Елиаза Базна
Аз бях Цицерон (14)

ОЩЕ НЕЩО ЗА ОПЕРАЦИЯ „ЦИЦЕРОН“

Втората световна война е едно от големите събития в най-новата история на човечеството. Много факти и събития от историята на тази война още дълго ще вълнуват човечеството. След войната редица факти по една или друга причина бяха осветлени тенденциозно, други — едностранчиво, трети бяха поднесени така, както са ги видели участници или изпълнители. Но истинските причини за тях, замислите на управляващите кръгове остават неизвестни или за тях можеше да се съди по догадки, като се съпоставят редица други ходове.

За широките народни маси в социалистическите страни не е тайна, че управляващите кръгове на западните страни начело с У. Чърчил дълго протакаха откриването на втория фронт. Английският премиер по всевъзможни начини се опитваше да спаси хитлеристка Германия от пълен крах, за да може отново да я използува като щит срещу Съветския съюз след войната. Не е ли операция „Цицерон“ един негов ход в тази насока?

Операция „Цицерон“ бе изпълнена в Турция по време на Втората световна война. Цицерон, за когото се вдигна твърде голям шум на Запад, действува шест месеца — от края на 1943 до април 1944 г. Досега за този случай на българския читател е известно от книгата на Л. Мойзиш — „Случаят Цицерон“, — издадена от Националния съвет на Отечествения фронт. Авторът по това време е сътрудник на хитлеристкото разузнаване в Анкара. Сега ние поднасяме спомените на самия Цицерон — Елиаза Базна.

В своята книга Л. Мойзиш излага начина, по който камериерът на английския посланик в Анкара сър Хю Кнетчбъл-Хюгесен си предлага услугите на немците. По-нататък Мойзиш пише: „Операция «Цицерон» даде в ръцете на ръководителите на хитлеристка Германия такива изчерпателни сведения, каквито едва ли са успявали да получат по каналите на разузнавателната служба някои военни ръководители в миналото.“ Действително за шест месеца Цицерон предава на Мойзиш документи, от които на Хитлер и неговите приближени стават известни плановете на съюзниците и тяхната бъдеща политика, начертана на трите важни срещи в Москва, Кайро и Техеран между ръководителите на съюзниците.

Мойзиш признава, че провалът с Цицерон става в резултат на предателството от страна на неговата секретарка, която се оказва агентка на американското стратегическо разузнаване. Той не я назовава с истинското й име, но ние сега знаем, че става въпрос за Корнелия Кап.

Такава е версията според книгата на Л. Мойзиш.

Елиаза Базна в своята книга ни разказва по-подробно своята дейност като камериер. Той надълго и нашироко ни разказва за начина, по който се е добрал до касетките със секретни документи на сър Хю.

Наистина успехите на Базна са изумителни, невероятни. Може би не случайно в Берлин дълго не вярвали, че това са истински документи. „Това е много хубаво, за да бъде истина!“ — казва Рибентроп. Но специалистите установяват достоверността на материалите. След като имаме спомените на измамения камериер, ние се убеждаваме, че невъзможното е станало възможно.

Но сега пред нас възникват редица недоумения и въпроси от друго естество. Как е възможно сър Хю Кнетчбъл-Хюгесен, един от най-опитните и доверени дипломати на Англия, да оставя така безгрижно документите си и да не забелязва какво върши под носа му неговият камериер. Това е невероятно! Възниква въпросът: всичко ли е казал Базна?

За случая „Цицерон“ през последните двадесет години се писаха различни предположения. Неотдавна във френския печат от Жан Мари Масено бе публикувана нова версия за операция „Цицерон“, която, макар и неподкрепена с нови документи или показания на свидетели, представлява интерес за читателя, след като е прочел спомените на Елиаза Базна.

В началото на 1943 година, след разгрома на хитлеристките армии при Сталинград, Съветската армия премина в решително контранастъпление. Само за три месеца тя направи един огромен наскок от около 650 км. Бяха освободени Курск, Белгород и при Харков бе нанесено ново поражение на хитлеристките войски.

За Чърчил става ясно, че нищо не е в състояние да спре вече настъплението на съветските войски. Той разбира, че пред Съветската армия се открива перспективата да освободи европейските страни от хитлеристки гнет. „Чърчил разбираше, че е дошел моментът, желан във военно, но опасен в политическо отношение…“

За да попречи на русите да влязат в Централна Европа, „Чърчил притежава само един коз — да постигне компромисен мир с Германия“. Ходът на войната и развитието на политическите събития го тласват към авантюра. Неговите опити да отвори очите на този „наивен американец“ — Рузвелт — нямат успех. Американското „добродушие“ се оказва по-силно от британската „трезвост“. В това отношение противоречието между Рузвелт и Чърчил било пълно. По мнението на английския премиер, формулата „безусловна капитулация“, с която бил съгласен Рузвелт, ще „обедини немците около Хитлер и ще ги принуди да водят борба не на живот, а на смърт и само ще подпомогне и улесни Съветите, които с всеки изминат ден все повече се приближават към Централна Европа“.

И така „трябва да се окоси тревата под краката на русите“! Но как да се направи това? Има два начина.

Първи — съюзниците трябва най-напред да атакуват Средиземноморието. Военните съветници на Чърчил — маршал Алън Брук, генерал Исмей и лорд Маунтбатън — настояват да се атакува Германия откъм Италия, Гърция и Югославия, като по такъв начин я обхванат в огромни клещи. „Крокодилът все още има твърде страшна уста — повтаря Чърчил, — ще го атакуваме там, където е най-уязвим — в слабините. Касае се за достигане на Прага, Виена и Белград по-рано от русите.“

Но Рузвелт отклонява този план. Той решава да атакува през Франция от северозапад. На Чърчил не му остава нищо друго, освен да се съгласи пред Рузвелт, който разполага със силата. Тогава той прибягва до втория начин — компромисен мир. „Трябва да се спаси Европа…“ — така пише Масено.

Идеята на Чърчил е необикновено проста — да се разкрие на германското върховно командуване гигантският военен потенциал на съюзниците и по такъв начин на немците да им се даде да разберат, че за тях няма друг изход. Те имат да избират между поражението и унищожението.

И така за Чърчил това беше план за защита срещу… „съветската опасност“. За място на действията беше избрана неутрална Турция.

В посланическия квартал на Анкара, разположен на хълма Жанкая, тайните агенти на воюващите страни водеха скрита и непримирима война. През есента на 1943 година находчивостта на разузнаването достигна свок апогей. През нощта на 26 октомври камериерът на английския посланик отива в квартирата на първия секретар на германското посолство Алберт Йенке, зет на Рибентроп. Още тогава Йенке свързва камериера с Л. Мойзиш. Така започна операция „Цицерон“.

Истинското име на Цицерон, което остана неизвестно за Мойзиш, както вече знаем, е Елиаза Базна, който е преживял доста тъмен и бурен живот на човек без родина. През време на Първата световна война той е служил във френската армия и бил осъден от военен съд на три години затвор „за кражба на военни материали“. След сполучливо бягство се установява в Турция, служи като камериер в богатски къщи и сътрудничи на турското разузнаване. По-късно постъпва на работа при английския посланик…

„Всяка сутрин — пише Масено, — когато сър Хю вземал вана, Базна изваждал секретните документи, съхранявани в черна касетка в кабинета на посланика, отнасял ги в стаята си, фотографирал ги и отново ги оставял на предишното им място. След тази операция той влизал в банята, за да изтрие гърба на посланика.

Старата лисица, военният престъпник фон Папен, който беше по това време хитлеристки посланик в Анкара, оценил по стойност материалите на Базна. Той нарекъл шпионина «Цицерон», защото доставяните от него сведения «били също така красноречиви», както и знаменитият римски оратор.“

В Берлин сведенията, доставени от Цицерон, произвели необикновен ефект. Мойзиш бил извикан по спешност в Берлин, където докладвал на Калтенбрунер и Рибентроп. Берлинските експерти не могли да допуснат, че Базна работи сам, без помощник, макар той категорично да отричал наличието на такъв. Възможността да съществува скрит по някакви причини помощник е единственият подозрителен момент, неразгадан от немците до края.

По същото това време небезизвестният Алън Дълес, намиращ се в Швейцария, опипвал шпионската мрежа на немците. По тези въпроси на времето се писа доста в печата. Бидейки един от асовете на американското стратегическо разузнаване, той създаде агентурна мрежа в самата Германия. Както пише Масено, „… в края на 1943 година един от неговите агенти, някой си Фрайдхелм Колбе, наричан още Жорж Ууд, съветник в германското министерство на външните работи, чийто баща бил убит от нацистите, съобщава на Дълес сензационните сведения — Берлин разполага със секретни документи, произхождащи от английското посолство в Анкара. Опитният в подобни задкулисни машинации Алън Дълес веднага разбира, че Чърчил е заложил на карта компромисния мир с Германия. Но открито не се намесва в тази работа, трябвало да се поддържат добри отношения между съюзниците… и американското разузнаване решава тайно да дискредитира операция «Цицерон».“

Средство за изпълнение на тази задача се намира в София. По това време българската столица била важен център на международния шпионаж. Под ръководството на американския посланик Ърли американското разузнаване създава своя агентура на Балканите. Един от агентите се оказва двадесет и три годишната блондинка Корнелия Кап, дъщеря на германски дипломат, работил преди войната в САЩ. Макар че Корнелия общувала в София с американци, тя не била подозирана в нищо от немската служба за безопасност, тъй като двамата й братя се сражавали на Източния фронт.

Въздушните бомбардировки над София действували силно върху нервите на девойката и тя помолила баща си да й потърси каква да е работа в някоя неутрална страна, например Турция. На помощ идва и случаят. Към средата на 1943 година в София пристига по служба Зайлер, аташе по печата на немското посолство в Анкара. Той се запознава с Корнелия и нейните родители. След това по негова препоръка тя била приета на служба в немското посолство в Анкара, като предварително получава разрешение от службата за безопасност. В Анкара Корнелия става секретарка на Мойзиш, който работи с Цицерон.

Обаче участта на операция „Цицерон“ е вече предрешена, тя е към своя край. Независимо от предпазните мерки на Мойзиш Корнелия успява да се добере до неговата каса и да вземе фотокопията на документите, получени от Цицерон. Тези документи тя предава на американското разузнаване в Анкара. За Мойзиш това било страшен удар. Той търси своята секретарка по цяла Анкара, но напразно.

„Сега — пише Месано — за агентите на американското разузнаване работата става проста. Достатъчно беше да представят Корнелия на своите британски колеги и операция «Цицерон» да спре като по вълшебство.“