Читателски коментари от Wallküre

Аз също имам известни резерви към написаното от Рънсиман. Приемам като напълно коректна забележката, че не знае български език (нито съвременен, нито средновековен). Не бива да се забравя обаче, че основният език, необходим за изучаването на Българското средновековие е византийският гръцки, на основата на атическия диалект на старогръцкия, а Рънсиман знае старогръцки.

Всъщност, позволявам си да се намеся заради груба фактологична грешка, която ми избоде очите в този пост — Златарски не е учил в СССР! Завършил е в Петербург, но през 1891, цели 26 години (четвърт век!) преди установяването на съветска власт в Русия. После е специализирал в Берлин. Намесването на понятието „съвети“ тук е пълен абсурд. Факт е, че след Златарски науката се е развила и е отрекла част от тезите му (напълно нормално, върви се напред), но не мисля че е справедливо да бъде обвиняван в тенденциозност и липса на научна прецизност. Към времето, в което е живял и творил, той е бил наистина много добър и авторитетен историк, опиращ се на изворите, с които е разполагал.

Тази според мен е най-добрата от трите дотук. Но е много тъжна. Жал ми е за Джейк. Да видим следващата каква ще е. Като цяло не съм във възторг от поредицата, чета я за обща култура.

Критик да, но не и дисидент. Трябва да се прави разлика между понятията.

Книжката е много приятна, както всичко, написано от авторката. Чете се на един дъх.

На другите емигранти може просто да не им се е занимавало с подобни описания. Не всеки може и иска да пише. А разказвачите на политически вицове не ги броя за „критици“.

Добро напомняне!

Така е! Страхотна книга! Според мен е най-хубавата от Тетралогията.

Зад граница е лесно да се критикува „открито“, особено ако те пази и статуса на политемигрант. Иначе книгата е невероятна — много добре написана и разкриваща доста неудобни истини за партийния „елит“ на БКП и за дедо Тошо. Те затова го и убиват.

"А хората които оплюват Богомил Райнов в 99% от случаите не са прочели дори една негова книга.

Просто има хора, които „обичат да мразят“.

Напълно подкрепям! Богомил Райнов може да е бил всякакъв, но е наистина много голям литературен талант! Жалко, че на този сайт не е достъпна любимата ми негова книга — „Пътища за никъде“, както и поезията му, която също много харесвам.

Аз пък мисля, че е пресилено да се говори за дисидентство в България. Какво дисидентство, като всички интелектуалци са на държавната (разбирай партийна) хранилка, т. е. стават номенклатура? Да се със Солжиницин пък е вече съвсем не на място! Солжиницин не е принадлежал към партийния елит, просто е страдал заради свободолюбието си, а Марков първо е бил изтъкнат член на „Ловната дружинка“ (и не се е оплаквал особено!), а после, когато изпада в немилост изведнъж решава да става „дисидент“. Алкивиадова работа!

Не е лоша книжката. Има някои по-„филмаджийски“ сцени, които не ме накефиха, но замисълът е хубав и героите са симпатични. Приятно се чете.

Чела съм го без грам затруднение, съвсем стандартно четиво си е, а анализи не докосвам! Те са в главата ми. Не съм кой знае колко впечатлена от повестта. Иде ми малко повече мелодрамата, пък и героинята сама си е виновна — никой не я е карал да се омъжва по сметка за Михаил, сама е решила, носи си последствията. Иначе Емилиян Станев е много добър разказвач. Просто за мен това не е най-силната му творба.

Изчетох я, по-добра е от „Здрач“, но мелодрамата в любовние сцени ми идва свръх! Много е тъпо и дразнещо. Иначе има и сполучливи моменти. Решила съм да изчета цялата поредица, дано нервите ми изтраят.

Мир на праха му! Амин.

Аз пък смятам, че историята може да се предаде неутрално, но трябва да става дума за събития, чието коментиране не би могло да засегне ничии политически или финансови интереси. Точно затова смятам примера с близки до нас по време събития за неудачен — колкото са по-близки, толкова повече заинтересовани има, та оттам и изкривяването. Ако четеш труд по антична история, да кажем, оттам ще лъха доста по-малко пристрастност, даже, ако е писан от професионалист, ще клони към нула. Кой се интересува днес от войните между римляни и етруски, да речем? Никой. Точно затова, когато историкът работи с такава проблематика, тонът на речта му е спокоен и предубеждения няма. Вярно, самите му извори може да са предубедени, но си има начини (не са никак прости и изискват много учене, търпение и постоянство) зърната фактология да се отсеят от пропагандната плява.

Честно казано, не ми се вярва в скоро време да излезе нещо смислено по въпроса. Точно защото все още има доста заинтересовани лица и държави и всяка страна по „спора“ ще си дърпа чергата на своя страна. Пък и не знам колко и какви хора реално имат пълен достъп до архивите, съдържащи такъв род информация. За да влезе нещо в историята (истинската, а не разни свободни интерпретации на тема минало), първо трябва да излезе от пропагандно обращение.

Аз я прочетох тия дни, сега чета „Новолуние“. Интересно ми е да разбера защо поредицата има толкова фенове. До момента не съм кой знае колко впечатлена, за обсебена да не говорим… Да, интересни са, увлекателни, има сполучливи герои (напр. Джейкъб), но на моменти мелодрамата ми идва в повече. Все пак ще изчета всичко докрай, за да успея да осмисля целия замисъл… Може пък да си променя мнението. Но за момента това мисля.

Книжката е много приятна. Който обича такива романчета няма да сбърка с нея:)

Книжката е увлекателна и приятна за четене. Добра е за отмора.

Книжката е хубава. Добро четиво за разпускане.

Преди да я зачета не очаквах да ме грабне — мислех, че ще е нещо от типа на „Как да отслабнем завинаги“ или нещо подобно. Но още от първите страници промених мнението си. Книжката е написана много добре — подредена, с ясен стил, пропита от здрав разум. Мен лично ме накара много сериозно да се замисля! Благодаря на авторката, че споделя с широката публика това, което е осъзнала и научила, а не пази идеите само за себе си. Тази книжка може да помогне на много хора.