Читателски коментари

Хиляда дни в Тоскана от Марлена де Бласи

Читател (2 септември 2016 в 01:45)

Разтоварваща, удоволствието от живота е в малките неща, във всеки един ден, стига човек да иска да го види!

Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война от Ярослав Хашек

Калин Танев (2 септември 2016 в 00:38)

Бих си позволил да добавим и разказите му „Комендант на Булгума“, който според мен а основата на „Швейк в руски плен“, а и е един добър пример за миналото , което бяхме принудени да съпреживяваме. Благодаря на преводачите и модераторите на сайта за това незабравимо преживяване да имам винаги подръка книги като тази! :-)

Преплетени сърца от Джоана Линдзи

MissDreamy (2 септември 2016 в 00:28)

Страхотна!!!

На един дъх съм я прочела!

Главната героиня на места дразни малко, но романът влиза в топ 5! Много добре навързан сюжет!

Красавицата и звярът от Аманда Куик

loco tribal (1 септември 2016 в 23:11), оценка: 6 от 6

Книгата е голяма забава. Сладка, остроумна, написана с бързо темпо и без излишни глупости. Няколко часа отмора и забавление.

Свещеният крал от Лоис Макмастър Бюджолд

viki12 (1 септември 2016 в 22:05), оценка: 6 от 6

Интересна и завладяващо написана история, просто не можеш да спреш докато не свърши. Препоръчвам!

Шантарам от Грегъри Дейвид Робъртс

Стефи (1 септември 2016 в 22:03)

Подлъгана от коментарите, очаквах нещо велико от типа на „Пеперудата“, но съм разочарована. Досадни диалози пълни с незначителни подробности, няма я голямата интрига… Не мога да я дочета.

Ще те накарам да се влюбиш от Нора Кейд

asimeri (1 септември 2016 в 20:43), оценка: 3 от 6

Не ми допадна особено! Прочетох я само за да не остане в списъка " започната и недовършена" :)

Баща по желание от Барбара Делински


Хубава е книжката — забавна и лека:)

Арабският принц от Вирджиния Хенли

[email protected] (1 септември 2016 в 20:12), оценка: 4 от 6

Не е лоша, но нищо специално.

Петдесет нюанса сиво от Е. Л. Джеймс

XpacT (1 септември 2016 в 14:33)

Присъединявам се към отрицателните мнения за книгата, обаче от съвсем друга гледна точка. Чел съм много книги на тази тематика и тази просто не струва. Да, Мечо е прав — порното е голяма индустрия и явно издателите са се насочили към него. Само че писането на порно не е лесна работа, въпреки (вероятно) хилядите произведения в нета. Любовната, еротичната и порно литературата са силно преплетени и едва ли бихме могли да им сложим граници, но има много добри и много лоши произведения, а това тук е в графата „не чети от този автор“. В Интернет има произведения с много по-добър сюжет, многопластовост, сложност и развитие на характерите, описание на средата и второстепенните герои, пред които тази книжка прилича на писана от някоя 17 годишна със съдействието на опитен маркетинг специалист за редактор.

Изглежда обаче книгата много се харесва на хора, които не са чели подобна литература, за които книгата е „нова“, „различна“, „разтърсваща“ и т.н.

Изобщо не се учудвам, че се харесва от „аз не съм от тия“. Те просто нямат база за сравнение, досега са отритвали жанра като цяло и сега са се подмамили от рекламите. Дано да се образоват …

Харесват ми мненията на 6. Стефи, 15. Феичка и 17. нзгл , както и на Краставицата.

П.П.

Който може да чете на английски, може да намери (макар и с повечко ровене и отсяване на плявата) стойностни произведения на literotica.com или на asstr.org

За харесващите „сюжета“ на „нюансите“ — bdsmcafe.com , а може би и nifty.org (последните имат архиви на asstr)

Стъклени къщи от Рейчъл Кейн

Мелис (1 септември 2016 в 14:11)

Много добра поредица от Рейчъл Кейн. Прочетох до книга четвърта. Книгите са просто завладяващи! Не очаквах да ми допадне толкова, но сега мога да кажа с ръка на сърцето, че тази поредица ми е любимата. И сега се опитвам да намеря книга пета, за да се прехвърля отново в света на книгите..

Петдесет нюанса сиво от Е. Л. Джеймс

лилит (1 септември 2016 в 12:22)

Браво, много грамотно написан коментар, посмях се искрено и съм напълно съгласна.

Война на реалности от Филип К. Дик

Марто (1 септември 2016 в 09:18)

Много готина книга.Направо на един дъх я прочетох.Страхотна тема и майсторско писане.

Неверни кафяви очи от Ханде Алтайлъ

Далида (1 септември 2016 в 03:57)

Ау, колко истина има в тази книга. Не мога да коментирам описаните събития, не познавам бита и начина на живот, но толкова истински разсъждения, така просто и стойностно казани. Горещо препоръчвам!

Погнусата от Жан-Пол Сартр

Валерив (1 септември 2016 в 02:47)

Любимия ми роман. Жалко, че в сайта няма повече книги от Сартр.

Океанът пълен с топки за боулинг от Дж. Д. Селинджър

нт (1 септември 2016 в 02:03), оценка: 6 от 6

Оригинално заглавие: The Ocean Full of Bowling Balls

Автор: J.D. Salinger

Превод от английски: нт © 2016

Редакция и корекция: сди’16

Цефалея от Хулио Кортасар

Са (31 август 2016 в 22:47)

Лелеее, абсолютно нищо не зацепих от този разказ. Навярно аз съм кух, или пък знам ли…

Милиард години до свършека на света от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки

петър (31 август 2016 в 21:32)

Един от най-добрите романи на Стругацки според мен, въпреки че далеч не е от най-известните. Също така освен смислена, е и лесно смилаема за стандартите на авторите. А причините за недоизказаност в много техни творби са във мястото и времето — неща, които днес някои младежи не могат да си представят.

Z-та световна война от Макс Брукс

FromHateIWasBorn (31 август 2016 в 21:15)

Проблемът е с очакванията, вечните скапани очаквания… Лично аз останах доволен от книгата, доста.

Относно „сладникавия“ финал — хиляди пъти по-приятно ми е да чета „пропаганда“ за „великата Американска нация“, отколкото такива за скапаната българска кочина или така омразната ми руска такава…

Както и да е, всеки с пристрастията си.

Да убиеш присмехулник от Харпър Ли

Петър (31 август 2016 в 20:55)

Прочетох тази хубава книга на зряла възраст. Не разбирам откъде преобладаващите критични мнения черпят аргументи. Това е една прекрасна история, безукорна откъм нравствено послание, добре разказана, с развитие на сюжетна линия /и няма излишни абстракции/. Не пречи, че е издадена в България в „библиотека за юноши“, това е и способ да се избегне цензура. То и поначало книгата е както за юноши, така и за възрастни, и има известна идеализация на герои. За авторката е с автобиографични мотиви, като вероятно е добавила и изменила нещо за да доизрази идеите си. Тя е изживяла само едно детство, и това че не е писала друго буди повече уважение — говори за самокритичност и липса на меркантилност /да експлоатира славата си/. Така че е смехотворно някой българин, който надали е способен да напише един качествен разказ или есе, да критикува стила. Стилът е такъв, какъвто е, а книгата е станала велика. Това дали е била политически удобна или не, е съвсем допълнителна /и даже излишна/ дискусия/. Тя е Човешка. Подобен е отговора на въпроса дали е била надценена — от кого да е надценена?

Също така на зряла възраст прочетох и „Спасителят в ръжта“, която ми беше интересна, но по-малко ми хареса. Пропускам това „надценена е“ — просто собствено мнение. Бих казал, че е по-постна откъм развитие /в сравнение с присмехулника/ и не дава алтернатива. Отварям скоба, че засега не съм чел другите неща на Селинджър и не претендирам за познавач. Сравнението правя заради младите герои от първо лице, предишни мнения и това, че действително ги четох едва в последните 1–2 години.