Темата сама по себе си е достатъчно еретична не за друго, а защото е старателно избягвана векове наред. Не бих поел личната отговорност да твърдя, че написаното отговаря на истината, защото в мен се борят от една страна уважението към църквата, от друга — стремежа ми към установяване на факта — бил ли е наистина Христос в Индия, или не? С какво би се нарушила вярата ни, ако Той е бил там, и какви са причините да бъдат премълчавани годините, за които не се споменава официално? Все пак не става дума за „Шифърът на Леонардо“, а за моята вяра, за вярата на предците ми. Бих бил щастлив да знам как са преминали всичките земни години на Христос. Защото пътеките към истинската вяра са различни. Бог го е заложил в нас, като право на свободен избор.
Тази книга е замислена да компроментира християнството и да разклати устоите на вярата. Историчността и вярата взаимно се допълват и взаимно се изключват, т.е. те не са паралелни. По-скоро трябва да се набляга върху последиците за човечеството чрез въвеждането на християнството, а не да се търси скрит подтекст. За истинският християнин истината е само една и никой не може да го убеди в противното.
Там ви е грешката на християните (и на останалите вярващи — независимо в какво) — толкова сте упорити и тесногледи, че не може да приемете друга истина — реалната истина, а тя е проста — от християнството и другите религии полза няма. Вреди — колкото щеш, обаче. Няма проблеми — вярвайте си в измисления бог. Но не възхвалявайте християнството наляво и надясно, става ли? Онези, които искат, ще вярват, независимо от всичко. Историчността и вярата нямат нищо общо помежду си, или почти нищо общо, защото по принцип Библията не е нищо повече от сборник с приказки като 1001-а нощ. С тази разлика обаче, че на 1001-а нощ не се гледа като на нещо повече от това, което е.
Но няма да влизам в излишни спорове, в крайна сметка не ме интересува кой в какво вярва, стига вярващите да не натрапват това у другите ;) Всеки има право на избор.
Споделям мнението ти!
Една от любимите ми книги. Доказваща различния начин на виждането на света — разумният човек е готов да промени мнението си пред фактите. Неразумният — да настоява над очевидната глупост за която няма доказателства. Само 20-тина години от как църквата призна, че Земята не е плоска и не е центъра на Вселената. За какво уважение може да става дума в една институция, причинила най-голямото престъпление в историята на човек — лишаването му от способността да мисли? Страх ме е, като гледам как в XXI век разумът губи все по-вече пред фанатизма. Горко ни.
Ако един човек може да мисли, няма институция, която да му попречи. Ще се радвам ако някой успее да ми посочи век, в който да не е бил масов някакъв вид фанатизъм.
Напълно, напълно съгласен. Някой ден църквата ще престане да съществува. Някой ден религията ще престане да играе роля в живота ни. Няма да е скоро… може и никога да не стане, разбира се. Макар че ТРЯБВА да стане. Църквата проповядвала мир и добро — аз лично нямам нужда някой да ми проповядва това, мога и сам да реша да правя добро (или да не правя) — особено може би най-лицемерната и отвратителна институция в света. Защото Бог няма, няма и да има извън промитите мозъци на фанатично вярващите. Лошото е, че малцина ще го разберат, защото това слабо, страхливо и незначително същество, наречено „човек“, има нужда да вярва в нещо, което да го крепи — да, де, ама ако трябва да вярваме в нещо, то не е в измислен бог и книжка с приказки, която уж е „свещена“ (колкото са свещени и приказките на братя Грим) — трябва да вярваме в самите себе си. Защото, в крайна сметка, ние сме сами, сами, сами, сами, сами — ще повтарям това колкото мога, защото е истина, независимо колко ни е страх да си го признаем, колкото и безпомощни да се чувстваме при тази мисъл. И не можем да разчитаме на измислени божества от фентъзи епос. Защото ако позволим на църквата и религията на управляват поведението и мисленето ни, сме обречени като биологичен вид. И някой ден, след стотици години някое разумно същество от далечен свят ще открие нашата планета и надгробния камък на расата ни, с надпис на него: „Хомо Сапиенс, изчезнал заради глупостта си“…
Но е хубаво, че има хора, които МИСЛЯТ. Защото религията винаги е била против всяка мисъл, която не отговаря на извратените ѝ догми.
много се палиш за атеист. Имаш ли алиби за Великден ?
Поредната измишльотина, стараеща се да заличи истината за Христос. Абсолютно нищо вярно няча в това, че Христос се е подвизавал в Индия! Типично за източните и западни черни ложи е да пускат такива подмолни легенди, целящи да приспят обикновените хора. Истината за Божия син Христос е известна, той не е никакъв обикновен учител Исус, какъвто се опитват да го изкарат и няма повече да се появи във физическо тяло. Живя само три години на земята в телата, предоставени му от натановия Исус и след Голгота се свърза с кармата на всеки. Христос живее в човешката душа, може да се види в етерно тяло, но само от достатъчно озарени хора.
Останалото са глупости, както това книжле.
В Ладакх — Индия се намира манастира Хемис, говори се, че там е намерено едно евангелие през 19 век в което се говори за кашмирската версия и за пътуването на Исус (Иса както го наричат те) до Индия и Непал. Говори се м/у местните и е потвърдено от проучвания, че Исус е останал жив след разпването му и отново е тръгнал на изток наричайки себе си Юз Азаф, той се е заселил в Кашмир, оженил се е и е починал там. С очите си съм виждал гробницата, където мюсюлманите твърдят, че е погребан Исус в Шринагар това е в щата Джаму и Кашмир в Индия на границата с Пакистан.
Лука, 24 глава.
39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.
Много поучителна е притчата за зърното, за жалост повечето хора са като да садиш зърно в необработена почва (необразованите и глупците), други са твърде обработени, та вместо почва,все едно на бетон и асфалт да садиш, но има и такива, които са като орана нива.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.