Читателски коментари

Бездушно написана история, без емоция, която и не може да предизвика такава.

Не е лоша. Не разбрах в кое време се развива действието, докато не прочетох горния коментар…

Еееех, писна ми от *******, дето се слагат на всяка манджа мерудия. Не казвам хора, защото за мен вие мен *** ** ** ****. Вие сте някакви свръх интелигенттни (вероятно) извънземни, може да сте и „истински малки космати същества от Алфа Кентавър“ (цитат!), но за мен сте обикновени *******. Аз наричам ******* онези същества, които се мислят за нещо повече от другите, само ащото другите харесват нещо друго, имат някакво друго мнение и когато го изкажат, ******* вкупом се втурват отгоре им, за да ги смачкат.

Наистина недоумявам защо този прекрасен сайт е единственият, в който човек НЕ МОЖЕ свободно да си напише коментар, без някой после да излее кофа помия в отговор и да го оплюе. Аман от отворковци и разбирачи!

За сведение на господина с ******** ник, чела съм „Прокълнатите крале“ няколко пъти и я имам на хартиен носител. И нека въпросният господин престане да ми дава акъл.. Убедена съм, че имам повече от него, нищо че от известно време чета само розови романи, тъй като само те ме отморяват от тежкото ми ежедневие.

Интересна новела! Много необичайна и пълна с нови идеи и концепции, но все пак остава някак недоразвита. Трудно стартира и когато стана най-интересно просто свърши.

Драги млади госпожи и господа,

Няма смисъл да използвате високопарни думи или термини за да поддържате тезите си, те не работят при мен. Имах силен интереса към знанието, който ме движи за да уча по три различни специалности, на три различни езика, в три различни страни, на три различни континента. Това ми позволи да видя по-ясно човешката природа, която стои зад използваните форми, както литературни така и други, затова отдавна не им робувам, но не ги и отричам. Пиша ви това за да оставите словесните хватки и да пишете по същество, вашето признание не ме интересува, но смятам че не е справедливо да потискате мнението на други читатели за книги, които за вас са класически, но са обект на критика от тях. Тези читатели вие характеризирате като „повърхностни релативисти“ и

„кухоглави младежи с мнение и без багаж“, а самите им мнения като „прибързани“, „войнстващи“, „писани без предхождащ размисъл“, използващи „недомислени епитети“, смеещи със „заклинателен тон“ да отстояват „сакралното“ си право на мнение. В резюме, окачествявате техните мнения като „боклук“, а моите мнения като „егалитарни свърхинтерпретации“.

Така без да си дадете труда да отговорите по същество, разтоварвате емоциите си облечени в термините, с които волно или неволно сте обременили съзнанието си. А в действителност нещата са съвсем прости: в мнения или в книги, хората винаги изразяват мнения и правят оценки. Тези мнения и оценки трябва да бъдат разбрани сами по себе си, както от авторите им и читателите. За това нападките на авторите им не помагат, докато неутралното разглеждане на мнението би помогнало на автора да добие втори поглед върху него и да изгради ново мнения, ако сметне това за нужно. От друга страна, отричането на мненията и отричането на книгите не е принципно различно, нападането на авторите им и отричането на правото на мнение и на писане на книги е еднакво грозно. Лесно е да отречеш, трудно е да разбереш и да помогнеш с каквото можеш.

След бедно и сиротно детство Ейми Фейнстън си е изградила блестяща кариера, има много пари, красиви рокли и разкошна къща. Едно закъсняло писмо я кара да промени самоличността си и да предприеме разследване на смъртта на своя баща. По ирония на съдбата, след срещата й с Марк Стърлинг, жаждата й за мъст се трансформира в нещо, което много прилича на голяма любов…

Интересна история, силна любов както се очаква, но и на мен нейното упорство ми дойде в повече.

Великолепна книга.Много истинска и тъжна.Карате да се замислиш за много неща.

Драги д г,

Вземете се регистрирайте в сайта за удобство на четящите мнения. Улеснение е.

Както е улеснение да цитирам сам себе си — нещо, което написах под произведение на Филип К. Дик, но занимаващо се със същия ’феномен’ — интернет ’мненията’ на коментатори без капацитет да коментират, но за сметка на това с претенции. Ако на някой му се рови, ще го намери. Подкрепям Wallküre.

Нямах намерение да се изказвам по темата Достоевски, но за да не бъде този постинг изцяло offtopic, ето едно мое ’мнение’ по въпроса за класиката.

http://forum.chitanka.info/topic4633.html

Аз самият предпочитам модерни автори и като цяло не харесвам руските класици особено. Това не ми пречи да ги познавам и оценявам подобаващо. Също така да ги защитавам във форуми от повърхностни релативисти или кухоглави младежи с ’мнения’ и без ’багаж’.

Някои постижения просто са непреходни; това е и значението да думата класически.

Прочетох книгата с голям интерес. Достави ми удоволствие, отдавна не бях чел нещо написано толкова леко и добре. Роден съм в ранните 70-те и споделям мнението, че Г. Марков обрисува най-свирепите десетилетия на комунизма — 40-те, 50-те и 60-те. Зрелият социализъм, поне това, което аз съм видял, до голяма степен успя да преодолее недостатъците на съветската система. Доказателства за това има много, но Г. Марков не е бил в БГ, за да види. Аз пък, от своя страна, съм роден късно, за да знам какво е било през 50-те и 60-те и затова книгата за мен е безценно свидетелство. Някой репортажи прочетох по двапъти. А елитът, привилегиите и неравенството са присъщи на всеки един строй след родовообщинния, така че няма смисъл да пилеем излишни емоционални сили и да видим комунизма за това. Колкото за късните години, мога да кажа, че имах прекрасно детство, родителите ми имаха работа и сигурност (майка ми е дъщеря на царски офицер, и въпреки това). Така че книгата има силна документална стойност за времето което отразява. Не трябва да искаме от нея прекалено много от нея. Споделям и мнението че много пасажи могат да бъдат проектирани върху съвремието със същата сила. Един приятел добавя — комунизмът е виновен и за това, което е сега, но аз не споделям това мнение. Минаха 25 г, имаше достатъчно време за корекция. Самият факт, че корекция няма, е показателен.

Пак егалитаристки свръхинтерпретации. Къде в постовете ми успяхте да видите предложения за горене на книги? Мисля, че не аз, а именно войнстващите „любители на мнения“ имат склонност към прибързано етикетиране на книги. Всъщност, ако бяхте прочели внимателно моите и на мислещите като мен съфорумци изказвания, щяхте да видите, че протестираме точно срещу прибързаното оценяване на книгите и писането на абсурдни коментари, което не се предхожда от някакъв размисъл. Това писане наричам боклук — да си позволиш да окачествяваш проверената от времето класика с недомислени епитети, при което със заклинателен тон произнасяш сакралната фраза: „Това е лично мнение, всеки има право на него!“

Важи и за книгите, които определяме за словесен и умствен боклук. Какво да правим с такива книги? Явно, каквото с всеки друг боклук: да ги изгорим. Това вече е правено доста пъти в историята от тези, които са се чувствали в правото си да определят кое е боклук, кое не. Пази Боже от подобни хора, те по-добре да не бяха се научили да четат, или както е казал народа „Пази Боже сляпо да прогледа“.

Не е лоша, но „Тайната“ ми хареса много повече. Веднага се разбра кои са предателите на Рамзи и не ми беше кой знае колко интересно.

Чудесен цитат и много на място!

Само за справка, предполагам говорим си за същия период в историята, когато жените са били омъжвани на по 12, смятани за собственост на съпруга си, нямащи право да притежават собственост, образовани доколкото да си четат молитвеника и да си оправят домакинските сметки; когато мъжете в аристокрацията са смятали за свое право да имат жена за задълженията и любовница за удоволствията, но тази разкрепостеност е едностранна; когато мъжете са били на походи с месеци и години, а жените са се оправяли сами както могат; когато масовите изнасилвания са част от наградата на победителя. Понякога се чудя дали рицарският кодекс на честта не е само във въображението на по-късните поколения.

Ноа е любимият ми герой, книгата е страхотна!!!

Е-е-ех, къде са онези дни, когато „сърцата бяха юнашки, залозите високи, мъжете бяха истински мъже, жените — истински жени, а малките космати същества от Алфа Кентавър бяха истински малки космати същества от Алфа Кентавър“. :))

Госпожо, ако градите познанията си по история, пък било то и историята на съсловните нрави през Средновековието, единствено от розотийките, достойна сте за съжаление.

Препоръчвам ви да прочетете например някой роман от поредицата на Морис Дрюон „Прокълнатите крале“ (има я в Читанка), да речем „Лилията и лъвът“, пък дано разберете, че и в онези славни рицарски времена мъжете и жените са си били същите, каквито са и днес — и в лошото, и в доброто. Мога да ви препоръчам и още стойностна литература, но романите на Дрюон са добро начало. :)

.

Избиване на коренното население на Америка е имало, но не в такива мащаби. Според Джаред Даймън, а проверих и на други места близо 95% от смъртността се е дължала на болести донесени от европейците, за които местните нямат изграден естествен имунитет, шарка — едра и дребна, сифилис, грип и т.н. Имало е нарочно избиване, но това като процент от общото е малък. С това не искам да омаловажа варварството на конкистадорите, просто фактите са такива.

Хубав роман, прочетох го с интерес. Изобщо не е скучен, държи в напрежение до края. Колкото до това, че нямало хумор, както пише в коментар № 5, ами няма, разбира се. Били са трудни, сурови времена, героите преживяват доста премеждия, докато се стигне до щастливия финал.

Много жалко, че рицарският кодекс на честта е отмрял много-много отдавна. Хич няма да е зле и днешните мъже да притежават мъничко от него.

Историята на пръв поглед е трудна за вярване. И след това осъзнаваш, че тя е абсолютно реалистична… Въпреки това, далеч не най-вълнуващата книга, която съм чел. Основната ѝ ценност, по мое мнение, че хвърля светлина върху начина, по който в праисторическите времена е възникнала обществената йерархия и религията.

Ivo и дружи подобни сталинофили…

Когато пишете, поне мислете с главите си! Една нормална справка показва, че населението на САЩ през 1870 г. е има няма 38 милиона. Нима искате да внушите, че през XVIII-XIX в. местното индианско население е било преобладаващо мнозинство в САЩ, та само избитите са близо 100 милиона??? И че средно всеки американец (и американка) е убил поне двама индианци???

Да, геноцидът спрямо коренното население на континента Америка е факт — срамна, позорна глава в историята на човечеството. Обаче, когато се поднасят данни, следва те да бъдат статистически точни. А коректните данни са следните — индианците, избити от европейци (испанци, португалци, французи и англоезични) през XVI-XIX в. са над 13 милиона души. Дори и такава, макар и за четиривековен период, цифрата е ужасяваща. Но да приписвате близо 100 милиона избити индианци само по сметката на САЩ — това си е повърхностна (пост)съветска пропаганда.

И още — нима, като изкарвате като контрааргумент по отношение сталинските геноциди, че нейде има и по-ужасни престъпления, с това ще ме убедите, че комунизмът на Сталин е по-малко мракобеснически? Твърде наивен подход.