Читателски коментари от Wallküre

Прекрасен Селинджър! Благодаря от сърце на преводача!

Благодаря!!! Разказът, естествено, е прекрасен. Изящен.

Не е опит за спойлър, а първият адекватен коментар за книгата.

Когато излезе в Читанка ме накара да си препрочета „Спасителя“… Прекрасен разказ, разбира се. И сам по себе си. Благодаря от сърце за възможността да го прочета на роден език.

Прочетох книгата след настойчива препоръка от приятелка. Била „най-добрият роман за секса“. Е, не мисля. Посланията на Паулу в тази връзка са точно две: 1. Оргазмът на жената в огромен брой от случаите не става по „традиционния начин“, а чрез точно определена част от тялото ѝ; 2. Сексът без любов не може да се сравнява със секса с любов. Тези „истини“ ги узнах още в ученическа възраст от един популярен тогава младежки вестник:) Предполагам, че ако бях на 13–14 години, „Единадесет минути“ щеше да ми се стори върховна. Сега, не бих казала. Към сюжета не подходих с големи очаквания, затова не се разочаровах. В обобщение: всеизвестни неща, монтирани в съвсем банален сюжет, стилът нищо особено.

"Очите й бяха с цвета на пролетната трева, а косата й приличаше на поток от златисти вълни с кичури в медно и сребристо. " Представихте си мексиканка, нали?

Разказът е за оценка 10.

Идеята да се систематизират тези клишета и да бъдат достойно подиграни е добра, но стилът не ми хареса. Няма да дочета книгата, твърде мейнстрийм е и тя, само че по друг начин.

Точно пък вариациите на тема „Пепеляшка“ са ми най-отвратителни в този тип литература. Скучно, скучно, скучно… Заради пепеляшкинските изпълнения не харесах „Мемоарите на една гейша“ (’що ли я четох?), тази няма и да я започвам. Грам въображение нямат тези автори: то или ще е Пепеляшка, или ще е Девица-в-беда или Грозното-патенце-се-превърна-в-красив лебед… От време на време и по някоя Спяща Красавица. Любовта е възвишено чувство. Би било хубаво за него да се пише на съответната висота.

Преди окло година я прочетох. Имаше тук някаква дискусия от политически характер, която модераторът не без право е разчистил… Та тази дискусия ме накара да прочета книгата. Стилът наистина е ужасяващ — като ги заниже тия сравнения и „метафори“… Образите са клиширани, напъните за оригиналничене също ужасно дразнят. Е, не успях да позная кой е убиецът:)

Един от най-хубавите ужасяващи разкази на Кинг.

Наистина е много хубав разказ — вълнуващ, красив… Висини идълбини на ужасното няма, но не му и трябва.

Всички слидеринци били натегачи и какво-беше-другото-там? Не бих казала. Ще се подкрепя с цитат от книгата: „Албус Сивиръс (…) носиш имената на двама директори на «Хогуортс». Единият от тях беше слидеринец и вероятно бе най-смелият мъж, когото някога съм познавал.“ Най-интересният, драматичен и трогателен образ е емблематичен за дома Слидерин. Имаше и дразнещи грифиндорци — примерно онзи кандидат за пазач в отбора по куидич, който се сваляше на Хърмаяни в „Нечистокръвния принц“.

Иначе действително има сладникави моменти или пресилени неща, но все пак говорим за детско-юношеска литература.

Изобщо не мога да се съглася. Първата ми среща с Ремарк стана на 26 години и бях потресена. Чудех се просто какво ли съм чела досега? Ремарк е вечен автор, създава вечни книги. Сигурна съм, че ще го препрочитам цял живот.

Внимание, коментарът съдържа спойлери!

Изчетох цялата книга (още се чудя защо). Героите са неубедителни психологически. Еротичните сцени са покъртителни — по средата на действията се започват едни разговори… за смисъла на живота и любовта, които плавно се преливат в „сега ще ти сваля обувките и чорапите“. Иначе героите са много разгорещени, едва сдържат страстта си, вече са „обезумели“… но си водят гореспоменатите беседи. За съжаление, тройката най-ужасяващи клишета присъства и тук: 1. героинята е девствена (което не ѝ пречи да преживее разтърсващо удоволствие при раздялата с моминството:); 2. героинята забременява кажи-речи от първия път (съответно го крие, „за да не се ожени той заради детето“); 3. книгата завършва с предложение за брак от страна на преживелия „пълна промяна“ главен герой.

Вярвам, че любовни романи могат да се пишат и добре. Не отричам жанра като такъв, нито правото му на съществуване. За целта, обаче е необходимо майсторство и пълен отказ от гореспоменатите общи места.

НТ, от сърце благодаря за този превод! Да се запозная с нов (за мен) разказ на Селинджър е повод за празник. Лично на мен в някои отношения „Непознатият“ ми напомни за „Спасителя“, макар че двете произведения са много различни.

Всъщност, преводът не е „лош“ в истинския смисъл на думата. Проблемът му е, че много плътно следва жаргона, който е бил актуален, тогава, когато е правен самият превод. Понеже жаргонът се променя много бързо, затова и преводът към ден днешен е безнадеждно „остарял“ и звучи „странно“. Ако човек се абстрахира от нетипично звучащия за съвременното ухо език на преводача, не може да не усети красотата на книгата. Не може да не обичаш Селинджър. Не може да не обичаш Холдън. Толкова много правдивост, искрено и ненатрапчиво бунтарство има тук… Който знае добре английски, не би сбъркал да чете в оригинал. Но и останалите читатели не би трябвало да се обезкуражават:) Красотата на „Спасителя“ е отвъд всякакви преводи.

Първа среща с Ремарк (отлагана от години). Любов от пръв поглед. Чак си завиждам сама на себе си. Отдавна не ми се беше случвало да попадна на Автор и Книга и да се питам: „Защо, защо чета това едва сега, какво съм правила досега?“ Всичко е толкова красиво, истинско, правдоподобно по един убедителен, но в никакъв случай крещящ начин… Красотата на думите, съвършенството на фразата и на мисълта, емоционалният заряд… Усещам, че ще препрочитам тази книга десетки пъти.

Случи ми се да надникна в тази книга: софтпорно в османски декор. Ако ви се чете интригантски исторически роман, по-добре пробвайте с „Аз, Клавдий“:) Това тук е пълна чалга.

И аз преживях същото, когато прочетох Еврипидовата „Медея“ за първи път. Хора, прочетете я!