Читателски коментари от Wallküre

Наистина е много хубав разказ — вълнуващ, красив… Висини идълбини на ужасното няма, но не му и трябва.

Всички слидеринци били натегачи и какво-беше-другото-там? Не бих казала. Ще се подкрепя с цитат от книгата: „Албус Сивиръс (…) носиш имената на двама директори на «Хогуортс». Единият от тях беше слидеринец и вероятно бе най-смелият мъж, когото някога съм познавал.“ Най-интересният, драматичен и трогателен образ е емблематичен за дома Слидерин. Имаше и дразнещи грифиндорци — примерно онзи кандидат за пазач в отбора по куидич, който се сваляше на Хърмаяни в „Нечистокръвния принц“.

Иначе действително има сладникави моменти или пресилени неща, но все пак говорим за детско-юношеска литература.

Изобщо не мога да се съглася. Първата ми среща с Ремарк стана на 26 години и бях потресена. Чудех се просто какво ли съм чела досега? Ремарк е вечен автор, създава вечни книги. Сигурна съм, че ще го препрочитам цял живот.

Внимание, коментарът съдържа спойлери!

Изчетох цялата книга (още се чудя защо). Героите са неубедителни психологически. Еротичните сцени са покъртителни — по средата на действията се започват едни разговори… за смисъла на живота и любовта, които плавно се преливат в „сега ще ти сваля обувките и чорапите“. Иначе героите са много разгорещени, едва сдържат страстта си, вече са „обезумели“… но си водят гореспоменатите беседи. За съжаление, тройката най-ужасяващи клишета присъства и тук: 1. героинята е девствена (което не ѝ пречи да преживее разтърсващо удоволствие при раздялата с моминството:); 2. героинята забременява кажи-речи от първия път (съответно го крие, „за да не се ожени той заради детето“); 3. книгата завършва с предложение за брак от страна на преживелия „пълна промяна“ главен герой.

Вярвам, че любовни романи могат да се пишат и добре. Не отричам жанра като такъв, нито правото му на съществуване. За целта, обаче е необходимо майсторство и пълен отказ от гореспоменатите общи места.

НТ, от сърце благодаря за този превод! Да се запозная с нов (за мен) разказ на Селинджър е повод за празник. Лично на мен в някои отношения „Непознатият“ ми напомни за „Спасителя“, макар че двете произведения са много различни.

Всъщност, преводът не е „лош“ в истинския смисъл на думата. Проблемът му е, че много плътно следва жаргона, който е бил актуален, тогава, когато е правен самият превод. Понеже жаргонът се променя много бързо, затова и преводът към ден днешен е безнадеждно „остарял“ и звучи „странно“. Ако човек се абстрахира от нетипично звучащия за съвременното ухо език на преводача, не може да не усети красотата на книгата. Не може да не обичаш Селинджър. Не може да не обичаш Холдън. Толкова много правдивост, искрено и ненатрапчиво бунтарство има тук… Който знае добре английски, не би сбъркал да чете в оригинал. Но и останалите читатели не би трябвало да се обезкуражават:) Красотата на „Спасителя“ е отвъд всякакви преводи.

Първа среща с Ремарк (отлагана от години). Любов от пръв поглед. Чак си завиждам сама на себе си. Отдавна не ми се беше случвало да попадна на Автор и Книга и да се питам: „Защо, защо чета това едва сега, какво съм правила досега?“ Всичко е толкова красиво, истинско, правдоподобно по един убедителен, но в никакъв случай крещящ начин… Красотата на думите, съвършенството на фразата и на мисълта, емоционалният заряд… Усещам, че ще препрочитам тази книга десетки пъти.

Случи ми се да надникна в тази книга: софтпорно в османски декор. Ако ви се чете интригантски исторически роман, по-добре пробвайте с „Аз, Клавдий“:) Това тук е пълна чалга.

И аз преживях същото, когато прочетох Еврипидовата „Медея“ за първи път. Хора, прочетете я!

Лично за мен „Анна Каренина“ е роман за тежката женска скука и последиците от нея. На същата тема е посветен и „Мадам Бовари“ на Флобер. Намирам френския роман за по-хубав, защото е по-концентриран. Това си зависи от автора. Нямам нищо против разреза на обществото, който Толстой прави, но когато започне да проповядва става много досаден за мен. Затова не го смятам за наистина „вечен“ автор. Някак си остава в своето време с актуалните за тогава проблеми (земско движение и т.н.) Достоевски е наистина вечен — романите му са извън времето: епохата е фон, декор. Проблемите, които поставя и коментира са непреходни. Като Омир или Софокъл. Хубаво е да се познава „Анна Каренина“, романът си има своите достойнства, но не е най-доброто от доброто.

Работата е там, че понятието „асасини“ се е наложило като термин в медиевистиката и обозначава конкретни хора от конкретна организация за конкретен период от време. Затова, ако кажем просто „убийци“, ще бъде заблуждаващо. По принцип и аз се дразня от неуместната и прекомерна употреба на чуждици, но тук случаят просто не е такъв.

Това даже не е порно, а чиста глупост! Конят се изправя на задни крака, а те не падат…

Пак егалитаристки свръхинтерпретации. Къде в постовете ми успяхте да видите предложения за горене на книги? Мисля, че не аз, а именно войнстващите „любители на мнения“ имат склонност към прибързано етикетиране на книги. Всъщност, ако бяхте прочели внимателно моите и на мислещите като мен съфорумци изказвания, щяхте да видите, че протестираме точно срещу прибързаното оценяване на книгите и писането на абсурдни коментари, което не се предхожда от някакъв размисъл. Това писане наричам боклук — да си позволиш да окачествяваш проверената от времето класика с недомислени епитети, при което със заклинателен тон произнасяш сакралната фраза: „Това е лично мнение, всеки има право на него!“

Проблем е да си оставяш боклука където ти падне. Важи и за словесния и умствен такъв.

Да, да, да!

„Някои мислят за красивите неща, но без да мислят за същността на красивото и без да вървят след онзи, който би ги водил към неговото познаване. Те желаят и обичат това, за което имат само мнение, а не знание. Това са любители на мнения.“ (Платон, Държавата, 479 е — 480 а)

Мисля си, че тази книга е противоположността на „Малкият принц“. Писана уж за възрастни, а всъщност — детска. Както „Малкият принц“ се води детска книга, а е за големи. Прочетох „Алхимикът“, когато бях на 13 години и тогава много ми хареса. Сега няма никакъв шанс да ми допадне. Най-честно към читателя би било, ако официално се сложи в раздел детско-юношеска литература наред с „Граф Монте Кристо“.

Признавам всичките си грехове, покайвам се публично и си посипвам главата с пепел. Коленопреклонно умоляам за прошка, извинявам се заради всичките си недостатъци.

NomaD, каза го много по-добре от мен, благодаря:)

От четене на коментарите в Читанка намразих думата „мнение“ (ех, ’що няма възможност да си оцветя тази думичка в червено, та да не я пропусне някой). Всякакви странни съждения се оправдават и легитимират със сакралната фраза: „всеки има право на мнение“. От преупотреба тази фраза вече ми действа като червено на бик, а и ме убеждава, че не, съвсем не всеки би трябвало да „има право на мнение“…

В момента я чета и имам чувството, че е най-добрата книга, която съм държала в ръце.

Книгата е добра и не е клише. Аз лично предполагах края, не се изненадах от развитието на фабулата. Хареса ми това, че по-голямата част от ситуациите и преживяванията в книгата са реалистични. Мисля също, че (почти) всяка омъжена жена ще намери нещо „свое“ в тази история.