Читателски коментари от Wallküre

Че то и по мое време се изучаваше в 10 клас… Какво ще рече „вече“?

Преводачът като цяло си е оставил ръцете. Затова и няма никакъв смисъл да се купува книжното тяло. На който му е интересна книгата, най-добре да си я чете на немски:)

Хареса ми. Много. И тук Кралят се е проявил като задълбочен психолог и майстор в изобразяването на ужаса. Мисля, че феновете на жанра не биха съжалили ако я прочетат.

Эмил е съвършено прав! Тази книга просто си е детска, няма как да хареса на възрастен човек…

Едно е да пишеш какво мислиш за романа, а съвсем друго — да преразкажеш сюжета. Не чета коментарите преди да пристъпя към романа, но следя новите коментари в сайта. Така попаднах на твоя спойлър.

Извинявай за „малко детския“:) Малко съм се поизсилила, признавам си. Всъщност, разказът е интересен и добре написан, но явно аз имам предпочитание към по-психологичните творби на Краля. Може би точно заради това, че е толкова култов, се бях настроила да ме разтърси, но това не се случи, най-вероятно заради настройката… Както и да е, това, че не се оказа my cup of tee, не значи, че не е хубав. Със сигурност е засължителен за всеки фен на Кинг:)

Мили дами, бихте ли престанали със спама? Малко е досадно…

Великолепна книга! Много обичам книгите на Кинг. Всичко, което съм прочела от него до момента много ми харесва. Но след „То“ само „Подпалвачката“ ми навлезе толкова здраво под кожата. Уникална е! Наред с живите и напрегнати описания на ужаса, без който не може да се мине при Краля, страница след страница трогателната и толкова човешка история се прицелва право в сърцето. Бих препоръчала тази книга на всеки, който обича качествената литература, дори и да не чете хорър по принцип, тъй като „Подпалвачката“ е нещо много повече от хорър. Тя е отвъд това понятие, защото е просто една дяволски добра книга!

Много е вероятно да я намериш. Философите ги преиздават редовно, поне по-известните. Ако не успееш да намериш ново издание, може да потърсиш антикварно или да си я поръчаш онлайн. Намира се:) Успех в търсенето и приятно четене!

Здравей! Книгата е същата:) Написана е на гръцки с оригинално заглавие „Τὰ εἰς ἑαυτόν“ = „Към себе си“. Латинският ѝ превод е наречен по традиция „Meditationes“ = (само)наблюдения, размисли и др. под.

Защо не даде още подробности, та да ни е още по-интересно четенето?

Волене, нищо лично, но правилното изписване е danke im Voraus. За да не заблудя някого или себе си, дори проверих в Duden, така че информацията е потвърдена.

А пък аз въобще не можах да я прочета… Като цяло не съм във възторг от поредицата. Зачетох се от любопитство. Исках да разбера какво толкова им харесват всички на тези книги. В първите три имаше някаква интрига, ставаха за убиване на времето, но в тази лигата преля повече отколкото мога да понеса и някъде около сватбата я зарязах.

Много е впечатляваща. Направо останах без думи!

Авторката има добър стил. Но аз явно трябва окончателно да откажа любовните романи. Малко в повече ми идва липсата на елементарен реализъм. Тук даже е добре — героите са някакви нормални хора, няма крале, принцеси, пирати, херцогини и т.н. Това, което най-много ме дразни в жанра е заешкият секс. Не ме разбирайте погрешно — еротичните сцени не ме възмущават, отвращават и т.н. Проблемът ми с тях е, че просто не е реално хора извън тийнейджърска възраст да правят секс по 20 пъти на денонощие и всеки път да е уникално и невероятно. Просто физиологията не го позволява. Хайде, 2, 3, 4 пъти последователно — би могло, но повече… Преди да ме пренасочите към Зигфрид Шнабл държа да отбележа, че нямам нищо против жанра, не му отказвам правото на съществуване, но явно просто нямам нерви за толкова измислици.

Накратко — ако сте фенове на жанра книгата най-вероятно ще ви хареса, сладка история, добре разказана, свежи моменти. Но ако сте като мен — търсите нещо леко за разтоварване, но не си падате по клишетата за моделската красота на героите и олимпийския им сексуален живот, по-добре не се захващайте.

Никога не е късно или ненавременно да направиш нещо добро. За тези неща няма мода. Принципът „прецакай другарче“ винаги е бил на гребена на вълната, не само в България и не само в наше време, просто защото така е по-лесно. Ако да вършиш добро беше леко и приятно, всеки щеше да е добър.

Страхотно уважавам това мнение!

Ехаааа! А па я да не знам… Ей сега отивам да разкажа на комшиите да се просветлят и те, да прозрат светата истина:)

Излиза, че финикийците са писали на кирилица? Е, това вече е откритие…

Прекрасен роман! Много тъжен и на моменти дори тежък, но е невероятн — изключително добре написан, което си е нормално при Кинг, много вълнуващ и емоционален. Тази книга не може подобаващо да се опише с думи. Просто трябва да се прочете.