Читателски коментари

Равностойно продължение на първата книга. Невероятно изпипване на персонажите до последна подробност.

Със сълзи дочетох последните редове и вникнах в душата на героите. Изключително душевна творба. Абсолютна класика в жанра на ужасите и готиката.

Надмина очакванията ми!

Е не е пък чак толкова лош преводът, колкото го изкарахте. Човекът си е направил труда, а вие го „наградихте“ едно хубаво. То прочее и вас не ви бива особено много например в правописа. Само не се засягайте. :)

Според мен не е много уместно в сайт или библиотека като Читанка да се качват толкова неграмотно преведени произведения. Щото, някак си, едно от основните неща на литературата е да бъде грамотна и по този начин да ограмотява човек; затова нейните (на литературата и конкретно на българския език) правила трябва да се спазват; най-малкото като елементарните такива като граматика, пунктуация и пр. В случая на тая творба, нямам компентецията да кажа доколко е правилно преведена, понеже не съм запознат с разказа и езика в оригинал на Тери Пратчет, но неграмотността поражда в мен съмнения и убива всякакви желания в мен да чета произведението. Моля направете някакви корекции или измислите категория „неграмотност“. Може би за някои хора би им било любопитно горе-долу за какво се разказва в този разказ на Пратчет или какво представлява неграмотно преведен разказ. Разбирам неграмотните коментари в читанка, то интелигентен човек рядко би приблегнал до това да пише тук коментар, но толкова неграмотни творби подриват имиджа на сайта. А все пак трябва да се гони някакво ниво, иначе се обезмисля четенето тук и както много други неща, почваме да потъваме в блокиралост. Отдавна няма добри (ако изобщо някога е имало) дискусии тук. И просто няма някакъв свеж въздух. Освен (за което съм много благодарен) богаството на литература тук. Хаотично нахвърлена. А не е толкова трудно да има някакъв ред и човек да изпита позитивни чувства заради някакви мини грижи и симпатични заигравки.

Цялата поредица я прочетох и най-много ми хареса тази. На второ място е първата и на трето място втората

Периодично през годините си препрочитам този разказ (купих си сборника като тийнейджърка). Удоволствието и емоциите, които ми доставя, са все същите и до днес, в петдесетте ми години. Все едно гледам „Враг мой“ — много, много любим филм — жалко, че едноименната повест я няма в Читанка.

Но аз съм пристрастна — всичко на Джеймс Уайт, което съм чела, ме е очаровало…

Все едно ядеш сладолед в голяма жега- сладък, лепкав и свършва бързо…Но не от най-вкусните, опасявам се..За мен 3 от 6, авторката определено може повече :)

В един момент осъзнах, че нищо в тази книга не ме вълнува достатъчно и няма защо да я довърша.

Схематично нахвърляни герои, мижава интрига и слаб текст, единствено това ни предлага „Убийство без следи“. Вероятно и затова е издадена под псевдоним.

Не мисля че това е ’роман за съзряването’ или поне не както аз го разбирам.

Това е фентъзи между другото от доста добър клас и е дамско фентъзи- прекалено силни и секси мъже е сътворила авторката пък и този женски субективизъм :)).

Държи те в напрежение до финала на самия финал-разбирай последната глава на последната книга. И точно затова, като стигнеш края ти се ще да започнеш отначало.

На любителите на Сара Дж.Маас, че и на Уорд, ще се хареса определено. По мое мнение бие Маас в пъти. Моите почитания към авторката, страхотна.

Шедьовър! Ако някога сте се питали защо изобщо четете фантастика, тази книга отговаря на въпроса ви!"

Интерзоун

ТОВА ИЗКАЗВАНЕ Е В КРЪГА НА ШЕГАТА ИЛИ НА ФАНТАСТИКАТА

Страхотна поредица. Искрено съм се смяла с номерата на Даниел Макгрегър и плакала с неволите на героите. Разтоварваща и нежна книга.

Да, имам книгата и обичам да я препрочитам. Малко наивна и малко детска, но е една от любимите ми.

Не мисля, че са съществували такива отношения, поведение и език по онова време, на места направо беше смехотворно. Автора е объркал епохата. Не препоръчвам, произведенията на тази авторка са светлинни години от други.

Прекрасна книга от моето детство! Горещо препоръчвам на малки и големи.

Затова е Библиоман. Два източника, и на двете места Хаваи е с „й“. Все пак, текстът е от издания през 1975 г. Няма лошо, че са се променили правилата за изписване на някои географски наименования. Коректорът не си е позволил редакторски действия.

Хаваи, не Хавай. Хавайски.

Наивно написана, чак до глупост на места, все едно е писана от дете.

Една от любимите ми книги.

Първият ми сблъсък с поредицата беше в късните тийн години. Спомням си, че тогава се препънах някъде на четвъртата част, но изчетох стоически всичко, макар и с чисто младежка досада.

Сега, в очакване на филма, реших да си припомня сюжетата и да, затвърждавам категорично мнението си — величието на първата част е недостижима за останалите. „Дюн“ е толкова добра, че си е самодостатъчна, а от там насетне историята тръгва надолу и то стремглаво. За мен останалите части до голяма степен просто са излишни, разтегнати до безкрай и твърде претенциозни, особено в контекста на историята от първата част. В някакъв момент симбиозата изчезва, губи се, остава само едно усещане на неоправдани очаквания и загуба.

Но всичко си залужава заради първата част.

Книгата е с увлекателен крими сюжет, има си и мистерия, и напрежение до края. Но се чете трудно заради вметките на лирическия герой. Скача от тема в тема, допълва с несвързани с основната идея неща — дразнещо е. Може би авторът го е направил с цел автентичност, знам ли, но по-добре да го беше спестил на читателите.

По мое мнение поредицата за Хю Корбет е по-добра.

Картинката на корицата е все едно от сцена от някоя опера — сцената, костюмите. Книгата е хубава.