Читателски коментари

абсолютно елементарен роман. Тази героиния има безкрай възможности — да отиде в друга фирма, да направи публичен скандал на мъж който се държи властно с нея и да го омаскари, принуждавайки го да се разведе и т.н. Жените не са без възможности. тук романът е представен все едно сме в най-ранното средновековие 8–10 век и жените са съвсем безправни.

Толкова глупава книга, че дори ме досрамя , че изобщо е вкъщи … Наистина коментарът на „Мечо“ е такс изчерпателен, че не бих добавила нищо повече от: първата! в живота ми книга, която ползвах за подпалки… Да ме прости Бог !

Относително приемливо начало, слабо продължение и твърде сладникаво пропаганден (за великата американска нация) финал. Очаквах от автор седнал да описва, макар и измислена, световна война, поне някаква минимална компетентност по отношение на оръжията, военните тактики и обучение. А такава практически отсъства.

Невероятна, разтърсваща, незабравима. Тя променя живота ти, който по някога е много жесток ! Плаках и се надявах до последно, че ще го накара да промени намерението му. Макар, че аз също бих постъпила, като него. Всеки трябва да е прочете!

Изглежда типично за книгите на Линда Хауърд жените да са без самочувствие и самоуважение. Тук обаче ми дойде в повече. Мъжът се държи авторитарно и покровителствено, а жената е като безгръбначно. През цялото време, докато четях, се сещах за вица: Защо жените не ставали горски…

Страхотна книга, прекрасна история, хареса ми повече от филма! Почти винаги, с малки изключения книгите са по- добри от филма. Влизаж на дълбоко в характера и чувствата на геройте, емоционалната връзка е много по- силна когато четеш мислите им и съпреживяваш всичко сякаш си там! Наистина е добра насладете и се!

Имах нещастието да мина по диагонал тази невероятно посредствена книга! Естествено не до края (за продълженията -абсурд!!), защото е невъзможно да изтърпя толкова елементарен текст. Позволявам си да пиша коментар, защото ще го съотнеса към още две други поредици, за да стане ясно мнението ми за един нов и твърде спорен стил в жанра — писменото порно, къде софт, къде опит за хард, все тая! Резултатът обаче е един и същ, а именно — плачевен.

Другите две хмм, произведения са на Меган Марч и Силвия Дей — порочен милиардер, милионер или какъвто там богаташ, както и опиянена, обсебена, оооо..не знам си каква от теб. И трите разбира се в 1 л. ед. ч. (абсолютна досада) с главен герой супер хипер мега красавец, който е толкова богат, че ръси милиардите подобно на оргазмите — безброй и безчет. Спокойно, на оргазмите ще се върна пак. ;)

Общото и в трите е опитът за писмено порно. Може би най–добре е сполучила госпожа Дей в опита си да направи това. Подробно и изчерпателно описание на секс сцени, безкрайно повтарящи се в монотонност. Почти никакво въображение, нулева сексуалност и жалка фантазия (дори и в жалките садо–мазо излияния на Е.Л. Джеймс). Ако отворите която и да е от книгите ѝ (С.Дей в случая), ще имате чувството, че вече ще е прочетена, стига да сте преполовили първата. Така стана поне при мен, когато ми досадя и прелиствах нататък. На фона на хилядите оргазми (абсолютно биологично невъзможни) главните герои са представени като полупсихопати с душевните си и физически травми. Подобна линия на поведение съвсем спокойно може да се види и в Сивите нюанси, само дето не е ясно маркирана, както например при г-жа Дей. За разлика от тях, г-жа Марч е по-семпла в реанимирането на трупове и предлага на читателките си два образа, колкото фантастични, толкова и изчистени до посредственост от душевните травми на Кросфайър и Грей! Естествено и тук сексът е в изобилие, като стилът е по-твърд, натвърден — да сме в тон с книгата все пак. Явно авторката не само е чувала за Буковски, но се е пробвала и да го чете. Няма лошо, но защо се е опитала да пише?

Зададох си този въпрос и стигнах до извода, че това е една изключително интересна и изгодна пазарна ниша, полупразна до настоящия момент, с милиони клиенти. Резултатът е главозамайващ. Чрез писмено порно се правят кинти, много при това…та тогава, защо не? Иска се коефициент на интелигентност колкото на тухла–четворка и горе-долу прилична грамотност, останалото все да е ще го ошлайфат редакторите. Щипка садо-мазо за пикантност на манджата, ръсене на оргазми на кило, подробни, но некомпетентни описания на женската сексуалност (напр. незнанието, че директното стимулиране на Glans clitoridis причинява не удоволствие и възбуда, а дразнене и дори болка), опитът обикновеният нагон да се обясни с любов и т.н. и т.н. баналщини и откровени измислици до безкрай. Сега сигурно за жени, дето не са виждали хмм, първичните (че и вторичните дори) полови белези на мъж, камо ли да са ги тествали, сигурно книгите са страшно възбуждащи, ама за стари чанти като мен е много смешно описателното издевателство на трите грации да създадат дамския еквивалент на порноиндустрията. Уви, успешно, съдейки по хилядите въодушевени въздихания на достъпните за мен езици по повод тези поредици. О да! Поредици, всяка с поне по 3 парчета и тенденцията за още 5.

Както и да е, опитвам се много деликатно да не развалям хатъра на харесващите тези три прозиведения и онези, които още не са се прекарали да ги прочетат. Смятам, че от един нормален порнофилм човек може да се обогати повече, без значение от пола. Там поне нещата са кристално ясни и реални. Подразбира се, че мъж няма да седне да чете порно, а да го гледа и/или прави, така че остават потенциални клиентки-читателки единствено дамите. Няма да анализирам причината за това, защото не би имало смисъл, но остава моето учудване защо тези книги са толкова харесвани. Затова умирам от неподправено любопитство как се мотивират читателките, дали одобрението си за романите.

За мен обаче остана искрената изненада да видя, че такива книги в Читанка са нахендрени (извинявам се, ама не се стърпях с жаргона :)) в един жанр с Набоков, Бокачо, Буковски и дори Аполинер. Хайде в един кюп с Лорън Донър става, ама къде набутахте Бокачо?! А Буковски?! Това си е обидно направо. ;) Буковски не пише еротично, а апокалиптично…

Ако може един съвсем вежливо даден съвет към админите! Разделете, моля, порно-чиклита от истинската литература. Приемете молбата като поклон към стойностните автори, в чиито редици няма място за жалките напъни за писане на тези дами.

Много ми хареса цялата поредица!

Силно, зряло произведение, отразяващо живота такъв, какъвто е, а не какъвто им се иска да бъде на някои хора! Някои неща са невъзможни, някои неща не зависят от теб и в крайна сметка правиш своя избор. Колкото и тежки последици да влече този избор за околните, които те обичат. Това не са просто „идеи, които авторът дава на хората с увреждания“, а животът. ТОЗИ човек е решил така за себе си. И слава Богу, че съществуват такива места по света. Където да ти помогнат да умреш с достойнство. Защото не можеш да го сториш сам и защото наистина го искаш. Жалко само, че е достъпно само за богати хора, другите май трябва да се оправят самосиндикално. Веднага ми дойде на ума част от друго произведение, „Тик — так“ на Дийн Кунц.

„На около километър от пекарната «Сайгон в Новия свят», в откраднатата кола, Томи наруши мълчанието продължило три преки.

— Откъде знаеш как се пали кола с кабелите за контакта?

— Майка ми ме научи.

— Майка ти?

— Тя е много оправна.

— Това е същата онази страхотна майка, която обича високите скорости и кара състезателни коли и мотоциклети?

— Да, точно тя. Друга майка нямам.

— И каква е тя — шофьор на кола, с която бандитите си обират крушите след някой обир?

— Като млада е била балерина.

— Разбира се. Специалитетът на всички балерини е паленето на коли без контактен ключ.

— Не на всички — възрази тя.

— А след като е приключила с балета…

— … се е омъжила за баща ми.

— Той с какво се занимава?

След като отново погледна в огледалцето дали не ги преследват, Дел обясни:

— Сега татко учи ангелите да играят покер.

— Съжалявам, но отново не те разбирам.

— Той умря, когато бях на десет години.

Томи веднага съжали за насмешливия тон, с който беше задал въпроса. Почувства, че е бил груб и нетактичен. Веднага смекчи тона:

— Извинявам се. Било ти е тежко. Била си само на десет години.

— Мама го застреля.

Томи преглътна стреснато и смотолеви:

— Майка ти, балерината?

— Вече бивша балерина.

— И го е застреляла?

— Ами той я помоли.

Томи кимна, но се почувства ужасно глупаво от смяната на тона. Затова с удоволствие се върна към предишната насмешливост.

— Да бе, то се разбира от само себе си.

— Тя не можеше да му откаже.

— Това сигурно влиза в брачните задължения според вашата религия, нали? Да убиеш съпруга си, ако той самият те помоли?

— Той умираше от рак — безстрастно съобщи Дел.

Томи отново се стресна.

— Господи, ужасно съжалявам.

— Имаше рак на панкреаса в една от най-болезнените форми.

— Наистина много съжалявам.

Вече не се движеха в промишления район. Покрай широкия път бяха разположени търговски обекти: козметични салони, видеозали, магазини с намалени цени за електроника, мебели и стъклени изделия. С изключение на някои нощни заведения и кафенета, които работеха нонстоп, зад останалите витрини не се виждаха нито продавачи, нито клиенти.

Дел продължи да разказва.

— Когато болките му станаха тъй нетърпими, че вече не можеше да се съсредоточава в играта, татко реши, че му е време да си отиде от тоя свят. Обичаше картите и без тях не виждаше какъвто и да е смисъл в живота.

— Картите ли?

— Не ти ли казах — татко беше професионален покерджия.

— Не, каза ми само, че сега учел ангелите да играят покер.

— Е, защо би отишъл да играе с тях, ако не беше професионален покерджия?

— Ясно — съгласи се Томи, защото понякога проявяваше достатъчно разум, за да се признае за победен.

— Татко пътуваше из цялата страна, играеше с големи залози, в повечето случаи нелегално, макар че често му се случваше да играе и съвсем законно в Лас Вегас. Всъщност той на да пъти спечели Световното първенство по покер. Мама и аз го придружавахме навсякъде, така че на десетгодишна възраст вече бях разгледала повечето забележителности в Щатите поне по три пъти.

На Томи му се искаше да си държи устата затворена, но историята така го заинтригува, че не устоя на порива.

— Значи майка ти го застреля, а?

— Той беше в болница, при това доста зле, и знаеше, че няма да излезе оттам.

— И го е застреляла в самата болница, така ли?

— Поставила цевта на пистолета върху гърдите му, точно над сърцето, а татко й казал, че я обича повече, отколкото който и да било мъж някога е обичал жена си, тя му отвърнала, че също го обича и ще се видят отново на ония свят; дръпнала спусъка и той умрял мигновено.“

Твоят фен?

Ъ! Ти кой беше?

Мечо, навряха те в кучи гъз. Опять.

Диляна просто е постнала анотацията — https://www.helikon.bg/books/61/-%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%9A%D0%BD.1_152915.html#book_info

Няма нужда да мрънкате за глупости.

Жалко за Даниъл! Иначе книгата беше невероятна. Дано двамата с Грейс най-после бъдат щастливи.

Много интересен сюжет, малко объркващо се сменяха сцените в книгата, беще доста постно от към любов и романтика,но самата история бе доста интересна задържа вниманието ми до края, препоръчвам!

Великолепна!

Чете се просто на един дъх!

Сласт и чувства, хумор и забава. Ах, тези италианци :)

Препоръчвам най-горещо.

Няма по-добра от Нора!!!!!

д г, и ти също като оня путинофил обичаш да ходиш след мен. Но ти се грижиш за моралното ми издигане.

Гледам също, обичаш и shaming tactics да ползваш.

Ако и когато имаш да кажеш нещо по същество, си говори по своя инициатива — сайта си има администрация — а самоделната си философия си я дръж в панталоните.

д г, ДГД

Прочетох я на един дъх!

Главната героиня малко ме раздразни, но като цяло не можах да оставя книгата докато не я свърша!

Четете и се наслаждавайте :)

Приятно развлечение е тази книжка.

Не е лоша книгата, но в сравнение с филма, ми се стори повърхностна и без детайлна. Определено филма е доста по-добър.Всъщност повечето от детайлите във филма (които според мен го правят по-хубав и емоционален) въобще не присъстват в книгата. Мога да кажа -„Браво на сценаристите“

Поезията е това, което се губи в превода. А вие си спорете, приятна ви вечер.