално, хората са различни. Благодаря за възможността да я прочета тук.
Интересен сюжет, от средата е започнал да препуска през събитията, трябва да се прочете на английски за да видя какъв точно е стила му, в този превод на места усещах сухота и телеграфичност.
Четох и „Хиляди сияйни слънца“ и малко се разочаровах, все пак това потвърди максимата, че всеки автор има само една истинска история — неговият живот.
В момента чета „А планините ехтяха“ на Хосейни. Не съм чела предходните, и отчитам това като голям мой пропуск, който ще поправя скоро. Така че мога само да препоръчам този автор, притежаващ чудесен изказ и въздействащо умение на разказвач, и книгата, която силно ме развълнува.
Прекрасна книга, изключително разтъстваща и емоционална. Задължително е да бъде прочетена и „Хиляди сияйни слънца“, за да бъде картината пълна.
Просто класика!!!
Говори се, че книгите потапят човекът във нереално розов свят! А според мен, нереално е времето във което живеем, книгата е действителността.Хубава книга! Караща ни да се замислим за нещата от животът. Чета изключително МНОГО, това е моята слабост, но книгите докоснали ме се изброяват на ПРЪСТИ, тази е една от тях. Благодаря на автора за това!!!
Романът е много добър и вълнуващ, но ’’Хиляда сияйни слънца" е наистина шедьовър.
Една техническа бележка от мен: Учудих се доста от външния вид на Хасан, определен като хазарин.
Оказа се, че всъщност става въпрос за хазарейци, потомци на ордата на Чингис хан, приели исляма впоследствие.
Халед Хосейни…оставя читателя без дъх! Силни, разтърсващи, вълнуващи…!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.