Денят „М“ от Виктор Суворов
Да, лъже!
И Солженицин и той същия лъжец. Баба ми бог да я прости и тя лъжеше как са дошли братушките да ни „освобождават“ . Милата сигурно е чела Суворов. И други пенсионери от махалата и те лъжат как руснаците са ги подкарвали със заградителните отряди.
И Чърчил и той лъже като разказва за Полша…
Катинско клане няма, Вършавско въстание също….
И народен съд нямаше в България. И другаря Георги Димитров от секретар на коминтерна не стана пионката на политбюро….
Това за Унгария 56та и пражката пролет 68ма са тъпи измислици.
Лагер Слънчев бряг и Белене никога не са съществували…
Като деца не ни учеха как комунизма постепенно ще замени капитализма.
И защо според вас?
Защото ЧАСТ от Закарпатието през 41ва е била в Унгария!
Тъмни страсти от Сюзън Луис
Много интересна книга. Много обрати, различни образи.
Престъпление и наказание от Фьодор Достоевски
Нямам вашите наблюдения от години на коментарите към книгите тук, но в това което чета понякога намирам неоправдана агресивност към читатели, които са дръзнали да изразят негативно мнение за книги, които явно смятате за класики. От друга страна, намирам и подигравки към читатели, които пък са се изказали положително за книги, които явно смятате за леки романи, жълти, чалга и т.н. Затова не малограмотните коментари на тинейджъри са проблем, те са прекалено кратки и лесно могат да бъдат игнорирани. Проблемът идва от това, че се вживавате в ролята на ментори, на магистри на изящния вкус, които коментират не толкова самите книги, а чуждите коментари, които не отговарят на техния вкус. Този вкус се демонстрира и чрез употребата на приповдигнати термини, съвсем не на място междувпрочем. Ако действително имате нещо стойностно да изразите за книгите, има много възможности за това. Вместо това вие сте единствените, които нападат другите читатели заради харесването или нехаресването им на книгите. Уж сте много образовани, а явно не знаете, че една от основните роли на книгите е развлекателната, хората имат нужда да почиват и четат за да се пренесат в свят различен от този, който ги е натоварил през работния ден. Затова и мненията им може да ви звучат несериозно, но щом сте решили да ги четете това е ваш проблем с който трябва да се справите. Той възниква и когато четем книга, която не ни харесва, това се опитах да ви обясня. С това приключвам, аз съм дотук; вие сте млади, вие имате време за губене.
Черният рицар от Кони Мейсън
Уважаема госпожо,
Както личи от ника ми, аз харесвам фентъзи от типа на произведенията на Мартин Скот. Защото в моя живот липсват магьосници, орки, дракони и елфи. След като Вие предпочитате да четете розови романи, в които има страстни мъже, възпитани джентълмени и много еротика — сама си отговорете какво е изчезнало от вашите делници :) Това, което Вие оценявате като „злостни обиди“, аз наричам нулева толерантност към посредствеността във всичките и форми. Но няма начин да разберете на какво се дължи, ако не сте в състояние да издържите приемния тест в МЕНСА. А ако сте — няма да задавате подобни въпроси.
Е г-н Фракс , тласнахте ме да прочета въпросната книга . Обичам да чета такива книги , и въпреки това не мисля че съм от „не особено уважаваните“ и с тежко ежедневие жени. В тези книги можеш да откриеш нещо изчезнало , нещо за което не се сещаме в нашия цивилизован модерен свят. IQ-ми може според Вас дори и да е едноцифрено , но се питам Вие с трицифреното IQ като щастлив и очевидно преуспял мъж , откъде тази злост и нужда да обиждате ?
Да убиеш присмехулник от Харпър Ли
Антоне, не говоря за артистичните таланти, разбира се. А това, че си различен и имаш някаква музикална дарба например, не те прави по-добър от някой друг. Едни хора стават добри в едно, други — в друго. Но никой не се ражда с нагласата да печели повече пари или да прави по-хубави торти. (И да имаш нюх ако не го развиваш няма да стигнеш далеч.) После животът определя дали изобщо ще имаш тази възможност и ето там е неравенството. Не съм казала, че всички са равни, а че се раждат такива.
А марксизма не знам къде го намеси тука, но как да е. Не ми хареса книгата и смятам, че е силно надценена. Това е.
Чернишка от Емилиян Станев
Занимателно и природно насочено произведение,от което научих доста факти
Вихреният танцьор от Айрис Йохансен
Хубава история, много страст, много преживявания. Много ми допаднаха и двамата герои. Ще си сложа книжката в „любими“
Книгата не е слаба. Първо и ДОКАЗАНО емпирично-човек се формира от две неща-ДНК и средата в която живее. Семейството оказва пряко влияние под 10% при формирането на индивида. Не разбирате и равенство какво значи-всеки се ражда равен пред закона, в правото си на образование, на собственост, на глас и тн.
Елементарен пример доказващ за пореден път горното е синът на дон цеци, завършил кембридж и крадящ желязо за скрап.
Аз също подкрепям изказаното от НТ мнение за книгата. Не мога да разбера обаче, защо точно тук намерихте да проповядвате наивистичните си идеи за това как хората се раждали „РАВНИ“ (жалко, че не мога да оцветя думата в сигнален цвят, току виж станала по-вярна като я изкрещи човек.) За какви „елементарни познания по психология говорим“? За другаря Маркс с неговото „Битието определя съзнанието“? Значи, ако аз съм се родил, да кажем, без грам музикален слух, но от малък контактувам с оперни певци, ще стана отличен тенор? Прощавайте, но малко съм скептичен. Има неща, за които колкото и да се опитваш, никога не ти достигат дадените по природа възможности. Някои неща не стават без дарба. А самият факт, че някои имат такива таланти, а други — не, вече говори за едно вродено „неравенство“, в което впрочем няма нищо лошо. Много е оптимистично и политкоректно да се вярва, че всички се раждат с напълно изравнени възможности, но самият живот опровергава тези твърдения всеки ден. Извинявам се на потребителите за това отклонение. Явно сутрешната доза войнстващ наивизъм отключва словоохотливостта ми.
Игрите на глада от Сюзан Колинс
Как да се изразя по-деликатно? Ако сте на възраст под 12 години, слушате чалга и/или рап, гледате ежедневно телевизия, страдате от синдром на Даун, претърпели сте фронтална лоботомия и/или имате право да се кандидатирате за президент на САЩ, твърде вероятно е произведението да ви хареса. В противен случай ще останете безкрайно разочаровани от плоския, елементарен сюжет, черно-белия вътрешен свят на като че ли излезлите от комикс герои и „дълбоките“ прозрения на автора за комерсиалната и манипулативна същност на риалити форматите, до които мислещите индивиди достигат самостоятелно, след като са изгледали първите 15 до 30 минути от първия през живота им „Биг Брадър“, „Сървайвър“ или друга подобна боза. Това е единствената в живота ми книга, която се подведох да си купя, прочетох с невероятно усилие на волята и след това върнах с чиста съвест на вторични суровини.
НТ, и аз съм съгласна, че книгата е слабичка.
А въпросният цитат е определено „блестящ“, но в много лоша светлина.
„Ние знаем, че всички хора не са създадени еднакви в този смисъл, в който искат да ни убедят някои — едни са по-умни от други, едни имат повече възможности, защото така са се родили, има мъже, които печелят повече пари, има жени, които правят по-добри сладкиши — има хора, родени с много повече от обикновените способности.“
Забавно е как в книга, насочена към темата за човешкото равенство елементарни познания за значението на думата равенство липсват. Това звучи точно като „всички са равни, но някои са по-равни от други“. Основни познания по психология биха били достатъчни, за да знаеш, че всички хора се раждат РАВНИ и умствените и физически възможности на едно дете зависят не от известния ти род или маниерите на леля ти, а от заобикалящата го среда (роднини, приятели, у-ще и тн.). Никой не се ражда научен или с повече способности от друг. Започвам да разбирам защо американците са имали такива проблеми с разбирането що е то равенство, а някои от тях все още страдат от грандоманщина…
Колкото до самата книга — не успя да ме трогне нито един герой, нереалистично написана и около 2/3 от нея са напълно излишни. Потресена съм, че толкова хора я оценяват високо просто защото се води класика, както и от факта, че изобщо е класика. Порочен кръг, предполагам.
Ще трябват още много вагони и дълго пътуване, но светлина в края на тунела винаги има!
Среща с Рама от Артър Кларк
Книгата много ми хареса, определено препоръчвам за всички, които имат интереси в космическите пътувания и изследвания. Много лек, четим и разбираем стил. Реалистично изградени герои и поведението между тях. Сюжета се разкрива постепенно, без да е предсказуем или посредствен. И може би най-важното среща с един хипотетичен, но същевременно достоверен и вълнуващ свят, затворен в недрата на космически кораб.
Книгата е разтърсваща, чете се на един дъх. Не бях попадала скоро на четиво, което така да въздейства. Преживявах всичко, което се случваше, Това е книга, която зачетеш ли, попадаш в нея и оставя отпечатъци в сърцето ти за дълго време след като си затворил последната страница.
Горещо я препоръчвам!
Шантарам от Грегъри Дейвид Робъртс
Прекрасен роман, вдъхновен от Индия. Толкова мъжки и в същото време толкова нежен…
С времето ставам все по-капризна читателка и бях загубила надежда, че нещо може да ме докосне толкова силно.
Обесването на Васил Левски от Христо Ботев
Страхотна творба
Увлечението от Сандра Браун
Много добра.
Пламъци от Сандра Браун
С храна си живял от Георги Коновски
Добра фантастика. Силна като сюжет, интересен главен герой. И ми хареса реализма в книгата.
Подводни течения от Ридли Пиърсън
Отвратителен превод. Няма да си губя времето.
Читателски коментари