Читателски коментари (за „Зимата на нашето недоволство “ от Джон Стайнбек)

Ще се съглася с domino1, абсолютно прав.

„Изобщо не е вярно това, че съществувала някаква общност от светлина, нещо като световна клада. Напротив. Всеки сам си носи своята — самотната своя светлина. Моята светлина обаче е угаснала. И няма нищо по-черно от един фитил. […] Когато една светлина угасне, става по-тъмно, отколкото ако изобщо не е светила. И светът е пълен с тъмни изхвърлени хора. […] На всяка цена трябваше да се върна — да върна талисмана на новата му собственичка.

За да не угасне още една светлина.“

Извадка от последната глава. Мисля, че и аз не съм срещала по-въздействащ финал досега в литературата. Любим писател, винаги ще си остане такъв.