Стайнбек е велик, а това е една от най-силно въздействащите му книги, може би защото тематиката е толкова актуална днес, колкото е била преди петдесет години, колкото ще бъде и след още толкова… Препоръчвам!
Напълно подкрепям. Многократно се връщам към тази книга.
А финалът на романа е един от най-въздействащите в световната литература.
Изключително симпатичен ми е главният герой. Но дали болезненото му чувство за чест не изглежда твърде „старомодно“ от днешна гледна точка, когато мнозина от нас възпитават децата си да бъдат успешни на всяка цена и с всякакви средства? Щастлив съм, че толкова много читатели оценяват високо този шедьовър.
Ще се съглася с domino1, абсолютно прав.
„Изобщо не е вярно това, че съществувала някаква общност от светлина, нещо като световна клада. Напротив. Всеки сам си носи своята — самотната своя светлина. Моята светлина обаче е угаснала. И няма нищо по-черно от един фитил. […] Когато една светлина угасне, става по-тъмно, отколкото ако изобщо не е светила. И светът е пълен с тъмни изхвърлени хора. […] На всяка цена трябваше да се върна — да върна талисмана на новата му собственичка.
За да не угасне още една светлина.“
Извадка от последната глава. Мисля, че и аз не съм срещала по-въздействащ финал досега в литературата. Любим писател, винаги ще си остане такъв.
Романът е хубав и лесен за четене.
Не помня кой писател беше казал, че изкуството да пишеш не се придобива като наблюдаваш другите хора, а най-вече себе си.
Ако приемем горното за истина, господин Стайнбек се е наблюдавал много внимателно.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.