Читателски коментари (за „The Evil That Men Do “ от Юлиана Манова)

Заради интересната дискусия, заформила се тук, прочетох разказа и не останах впечатлена. Все пак не мога докрай да се съглася с това, че Кинг клони повече към мъченията и гнусотиите, отколкото към психологическия ужас. Самият той нарича претрупаните с бруталност сама за себе си книги и филми „порно с мъчения“. За него този тип кървава образност е по-скоро похват, начин с който по-пълно да илюстрира и подчертае психологическата страна на преживяването. На мен лично много ми харесва тази идея: поставяш героя в условия на краен стрес и гледаш как ще се прояви характерът му — желязото се изпитва с огън. Друг е въпросът, че в днешно време масовият читател като че ли наистина харесва повече кървавия хорър и понякога тези читателски предпочитания казват своето. Все пак, мисля си че „истинският“ Кинг е по-скоро майстор на психологическия ужас, отколкото изобразител на гнусното и кървавото, макар че и то не липсва в книгите му — но като фон. Може и да греша, разбира се, просто това е моето усещане за Кинг. Поздрави!