Читателски коментари

Не е лоша, но „Тайната“ ми хареса много повече. Веднага се разбра кои са предателите на Рамзи и не ми беше кой знае колко интересно.

Чудесен цитат и много на място!

Само за справка, предполагам говорим си за същия период в историята, когато жените са били омъжвани на по 12, смятани за собственост на съпруга си, нямащи право да притежават собственост, образовани доколкото да си четат молитвеника и да си оправят домакинските сметки; когато мъжете в аристокрацията са смятали за свое право да имат жена за задълженията и любовница за удоволствията, но тази разкрепостеност е едностранна; когато мъжете са били на походи с месеци и години, а жените са се оправяли сами както могат; когато масовите изнасилвания са част от наградата на победителя. Понякога се чудя дали рицарският кодекс на честта не е само във въображението на по-късните поколения.

Ноа е любимият ми герой, книгата е страхотна!!!

Е-е-ех, къде са онези дни, когато „сърцата бяха юнашки, залозите високи, мъжете бяха истински мъже, жените — истински жени, а малките космати същества от Алфа Кентавър бяха истински малки космати същества от Алфа Кентавър“. :))

Госпожо, ако градите познанията си по история, пък било то и историята на съсловните нрави през Средновековието, единствено от розотийките, достойна сте за съжаление.

Препоръчвам ви да прочетете например някой роман от поредицата на Морис Дрюон „Прокълнатите крале“ (има я в Читанка), да речем „Лилията и лъвът“, пък дано разберете, че и в онези славни рицарски времена мъжете и жените са си били същите, каквито са и днес — и в лошото, и в доброто. Мога да ви препоръчам и още стойностна литература, но романите на Дрюон са добро начало. :)

.

Избиване на коренното население на Америка е имало, но не в такива мащаби. Според Джаред Даймън, а проверих и на други места близо 95% от смъртността се е дължала на болести донесени от европейците, за които местните нямат изграден естествен имунитет, шарка — едра и дребна, сифилис, грип и т.н. Имало е нарочно избиване, но това като процент от общото е малък. С това не искам да омаловажа варварството на конкистадорите, просто фактите са такива.

Хубав роман, прочетох го с интерес. Изобщо не е скучен, държи в напрежение до края. Колкото до това, че нямало хумор, както пише в коментар № 5, ами няма, разбира се. Били са трудни, сурови времена, героите преживяват доста премеждия, докато се стигне до щастливия финал.

Много жалко, че рицарският кодекс на честта е отмрял много-много отдавна. Хич няма да е зле и днешните мъже да притежават мъничко от него.

Историята на пръв поглед е трудна за вярване. И след това осъзнаваш, че тя е абсолютно реалистична… Въпреки това, далеч не най-вълнуващата книга, която съм чел. Основната ѝ ценност, по мое мнение, че хвърля светлина върху начина, по който в праисторическите времена е възникнала обществената йерархия и религията.

Ivo и дружи подобни сталинофили…

Когато пишете, поне мислете с главите си! Една нормална справка показва, че населението на САЩ през 1870 г. е има няма 38 милиона. Нима искате да внушите, че през XVIII-XIX в. местното индианско население е било преобладаващо мнозинство в САЩ, та само избитите са близо 100 милиона??? И че средно всеки американец (и американка) е убил поне двама индианци???

Да, геноцидът спрямо коренното население на континента Америка е факт — срамна, позорна глава в историята на човечеството. Обаче, когато се поднасят данни, следва те да бъдат статистически точни. А коректните данни са следните — индианците, избити от европейци (испанци, португалци, французи и англоезични) през XVI-XIX в. са над 13 милиона души. Дори и такава, макар и за четиривековен период, цифрата е ужасяваща. Но да приписвате близо 100 милиона избити индианци само по сметката на САЩ — това си е повърхностна (пост)съветска пропаганда.

И още — нима, като изкарвате като контрааргумент по отношение сталинските геноциди, че нейде има и по-ужасни престъпления, с това ще ме убедите, че комунизмът на Сталин е по-малко мракобеснически? Твърде наивен подход.

Книгте на авторката си приличат много, понякога става досадно, но става за четене.

При избити над 95 милоина индианци в щатите , всички останали невръстни чираци .

Да, финалът си струва! Единствено на места грубият език не ми допадна. Но определено си заслужава отделеното време.

За съжаление, книгата не ме грабна. Беше ми доста скучна и на няколко пъти се чудех дали да я оставя. (Това е само мое мнение, надявам се никой да не се обиди от коментара ми).

Сталин убива 20 милиона съветски поданици. Сравнението между Наполеон и Сталин е комплимент за последния.

Хубава нижка, сладникава и сякаш много бързо свърши, но беше удоволствие да я чета.

Ама моля ви се ,във края на втора глава е направо оскърбително как така наполовина ще са нещата..за по нататък в книгата направо не ми се мисли …аз точно се зарадвах на тази книга ,а вече не ми се чете..това е моето мнение

Едно от най-въздействащите произведения на една наистина гениална „луда глава“ както в изкуството, така и в политическия живот на България. Прекрасно е човек да се докосне до него. Благодарности за тази възможност. Само липсата на коментари (в момента, когато пиша нямаше дори един) е източник на разочарование. Може би затова и до ден днешен омразната на Ботев философия на примирение с неправдата, поддържана с лъжи и подаяния, продължава да управлява поведението на мнозинството. Не ще да чуем скоро да се вика „хляб или свинец“.

Разтоварваща и забавна.

Прекрасна история. Създава настроение.

Проблем е да си оставяш боклука където ти падне. Важи и за словесния и умствен такъв.

„— Ш-шт, тихо, шефе! Тук съм.

— Господи! Какъв е този маскарад?

— За конспирация — да не ме познае никой…

— Сваляй моментално тази идиотска маска, преди да са решили, че готвим обир на бензиностанцията!

— Виж, за това не помислих…

— Нали затова аз съм шефът, а не ти! Хайде, вмъквай се в колата. Ще пием по едно в бара.“

— Ти ли черпиш? — оживи се Вин. — Така де, нали съм на работа и…

— Аз черпя! — успокои го Рик.