Читателски коментари

Забавна, ненатрапчива и динамична творба. Леко четиво за свободното време.

Да, съгласна съм със semoiosa — този разказ е супер :) И е съвсем кратък — така че и да не ви хареса колкото на мен, няма да загубите време.

Реших да си я припомня след 25 години.

Преживяването е същото и изобщо не се е повлияло от изминалото време.

Прави впечатление разликата във класите, сравнено със съвременната литература.

Сякаш виждаш героите и съпреживяваш всичко с тях.

Хайнлайн просто не ти позволява да оставиш книгата, преди да си отгърнал и последната страница.

Защо няма илюстрациите от книгата? :)

книгата бледнее пред филма … 5 от мен.

Бих казала, че книгата е доста поучителна. Интересна е и се чете бързо. Би било хубаво да се направи филм по нея. Хареса ми!

Току- що започнах книгата. Едно е сигурно, че Балдачи знае как да пише, и умее да привлича почитатели. За това и сега очаквам добро представяне.

Изцяло споделям мнението на първият коментирал. Определено не е загуба на време.

С удоволствие се върнах отново към Дюрас — невероятна жена и творец!

Бях чела романа в оригинал, и оценявам високо превода. Благодаря отново на Читанка за споделянето !

Дали е готов превода на втората част

Дали този коментар не е на грешно място?

Като се замисля може и да има правда в идеята, че има книги, които са строго за детската общност и такива, които са за по-напреднали. Според мен обаче „Граф Монте Кристо“ не бива да се преписва към детския лагер. Това като отрицателна характеристика, защото липсва едновалентността на сюжета и неотличимите един от друг герой. Въпреки кратката биографическа справка съпътстваща всеки или почти всеки от героите в книгата образът остава непълен и почти винаги второстепенен. В процеса на четене четящият винаги очаква от някоя пролука да излезе главният герой.

Друга аргументация против това, че книгата е за детския сектор е по-скоро пожелателно, да не бъде преписвана там (въпросът, който си задавам след това е обаче към коя хм, група да препишем книгата тогава) е поради идеалистичната библейско-его-истна концепция, че човек може да изиграе ролята на висш съдник над другите и да решава еднолично кой да умре и кой да бъде радостен до дълбоки старини.

Като книга ориентирана към децата например, и с това завършвам, бих предложил „Чичо Томовата колиба“, субективно и защото сега чета нея. Тя е удачна, защото представя един непозната обществена характеристика днес в нашата част от цивилизацията человеческа и то доста емоционално и същевременно — доволно плътно. Но това всичко само като субективен пример.

Велик край на една велика поредица.

„Браво“ за последните два коментара !!! Глупостта ви е присъща.

Книгата, историята на тези две силни жени просто те впива в себе си и те кара да се замислиш за реалността, тежката, мрачна реалност някъде там по света. Понякога трябва да се замисляме преди да се оплачем от нещо, което не е провървяло по план, защото „планът“ за жените на изток е предначертан от много рано, за съжаление.

Увлекателна книжка,лека и разтоварваща.Всички книги на Софи Кинсила,се четат на един дъх!

Трудно и още не съм се дистанцирала от „Странност на ума“ на Орхан Памук ,а и не знам дали ще дойде такъв момент с ,меко казано,увличащият писател .Като наркотик е авторът и дозата ме заведе при „Бялата крепост“ .След Димитър Талев подобно литературно обсебване не бях преживявала .Първата ни среща беше в „Сняг“ ,после „Името ми е Червен“ .

Много посредствено. Темата е изчерпана в първата книга и тук всичко се опошля.

Здраавейте, видях че и Вие като мен сте проявили интерес към живота в Афганистан, благодарение на книгите на Халед Хосейни. Моля ако знаете още някои книги, освен гореописаните, да ги споделите.

Страхотен роман!

Препоръчвам и едноименния филм от 1976 година, с великана Стефан Гецов в ролята на Юрталана.