Читателски коментари (за „Черният рицар “ от Кони Мейсън)

  • 1. Силвия (27 август 2011 в 15:49)

    Кинигата не започва много обещаващо и мислех да я оставя недочетена, но вече въобще не съжалявам, че я довърших. Интересна и завладяваща е. Хареса ми.

  • 2. Цвети (16 февруари 2012 в 16:26)

    Това е любимата ми книга, чета я за втори път и мога да я прочета още 100 пъти без да ми омръзне! Наистина е много увлекателна и се чете на един дъх. Много се радвам, че я има и в он-лайн вариант.

  • 3. Розова зора (21 март 2012 в 12:58), оценка: 6 от 6

    Съгласна съм със Силвия и Цвети. Това е шедьовър.

  • 4. papamar (22 март 2012 в 21:34), оценка: 6 от 6

    Много хубава.Изчетох почти всички книги на Кони и няма такава,която да не ми хареса.Прави ми впечатление,че най-слабо оценените книги са най-хубави.

  • 5. amor (7 януари 2013 в 15:06), оценка: 4 от 6

    Става за четене, но има и по добри и интересни книги от тази. Малко е скучна, няма грам хумор.

  • 6. elfi4ka_1 (17 септември 2014 в 19:00), оценка: 6 от 6

    Много ми хареса страхотно отношение мъж жена което може за времето си да е било рядко но сега липсва тая преданост и любов и уважение!

  • 7. Далида (14 февруари 2015 в 04:25)

    Прекрасна история. Създава настроение.

  • 8. ganiva (15 февруари 2015 в 18:05), оценка: 5 от 6

    Хубав роман, прочетох го с интерес. Изобщо не е скучен, държи в напрежение до края. Колкото до това, че нямало хумор, както пише в коментар № 5, ами няма, разбира се. Били са трудни, сурови времена, героите преживяват доста премеждия, докато се стигне до щастливия финал.

    Много жалко, че рицарският кодекс на честта е отмрял много-много отдавна. Хич няма да е зле и днешните мъже да притежават мъничко от него.

    • 9. Оня с коня (15 февруари 2015 в 21:14)

      Е-е-ех, къде са онези дни, когато „сърцата бяха юнашки, залозите високи, мъжете бяха истински мъже, жените — истински жени, а малките космати същества от Алфа Кентавър бяха истински малки космати същества от Алфа Кентавър“. :))

      Госпожо, ако градите познанията си по история, пък било то и историята на съсловните нрави през Средновековието, единствено от розотийките, достойна сте за съжаление.

      Препоръчвам ви да прочетете например някой роман от поредицата на Морис Дрюон „Прокълнатите крале“ (има я в Читанка), да речем „Лилията и лъвът“, пък дано разберете, че и в онези славни рицарски времена мъжете и жените са си били същите, каквито са и днес — и в лошото, и в доброто. Мога да ви препоръчам и още стойностна литература, но романите на Дрюон са добро начало. :)

      .

      • 10. Elfthryth (16 февруари 2015 в 01:06)

        Чудесен цитат и много на място!

        Само за справка, предполагам говорим си за същия период в историята, когато жените са били омъжвани на по 12, смятани за собственост на съпруга си, нямащи право да притежават собственост, образовани доколкото да си четат молитвеника и да си оправят домакинските сметки; когато мъжете в аристокрацията са смятали за свое право да имат жена за задълженията и любовница за удоволствията, но тази разкрепостеност е едностранна; когато мъжете са били на походи с месеци и години, а жените са се оправяли сами както могат; когато масовите изнасилвания са част от наградата на победителя. Понякога се чудя дали рицарският кодекс на честта не е само във въображението на по-късните поколения.

  • 11. ganiva (16 февруари 2015 в 23:06), оценка: 5 от 6

    Еееех, писна ми от *******, дето се слагат на всяка манджа мерудия. Не казвам хора, защото за мен вие мен *** ** ** ****. Вие сте някакви свръх интелигенттни (вероятно) извънземни, може да сте и „истински малки космати същества от Алфа Кентавър“ (цитат!), но за мен сте обикновени *******. Аз наричам ******* онези същества, които се мислят за нещо повече от другите, само ащото другите харесват нещо друго, имат някакво друго мнение и когато го изкажат, ******* вкупом се втурват отгоре им, за да ги смачкат.

    Наистина недоумявам защо този прекрасен сайт е единственият, в който човек НЕ МОЖЕ свободно да си напише коментар, без някой после да излее кофа помия в отговор и да го оплюе. Аман от отворковци и разбирачи!

    За сведение на господина с ******** ник, чела съм „Прокълнатите крале“ няколко пъти и я имам на хартиен носител. И нека въпросният господин престане да ми дава акъл.. Убедена съм, че имам повече от него, нищо че от известно време чета само розови романи, тъй като само те ме отморяват от тежкото ми ежедневие.

    • 12. Оня с коня (17 февруари 2015 в 00:04)

      Уважаема госпожо!

      Последният параграф от постинга Ви ме впечатли. Приемам Вашето признание за искреност и затова отстъпвам крачка назад. В конкретния случай реагирах на Вашето твърдение за „рицарския кодекс“ на „някогашните мъже“ като за несъмнен исторически факт. Уви, добре съм запознат с историческите реалности… Образите на „рицарите на бял кон“ и всеотдайните „дами на сърцето“ са само красив блян, фикция, непостижим идеал — и през Средновековието, и в наши дни, а и за в бъдеще. Остава само депресивното всекидневие, борбата с вятърните мелници на безразличието… и напразните опити за ескейпизъм…

      Препоръчвам Ви повече разходки на чист въздух. И поглеждайте от време на време на север — гледките на „другия бряг“ могат да бъдат и красиви.

      С уважение: Кретенът с коня (може би бял)

    • 13. Фракс (17 февруари 2015 в 02:48)

      Бракоразводно дело. Съдията пита съпругата защо иска развод.

      — Ами в началото на брака ни — отговаря тя — съпругът ми ме уважаваше всяка вечер. След това започна да ме уважава по два-три пъти седмично. После — по веднъж в месеца. А сега изобщо не ме уважава.

      След това дават думата на адвоката на ответника.

      — Господа съдии и съдебни заседатели! — започва той — Искам първо да ви се извиня, но след изложението на ищеца ми е трудно да използвам общоприетото обръщение „Уважаеми господа съдии и съдебни заседатели“…

      В този контекст:

      Очевидно не особено уважаема госпожо,

      Ако имахте поне една трета от акъла, за който претендирате, нито ежедневието Ви щеше да бъде тежко, нито щеше да Ви се налага да четете писани на конвейер розови романчета, за да избягате от реалността на собствения си мизерен и нещастен живот. Любовните романи в литературата са аналог на чалгата в музиката, на латино-сапунките в киното и на абстракционизма в изобразителното изкуство — низък, пошъл, елементарен и посредствен комерс, създаден единствено да носи приходи на автора си и предназначен за консумация от индивиди с двуцифрено IQ. Може би фактът, че изобщо четете, макар и розови романчета и използвате само по една нецензурна дума в изречение Ви е създал репутация на изявена интелектуалка в кварталната чалготека. Но, повярвайте ми, разликата между коментираната тук книга и „Пътеводителя…“, който цитирате, въпреки че едва ли сте го чела, е като между поредния хит на Азис и произведение на Арво Парт.

      • 14. Niiq (19 февруари 2015 в 16:32)

        Е г-н Фракс , тласнахте ме да прочета въпросната книга . Обичам да чета такива книги , и въпреки това не мисля че съм от „не особено уважаваните“ и с тежко ежедневие жени. В тези книги можеш да откриеш нещо изчезнало , нещо за което не се сещаме в нашия цивилизован модерен свят. IQ-ми може според Вас дори и да е едноцифрено , но се питам Вие с трицифреното IQ като щастлив и очевидно преуспял мъж , откъде тази злост и нужда да обиждате ?

        • 15. Фракс (19 февруари 2015 в 22:45)

          Уважаема госпожо,

          Както личи от ника ми, аз харесвам фентъзи от типа на произведенията на Мартин Скот. Защото в моя живот липсват магьосници, орки, дракони и елфи. След като Вие предпочитате да четете розови романи, в които има страстни мъже, възпитани джентълмени и много еротика — сама си отговорете какво е изчезнало от вашите делници :) Това, което Вие оценявате като „злостни обиди“, аз наричам нулева толерантност към посредствеността във всичките и форми. Но няма начин да разберете на какво се дължи, ако не сте в състояние да издържите приемния тест в МЕНСА. А ако сте — няма да задавате подобни въпроси.

          • 16. ganiva (20 февруари 2015 в 14:12), оценка: 5 от 6

            На тукашните ментори, вместо мои думи, ще копирам един коментар, който казва всичко. Прочетете го и се освестете най-накрая. Спрете с агресивните нападки и подигравки към потребителите, които харесват по-различни книги от вас. Тук трябва да се коментират произведенията, които сте прочели, а не да ми изтъквате вашето IQ. То може и да е по-голямо от моето, но поведението ви е детинско.

            Ето и въпросния коментар, на който свалям шапка:

            http://chitanka.info/text/2321/comments#e18640

            • 17. нт (20 февруари 2015 в 16:11)

              Кака Ганка — интригантка! :P

              • 18. Врял и кипял (не само в борбата) (20 февруари 2015 в 19:00)

                Не стреляй по пианиста, НТ!

                Подобни създания едва ли заслужават четиристъпния хорей на твоя постинг… "D

          • 19. Koda Bear (23 февруари 2015 в 22:26)

            Какво ли е изчезнало от делниците на почитателите на Кинг и Кунц !? :Р

            А на H@stler с неговите pink sh@ts !? :Р

            Не се заяждам с Вас, просто ми стана по детински любопитно какво становище бихте могъл да изложите.

            Иначе коментарите Ви ми допаднаха и въпреки тенденциозността, ни най-малко не ме обиждат. Не се припознах!

            За протокола:

            Кони Мейсън е толкова отвратителен за четене автор, че Коелю си е направо нобелист до нея. Според мен преводачите ѝ заслужават ранно пенсиониране поради полагане на труд в тежки и вредни условия, изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, пълно поемане на разходите им за профилактика на психичното здраве от НЗОК и прочее социални и несоциални придобивки. Справедливо е!

            Това виждане за въпросната бездарна дама споделях неведнъж, но не мисля, че е имало лични нападки от моя страна към почитателките ѝ. Допълвам го тук като предупреждение на потенциални читатели, както и коментарът ми да не бъде взет за тролене.

            ПП

            Позволих си своеобразна самоцензура с @, заради малолетните читатели, както и като форма на респект към сайта. Ако модераторът счете за нужно, не възразявам целият коментар да бъде премахнат или коригиран.

  • 20. jelly (27 февруари 2015 в 02:32), оценка: 5 от 6

    Впечатлих се от коментарите. Всеки се отнася към другия с явно уважение, а като цяло никой не разисква произведението. Разбрах, че е пошло, розово романче, но пък и не видях с какво го доказахте. Не мисля, че IQ на човек се определя само от жанра, в който се е насочил, а и не мога да разбера защо да не можеш да четеш онова, което ти доставя удоволствие. Какъв е проблема и как винаги се намира някой, който с охота приема ролята на съдия? За жалост именно този жанр е доста подценяван, а в конкретния случай романът е добър и си заслужава да бъде прочетен.

  • 21. des_i (16 май 2016 в 08:30)

    Хмм…и къде му е рицарският кодекс на честта на главния герой? Напи се като свиня, прелъсти чужда жена в първата и брачна нощ и накрая като пълен мухльо я зарязва сама да се оправя (и като се има предвид, че в средновековието жената задължително трябва да се омъжва девствена и ако не е в най-добрия случай ще я върнат на семейството й опозорена, и ако има късмет евентуално само някой дърт вдовец с 18 деца ще се навие да я вземе).

    После като изтрезнял се сетил, моля ви се, че все пак трябва да я спасява, ама докато се накани тя взела, че се спасила сама!

    Много голям джентълмен! Изобщо мнооого почтен рицар!

    За еротичните сцени да не говорим.

    Не си губете времето да четете тази пародия.

  • 22. Биб (12 декември 2016 в 14:09)

    Хареса ми ! Малко скучно почна, но иначе интригата и напрежението си ги има и то в изобилие! Определено бих я прочела пак.

    Любовните сцени не са кой знае какво, но книгата си заалужава. Не се чудете направо я почвайте !

  • 23. Hefest (25 юни 2017 в 19:35)

    Разсмяха ме всички коментари.Всички ми се сториха дребнави.Нека си призная-аз съм мъж и чета този вид романи.Прескачам кой кого изчукал и обръщам внимание на въоражение,крепостни съоръжения, васални отношение и живота на хората тогава.Има много неща,които да науча от този вид романи,колкото и да ги наричате „розови“. Имам въпрос към плюещете се едни други-ами ,като не ги харесвате,защо ги четете тогава ?

    Hefest

    • 24. Багатур Ганьо (25 юни 2017 в 20:13)

      Хефесте

      Явно с писането боравиш като с ковашки чук. Изчукал си „въорАжение“, та се чудя какво си имал предвид — „въоръжение“ или „въображение“. Надявам се да е второто…

      Иначе — това, че си мъж, не прави лИбовните романчета по-малко посредствени. Напротив, ти демонстрираш изключението, потвърждаващо тенденцията. Необходимият акцент, открояващ бозавия бекграунд..

      Но, божем, си читател…

  • 25. INA BAMBINA (21 октомври 2018 в 00:40)

    Романът ми допадна. Драматизмът на събитията, превратностите на съдбата са описани много реалистично. Образите на героите са издържани, а развитието на сюжетната линия е интересна.

  • 26. [email protected] (18 юли 2020 в 21:25)

    Я стига с тези глупости, стига с обидите. Каквато и да е книгата (независимо жанра й),тя е Машината на времето. Яхвате я и се премествате там, където само вие искате да бъдете. Така че всеки, който е прочел дадена книга има собствено виждане и впечатления. Всеки може свободно да изкаже своите мнения, това е негово право. Не виждам смисъла на зачекнатите IQ-та или изказвате недоволство от жанара. Всяка книга е едно приключение. Аз съм от тези хора, които са се научили да четат на 5 годишна възраст и още не ми е омръзнало да чета (в момента съм на 62 г.). Чета всичко каквото ми попадне под ред. До вчера четох фентъзи, преди това криминалета. От снощи съм на Кони Мейсън и докато не изчета всичко, което намеря от този автор не минавам на друг, който следва, независимо от жанара. Четете и не издребнявайте.

  • 27. Milena7108 (19 юли 2021 в 21:04)

    Чела съм и Агата Кристи и Джон Стайнбек и много други писатели и класици в това число. Образи книга е просто страхотна. Това мога да кажа. Не ме интересува кой какво IQ има стига да му е интересно чете.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.