Читателски коментари (за „Граф Монте Кристо “ от Александър Дюма)

  • 1. Виктория (6 август 2008 в 12:24)

    Това е едно страхотно произведение и аз мисля че много малко хора не са го чели и горещо им го препоръчвам.

  • 2. Вивиан (8 септември 2008 в 19:43)

    Това е книга, която определено си струва четенето. Сюжетът,съдържащ в себе си интриги и неочаквани обрати, е много интересен, а авторът засяга теми и въпроси, от които да черпим изводи за себе си. Но какво се изненадваме- това е то класиката!

  • 3. Стив (2 декември 2008 в 09:41)

    Книгата е невероятна!Съжалявам,че не съм я прочела по-рано!

  • 4. Галина Кузева (22 януари 2009 в 18:06)

    Книгата е супер.Направете нещо по вьпроса за втората част на романа, защото тук аз прочетох само пьрвата. Не знам аз ли не сьм я намерила или изобщо я няма.

  • 5. Мая Б. (8 април 2012 в 16:05)

    Във връзка с предишния коментар — книгата вече е качена изцяло. Сравних съдържанието на този файл с това на двата тома, които имам вкъщи и всичко съвпада. Приятно четене! :)

  • 6. Марио (13 юли 2012 в 13:54)

    Ето книга, която трябва да се изучава в училище- смислена, интересна, увлекателна, и съдържаща качеството чрез което кара непрекъснато читателя да се интересува от следващото.

    • 26. Теодора (5 юли 2015 в 04:24)

      Тя и се изучава в училище. В 10 клас :)

  • 7. 5ja (14 август 2012 в 19:58)

    наистина е цялата книга, а не само първа част, но форматът е пуб пак показва само въпросителни — има ли изобщо някакъв начин да се оправи това?

  • 8. Kaloyan Naydenov (22 август 2012 в 08:46), оценка: 6 от 6

    Ето такова произведение напълно заслужава званието „шедьовър“. Всяко едно действие, всеки един образ е изпълнен с огромен смисъл, който те кара да продължиш да четеш и да не спреш, докъто не видиш края. Един страхотен шедьовър.

  • 9. Kras (10 ноември 2012 в 09:49)

    Огромно сходство с Капитан Драйфус

  • 10. fly (4 април 2013 в 16:37), оценка: 6 от 6

    Това е книгата, която ме накара да се замисля за живота. Това е книга , която не се забравя!!!

  • 11. Kiro (7 април 2013 в 12:25)

    Шедьовър! А краят е наистина много силен. Чакай и се надявай!

  • 12. Илиян (21 юни 2013 в 23:22)

    Тази е толкова посредствена, че ми стана лошо, докато я четях. По-голяма боза не бях чел. Може едно време да е била хубава, но сега е далеч… Тази книга не знам кой би я харесал в днешно време освен някои празноглави жени.

    • 22. Тигър (7 юли 2013 в 10:49)

      ТРОООООООООООООООООООООООООООЛ.

      Съжалявам. Поне се надявам да си трол, защото алтернативата е злокобна. Това четирийсетгодишен мъж да се изкаже по подобен начин за световна класика, без да седне дори подобие на аргументация да напише, без да е наясно каква реакция ще предизвика, без изобщо да му пука, че с подобни писания обижда най-вече своята интелигентност…

      Трябва да е трол.

  • 13. ВАЛ (21 юни 2013 в 23:51)

    Не мога да повярвам, че си написал такъв коментар за този роман.Интересно ми е на колко ли години си и ако това е боза,за теб какво не е…Но все пак отдавна е казано "Разни хора, разни идеали " .

  • 14. Илиян (22 юни 2013 в 09:04)

    На 40 години съм. От малък съм фен на научната фантастика, но много обичам руските класици — Солженицин, Гогов, Достоевски и Лев Толстой. Също съм голям почител на Умберто Еко, Стайнбек и още много други, но тази книга мен просто ме разочарова.

    • 15. Эмил (22 юни 2013 в 11:22)

      Аз също обожавам руските класици особено Достоевски. Граф Монте Кристо е роман, който трябва да прочетеш в тинейджърските си години, а не в по-късна възраст. Аз го четох тогава и много ми хареса. Всичко на Дюма ми харесваше когато бях на 15–6 години.

    • 16. Wallküre (23 юни 2013 в 02:06)

      Эмил е съвършено прав! Тази книга просто си е детска, няма как да хареса на възрастен човек…

      • 17. The God of Tears (23 юни 2013 в 09:12)

        Зависи какъв тип е възрастния човек — ако е някой от онези така неприятни ми сухари, които нямат капчица фантазия или са „убили“ детето в себе си — да, тогава книгата няма как да му хареса.

        За мен книгите нямат възрастови ограничения — хубавата книга си е хубава книга, независимо от стила и жанра. Никога не съм бил фен на Дюма, има далеч по-хубави автори и книги в този жанр, но „Граф Монте Кристо“ все още заема важно място в библиотеката ми (която е посветена основно на фентъзи и хорър, ама това е друг въпрос)

      • 21. drackon (27 юни 2013 в 17:18)

        Най-учтиво пиша — грешиш!!! Ако си я чел като малък, а и всичко останало на Дюма, няма начин да не ти хареса…Това си е класика в приключенските романи и за своето време. Сега може да ни се вижда малко наивна, но времената се промениха, много нови автори се наложиха, изискванията ни се повишиха и измениха…Все пак мисля, че едно дете трябва да прочете Дюма, Майн Рид, Емилио Салгари,,,Хенри" и т.н.

  • 18. Кати У. (27 юни 2013 в 14:14)

    Вече се изучава в 10 клас. Нямам търпение да го прочета :)

  • 19. Wallküre (27 юни 2013 в 14:59)

    Че то и по мое време се изучаваше в 10 клас… Какво ще рече „вече“?

    • 20. Хвалипръцко (27 юни 2013 в 17:14)

      „Граф Монте Кристо“ е част от учебното съдържание от 2001 г. насам.

  • 23. hartnett (10 февруари 2014 в 08:52)

    И аз бях много предубедена миналото лято като бях за 10 клас и като видях 2 тома по 600 страници се уплаших ама книгата е страхотна. Мисля, че дори възрастен да си не може да не ти хареса романа. Просто Ал. Дюма пресъздава наистина нрава на човека, добър-да и същевременно и отмъстителен за това което му се е случило несправедличо.

  • 24. maggito (21 март 2014 в 17:17), оценка: 6 от 6

    Книгата се отличава с особена динамика на действията, силни и запомнящи се образи.Чете се леко, няма нужда да вникваш в сюжета, а просто ти поднася нещата и изводите за живота на тепсия, толкова леко и фино, все едно мислите на автора са били винаги и твои мисли. Обичам такива книги!

  • 25. Кадрус (4 юни 2014 в 12:41)

    Прекрасна книга! Най-много ми харесват такъв тип книги, а Дюма го е написал уникално! Имах съкратено издание, което прочетох за два дена, но не се задоволих и прочетох двата големи тома. :)

  • 27. valkirilov (28 март 2016 в 23:51), оценка: 6 от 6

    Четох книгата веднъж 10-ти клас, втори път сега след няколко години и смятам, че няма да ми е последния път. Намирам историята за много добре изградена и заплетена. Всяка една глава има своите смисли и значение за цялостната картинка и сюжета.

    Помня, че преподавателката ми по Литература я определи като посредствена и без никакви смисли. Спряхме се на двата тома само за 1 час, а отделихме на Дон Кихот много повече време, но лично за мен Граф Монте Кристо е едно невероятно произведение и винаги ще го препоръчвам!

  • 28. :) (13 юни 2016 в 13:27)

    Книгата е невероятно интересна. Прочетох я за първи път на 25 г. И сега отново на 27 г. Знам, че има само 2 г. между първия и втория прочит, но намерих голяма разлика в начина, по който ми въздейства. Това се дължи на събития, които настъпиха в живота ми. А представям си какво ще е ако я бях прочела още в училище. Много съжалявам, че тогава не я прочетох. Нищо, сега поправих грешката. Това е книга за всички поколения. Дядо ми и до ден днешен я препрочита. Когато имам деца и ако те обичат книгите, ще им я препоръчам, и ще се запозная с тяхните впечатления.

  • 29. hristo0981 (12 август 2016 в 21:18), оценка: 6 от 6

    Чета книги много рядко, но тази ще остане завинаги в съзнанието ми защото тове е един изключително добър роман.

  • 30. der Vogel (3 септември 2016 в 15:57), оценка: 4 от 6

    Като се замисля може и да има правда в идеята, че има книги, които са строго за детската общност и такива, които са за по-напреднали. Според мен обаче „Граф Монте Кристо“ не бива да се преписва към детския лагер. Това като отрицателна характеристика, защото липсва едновалентността на сюжета и неотличимите един от друг герой. Въпреки кратката биографическа справка съпътстваща всеки или почти всеки от героите в книгата образът остава непълен и почти винаги второстепенен. В процеса на четене четящият винаги очаква от някоя пролука да излезе главният герой.

    Друга аргументация против това, че книгата е за детския сектор е по-скоро пожелателно, да не бъде преписвана там (въпросът, който си задавам след това е обаче към коя хм, група да препишем книгата тогава) е поради идеалистичната библейско-его-истна концепция, че човек може да изиграе ролята на висш съдник над другите и да решава еднолично кой да умре и кой да бъде радостен до дълбоки старини.

    Като книга ориентирана към децата например, и с това завършвам, бих предложил „Чичо Томовата колиба“, субективно и защото сега чета нея. Тя е удачна, защото представя един непозната обществена характеристика днес в нашата част от цивилизацията человеческа и то доста емоционално и същевременно — доволно плътно. Но това всичко само като субективен пример.

  • 31. gineto92 (9 март 2017 в 10:24), оценка: 6 от 6

    Книга, която се чете с всички сетива, след края на която си изпълнен с толкова чувства и емоции. Една от най-интересните, поучаващи и вдъхновяващи книги, които съм чела.

  • 32. A Warrior of Light (9 март 2017 в 23:00)

    Ще помоля за мнения по следните въпроси:

    Книгата от този тип ли е, дето не можеш да ги оставиш до края?

    Женски роли има ли? Любимата на главния герой не се брои:-)

    Стилът добър ли е?

    Съжалявам за многото въпроси, ама книгата ме впечатли с размера си и не знам дали ще я харесам:-)

    • 33. Stas Kirov (10 март 2017 в 00:24), оценка: 6 от 6

      Книгата е от този тип, дето можеш да я четеш в няколко различни възрасти и да ти даде всеки път по нещо ново. Аз съм го правил три пъти поне до сега.

      Мой приятел я нарече някога " детския вариант на Престъпление и наказание"

      Основно главният герой е мъж , но присъстват и женски персонажи…

      Създай си сама мнение, Войне на светлината, но не се отказвай поне до сто-сто и петдесетата страница, той този автор така си пише-обемно.

      • 34. A Warrior of Light (10 март 2017 в 08:33)

        Супер, мерси за коментара. Разбира се, че ще си създам мнение, ама за всеки случай попитах…:-)

        • 36. всезнайко1 (4 април 2017 в 21:38)

          относно въпросите ти (според мен!):

          * Книгата от този тип ли е, дето не можеш да ги оставиш до края? -> да, просто не можеш да спреш да четеш, супер е забавно!

          * Женски роли има ли? Любимата на главния герой не се брои -> да, има женски персонажи, които са доста важни, но по-скоро мъжките имат най-съществена роля, както се очаква, тъй като е писана 19ти век

          * Стилът добър ли е? -> еми, има доста диалог и се чете лесно

          * …книгата ме впечатли с размера си и не знам дали ще я харесам? -> заслужава си докрай и става все по и по-интересно

  • 35. асдф (4 април 2017 в 21:31)

    една от любимите ми книги! :)

  • 38. bukovski (7 април 2017 в 18:25)

    ,,Парижките потайности" също е добра книга.

  • 39. Елена (27 август 2017 в 17:34)

    Най-великото произведение на всички времена. Съдържащо много смисъл и философия в себе си, разкриваща една човешка съдба, предназначена да изпълни божието провидение. Изключителна. Изпълнена с много обрати и спиращи дъха моменти. Всеки един човек трябва да я прочете поне веднъж през живота си. Аз лично не мисля, че това е книга за деца. Има много философски въпроси, сложни диалози и мисли, човешки характери, които едно дете не би могло да разбере. Книгата е предназначена по-скоро за млади хора, тепърва навлизащи в живота, и зрели личности, натрупали опит.

  • 40. Sisenceto0o0 (14 декември 2018 в 18:48)

    Една от най-добрите книги, които съм чела! Препоръчвам я на всеки, заслужава си всяка страничка!

  • 41. Segoi (19 януари 2021 в 23:35)

    Прочетох коментарите, и реших да добавя своето мнение тук.

    — Спадам към поколението, което четеше и гледаше кино и телевизия…, защото компютри нямаше.

    Т.е., към онова поколение което предимно четеше.

    _ _ _ _

    — Книгата Александър Дюма е написал по действителен случай…, както повечето си книги — но краят там не е щастлив.

    (Главният герой си отмъщава, но и сам умира…)

    — Четох книгата за пръв път на 14 години (7-ми клас) — четох я в продължение на 24 часа, без да спя — и прочетох двата тома на един дъх.

    След няколко месеца я прочетох пак — но вече много внимателно — вниквайки във всяка фраза, и детайл…

    И видях, че при първия прочит съм следил само фабулата, а съм изпуснал съществените неща, които се намират между редовете…

    — Оттогава съм я чел десетки пъти, и всеки път откривам нещо ново.

    Да, времето днес е различно — но хората, и човешката същност не се е изменила…

    — Подобно на Виктор Юго, чийто връх в творчеството му е „Клетниците“, така и Александър Дюма-баща има „Граф Монте Кристо“ — която ако я четеш през 1–2 години — винаги ще намериш нещо ново… за себе си, и обществото.

    — И двете книги (въпреки големината си) трябва да се прочетат от всеки образован човек… — И да се препрочитат.

    — Затова са станали класика в литературата… и киното.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.