Страхотна книга, най-добра от трилогията.
Страхотна книга! Не можах да я оставя. За първи път чета нещо от тази авторка и нямам търпение да прочета и останалите книги от трилогията!
Страхотна книга. И аз не можах да я оставя, останалите две книги от триологията също си заслужават. :)
Аз гледах филма , който също е много добър. :)
Уникална книга, невероятен замисъл, абсолютно си заслужава да бъде прочетена. Има нещо много оригинални и необичайно в идеята на авторката и много символика, която можете да свържете със съвременния ни начин на живот. Повече няма да издавам, прочетете я!!!!! Надявам се и третата част да се появи в „Читанка“, аз лично нямям търпение.
Доста прехвалена според мен, едва я дочетох, а другите две книги ще ги пропусна. Сюжета държи в напрежение, но е с предвидим край, а и историята… малко наивна ми изглежда.
Как с предвидим край това не е криминален роман,за да се чудим кой е убиеца?
И трите книги СА ЧУДЕСНИ,но за определена аудитория.
Нелоша пуберска книжка. Можеше да е по-добре, но от друга страна можеше и да е по-зле.
Петя и Анонимка, май не сте разбрали много добре за какво иде реч в книгата, а ? Направо не мога да повярвам колко слепи хора има.. И кое е предвидимо ? Споделете, моля ! И още един въпрос — какво четете ? Чиклит ? Няма да се учудя.
Напротив, доста добре схванах за какво иде реч в книгата. Смилане на малки хапки на „1984“, „Дългата разходка“ и „Бягащият човек“, така че да могат 16-годишните пуберки да схванат за какво иде реч.
Пак повтарям, нелоша книга, написана за МИСЛЕЩИ тийнейджъри, но да се говори за някакъв нечуван феномен е нелепо.
Относно това, какво чета — последното беше „Децата на Арбат“. Надявам се тази информация да Ви удовлетворява.
Само да добавя и едно още заглавие, „Цената на риска“ (Р. Шекли) — Бягащият човек ми напомня поразително на него, само че ми харесва по-малко, нищо че Ст. Кинг ми е любимец.
Колкото до ИНГ, абсолютно съм съгласна с двояката оценка. Липсва дообмисляне определено. Което важи и за Хари Потър например, но в много по-малка степен и в по-простим (за мен) аспект.
Мила Сиси и мили други обидени читатели, никой никого не желае да наранява — най-малкото, щом сме тук, всички имаме онова общото, което е най-важно. Разликата в мненията по качеството идва оттам, че не всички имаме еднакво широк поглед върху него. С нарастване броя (и вида) на прочетените книги, изгледаните филми и т.н. способността за преценка се рафинира. Логично е, че процесът не се извършва за ден-два обаче. Това е всичко.
Книгата е супер. Вече прочетох и останалите и най- хубава според мен е „Възпламеняване“. Третата е доста… може би потискаща. Но иначе е страхотна,!
Не съм чела книгата, гледах филма, добър замисъл, наистина ми напомни на бягащия човек и други подобни, даже наскоро даваха по твто един Химера. Сега мисля да прочета книгата. Дано не ме разочарова както епоса „Песен за огън и лед“
Много е слаба книгата, от рода книги за 12 годишни тинейджърки. Не си губете времето.
Слаба книга? Значи в такъв случай и „Дългата разходка“ на Кинг е от този род, защото това е най-близката като стил, тема и настроение книга до „Игрите на глада“. Не бих я нарекъл книга за 12 годишни тийнейджърки, освен ако тези тийнейджърки не си падат по мрачни антиутопии вместо по романтични вампирски истории.
Не е въпрос само за сюжет, за Бога погледнете стила на авторката, че то все едно е писано от тийнейджърка. Книгата си е постна, сюжетът е предвидим, банален и без моралните послания, които имайки на предвид тематиката, трябва да носи, а триъгълникът — по-застъпен, отколкото в филма, абе посредствена книжка като цяло, след няколко години ще се забрави.
Първо, добрите автори пишат като публиката им нарочно,за да им е интересно, второ, аз намерих супер много морални послани. Не разбирам как не си ги видяла. И трето, просто имам различно мнение. На мен книгата ми е много интерснс както и останалите от поредицата!
Според мен, първата книга от поредицата става. Обаче втората и третата могат спокойно да се обединят в една. Идва много и този любовен момент на главната героиня и нейните лутания кой да избере, обича ли единия или другия. В трета книга пък постоянно виси из болничните отделения, психясала и пак нейните терзания. Идеята на авторката е добра, но много разводнено изпълнение, на места слабо, на места със силни моменти.
Започнах да чета втората книга(гледах първата на филм). Допада ми. Чете се лесно на моменти когато описва зимните картини в окръг 12 дори мога да си ги представя ясно. Не е най завладяващата книга, която съм чела, но си заслужава според мен
За мен първите две книги са невероятно добри; третата е по-слаба, но все пак трилогията си заслужава.
Третата книга е много по- ниска класа от първите две. Все едно е писана от друг автор.Едва я прочетох
И аз споделям мнението Ви първа и втора стават като цяло, но трета бих казала, че е писана от някой, който е забравил да си изпие хапчето преди лягане.
Страхотна… завладяваща.. прочетох я на един дъх…. обаче!!!!!!!!!!!
Какъв е смисълът от тази книга?
Да ни покаже идиотизма на риалитата? Ужасът от насилието… ужасът от лъжата. Перверзията на телевизионния бизнес.
Малко хора се замисляме за това, за съжаление… повечето изглежда се забавляваме с тръпката.
Моята оценка за „механичното написване“ е висока …. о, да, добре написано, комерсиално перфектно изпълнено….
Оценката ми за идеята е минимална.
Какво ще се случи с 13 годишен човек който прочете тази книга?
Аз не съм на 13 но книгата ме накара много да се замисля върху неравенствата между бедните и богатите и ме накара да се поставя на тяхно място. Много ми харесва!
Първата беше направо добра, втората беше ставаща, а третата направо зле ако не броим края. Като цяло доста надценена поредица според мен ,но пък и аз не съм част от целевата аудитория. Реално единствената причина да я прочета е навика ми да завършвам започната поредица при възможност, За почитателите на филма този трейлър, последния коментар в него е доста важен
Според мен е страхотна
Книгата е добра, приятно написана леко се чете и е увлекателна.
В момента я чета, страхотна е и се чете леко, бързо, да не кажа скоростно! Много интересно е написана и нямам търпение да я дочета,
препоръчвам я горещо!!!
Книгата е разтърсваща, чете се на един дъх. Не бях попадала скоро на четиво, което така да въздейства. Преживявах всичко, което се случваше, Това е книга, която зачетеш ли, попадаш в нея и оставя отпечатъци в сърцето ти за дълго време след като си затворил последната страница.
Горещо я препоръчвам!
Как да се изразя по-деликатно? Ако сте на възраст под 12 години, слушате чалга и/или рап, гледате ежедневно телевизия, страдате от синдром на Даун, претърпели сте фронтална лоботомия и/или имате право да се кандидатирате за президент на САЩ, твърде вероятно е произведението да ви хареса. В противен случай ще останете безкрайно разочаровани от плоския, елементарен сюжет, черно-белия вътрешен свят на като че ли излезлите от комикс герои и „дълбоките“ прозрения на автора за комерсиалната и манипулативна същност на риалити форматите, до които мислещите индивиди достигат самостоятелно, след като са изгледали първите 15 до 30 минути от първия през живота им „Биг Брадър“, „Сървайвър“ или друга подобна боза. Това е единствената в живота ми книга, която се подведох да си купя, прочетох с невероятно усилие на волята и след това върнах с чиста съвест на вторични суровини.
Ох, страхотна е! Много по-яка от филма! Супер е!
Не мога да се въздържа от коментар. Сега започвам с четенето на тази книга и не мога да изкажа мнение, но коментарите на половината от Вас са просто обидни. Какво за Вас е „пубертетска книжка“? Да, аз съм тийнейджърка. И какво? По-малко от вас ли съм? Само да Ви напомня, големите възрастни, че Вие също сте били „пубери“. Претегляйте думите си друг път по-внимателно, преди да ги напишете. Не знаете дали няма да засегнете някого.
Не мисля, че някой е искал да обиди когото и да било. Но „Игрите на глада“ е юношеска литература, затова е напълно нормално на много от нас големите възрастни да не ни хареса. Това не означава, че сме ’’повече’’. И да, аз също съм била ’’пубер’’, но с тази разлика, че аз четях ’’Клетниците’’, ’’Моби Дик’’ и много други за които някои от твоите връстници не сте и чували дори.
И не се засягай толкова лесно, пази си нервите.
Хареса ми поредицата и то много. Отдавна съм прехвърлила тинейджърската възраст и това, че някога съм чела „Клетниците“, не променя факта, че сега можах с удоволствие да прочета „Игрите на глада“. Няма смисъл да си мерим прочетените книги и нивото им.
Уважаеми, как да бъда по-кратък?
Ако бях тийнейджър, бих бил грабнат от книгата — абсолютно и несъмнено! Както бях (по него време) грабнат от „Амок“, „Играчът на шах“ и другите…
В днешно време съм просто впечатлен — една от малкото добри книги… и филмите им също (които имат такива)…
На „широкомислещите“ бих препоръчал да не опростяват нещата до реалититата или до медийните манипулации — нека се „изкачат“, да речем, до поредицата „Рама“ на А. Кларк, като в същото време се абстрахират от фантастиката и да погледнат нещата „от възела“ („the node“), ако могат… да погледнат и себе си също от там (или по-отблизо дори — също може), но само ако могат… и да осъзнаят нищожността на егото си, колкото и голямо да е то … (според тях, разбира се) …
В противен случай — какво правите в читанка.инфо? Повярвайте, коментарите Ви не са бисери и маргарити, както и моят, разбира се…
Напълно съм съгласна с Анонимка. Това си е свободен преразказ на „1984“, „Дългата разходка“ и „Бягащият човек“. Не претендирам за специалист, но всякакви такива „игри“ вече са ми изтъркани. Нямам предвид поредицата, а всякакви романи, чийто сюжет можем да обобщим с „антиутопичен свят, в който се провеждат игри, от които само един ще се измъкне жив“.
Дами сладки,
Това, за което говорите, не е „свободен преразказ“, а жанрова характеристика — въпросните четива са АНТИУТОПИЯ (или дистопия, ако така повече ви харесва). Единствената отлика на коментираната тук книга от шедьоврите на Оруел и Кинг е, че „Игрите на глада“ е банална момичешко-тийнейджърска лиготия.
Книгата е страхотна! Препрочитам трилогията може бе за 5 път и всеки път потъвам в този невероятен свят.
Прочетох предишните коментари и съм на мнение, че някои просто не разбират книгата. Аз съм на 17 години, досега съм чела „Хари Потър“, „Шифърът на Леонордо“, „Реликвите на смъртните“, „Здрач“ и още много други, но „Игрите на глада“ ми е фаворит.
Сюзан Колинс много се е постарала, за да създаде тази великолепна творба. И не мисля, че книгите са само за тийнейджъри. В тази книга просто се разказва за едно момиче, което със всички сили се опитва да остане жива и да защити семейството си. Освен това и една книга без капчица фентъзи… за някои просто не е интересна. Все пак тази поредица е постапокалипси.
И краят изобщо не е с предвидим край!!! Прочетете цялата трилогия и тогава ще ме разберете. В края на третата книга аз самата бях „Какво? Не може да бъде.“ Изобщо не очаквах такъв край.
Типичен пример за повърхностна и найвна тинейджърска литература, без никаква художественна стойност! Написана от тинейжърка и получила незрялото удобрение на други недорасли пубери като Стивън и Стефани!
Предстой да бъде забравена както са основателно забравени други найвни и напълно безстойностни произведения на тинейджърки като Хариет, Мери, Астрид, Джоан и др!
Виждам доста коментари и то за много различни книги, но с толкова правописни грешки, че е направо плашещо (особено за човек, който претендира да е взискателен читател).
Моля, Kremenski прегледайте отново правилата за писане в начален курс.
Kremenski, да определиш Стивън Кинг като недорасъл пубер… има нещо сбъркано в това изказване..
На първо място искам да отбележа, че книгата ми допадна изключително много. Аз съм на 20 години, което означава, че тепърва напускам тийнейджърската възраст. Но от тринадесетгодишна чета криминални и любовни романи, чиклити и всякаква художествена литература. Пиша това в случай, че някой иска да си „мерим“ четеното. Случайно се получи така, че в разстояние на около 3 месеца попаднах последователно на „Дългата разходка“, „Бягащият човек“, а сега и „Игрите на глада“. Книгите изключително много си приличат, но това, както изтъкна някой по-горе в коментарите, е може би следствие от жанровата им характеристика. За „Игрите на глада“ мога да кажа само, че я прочетох на един дъх, завладя ме и се надявам, че и следващите книги от трилогията ще си заслужават вниманието! Моля, хора, не пишете негативни коментари, те не са нужни никому!
За хората, на които не им се четат словоизлияния, ще кажа само:Поредицата си заслужава! Всяка от частите има своето очарование.
А сега същината:
Прочетох поредицата за 3 дни. Бих казала, че всяка от книгите оставя следа. Да, може би сюжетът не е най-оригиналният, но пък има много (дори и представена по друг начин) истина за живоа. Първата книга и приятна, лека (сравнение с другите) и ни въвлича в историята. Втората книга за мен беше с най-много обрати, държеше ме в напрежение. В нея започна да се заражда и психологическата травма. Третата книга беше най-драматична, най-тежка и за много хора дори пресилена. Дали има хепи енд, не бих казала, защото след преживяното дори и оцелелите след войната са завинаги „повредени“. Но може да ни научи на много, ако вникнем в нея, в цялото страдание, болка, манипулация, съмнение, страх, любов.
Трилогията е доста хубава, защото е многопластова. Началото започва лесно — един самотен боец участва в абсурдна игра с цел да победи. Постепенно нещата обаче стават по-сложи (донякъде може да се съпоставят с трилогията „Червен изгрев“). Започват интритги, предателства, бунт…. Катнис разбира че живее в един доста по-сив свят. От едната страна има диктатор който налага ред, с помощтта на интриги, убийства, а ако стане нужда — и репресия. От друга страна има явни терористи, предвождани от Коен, за които не е важно през колко жертви ще минат. Основната цел отново е властта, това е битка между два мутренски клана. Дълго време Катнис не може да схване основни неща — тя трябва или да поеме командването (и отговорността за убитите) или да изпълнява заповедите на висшестоящите. Героичните изпълнения си имат висока цена — живота на много хора, които го играят „поддръжка“. Също така тя гледа през черно-бяла призма, където президентът Сноу е дежурният лош. Не проумява, че проблемът не е в Сноу, а в системата, че той е само едно лице, и че ако не е Сноу ще е някой друг. Самата система е дефектна, тя не позволява демокрация, защото при едно демократично федерално управление лесно би се стигнало да анархия. Алтернативата е диктатура.
Честно казано в третата част ако съм бунтовник бих искал да имам Гейл за командир, а Пийта — за приятел. Катнис е твърде неориентирана, но не бива да забравяме, че тя е твърде млада и изведнъж е натоварена с ужасна отговорност. Като цяло книгата е хубава, но епилогът ми стои не на място. Според мен нормалната ситуация след убийството на Сноу и Коен (или беше Коин?) едновременно е гражданска война….Но разбирам защо авторката е избрала хепи енд, таргетът ѝ нямаше да понесе трагичен завършек.
Като цяло — доста смислена трилогия, тук -там е пресолена манджата, но я препоръчвам. С уговорката че книгите не са за деца изискват сериозен размисъл.
П.С. Само да кажа че препоръчвам и трилогията „Не пускай ножа“ на Патрик Нес. И там — в третата част — е застъпен същия проблем — имате диктатор (мъж), налагащ ред, чрез репресии и терористи, предвождани от жена, които се стремят към властта, заради самата власт без значение от цената.И там тази която е главната героиня се превръща в проблем за шефката на терористите, защото не е послушна, а е твърде известна.
Този тип книги изискват да се види света отвъд черно-белите краски.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.