Читателски коментари от Wallküre

Великолепна книга!

Книгата е невероятна — ужасна и прекрасна едновременно. Както казва нт, авторът е много, много добър писател. Ако сте свикнали на захаросана литература със задължителен щастлив край, не започвайте. Тук е налице патосът на гръцка трагедия без патос в стила на изразяване. Трябва да се види.

Съдържа спойлери!

Коментарът за отвратителния главен герой ме накара да прочета книгата. Не е зле като за жанра си. Например, главната героиня не беше свръхкрасива, което е някакъв напредък, макар че тук се засичат кълновете на бози като „Здрач“ и онова с нюансите сиво: леко смотана, но всъщност секси женица попада на някакъв супер богат и супер секси пич, който насила я кара да опознае света на еротиката, макар че всъщност и тя иска… Ей тук стана зле вече. Също „разминаванията“ им в средата на книгата бяха разтеглени твърде много — то гордост, то сръдни, то не чух, не видях, не разбрах… Най-„любимо“ ми беше, когато главната героиня, за която през цялото време ни разправят колко свръхинтелигентна била, се върза на най-елементарна клюка, дочута случайно и чак напусна страната заради това… Други „прекрасни“ неща, без които не можем да минемм са разтърсващия оргазъм при дефлорацията (авторките на тия книги девствени ли са?!?) и „бремена-съм-той-не-знае-въпреки-това-ми-предлага-брак-ама-аз-ще-му-откажа-защото-искам-да-съм-сигурна-че-ме-обича“. Изтъкването на арогантността като велик аристократизъм също беше досадно.

На мен пък книгата много ми хареса. По японски лаконична, с интересна фабула и красиви описания на места и чувства. Сближих се емоционално с героите.

Via Appia е още по-добър вариант:)

Прочетох книгата през май, тъкмо се бях върнала от Атина. Нещо изключително! Оттогава, вече няколко месеца, не мога да харесам напълно нищо, което чета. Послушайте нт, по-хубав коментар на „Homo Faber“ не мога да си представя.

Айдееее… и тая девствена!

Тъкмо ще станат познати:)

Като ти е скучно, не чети. (На изкопаемо като мен на 14 ми беше свръхинтересно). Та, повтарям, не „губи време“. Но и нямай после претенции, че си „интелигентна“ и „четяща“.

Прекрасен Селинджър! Благодаря от сърце на преводача!

Благодаря!!! Разказът, естествено, е прекрасен. Изящен.

Не е опит за спойлър, а първият адекватен коментар за книгата.

Когато излезе в Читанка ме накара да си препрочета „Спасителя“… Прекрасен разказ, разбира се. И сам по себе си. Благодаря от сърце за възможността да го прочета на роден език.

Прочетох книгата след настойчива препоръка от приятелка. Била „най-добрият роман за секса“. Е, не мисля. Посланията на Паулу в тази връзка са точно две: 1. Оргазмът на жената в огромен брой от случаите не става по „традиционния начин“, а чрез точно определена част от тялото ѝ; 2. Сексът без любов не може да се сравнява със секса с любов. Тези „истини“ ги узнах още в ученическа възраст от един популярен тогава младежки вестник:) Предполагам, че ако бях на 13–14 години, „Единадесет минути“ щеше да ми се стори върховна. Сега, не бих казала. Към сюжета не подходих с големи очаквания, затова не се разочаровах. В обобщение: всеизвестни неща, монтирани в съвсем банален сюжет, стилът нищо особено.

"Очите й бяха с цвета на пролетната трева, а косата й приличаше на поток от златисти вълни с кичури в медно и сребристо. " Представихте си мексиканка, нали?

Разказът е за оценка 10.

Идеята да се систематизират тези клишета и да бъдат достойно подиграни е добра, но стилът не ми хареса. Няма да дочета книгата, твърде мейнстрийм е и тя, само че по друг начин.

Точно пък вариациите на тема „Пепеляшка“ са ми най-отвратителни в този тип литература. Скучно, скучно, скучно… Заради пепеляшкинските изпълнения не харесах „Мемоарите на една гейша“ (’що ли я четох?), тази няма и да я започвам. Грам въображение нямат тези автори: то или ще е Пепеляшка, или ще е Девица-в-беда или Грозното-патенце-се-превърна-в-красив лебед… От време на време и по някоя Спяща Красавица. Любовта е възвишено чувство. Би било хубаво за него да се пише на съответната висота.

Преди окло година я прочетох. Имаше тук някаква дискусия от политически характер, която модераторът не без право е разчистил… Та тази дискусия ме накара да прочета книгата. Стилът наистина е ужасяващ — като ги заниже тия сравнения и „метафори“… Образите са клиширани, напъните за оригиналничене също ужасно дразнят. Е, не успях да позная кой е убиецът:)

Един от най-хубавите ужасяващи разкази на Кинг.