Четох я книжката и като първа, която четох на Кларк не съм сигурен дали ми хареса, понеже съм голям фен на Азимов и не очаквах подобни писания. Обаче не съм сляп за оригиналните идеи заложени в книгата и ключовото число 3. Тъй че ако имате търпение да прочетете описанията на невероятната обстановка и да успеете да си я представите(трудно, но не и невъзможно) ще се разкрие невероятна картина в ума на всеки от вас. Книгата е добра. Има и продължения и се надявам да имам възможност да ги прочетя и тях.
"Среща с Рама 2" или нещо от сорта.
Това са книги които се помнят цял живот, и ти се иска да бъдеш но там „на Рама“
за да усетиш неизвестността и величието на вселената
Книгата е просто невероятна- праща те в друг свят, в други времена… Сър Артър Кларк показва не война между хора и извънземни или разрушаване на някакъв друг разум, а как две различни по вазраст, култура и по разбирания за света около тях цивилизации могат да имат общ допир.
Добра книга наистина. Чета я за втори път, но не защото първият ми беше направила незабравимо впечатление, а просто защото бях забравил че съм я чел и се усетих чак след първата 1/4. Описанията на пейзажа са доста скучни и на моменти дразнещи. Идеята за използване на гравитацията на слънцето за ускорение на кораба звучи достоверно, но реално не би свършила никаква работа, защото силата придобита от нея е равна на силата необходима да се измъкнеш после от нея. Артър Кларк използва прийома и в други негови произведения (и не само той).
Независимо от всичко има много интересни идеи, но никоя от тях сякаш не е развита достатъчно добре, като изключим идеите за гравитацията и географията на кораба. Но не те са интересните.
d_nedev, не съм специалист, но има такъв научен термин в „Небесната механика“ наречен „гравитационна прашка“…
Да, изглежда наистина е така. Тук е доста добре обяснено: http://www.mathpages.com/home/kmath114/kmath114.htm
Все пак Кларк се е занимавал с астрофизика-това не трябва да се подценява :)
За гравитационната прашка…Има я и в „Одисеята“. Сещам се, че и Айзък Азимов я описва от своя страна в „Луните на Юпитер“, като там става дума за кораб, снабден с „а-грав“, който възнамерява да се измъкне с хиператомна тяга (в подходящия момент включена като „тяга — компенсатор“ на съответните сили след завъртането) от чудовищната гравитация на Юпитер. Но, все пак става дума за Юпитер. Тук имаме Слънцето, чиято маса е убийствено колосална — 99% от масата на цялата Слънчева с-ма с планетите, взети заедно…Х-м…Чудовищна тяга ще да е необходима за измъкване…да не говорим за топлината. Все пак научната фантастика е затова, да дава идеите, пък кой знае, един ден…
Велико произведение от велик автор, може би най-доброто, което е създал, заедно с Одисеята.
Жалко, че в библиотека „Галактика“ е представен само с тази (1)книга!
Задължителна за всеки, който обича научната фантастика.
Книгата много ми хареса, определено препоръчвам за всички, които имат интереси в космическите пътувания и изследвания. Много лек, четим и разбираем стил. Реалистично изградени герои и поведението между тях. Сюжета се разкрива постепенно, без да е предсказуем или посредствен. И може би най-важното среща с един хипотетичен, но същевременно достоверен и вълнуващ свят, затворен в недрата на космически кораб.
Страхотна книга е това
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.