Читателски коментари

— При условие, че това е една от любимите ми части от историите за Белю Пушилката, все пак ми отне около 5 минути чудене кои все пак са тези герои тука, „Дим“ и „Късия“. Странен превод, не мога да споря кой е по- правилен, просто навик. Но към тези, които още не са ги чели, това са истински истории от живота, може да се научи много от тях, прочетете ги, за мен беше удоволствие.

Прекрасна книга. Кара те да се замислиш над много неща! Определено изпитах най-различни емоции докато четях! Заслужава си четенето до последната думичка! Много силна книга!

Един от любимите ми научнофантастични разкази.

Случаят Джем е едно пътешествие на живота — започва обнадеждаващо, лековерно и буйно, като младостта, а накрая…. няма да издавам. Разказвачите, ох разкавачите. В началото беше толкова досаден и отегчитеен Саади, а после го обикнах като свой брат. Каквото и да кажа за книгата, трябва всеки да се потопи в тази епопея. Единствено като недостатък е това, че при качване на книгата някои думи се сливат и се губеше малко време и концентрация при четене. Иначе, почетете, преживейте

Не ми хареса, тромава и много разводнена история.

Интересна книга, за всеки, който не е имал сериозен допир с дрогите забранени от закона. Аз лично за себе си открих, колко малко познания имам в тази насока.

Страшно се отегчих, докато я четох. История, изсмукана от пръстите, то не беше ревност, недоразумения, недомлъвки, пък прошка и отново гордост. И това натякване колко богат и красив е главният герой и тя клетата горделивка, много захаросано. Изгубих си времето.

Прекрасен роман. За мен четенето не беше лесно заради специфичната терминология и имена, но просто не можеш да спреш. Сякаш дишаш въздуха на Испания, усещал зловещия мирис на войната, кръв, страдания, морски битки. Едновременно с това прекрасни образи, като от стара картина. По нещо ми напомня „Сянката на вятъра“.

Книгата е прекрасна! Препоръчвам и нямам търпение да прочета следващите две от серията.

Много интересна, четох с нетърпение.

Невероятен… Изчетох го много бързо.

Прочетете Страст на Катрин Харт.

Много, много интересна!

На мен сякаш не ми хареса. Чела съм и други книги на авторката, които са ми допадали повече. Не ми хареса това, че няма ясно описание на външността на героите. Като цяло книгата не е лоша, но не е и кой знае какво.

Wow… Много силна книга. Разтърси ме…

Описаната от Харди случка в началото на книгата не може да се окачестви като нереалистична.

Съдилищата в Обединеното кралство започват да гледат бракоразводни дела от 1857г. Дотогава официалният развод е бил привилегия само на богатите хора — действително е било необходимо да се плати сериозна сума, за да се получи разрешение от Парламента. Но и след 1857г. процедурата по развода е била доста скъпа за бедните хора. Любопитно е, че до 1753г. браковете не били официално регистрирани.

Продажбите на съпруги (британски обичай, на който властите не противодействали особено силно) просъществували с изолирани случаи чак до около 1913г. Описаните в книгата събития биха могли да бъдат отнесени не по-рано от 1830-1840г. Самата продажба е представлявала един вид публично обявяване на раздяла на съпрузите пред обществото. Във викторианската епоха се предполага, че са се състояли няколкостотин подобни продажби, т.е. явлението не е било толкова масово.

Решението за продажбата най-често е било съгласувано между съпрузите. Жената е имала право на избор на кого да бъде продадена в процеса на „търга“. Много често единственият купувач е бил новият любовник на жената.

Имало е случаи, в които мъжът просто харизвал жена си безплатно, или я продавал символично за халба бира…

Не са редки случаите, при които след време продадената съпруга се връщала при мъжа, извършил продажбата, за да изживее живота си с него. Понякога купувачът се женил официално за купената жена едва след смъртта на официалния ѝ съпруг.

Само на мен ли не ми хареса книгата!?! Някои моменти прекалено захаросани, обидите на Джейсън, недоразуменията помежду им, отношенията с прислугата, първата им брачна нощ, изобщо една връзка, в която никоя уважаваща се жена, не би стояла… Някак повърхностно написана ми се стори.

Книгата е доста добра, неангажираща, увлекателна и интересна. Историята е сравнително оригинална, диалозите между персонажите ( всеки от които беше интересен) са забавни. Бойните сцени са изключително добре описани. ( почувствах се, сякаш бях там ) Историята се развива доста праволинейно, което за мен е голям плюс.( изобщо не обичам завъртулки и излишно развиване на третостепенни персонажи) Друг плюс,който мога да дам е, че няма никакви секс сцени. ( направо ми е втръснало от тях, особено когато заемат по цяла глава, че и повече).

Неща, които не ми харесаха — твърде старателно описване на Мадрид по онова време, твърде много имена (не визирам само тези на персонажите), толкова много улици, пресечки, булеварди и площади, че се почувствах като герой от 1во лице в гугъл мапс. Също така — „Плот Туиста“ беше добре замислен, но лошо написан … в един момент стана твърде предвидим. ( очакваше се от много по-рано и по мое мнение се получи едно кратко и излишно протакване)

Това е едва първата от още много книги за Капитана и Иниго, но няма да бързам да ги чета. Бях я прочел преди няколко месеца и ми хареса, но въпреки че я прочетох за няма и 2 дни не ме грабна, дотолкова че да нямам търпение да започна следващата. Бих я препоръчал за 15-16г. момчета, които нямат навика да четат и им трябва малко „побутване“.

Мисля, че огромната част от творбата e написана от Лайза Татъл, бивше гадже на Мартин от 70-те години на миналия век. Личи си, че книгата е написана от твърде сантиментална жена. В книгата има и силни моменти, но ако сте почитатели на „Пясъчните крале“ и „Пътешествията на Тъф“, то тази книга по-скоро ще ви разочарова.

Много се смях с диалозите. От дълго време не бях попадала на нещо толкова леко, забавно и ненатоварващо. Хареса ми образа на Линет и медицинската тематика вмъкната в историята.