Престъпление и наказание от Фьодор Достоевски
Важи и за книгите, които определяме за словесен и умствен боклук. Какво да правим с такива книги? Явно, каквото с всеки друг боклук: да ги изгорим. Това вече е правено доста пъти в историята от тези, които са се чувствали в правото си да определят кое е боклук, кое не. Пази Боже от подобни хора, те по-добре да не бяха се научили да четат, или както е казал народа „Пази Боже сляпо да прогледа“.
Съкровището от Джули Гарууд
Не е лоша, но „Тайната“ ми хареса много повече. Веднага се разбра кои са предателите на Рамзи и не ми беше кой знае колко интересно.
Черният рицар от Кони Мейсън
Чудесен цитат и много на място!
Само за справка, предполагам говорим си за същия период в историята, когато жените са били омъжвани на по 12, смятани за собственост на съпруга си, нямащи право да притежават собственост, образовани доколкото да си четат молитвеника и да си оправят домакинските сметки; когато мъжете в аристокрацията са смятали за свое право да имат жена за задълженията и любовница за удоволствията, но тази разкрепостеност е едностранна; когато мъжете са били на походи с месеци и години, а жените са се оправяли сами както могат; когато масовите изнасилвания са част от наградата на победителя. Понякога се чудя дали рицарският кодекс на честта не е само във въображението на по-късните поколения.
Танц в сенките от Джули Гарууд
Ноа е любимият ми герой, книгата е страхотна!!!
Е-е-ех, къде са онези дни, когато „сърцата бяха юнашки, залозите високи, мъжете бяха истински мъже, жените — истински жени, а малките космати същества от Алфа Кентавър бяха истински малки космати същества от Алфа Кентавър“. :))
Госпожо, ако градите познанията си по история, пък било то и историята на съсловните нрави през Средновековието, единствено от розотийките, достойна сте за съжаление.
Препоръчвам ви да прочетете например някой роман от поредицата на Морис Дрюон „Прокълнатите крале“ (има я в Читанка), да речем „Лилията и лъвът“, пък дано разберете, че и в онези славни рицарски времена мъжете и жените са си били същите, каквито са и днес — и в лошото, и в доброто. Мога да ви препоръчам и още стойностна литература, но романите на Дрюон са добро начало. :)
.
Фермата от Джордж Оруел
Избиване на коренното население на Америка е имало, но не в такива мащаби. Според Джаред Даймън, а проверих и на други места близо 95% от смъртността се е дължала на болести донесени от европейците, за които местните нямат изграден естествен имунитет, шарка — едра и дребна, сифилис, грип и т.н. Имало е нарочно избиване, но това като процент от общото е малък. С това не искам да омаловажа варварството на конкистадорите, просто фактите са такива.
Хубав роман, прочетох го с интерес. Изобщо не е скучен, държи в напрежение до края. Колкото до това, че нямало хумор, както пише в коментар № 5, ами няма, разбира се. Били са трудни, сурови времена, героите преживяват доста премеждия, докато се стигне до щастливия финал.
Много жалко, че рицарският кодекс на честта е отмрял много-много отдавна. Хич няма да е зле и днешните мъже да притежават мъничко от него.
Повелителят на мухите от Уилям Голдинг
Историята на пръв поглед е трудна за вярване. И след това осъзнаваш, че тя е абсолютно реалистична… Въпреки това, далеч не най-вълнуващата книга, която съм чел. Основната ѝ ценност, по мое мнение, че хвърля светлина върху начина, по който в праисторическите времена е възникнала обществената йерархия и религията.
Ivo и дружи подобни сталинофили…
Когато пишете, поне мислете с главите си! Една нормална справка показва, че населението на САЩ през 1870 г. е има няма 38 милиона. Нима искате да внушите, че през XVIII-XIX в. местното индианско население е било преобладаващо мнозинство в САЩ, та само избитите са близо 100 милиона??? И че средно всеки американец (и американка) е убил поне двама индианци???
Да, геноцидът спрямо коренното население на континента Америка е факт — срамна, позорна глава в историята на човечеството. Обаче, когато се поднасят данни, следва те да бъдат статистически точни. А коректните данни са следните — индианците, избити от европейци (испанци, португалци, французи и англоезични) през XVI-XIX в. са над 13 милиона души. Дори и такава, макар и за четиривековен период, цифрата е ужасяваща. Но да приписвате близо 100 милиона избити индианци само по сметката на САЩ — това си е повърхностна (пост)съветска пропаганда.
И още — нима, като изкарвате като контрааргумент по отношение сталинските геноциди, че нейде има и по-ужасни престъпления, с това ще ме убедите, че комунизмът на Сталин е по-малко мракобеснически? Твърде наивен подход.
Господарят на мрака от Кони Мейсън
Книгте на авторката си приличат много, понякога става досадно, но става за четене.
При избити над 95 милоина индианци в щатите , всички останали невръстни чираци .
Изгубената армия на Камбиз от Пол Зюсман
Да, финалът си струва! Единствено на места грубият език не ми допадна. Но определено си заслужава отделеното време.
Захарче от Лайза Клейпас
За съжаление, книгата не ме грабна. Беше ми доста скучна и на няколко пъти се чудех дали да я оставя. (Това е само мое мнение, надявам се никой да не се обиди от коментара ми).
Сталин убива 20 милиона съветски поданици. Сравнението между Наполеон и Сталин е комплимент за последния.
Мой до полунощ от Лайза Клейпас
Хубава нижка, сладникава и сякаш много бързо свърши, но беше удоволствие да я чета.
Екстаз в пустинята от Кони Мейсън
Ама моля ви се ,във края на втора глава е направо оскърбително как така наполовина ще са нещата..за по нататък в книгата направо не ми се мисли …аз точно се зарадвах на тази книга ,а вече не ми се чете..това е моето мнение
Борба от Христо Ботев
Едно от най-въздействащите произведения на една наистина гениална „луда глава“ както в изкуството, така и в политическия живот на България. Прекрасно е човек да се докосне до него. Благодарности за тази възможност. Само липсата на коментари (в момента, когато пиша нямаше дори един) е източник на разочарование. Може би затова и до ден днешен омразната на Ботев философия на примирение с неправдата, поддържана с лъжи и подаяния, продължава да управлява поведението на мнозинството. Не ще да чуем скоро да се вика „хляб или свинец“.
Повелителката на метлата от Софи Кинсела
Разтоварваща и забавна.
Прекрасна история. Създава настроение.
Проблем е да си оставяш боклука където ти падне. Важи и за словесния и умствен такъв.
Читателски коментари