Чудесна сплав от Иван Мартинов
Авторът пише добре, но сюжетът му е блудкав и немощен — типичен за голяма част от соц произведенията, писани предимно по държавна поръчка.
Няма да довърша „Чудесна сплав“, не виждам смисъл да си губя повече времето!
Благодаря за отговора..също и че е така премерен…почувствах се засрамена, че реагирах така за книга, която пък не е нито от любимите ми жанрове, нито от любимите ми теми, нито дори от познат автор … няма да си взема думите назад, че ме пренася в моето детство и в хола на нашите, докато имат гости , а аз се преструвам на заспала в ъгъла, за да мислят, че не чувам и да ме оставят още с тях…или съм отново в кабинета на баща ми…за другото вероятно сте прав.
А носталгията тя идва и без книги…
Кралството на мечтите от Джудит Макнот
Хареса ми. Препоръчвам я. Вълкът имаше огромно търпение с Джени
Не ми се сърдете, ако книгата не ме „грабне“, не си губя времето да я чета цялата.
Хората, участващи в извънбрачни връзки, не водят диалози, характерни за ученици от пети или шести клас. Това важи както за онова време, така и днес. Наивитетът (както го наричате) на автора за мен не е качество, а недостатък. Наивитет, характерен за много от творбите на тази тема, писани по времето на соца, и влизащ в конфликт с реалния живот от онова време, когато под черупката на привидното благоприличие бушуваха страсти, неподвластни на политическия строй. Затова си позволих да оценя книгата като морално остаряла. Иначе вероятно не съм по-модерен от Вас, споделям много от възгледите Ви.
Вероятно книгата НЕ Е ТОЛКОВА ЗЛЕ, щом като „под думите“ откривате скритите от автора послания, недостъпни за повърхностни читатели.
Не съм казал, че в книгата има пропаганда. Но считам, че „успешната“ кариера на автора не се дължи на литературна дарба, което е видно от биографията му, запознайте се по-добре с нея.
В епохата на социализма са писани шедьоври, не отричам литературата от това време. Но за мен тази книга не е от тях.
Ако реша да прочета нещо, посветено на любовта, бих зачел от творбите на Толстой, Булгаков, Гросман, Мопасан, Зола, Балзак, Мороа, Мориак, Хесе, Киплинг, Юго, Стендал, Лондон, Моравия…Вероятно тези автори не са толкова награждавани като Иван Мартинов, но не са за изхвърляне. Ако сте чели нещо от тях, може би ще разберете защо считам, че книгата е бедна на изразни средства. И какво означава да се изгради литературен герой. Между другото, добрият литературен герой не е задължително да бъде „герой“ в смисъла, който Вие влагате в тази дума. И тук ще си позволя да не се съглася с Вас — всички сме герои на сцената на живота.
Коментарът Ви ми беше по-интересен от самата книга. Поздрави!
Олтарът на Рая от Джеймс Ролинс
Съгласен с коментара на Рео. Бих добавил, че и любовната история беше малко изсмукана, а сюжета беше донякъде предвидим.
Като цяло увлекателно четиво.
На мен ми хареса. Вторият коментар е излишно злобен и повърхностен. Читателят дори не е прочел книгата…дори част от нея. Вероятно е погледнал в уикипедия какво пише. А там има редица награди и произведения, написани от 20та до 89 година… 89та..какъв партиен билет?!
Както и да е — други негови книги не съм чела и ще коментирам тази.
В книгата не се споменават думите комунизъм, социализъм и капитализъм. Партията също не се споменава, освен в края на книгата, когато спират проекта с новата сплав, въпреки обещанието и одобрението му…дори не става ясно защо го спират по партийна линия. Така.че пропаганда тук няма.
Относно морално остарялата книга — моля ви се! Колко пък да сте модерен щом тройки и извънбрачни връзки са теми, морално остарели за вас?!
Езикът, изразните средства — ех.да! Ето го духа от онази епоха… аз бях на 11–12 през 89та и помня, когато хората се държаха и говореха така. Така се говореше пред девойки и юноши. Така се говореше пред хора, които уважаваш и харесваш. Сдържано. Книжовно. С малко думи. Останалото читателят да открие сам под думите. О, аз помня тези времена и такива хора, които говориха така. Домът ни често беше пълен с такива. Помнете едно време как се ходеше на гости -често… така говореха повечено ъзрастни пред нас… и често по между си. Описанията на Ловеч и хората в книгата са чудесни.
Не ме разбирайте погрешно — няма да хваля този режим. Не. Просто бях дете.което вижда една част от живота и тази част точно открих тук, въпреки, че действието се развива по-рано от моето детство, но пък ми помогна да си представя в каква обстановка са расли майка ми и баща ми. Това ми хареса в книгата — сдържаност, преигран наивитет в погледа и че носи духа на моето детство…
Иначе главният герой е такъв, какъвто са повечето хора — не е герой. Никой няма фалшив тук..предполагам книгата е автобиографична или най-малкото е с истински прототипи. Няма и да видите на показ описани чувства, секс или изводи направени…всичко е наистина сдържано и е в ръцете на читателя сам да види…което не е за всеки, нали, особено свикналите на голотии в отношенията и поведението…
Не я четете. Няма да ви хареса. Но не защото е прославя социализма, не защото е бедна на изразни средства, а защото изисква мъничко от читателя…когато той няма какво да даде — няма и какво да получи.
Аз й дадох 4…не е толкова зле книгата!
Весела Коледа, Карол от Флора Спиър
Идеята е хубава, според мен взета от " Коледна песен" на Дикенс. Миналото беше интересно, бъдещето го прескочих.
Донор от Кен Маклуър
Не че нещо, но първото трансплантирано сърце в България е на единадесетгодишен реципиент от двадесет и една годишен донор. Другото го е казал mister_sou.
P. S. Органите не се „прЕсаждат“, а се прИсаждат.
Внимание! Факти за автора:
https://bg.wikipedia.org/wiki/Кен_Маклуър
Роденият през 1942 Кен Маклуър получава магистърска степен в областта на микробиологията от Микробиологичния отворен университет, а след това и докторската си степен от Университета на Единбург, където защитава дисертация в областта на молекулярната генетика.
Свещеният вертеп от Лео Таксил
Доста глупава и безсмислена книга. Първо някой от папите описани в тази книга, изобщо не са със същите имена, както са написани тук. Второ, папа Инокентий е управлявал преди папа Дамасий, а не след него. Трето Католическата църква се появява чак след 1054 год. когато се отцепва от православната и всички папаи до тогава са признати и от православните християни за техни водачи. Трето, самия Таксил е бил масон и сатанист и е писал тази книга от яд и злоба, че не е успял да стане свещеник и да се облажи с църковна длъжност и затова е напуснал и църквата. В най общи линии, доста глупава книжка. :)
Прочетох я. През време на четенето полагах невероятни усилия, за да не започна да си блъскам ритмично главата в стената и да не вия от мъка като карпатски вълк с топки, замръзнали в ледена дупка при -30° C! Става въпрос, моля ви се, за
ВНИМАНИЕ! СЛЕДВА СПОЙЛЕР!
опит за криминално пресаждане на сърце от 8-годишно дете на новородено бебе! Авторът вероятно през живота си не е усещал миризма на кaрболова киселина (т.е. не е стъпвал в операционна), а знанията му по анатомия се свеждат до 15-минутна справка в google и няколко любителски клипа в тубата, за да сътвори подобна нелепост. Не са ни спестени и останалите небивалици в стил Дан Браун и Джеймс Ролинс — например нашият човек се събужда упоен в свинеферма, където похитителите услужливо са забравили да му стегнат ръцете и краката с по една свинска опашка. След две минути пристига въоръжен охранител, за да му постави следваща инжекция. Естествено, негово безсмъртно величество успява да зашемети охранителя, както и още една сюрия от останалите му колеги, да излезе безпрепятствено от свинефермата през парадния вход, щото всичк оостанало е с телена ограда под напрежение, без никой да го забележи и да подкара колата, оставена наблизо предната вечер. Щото, разбира се, лошите са безумно тъпи и на никой от тях не му е минало през ум да му прерови джобовете, докато е упоен…
В заключение — четете на свой риск. Издателството и сайта не носят отговорност за суицидални опити на читатели, отчаяни от количеството абсурдни простотии и нелепости, които се опитват да ни пробутват за „трилър“.
Аз лично приключвам с въпросния автор.
Целувката на пирата от Катлийн Драймън
Не мен романа ми хареса. Прочетох от началото до края. Вярно е че има части които могат да се преработят както за сюжета така и за историческата информация, но идеята за романа е интересна.
Книга, коятоти взима дъха! И не дава мира, докато не бъде погълната на един дъх!
Съпружески премеждия от Джейн Фийдър
Хареса ми книгата. От трите книги тази най ми допадна.
Пътуване в геологията от Братислав Талев
Браво ! Една от любимите ми детски книги . Дори и не мислех , че ще я видя отново . Благодаря Читанка ! ! !
Чудото на жената от Джек Лондон
— При условие, че това е една от любимите ми части от историите за Белю Пушилката, все пак ми отне около 5 минути чудене кои все пак са тези герои тука, „Дим“ и „Късия“. Странен превод, не мога да споря кой е по- правилен, просто навик. Но към тези, които още не са ги чели, това са истински истории от живота, може да се научи много от тях, прочетете ги, за мен беше удоволствие.
Без Хоуп от Колийн Хувър
Прекрасна книга. Кара те да се замислиш над много неща! Определено изпитах най-различни емоции докато четях! Заслужава си четенето до последната думичка! Много силна книга!
Пътешествието ще бъде дълго от Е. С. Тъб
Един от любимите ми научнофантастични разкази.
Случаят Джем от Вера Мутафчиева
Случаят Джем е едно пътешествие на живота — започва обнадеждаващо, лековерно и буйно, като младостта, а накрая…. няма да издавам. Разказвачите, ох разкавачите. В началото беше толкова досаден и отегчитеен Саади, а после го обикнах като свой брат. Каквото и да кажа за книгата, трябва всеки да се потопи в тази епопея. Единствено като недостатък е това, че при качване на книгата някои думи се сливат и се губеше малко време и концентрация при четене. Иначе, почетете, преживейте
Завещанието от Джон Гришам
Не ми хареса, тромава и много разводнена история.
Читателски коментари