Все забравям, че огромни пропасти зеят не само между мен и следващите поколения, но и с тези преди мен.
Книги като „Ясновидката“ ни позволяват да надникнем отблизо в един живот тотално различен от съвремието ни, че е почти непонятно, как толкова бързо се менят нравите, поведението и бита човешки в последните няколко десетки години.
Атууд е много сладкодумна, героинята и буди симпатия, но често тя е съчетана с объркване, съжаление или присмех. Приятно се изненадах, признавам.
Останалите главни действащи лица се състезават за титлата най-противен образ през цялото време. Албърт печели обаче с убедителна преднина. Добре е наредила и италианците, закостенелостта и предрасъдъците им са останали непроменени вероятно и до днес.
Овехтелият на моменти превод също си има своя чар, не дразни.
По-ниска оценка давам заради пространните откъси от „творчеството“ на Джоун. Но пък в книгата добре е обяснена мотивацията и желанието на жените да поглъщат килограми от тези розовини! :)
Цитат:
„Почти всеки би ви казал, че сте умни, ако признаете, че нямате талант.“
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.