Читателски коментари

Хубава история, много страст, много преживявания. Много ми допаднаха и двамата герои. Ще си сложа книжката в „любими“

Книгата не е слаба. Първо и ДОКАЗАНО емпирично-човек се формира от две неща-ДНК и средата в която живее. Семейството оказва пряко влияние под 10% при формирането на индивида. Не разбирате и равенство какво значи-всеки се ражда равен пред закона, в правото си на образование, на собственост, на глас и тн.

Елементарен пример доказващ за пореден път горното е синът на дон цеци, завършил кембридж и крадящ желязо за скрап.

Аз също подкрепям изказаното от НТ мнение за книгата. Не мога да разбера обаче, защо точно тук намерихте да проповядвате наивистичните си идеи за това как хората се раждали „РАВНИ“ (жалко, че не мога да оцветя думата в сигнален цвят, току виж станала по-вярна като я изкрещи човек.) За какви „елементарни познания по психология говорим“? За другаря Маркс с неговото „Битието определя съзнанието“? Значи, ако аз съм се родил, да кажем, без грам музикален слух, но от малък контактувам с оперни певци, ще стана отличен тенор? Прощавайте, но малко съм скептичен. Има неща, за които колкото и да се опитваш, никога не ти достигат дадените по природа възможности. Някои неща не стават без дарба. А самият факт, че някои имат такива таланти, а други — не, вече говори за едно вродено „неравенство“, в което впрочем няма нищо лошо. Много е оптимистично и политкоректно да се вярва, че всички се раждат с напълно изравнени възможности, но самият живот опровергава тези твърдения всеки ден. Извинявам се на потребителите за това отклонение. Явно сутрешната доза войнстващ наивизъм отключва словоохотливостта ми.

Как да се изразя по-деликатно? Ако сте на възраст под 12 години, слушате чалга и/или рап, гледате ежедневно телевизия, страдате от синдром на Даун, претърпели сте фронтална лоботомия и/или имате право да се кандидатирате за президент на САЩ, твърде вероятно е произведението да ви хареса. В противен случай ще останете безкрайно разочаровани от плоския, елементарен сюжет, черно-белия вътрешен свят на като че ли излезлите от комикс герои и „дълбоките“ прозрения на автора за комерсиалната и манипулативна същност на риалити форматите, до които мислещите индивиди достигат самостоятелно, след като са изгледали първите 15 до 30 минути от първия през живота им „Биг Брадър“, „Сървайвър“ или друга подобна боза. Това е единствената в живота ми книга, която се подведох да си купя, прочетох с невероятно усилие на волята и след това върнах с чиста съвест на вторични суровини.

НТ, и аз съм съгласна, че книгата е слабичка.

А въпросният цитат е определено „блестящ“, но в много лоша светлина.

„Ние знаем, че всички хора не са създадени еднакви в този смисъл, в който искат да ни убедят някои — едни са по-умни от други, едни имат повече възможности, защото така са се родили, има мъже, които печелят повече пари, има жени, които правят по-добри сладкиши — има хора, родени с много повече от обикновените способности.“

Забавно е как в книга, насочена към темата за човешкото равенство елементарни познания за значението на думата равенство липсват. Това звучи точно като „всички са равни, но някои са по-равни от други“. Основни познания по психология биха били достатъчни, за да знаеш, че всички хора се раждат РАВНИ и умствените и физически възможности на едно дете зависят не от известния ти род или маниерите на леля ти, а от заобикалящата го среда (роднини, приятели, у-ще и тн.). Никой не се ражда научен или с повече способности от друг. Започвам да разбирам защо американците са имали такива проблеми с разбирането що е то равенство, а някои от тях все още страдат от грандоманщина…

Колкото до самата книга — не успя да ме трогне нито един герой, нереалистично написана и около 2/3 от нея са напълно излишни. Потресена съм, че толкова хора я оценяват високо просто защото се води класика, както и от факта, че изобщо е класика. Порочен кръг, предполагам.

Ще трябват още много вагони и дълго пътуване, но светлина в края на тунела винаги има!

Книгата много ми хареса, определено препоръчвам за всички, които имат интереси в космическите пътувания и изследвания. Много лек, четим и разбираем стил. Реалистично изградени герои и поведението между тях. Сюжета се разкрива постепенно, без да е предсказуем или посредствен. И може би най-важното среща с един хипотетичен, но същевременно достоверен и вълнуващ свят, затворен в недрата на космически кораб.

Книгата е разтърсваща, чете се на един дъх. Не бях попадала скоро на четиво, което така да въздейства. Преживявах всичко, което се случваше, Това е книга, която зачетеш ли, попадаш в нея и оставя отпечатъци в сърцето ти за дълго време след като си затворил последната страница.

Горещо я препоръчвам!

Прекрасен роман, вдъхновен от Индия. Толкова мъжки и в същото време толкова нежен…

С времето ставам все по-капризна читателка и бях загубила надежда, че нещо може да ме докосне толкова силно.

Страхотна творба

Много добра.

Много добра.

Добра фантастика. Силна като сюжет, интересен главен герой. И ми хареса реализма в книгата.

Отвратителен превод. Няма да си губя времето.

не можа да ме грабне, но и аз не харесвам да чета книги разказвани от първо лице.

Човече, ти се изпраска като императора от „Амадеус“, когато заявява на Моцарт по отношение на едно негово произведение — „Има твърде много ноти“. :D

Така и ти — заявяваш невежо като месарски калфа : „книгата трябва да се поореже“. Романът си е такъв какъвто си е — „Клетниците“ на Виктор Юго. Отклоненията — не толкова лирични, колкото есеистични етюди с философски и антропологически уклон, — са неотменна част от стила на романа и много читатели (между които съм и аз), наред с основното повествование ценим и въпросните „отклонения“.

Корективната критика отдавна не е на мода, така че по-просто е да прилагаш собствен селективен подход — skip-вай ненужните ти моменти (това е твое читателско право) и си промечтавай колко по-велик романист би бил, ако ти се даде право да го „орежеш“. Ама не си! Няма и да бъдеш.

Не съм чела книгата; но този откъс ме потресе.

Това даже не е порно, а чиста глупост! Конят се изправя на задни крака, а те не падат…

Виктор Юго явно е изобретателя на лиричното отклонение. Романа има и доста силни моменти, но ако се ореже откъм лирични отклонения и се изчисти откъм наивитета щеше да бъде още по-силен. Мое мнение, мой вкус естествено. Безкрайното натякване колко добра тор са човешките фекалии лично на мен ми дойде в повече. Подробния план на парижката канализация сякаш на тоя човек пъпа му е хвърлян там също. Отклоненията му са серии от три изречения повтарящи една идея до припадък все едно читателя е малоумно добиче или автора се страхува, че важното му послание може да остане неразбрано. На моменти фабулата е ясна от километри, но той кръжи около нея многократно и изведнъж пуска бомбата, а читателят трябва да се прави на изненадан. Описанието на битките на Наполеон много ми прилича на тези от „Война и мир“. И двамата автори го раздават велики стратези ама пост фактум. Много позоваване на имена, идеи и събития, които за съвременния читател са непознати. Това е страшно досадно, все едно четеш бруталното родословие на хобитските родове от Властелина. Но Юго няма как да го кълнеш защото нещата са реални и са си били актуални за епохата. Книгата си е класика, но ако се направи качествено орязване би била много по-добра. Детската версия, която е качена тук отива в другата крайност, сбичкано повествование орязано откъм най-големите достойнства на подобни романи.

След смъртта си, авторът ако отиде в ада, ще му се стори като курорт спрямо това, което му се е случило приживе.

Здравейте на всички, които биха потърсили мнение относно тази книга. Интересно е, че за този роман на Джейн Остин разбрах от един филм ( Къщата край езерото ) и проявих интерес да я прочета. Чела съм „Гордост и предрасъдъци“ и „Ема“ на въпросната писателка и смея да твърдя, че книгата наистина си заслужава, ако разбира се, сте верни на стила на Джейн Остин. Горещо препоръчвам на читатели/ки, които се вдъхновяват от красиви любовни истории.