Читателски коментари от Wallküre

Защото е статична и има твърде много патос. Софокъл е много по-умел. Аз лично откривам достойнства и у Есхил, но не всички читатели го приемат еднозначно.

Аз предлагам да издириш всички екземпляри на скверното слово и да ги изгориш публично. За назидание!

Така е който пише от таблет без да проверява. Виртуално изчервяване. Исках да кажа асТма, разбира се. Ново виртуално изчервяване.

Аз пък се зареждам със сребърни топчета и лекарство против асма, което всъщност не е лекарство.

Аз, когато бях в осми клас бях във възторг от тая книга:) После понаучих едно-друго, по едно време успях и професионален историк да стана, но това е друга тема. Книгата гъделичка националното самочувствие, но от нея не може да се научи историята ни, защото историята е преди всичко истина. А от истината често боли.

Привет:)

Благодаря за включването. Предполагам, че и на мен „Мемоарите на една гейша“ биха ми харесали, когато бях в гимназията, но вече не са в състояние да ми въздействат. Мислех да се ориентирам точно към „Тайко“, затова приемам Вашия коментар като полезна насока. Радвам се, че книгата не е тип „Граф Монте Кристо“, защото точно от това се опасявах. Ако ми хареса, а съм почти сигурна, че ще е така, почвам и „Мусаши“. Липсата на много „екшън“ е само плюс. Да не говорим, колко е интересна описаната епоха.

За книгата с китайски сюжет, която споменавате, за съжаление, не мога да кажа нищо, защото не съм я чела.

Поздрави!

Повестта си заслужава четенето. Наистина е добра, а духът на японския характер е предаден много реалистично. Бих потърсила и други четива от авторката. Да не говорим, коло е хубаво, че произведението е писано от европейка, а не от американка. Разликата си личи.

Ако бях прочела книгата като тийнейджърка сигурно щеше много да ми хареса, но сега това не се случи. В известен смисъл предполагах, че ще стане така, имайки предвид сладникавия филм, но тъй като в последно време ми се четат книги с далекоизточен сюжет, реших да ѝ дам шанс. Това, което ме кара да смятам, че книгата не е добра е фактът, че в нея японският дух на практика не се усеща. Това е просто историята за Пепеляшка, разказана в напълно американски стил, поставена за по интересно в японски декор. Хората, описани вътре имаха японски имена и дрехи, но не бяха японци. Имаше много изкуствени диалози, все едно взети от американски филм и същностни моменти от историята, които бяха съвършено нереалистични. Не твърдя, че книгата не става за четене. Дори може да се нарече увлекателна. Но е много далеч от добрата литература.

Отговорността не е само на преводача. Редно е да се попита и защо редакторът не си е свършил работата?

Произведението е изумително! Досега от Вежинов бях чела два от романите му и имах малко по-различно мнение за него като писател. Харесвах много неща в него — умението да предава духа на епохата, за която пише, някои от образите му също, но все се намираше по нещо, което да ми попречи да го харесам напълно. В „Бариерата“ го видях по нов начин. По-дълбок, по-зрял и в същото време отървал се от всичко излишно. Захващам се веднага и с другите му повести и разкази!

Човече, напълни ми душата! Страхотен коментар! Особено това за „Способния ученик“… Мисля си точно същите неща, но някак си не мога да ги формулирам толкова ясно:)

Всичко изчетох много внимателно и точно защото го разбрах, но не видях отговор на това, което ме интересува, зададох въпроса си. Не мисля, че Ханчев изобразява ужасите на някакъв терор. Напротив — съвсем ясно се вижда как той възхвалява поведението на „отличника“ и го дава за пример на всички останали. Флобер не дава мадам Бовари като пример за „отлична съпруга“, нито Шекспир внушава на читателите/ зрителите си да се уподобяват на Ромео и Жулиета. Критикувам стихотворението не от гледна точка на „сюжета“, а на идейното му послание — „бъди герой, умри за Партията“.

До всички почитатели на стихотворението:

Не ви ли притеснява пропагандирането на идеята деца/ младежи да отиват на смърт заради политика? Мен не просто ме притеснява, а най-буквално ме ужасява.

Не бъди толкова сигурен. Впрочем, спорът е безсмислен, защото да се опитваш да излагаш аргументи пред фанатик е все едно да говориш с радиото. Не мога да приема за нормално деца и младежи да умират за нечии политически цели, без значение чии са тези цели — на комунисти, на либерали, на анархисти, на любители на котките…

Силно и красиво.

Не съм искала да те обидя и се извинявам за грешката си, че нарекох категорията „етикет“. Реагирах остро, защото определението „научнопопулярна“ е много заблуждаващо и може да подведе читателите. Жанр „Биография“ и категория „История“ са съвършено намясто.

Извинявам се много, но тази книга е всичко друго освен „научнопопулярна“. Първата ми работа, щом смогна да участвам в обработката на поне три книги за chitanka ще бъде да премахна този ужасяващо неточен етикет. Книгата е оригинален средновековен текст, извор от първа ръка за живота и епохата на Карл Велики…

Не можем да съдим за XVII век според събития, случили се през XIX и XX. Варварските изстъпления, за които говориш са последица от национализма. Преди XIX век и повсеместното разпространение на идеята, че нацията е нещо изключително, стоящо над всички останали, подобна дивотия просто няма основа — никоя държава не избива просто ей така, за идеята собственото си население — хора, които произвеждат и плащат данъци. За една донационалистическа държава няма значение дали си българин, грък, сърбин, турчин — ти можеш да бъдеш две основни неща: войник или производител, но при всички положения — част от общата маса имперско население. Да се наслагват представи от по-късно време върху по-ранни събития просто е изкривяване на действителността.

Точно това имах предвид, но не успях да се изразя толкова недвусмислено.

Какво искаш да кажеш с това? Тук книгите се качват от доброволци. Ако някой от тях прецени, че има време и желание, ще ги качи. Ако ли не — тогава, какво ще кажеш ти да ги качиш?