Читателски коментари

Едно от най-въздействащите произведения на една наистина гениална „луда глава“ както в изкуството, така и в политическия живот на България. Прекрасно е човек да се докосне до него. Благодарности за тази възможност. Само липсата на коментари (в момента, когато пиша нямаше дори един) е източник на разочарование. Може би затова и до ден днешен омразната на Ботев философия на примирение с неправдата, поддържана с лъжи и подаяния, продължава да управлява поведението на мнозинството. Не ще да чуем скоро да се вика „хляб или свинец“.

Разтоварваща и забавна.

Прекрасна история. Създава настроение.

Проблем е да си оставяш боклука където ти падне. Важи и за словесния и умствен такъв.

„— Ш-шт, тихо, шефе! Тук съм.

— Господи! Какъв е този маскарад?

— За конспирация — да не ме познае никой…

— Сваляй моментално тази идиотска маска, преди да са решили, че готвим обир на бензиностанцията!

— Виж, за това не помислих…

— Нали затова аз съм шефът, а не ти! Хайде, вмъквай се в колата. Ще пием по едно в бара.“

— Ти ли черпиш? — оживи се Вин. — Така де, нали съм на работа и…

— Аз черпя! — успокои го Рик.

Това, че някой не издържал чуждо мнение, чий проблем е? Книгите не са ли пълни с чужди мнения, така винаги има опастност нечие чуждо мнение да стане и наше, понякога дори без да се усетим. Това е неизбежно при четенето. Нормално е да сме повлияни от чуждите мнения, волно или неволно, но важно е това в тях, което успеем да осмислим, евентуално проверим или дори изживеем в някаква степен. То става наша собственост и ,част от нашия живот, а мненията са само думи, които отлитат.

Много ми хареса, преплита романтика, история и крими. Много бързо я прочетох, но ще се върна пак към нея след време. Препоръчвам горещо.

Отлична творба направо зашеметяваща. Обичам ХАРИ ПОТЪР ! ! !

И на мен книгата ми хареса страшно много. Въпреки британската гледна точка към историята, трябва да признаем, че автора здраво критикува съюзниците и през няколко страници обяснява за поредната глупост на този или онзи (а пък Чърчил направо го размазва) политик от короната.

Обаче на мен не ми харесва да се качват книги с безброй много правописни грешки. Когато аз качвам някой текст, е, все ще се намери някой отворко дето да каже, че на 215 страница съм пропуснал да коригирам нещичко, а пък тази книга е направо като минно поле — грешка до грешка!

Стига с тия двойни аршини, господа!

Определено има подобрение спрямо Пир на врани.Като недостатък аз също определям вулгарният език.В стремежа си да е максимално реалистично Мартин прекалява.Думата п…а сигурно е най- често използваната дума в книгата.Или пък описание на резултата от отделителната система на Денерис.Смятам че няма нужда чак от такива подробности.

Колкото до Ветровете на зимата ще почакаме още.Както изглежда няма да излезе тази година.

Ето какво е казал Мартин:

Казвал съм го и преди, ще го кажа отново. Не се шегувам с новините за книгите. Знам колко хора чакат, колко отдавна чакат и колко са нетърпеливи. Още работя по книгата. Когато е готова, ще ви кажа, че е готова. В деня, в който я завърша. Не знам как да го кажа по-ясно.

Хубава книга. Написана добре, интересна история.

Виктор Пелевин и Дейвид Мичъл пишат трудни четива? Сериозно? „Облакът Атлас“, въпреки опитите за мащабност, не е нищо повече от графомански напън, който не задълбава и на милиметър под повърхността на нещата.

А пък да наречеш Бредбъри труден…безспорно е очарователен, но чак пък труден?

Всеки има право на мнение, както за теб Пелевин или Мичъл може да са велики, така пък за мен те са модни еднодневки, които не си струват четенето, а истински велики са хора като Джойс, Пруст, Брох, Кафка, в по ново време Кундера, Зебалд, Пинчън, Боланьо, Картареску и т.н. Може би ако прочетеш някой от тях ще си променеш критериите за „трудност“?

Филип К. Дик е друга тема, но не разбирам как е възможно да се заеме позиция спрямо някой, който просто изразява мнение, че книгата не му е харесала. Защо пък не? И какво значи „разбрал“? Ти как си я „разбрал“? Ами ако някой друг я е „разбрал“ също като теб, но просто не му е допаднала? А ако някой я е „разбрал“ по друг начин?

Не е ли малко високомерна подобна позиция?

Честно казано,книгата въобще не ми хареса.През цялото време се чувства някаква празнота,липса на развитие, задълбочаване в дребните незначителни неща и отхвърляне на големите.Пък и краят дойде от никъде.Книгата просто свършва когато трябва да започва и се създава впечатление за безидейност в творбата.Написана сякаш между другото.

Да, да, да!

„Някои мислят за красивите неща, но без да мислят за същността на красивото и без да вървят след онзи, който би ги водил към неговото познаване. Те желаят и обичат това, за което имат само мнение, а не знание. Това са любители на мнения.“ (Платон, Държавата, 479 е — 480 а)

Прекрaсен ромaн! Тъжен, истински… Недоизкaзaните и премълчaните нещa пропуквaт брaкa нa героите безвъзрaтно…

А моля-моля. Писнало ми е от конформизъм и зачитане на личното мнение по отношение на непреходни неща в този форум. Понякога търпя, друг път не се издържа. Смятам, че следва да си имаме уважението — първо помежду си и после спрямо истинските стойности в литературата. Това не е просто някаква си книга, написана вчера, която утре всички дружно бихме забравили. Това е образец. И по-скоро всеки ще се замисли защо книгата има такава репутация и ще я прочете пак след 5-10-20 години или когато е готов, вместо да се впуска смело в изразяване на лични мнения от рода на „уж прехвалена“. От подобно деградиране на вкуса и поставянето под съмнение на посоките в изкуството, никой не печели. Напротив.

много страст и силни чувства… хареса ми. Ще я прочета пак.

Страхотна книга! Много увлекателна и динамична. Карл Май има невероятен стил на писане. Произведението е истинско приключение!

Не знам дали ще повярвате, но аз съм едва на дванадесет (12) и съм впечатлена от тази книга!!!! Щом аз започнах да я чета и то с такова удоволвствие, значи всеки друг също може да се напъне малко и да я прочете (поне за обща култура).

Прекрасна книга. Идеална е. Много е хубава. Четете я,защото там се разказва за една вълшебна страна на име Нарния, за кон на име Брий, за кобилка на име Хуин, за момиче на име — Аравис и за момче на име Кор, но до срещата с баща си му се казва Шаста и за много други неща хора и вълшебни животни. Бащата на Кор е крал на приятелската на Нарния страна Арченланд и се казва Лун.

Аз съм Анна — Мария и съм на 7 години.