Шантарам от Грегъри Дейвид Робъртс
След смъртта си, авторът ако отиде в ада, ще му се стори като курорт спрямо това, което му се е случило приживе.
Доводите на разума от Джейн Остин
Здравейте на всички, които биха потърсили мнение относно тази книга. Интересно е, че за този роман на Джейн Остин разбрах от един филм ( Къщата край езерото ) и проявих интерес да я прочета. Чела съм „Гордост и предрасъдъци“ и „Ема“ на въпросната писателка и смея да твърдя, че книгата наистина си заслужава, ако разбира се, сте верни на стила на Джейн Остин. Горещо препоръчвам на читатели/ки, които се вдъхновяват от красиви любовни истории.
Клариса от Джуд Деверо
„Никой не беше очаквал, че в любовния акт ще се намеси и жребецът на Рейн. Той усети какво ставаше на гърба му и ноздрите му се издуха възбудено. Мирисът на любовното съединение го подлуди и той затанцува неспокойно, после се изправи на задните си крака. Рейн едва успя да го удържи. Клариса за малко не падна от седлото. Дойде мигът, когато Рейн изгуби контрол и над двамата. В мига на освобождаването му се изпразни и жребецът. Клариса извика изненадано. Никога не беше виждала такова грамадно нещо.“
Ама че порнография!
Лунна дъга II от Сергей Павлов
Когато хората се разделят на две групи, от които по-малката придобият способността да мислят по нов начин, а мнозинството мислят по обикновения начин, това може да създаде бариера между тях. И понеже мнозинството не може веднага да разбере малцинството, биха могли да поискат да ги изолират, заради страха от неизвестното, който може да направи дори жесток човека.
Белегът на Мегън от Лора Лей
Много ми хареса и се надявам скоро да се пуснат и другите книги от поредицата.
С дъх на канела от Никълъс Спаркс
Много завладяваща и истинска! Прекрасен учебник за живота!
Аристократът от Катрин Каултър
Скука и двамата герои ми бяха адски безинересни — особено Дафни!!! А тя беше и дразнеща както казва svr ;-) не ми хареса прочетох я просто защото я започнах — добре че не беше дълга убих си само 2 вечери :-)
Тъмни страсти от Сюзън Луис
Разкошна книга! Главните герои са невероятно харизматични и ме грабнаха още след първите няколко глави. Съгласна съм с мнението на moon_spell Освен това смятам, че е динамична, с неочаквани обрати. Всичко е точно на място нито в повече, нито в по-малко. Препоръчвам я горещо ;-)
Престъпление и наказание от Фьодор Достоевски
Бъдете здрав д г, а най-добре се регистрирайте, както ви предложих вчера, ако желаете да дискутирате по разнообразни литературни и човеко-познавачески теми.
Без да ангажирам Wallküre или другите четящи колеги, които имат капацитета и способностите да пишат смислени ревюта и да оставят разумно артикулирани мнения под книгите, ще ви кажа че секциите за коментари са задръствани от години от безмозъчни и безсмислени словесни изстъпления писани от малограмотни.
Смисълът на това да има коментари за произведенията е някой, който не е чел книгата да получи информация от колеги-читатели, най-вече от такива с които има сходен вкус.
За целта трябва да знае какъв е вкуса на потребителя чието мнение чете, така както в материалния живот знаем какъв е вкуса на приятелите ни.
Това че всеки хванат от улицата тинейджър има достъп до интернет, идва тук и се изплюва под някоя книга, че по-тъпо нещо не е чел, не е мнение. Оставящия го е никой. И подобна реплика има точно толкова стойност колкото и вече използвана тоалетна хартия.
Аз допринасям с каквото мога за развитието на сайта от самото му начало и търпението ми към глупостта и арогантността е отдавна е приключило.
Лъвското сърце от Кони Мейсън
Всичките любовни сцени във всичките и книги са еднакви. Даже имрепликите се повтарят. А сюжета с малки разлики е един и същ.
Черният рицар от Кони Мейсън
Бракоразводно дело. Съдията пита съпругата защо иска развод.
— Ами в началото на брака ни — отговаря тя — съпругът ми ме уважаваше всяка вечер. След това започна да ме уважава по два-три пъти седмично. После — по веднъж в месеца. А сега изобщо не ме уважава.
След това дават думата на адвоката на ответника.
— Господа съдии и съдебни заседатели! — започва той — Искам първо да ви се извиня, но след изложението на ищеца ми е трудно да използвам общоприетото обръщение „Уважаеми господа съдии и съдебни заседатели“…
В този контекст:
Очевидно не особено уважаема госпожо,
Ако имахте поне една трета от акъла, за който претендирате, нито ежедневието Ви щеше да бъде тежко, нито щеше да Ви се налага да четете писани на конвейер розови романчета, за да избягате от реалността на собствения си мизерен и нещастен живот. Любовните романи в литературата са аналог на чалгата в музиката, на латино-сапунките в киното и на абстракционизма в изобразителното изкуство — низък, пошъл, елементарен и посредствен комерс, създаден единствено да носи приходи на автора си и предназначен за консумация от индивиди с двуцифрено IQ. Може би фактът, че изобщо четете, макар и розови романчета и използвате само по една нецензурна дума в изречение Ви е създал репутация на изявена интелектуалка в кварталната чалготека. Но, повярвайте ми, разликата между коментираната тук книга и „Пътеводителя…“, който цитирате, въпреки че едва ли сте го чела, е като между поредния хит на Азис и произведение на Арво Парт.
Завоевателят от Бренда Джойс
Много ми хареса ,да хубава история
Уважаема госпожо!
Последният параграф от постинга Ви ме впечатли. Приемам Вашето признание за искреност и затова отстъпвам крачка назад. В конкретния случай реагирах на Вашето твърдение за „рицарския кодекс“ на „някогашните мъже“ като за несъмнен исторически факт. Уви, добре съм запознат с историческите реалности… Образите на „рицарите на бял кон“ и всеотдайните „дами на сърцето“ са само красив блян, фикция, непостижим идеал — и през Средновековието, и в наши дни, а и за в бъдеще. Остава само депресивното всекидневие, борбата с вятърните мелници на безразличието… и напразните опити за ескейпизъм…
Препоръчвам Ви повече разходки на чист въздух. И поглеждайте от време на време на север — гледките на „другия бряг“ могат да бъдат и красиви.
С уважение: Кретенът с коня (може би бял)
И розите имат бодли от Бети Нийлс
Бездушно написана история, без емоция, която и не може да предизвика такава.
Брачни игри от Джейн Фийдър
Не е лоша. Не разбрах в кое време се развива действието, докато не прочетох горния коментар…
Еееех, писна ми от *******, дето се слагат на всяка манджа мерудия. Не казвам хора, защото за мен вие мен *** ** ** ****. Вие сте някакви свръх интелигенттни (вероятно) извънземни, може да сте и „истински малки космати същества от Алфа Кентавър“ (цитат!), но за мен сте обикновени *******. Аз наричам ******* онези същества, които се мислят за нещо повече от другите, само ащото другите харесват нещо друго, имат някакво друго мнение и когато го изкажат, ******* вкупом се втурват отгоре им, за да ги смачкат.
Наистина недоумявам защо този прекрасен сайт е единственият, в който човек НЕ МОЖЕ свободно да си напише коментар, без някой после да излее кофа помия в отговор и да го оплюе. Аман от отворковци и разбирачи!
За сведение на господина с ******** ник, чела съм „Прокълнатите крале“ няколко пъти и я имам на хартиен носител. И нека въпросният господин престане да ми дава акъл.. Убедена съм, че имам повече от него, нищо че от известно време чета само розови романи, тъй като само те ме отморяват от тежкото ми ежедневие.
Безпокойство от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Интересна новела! Много необичайна и пълна с нови идеи и концепции, но все пак остава някак недоразвита. Трудно стартира и когато стана най-интересно просто свърши.
Драги млади госпожи и господа,
Няма смисъл да използвате високопарни думи или термини за да поддържате тезите си, те не работят при мен. Имах силен интереса към знанието, който ме движи за да уча по три различни специалности, на три различни езика, в три различни страни, на три различни континента. Това ми позволи да видя по-ясно човешката природа, която стои зад използваните форми, както литературни така и други, затова отдавна не им робувам, но не ги и отричам. Пиша ви това за да оставите словесните хватки и да пишете по същество, вашето признание не ме интересува, но смятам че не е справедливо да потискате мнението на други читатели за книги, които за вас са класически, но са обект на критика от тях. Тези читатели вие характеризирате като „повърхностни релативисти“ и
„кухоглави младежи с мнение и без багаж“, а самите им мнения като „прибързани“, „войнстващи“, „писани без предхождащ размисъл“, използващи „недомислени епитети“, смеещи със „заклинателен тон“ да отстояват „сакралното“ си право на мнение. В резюме, окачествявате техните мнения като „боклук“, а моите мнения като „егалитарни свърхинтерпретации“.
Така без да си дадете труда да отговорите по същество, разтоварвате емоциите си облечени в термините, с които волно или неволно сте обременили съзнанието си. А в действителност нещата са съвсем прости: в мнения или в книги, хората винаги изразяват мнения и правят оценки. Тези мнения и оценки трябва да бъдат разбрани сами по себе си, както от авторите им и читателите. За това нападките на авторите им не помагат, докато неутралното разглеждане на мнението би помогнало на автора да добие втори поглед върху него и да изгради ново мнения, ако сметне това за нужно. От друга страна, отричането на мненията и отричането на книгите не е принципно различно, нападането на авторите им и отричането на правото на мнение и на писане на книги е еднакво грозно. Лесно е да отречеш, трудно е да разбереш и да помогнеш с каквото можеш.
Любовна песен за утре от Джорджия Боковън
След бедно и сиротно детство Ейми Фейнстън си е изградила блестяща кариера, има много пари, красиви рокли и разкошна къща. Едно закъсняло писмо я кара да промени самоличността си и да предприеме разследване на смъртта на своя баща. По ирония на съдбата, след срещата й с Марк Стърлинг, жаждата й за мъст се трансформира в нещо, което много прилича на голяма любов…
Ще те открия някой ден от Лайза Клейпас
Интересна история, силна любов както се очаква, но и на мен нейното упорство ми дойде в повече.
Читателски коментари