Читателски коментари

не можа да ме грабне, но и аз не харесвам да чета книги разказвани от първо лице.

Човече, ти се изпраска като императора от „Амадеус“, когато заявява на Моцарт по отношение на едно негово произведение — „Има твърде много ноти“. :D

Така и ти — заявяваш невежо като месарски калфа : „книгата трябва да се поореже“. Романът си е такъв какъвто си е — „Клетниците“ на Виктор Юго. Отклоненията — не толкова лирични, колкото есеистични етюди с философски и антропологически уклон, — са неотменна част от стила на романа и много читатели (между които съм и аз), наред с основното повествование ценим и въпросните „отклонения“.

Корективната критика отдавна не е на мода, така че по-просто е да прилагаш собствен селективен подход — skip-вай ненужните ти моменти (това е твое читателско право) и си промечтавай колко по-велик романист би бил, ако ти се даде право да го „орежеш“. Ама не си! Няма и да бъдеш.

Не съм чела книгата; но този откъс ме потресе.

Това даже не е порно, а чиста глупост! Конят се изправя на задни крака, а те не падат…

Виктор Юго явно е изобретателя на лиричното отклонение. Романа има и доста силни моменти, но ако се ореже откъм лирични отклонения и се изчисти откъм наивитета щеше да бъде още по-силен. Мое мнение, мой вкус естествено. Безкрайното натякване колко добра тор са човешките фекалии лично на мен ми дойде в повече. Подробния план на парижката канализация сякаш на тоя човек пъпа му е хвърлян там също. Отклоненията му са серии от три изречения повтарящи една идея до припадък все едно читателя е малоумно добиче или автора се страхува, че важното му послание може да остане неразбрано. На моменти фабулата е ясна от километри, но той кръжи около нея многократно и изведнъж пуска бомбата, а читателят трябва да се прави на изненадан. Описанието на битките на Наполеон много ми прилича на тези от „Война и мир“. И двамата автори го раздават велики стратези ама пост фактум. Много позоваване на имена, идеи и събития, които за съвременния читател са непознати. Това е страшно досадно, все едно четеш бруталното родословие на хобитските родове от Властелина. Но Юго няма как да го кълнеш защото нещата са реални и са си били актуални за епохата. Книгата си е класика, но ако се направи качествено орязване би била много по-добра. Детската версия, която е качена тук отива в другата крайност, сбичкано повествование орязано откъм най-големите достойнства на подобни романи.

След смъртта си, авторът ако отиде в ада, ще му се стори като курорт спрямо това, което му се е случило приживе.

Здравейте на всички, които биха потърсили мнение относно тази книга. Интересно е, че за този роман на Джейн Остин разбрах от един филм ( Къщата край езерото ) и проявих интерес да я прочета. Чела съм „Гордост и предрасъдъци“ и „Ема“ на въпросната писателка и смея да твърдя, че книгата наистина си заслужава, ако разбира се, сте верни на стила на Джейн Остин. Горещо препоръчвам на читатели/ки, които се вдъхновяват от красиви любовни истории.

„Никой не беше очаквал, че в любовния акт ще се намеси и жребецът на Рейн. Той усети какво ставаше на гърба му и ноздрите му се издуха възбудено. Мирисът на любовното съединение го подлуди и той затанцува неспокойно, после се изправи на задните си крака. Рейн едва успя да го удържи. Клариса за малко не падна от седлото. Дойде мигът, когато Рейн изгуби контрол и над двамата. В мига на освобождаването му се изпразни и жребецът. Клариса извика изненадано. Никога не беше виждала такова грамадно нещо.“

Ама че порнография!

Когато хората се разделят на две групи, от които по-малката придобият способността да мислят по нов начин, а мнозинството мислят по обикновения начин, това може да създаде бариера между тях. И понеже мнозинството не може веднага да разбере малцинството, биха могли да поискат да ги изолират, заради страха от неизвестното, който може да направи дори жесток човека.

Много ми хареса и се надявам скоро да се пуснат и другите книги от поредицата.

Много завладяваща и истинска! Прекрасен учебник за живота!

Скука и двамата герои ми бяха адски безинересни — особено Дафни!!! А тя беше и дразнеща както казва svr ;-) не ми хареса прочетох я просто защото я започнах — добре че не беше дълга убих си само 2 вечери :-)

Разкошна книга! Главните герои са невероятно харизматични и ме грабнаха още след първите няколко глави. Съгласна съм с мнението на moon_spell Освен това смятам, че е динамична, с неочаквани обрати. Всичко е точно на място нито в повече, нито в по-малко. Препоръчвам я горещо ;-)

Бъдете здрав д г, а най-добре се регистрирайте, както ви предложих вчера, ако желаете да дискутирате по разнообразни литературни и човеко-познавачески теми.

Без да ангажирам Wallküre или другите четящи колеги, които имат капацитета и способностите да пишат смислени ревюта и да оставят разумно артикулирани мнения под книгите, ще ви кажа че секциите за коментари са задръствани от години от безмозъчни и безсмислени словесни изстъпления писани от малограмотни.

Смисълът на това да има коментари за произведенията е някой, който не е чел книгата да получи информация от колеги-читатели, най-вече от такива с които има сходен вкус.

За целта трябва да знае какъв е вкуса на потребителя чието мнение чете, така както в материалния живот знаем какъв е вкуса на приятелите ни.

Това че всеки хванат от улицата тинейджър има достъп до интернет, идва тук и се изплюва под някоя книга, че по-тъпо нещо не е чел, не е мнение. Оставящия го е никой. И подобна реплика има точно толкова стойност колкото и вече използвана тоалетна хартия.

Аз допринасям с каквото мога за развитието на сайта от самото му начало и търпението ми към глупостта и арогантността е отдавна е приключило.

Всичките любовни сцени във всичките и книги са еднакви. Даже имрепликите се повтарят. А сюжета с малки разлики е един и същ.

Бракоразводно дело. Съдията пита съпругата защо иска развод.

— Ами в началото на брака ни — отговаря тя — съпругът ми ме уважаваше всяка вечер. След това започна да ме уважава по два-три пъти седмично. После — по веднъж в месеца. А сега изобщо не ме уважава.

След това дават думата на адвоката на ответника.

— Господа съдии и съдебни заседатели! — започва той — Искам първо да ви се извиня, но след изложението на ищеца ми е трудно да използвам общоприетото обръщение „Уважаеми господа съдии и съдебни заседатели“…

В този контекст:

Очевидно не особено уважаема госпожо,

Ако имахте поне една трета от акъла, за който претендирате, нито ежедневието Ви щеше да бъде тежко, нито щеше да Ви се налага да четете писани на конвейер розови романчета, за да избягате от реалността на собствения си мизерен и нещастен живот. Любовните романи в литературата са аналог на чалгата в музиката, на латино-сапунките в киното и на абстракционизма в изобразителното изкуство — низък, пошъл, елементарен и посредствен комерс, създаден единствено да носи приходи на автора си и предназначен за консумация от индивиди с двуцифрено IQ. Може би фактът, че изобщо четете, макар и розови романчета и използвате само по една нецензурна дума в изречение Ви е създал репутация на изявена интелектуалка в кварталната чалготека. Но, повярвайте ми, разликата между коментираната тук книга и „Пътеводителя…“, който цитирате, въпреки че едва ли сте го чела, е като между поредния хит на Азис и произведение на Арво Парт.

Много ми хареса ,да хубава история

Уважаема госпожо!

Последният параграф от постинга Ви ме впечатли. Приемам Вашето признание за искреност и затова отстъпвам крачка назад. В конкретния случай реагирах на Вашето твърдение за „рицарския кодекс“ на „някогашните мъже“ като за несъмнен исторически факт. Уви, добре съм запознат с историческите реалности… Образите на „рицарите на бял кон“ и всеотдайните „дами на сърцето“ са само красив блян, фикция, непостижим идеал — и през Средновековието, и в наши дни, а и за в бъдеще. Остава само депресивното всекидневие, борбата с вятърните мелници на безразличието… и напразните опити за ескейпизъм…

Препоръчвам Ви повече разходки на чист въздух. И поглеждайте от време на време на север — гледките на „другия бряг“ могат да бъдат и красиви.

С уважение: Кретенът с коня (може би бял)

Бездушно написана история, без емоция, която и не може да предизвика такава.

Не е лоша. Не разбрах в кое време се развива действието, докато не прочетох горния коментар…