Читателски коментари

С дъх на канела от Никълъс Спаркс

Нина (16 февруари 2015 в 18:42)

Великолепна книга.Много истинска и тъжна.Карате да се замислиш за много неща.

Престъпление и наказание от Фьодор Достоевски

нт (16 февруари 2015 в 10:33)

Драги д г,

Вземете се регистрирайте в сайта за удобство на четящите мнения. Улеснение е.

Както е улеснение да цитирам сам себе си — нещо, което написах под произведение на Филип К. Дик, но занимаващо се със същия ’феномен’ — интернет ’мненията’ на коментатори без капацитет да коментират, но за сметка на това с претенции. Ако на някой му се рови, ще го намери. Подкрепям Wallküre.

Нямах намерение да се изказвам по темата Достоевски, но за да не бъде този постинг изцяло offtopic, ето едно мое ’мнение’ по въпроса за класиката.

http://forum.chitanka.info/topic4633.html

Аз самият предпочитам модерни автори и като цяло не харесвам руските класици особено. Това не ми пречи да ги познавам и оценявам подобаващо. Също така да ги защитавам във форуми от повърхностни релативисти или кухоглави младежи с ’мнения’ и без ’багаж’.

Някои постижения просто са непреходни; това е и значението да думата класически.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Чавдар Ангелов (16 февруари 2015 в 10:30)

Прочетох книгата с голям интерес. Достави ми удоволствие, отдавна не бях чел нещо написано толкова леко и добре. Роден съм в ранните 70-те и споделям мнението, че Г. Марков обрисува най-свирепите десетилетия на комунизма — 40-те, 50-те и 60-те. Зрелият социализъм, поне това, което аз съм видял, до голяма степен успя да преодолее недостатъците на съветската система. Доказателства за това има много, но Г. Марков не е бил в БГ, за да види. Аз пък, от своя страна, съм роден късно, за да знам какво е било през 50-те и 60-те и затова книгата за мен е безценно свидетелство. Някой репортажи прочетох по двапъти. А елитът, привилегиите и неравенството са присъщи на всеки един строй след родовообщинния, така че няма смисъл да пилеем излишни емоционални сили и да видим комунизма за това. Колкото за късните години, мога да кажа, че имах прекрасно детство, родителите ми имаха работа и сигурност (майка ми е дъщеря на царски офицер, и въпреки това). Така че книгата има силна документална стойност за времето което отразява. Не трябва да искаме от нея прекалено много от нея. Споделям и мнението че много пасажи могат да бъдат проектирани върху съвремието със същата сила. Един приятел добавя — комунизмът е виновен и за това, което е сега, но аз не споделям това мнение. Минаха 25 г, имаше достатъчно време за корекция. Самият факт, че корекция няма, е показателен.

Престъпление и наказание от Фьодор Достоевски

Wallküre (16 февруари 2015 в 09:45), оценка: 6 от 6

Пак егалитаристки свръхинтерпретации. Къде в постовете ми успяхте да видите предложения за горене на книги? Мисля, че не аз, а именно войнстващите „любители на мнения“ имат склонност към прибързано етикетиране на книги. Всъщност, ако бяхте прочели внимателно моите и на мислещите като мен съфорумци изказвания, щяхте да видите, че протестираме точно срещу прибързаното оценяване на книгите и писането на абсурдни коментари, което не се предхожда от някакъв размисъл. Това писане наричам боклук — да си позволиш да окачествяваш проверената от времето класика с недомислени епитети, при което със заклинателен тон произнасяш сакралната фраза: „Това е лично мнение, всеки има право на него!“

Престъпление и наказание от Фьодор Достоевски

д г (16 февруари 2015 в 09:30)

Важи и за книгите, които определяме за словесен и умствен боклук. Какво да правим с такива книги? Явно, каквото с всеки друг боклук: да ги изгорим. Това вече е правено доста пъти в историята от тези, които са се чувствали в правото си да определят кое е боклук, кое не. Пази Боже от подобни хора, те по-добре да не бяха се научили да четат, или както е казал народа „Пази Боже сляпо да прогледа“.

Съкровището от Джули Гарууд


Не е лоша, но „Тайната“ ми хареса много повече. Веднага се разбра кои са предателите на Рамзи и не ми беше кой знае колко интересно.

Черният рицар от Кони Мейсън

Elfthryth (16 февруари 2015 в 01:06)

Чудесен цитат и много на място!

Само за справка, предполагам говорим си за същия период в историята, когато жените са били омъжвани на по 12, смятани за собственост на съпруга си, нямащи право да притежават собственост, образовани доколкото да си четат молитвеника и да си оправят домакинските сметки; когато мъжете в аристокрацията са смятали за свое право да имат жена за задълженията и любовница за удоволствията, но тази разкрепостеност е едностранна; когато мъжете са били на походи с месеци и години, а жените са се оправяли сами както могат; когато масовите изнасилвания са част от наградата на победителя. Понякога се чудя дали рицарският кодекс на честта не е само във въображението на по-късните поколения.

Танц в сенките от Джули Гарууд

InvisibleGirl (15 февруари 2015 в 22:58), оценка: 6 от 6

Ноа е любимият ми герой, книгата е страхотна!!!

Черният рицар от Кони Мейсън

Оня с коня (15 февруари 2015 в 21:14)

Е-е-ех, къде са онези дни, когато „сърцата бяха юнашки, залозите високи, мъжете бяха истински мъже, жените — истински жени, а малките космати същества от Алфа Кентавър бяха истински малки космати същества от Алфа Кентавър“. :))

Госпожо, ако градите познанията си по история, пък било то и историята на съсловните нрави през Средновековието, единствено от розотийките, достойна сте за съжаление.

Препоръчвам ви да прочетете например някой роман от поредицата на Морис Дрюон „Прокълнатите крале“ (има я в Читанка), да речем „Лилията и лъвът“, пък дано разберете, че и в онези славни рицарски времена мъжете и жените са си били същите, каквито са и днес — и в лошото, и в доброто. Мога да ви препоръчам и още стойностна литература, но романите на Дрюон са добро начало. :)

.

Фермата от Джордж Оруел

Нас (15 февруари 2015 в 18:40)

Избиване на коренното население на Америка е имало, но не в такива мащаби. Според Джаред Даймън, а проверих и на други места близо 95% от смъртността се е дължала на болести донесени от европейците, за които местните нямат изграден естествен имунитет, шарка — едра и дребна, сифилис, грип и т.н. Имало е нарочно избиване, но това като процент от общото е малък. С това не искам да омаловажа варварството на конкистадорите, просто фактите са такива.

Черният рицар от Кони Мейсън

ganiva (15 февруари 2015 в 18:05), оценка: 5 от 6

Хубав роман, прочетох го с интерес. Изобщо не е скучен, държи в напрежение до края. Колкото до това, че нямало хумор, както пише в коментар № 5, ами няма, разбира се. Били са трудни, сурови времена, героите преживяват доста премеждия, докато се стигне до щастливия финал.

Много жалко, че рицарският кодекс на честта е отмрял много-много отдавна. Хич няма да е зле и днешните мъже да притежават мъничко от него.

Повелителят на мухите от Уилям Голдинг

Григор Зографски (15 февруари 2015 в 15:52)

Историята на пръв поглед е трудна за вярване. И след това осъзнаваш, че тя е абсолютно реалистична… Въпреки това, далеч не най-вълнуващата книга, която съм чел. Основната ѝ ценност, по мое мнение, че хвърля светлина върху начина, по който в праисторическите времена е възникнала обществената йерархия и религията.

Фермата от Джордж Оруел

Мостич Ариеца (15 февруари 2015 в 10:15)

Ivo и дружи подобни сталинофили…

Когато пишете, поне мислете с главите си! Една нормална справка показва, че населението на САЩ през 1870 г. е има няма 38 милиона. Нима искате да внушите, че през XVIII-XIX в. местното индианско население е било преобладаващо мнозинство в САЩ, та само избитите са близо 100 милиона??? И че средно всеки американец (и американка) е убил поне двама индианци???

Да, геноцидът спрямо коренното население на континента Америка е факт — срамна, позорна глава в историята на човечеството. Обаче, когато се поднасят данни, следва те да бъдат статистически точни. А коректните данни са следните — индианците, избити от европейци (испанци, португалци, французи и англоезични) през XVI-XIX в. са над 13 милиона души. Дори и такава, макар и за четиривековен период, цифрата е ужасяваща. Но да приписвате близо 100 милиона избити индианци само по сметката на САЩ — това си е повърхностна (пост)съветска пропаганда.

И още — нима, като изкарвате като контрааргумент по отношение сталинските геноциди, че нейде има и по-ужасни престъпления, с това ще ме убедите, че комунизмът на Сталин е по-малко мракобеснически? Твърде наивен подход.

Господарят на мрака от Кони Мейсън

Далида (15 февруари 2015 в 07:57)

Книгте на авторката си приличат много, понякога става досадно, но става за четене.

Фермата от Джордж Оруел

Ivo (15 февруари 2015 в 07:12)

При избити над 95 милоина индианци в щатите , всички останали невръстни чираци .

Изгубената армия на Камбиз от Пол Зюсман

hvb (15 февруари 2015 в 02:04), оценка: 5 от 6

Да, финалът си струва! Единствено на места грубият език не ми допадна. Но определено си заслужава отделеното време.

Захарче от Лайза Клейпас

malkata_Radi (15 февруари 2015 в 00:53), оценка: 3 от 6

За съжаление, книгата не ме грабна. Беше ми доста скучна и на няколко пъти се чудех дали да я оставя. (Това е само мое мнение, надявам се никой да не се обиди от коментара ми).

Фермата от Джордж Оруел

Пешка (15 февруари 2015 в 00:27)

Сталин убива 20 милиона съветски поданици. Сравнението между Наполеон и Сталин е комплимент за последния.

Мой до полунощ от Лайза Клейпас

Мария (14 февруари 2015 в 22:36)

Хубава нижка, сладникава и сякаш много бързо свърши, но беше удоволствие да я чета.

Екстаз в пустинята от Кони Мейсън

Z.Krista (14 февруари 2015 в 21:28)

Ама моля ви се ,във края на втора глава е направо оскърбително как така наполовина ще са нещата..за по нататък в книгата направо не ми се мисли …аз точно се зарадвах на тази книга ,а вече не ми се чете..това е моето мнение