Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pet Sematary, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 253 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
nqgolova (2008)
Допълнителна корекция
NomaD (2008)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2008)

Издание:

Стивън Кинг. Гробище за домашни любимци

Издателска къща „Плеяда 7“, София, 1993

Превела от английски Весела Прошкова

Редактор Александра Божкова

Художник: Петър Станимиров

Предпечатна подготовка ИК „Плеяда 7“

ISBN 954-409-083-5

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
  3. — Допълнителна редакция: sir_Ivanhoe

Статия

По-долу е показана статията за Гробище за домашни любимци от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Гробище за домашни любимци
Pet Sematary
АвторСтивън Кинг
Първо издание1983 г.
САЩ
ИздателствоDoubleday
Оригинален езиканглийски
Жанружаси
Видроман
ПредходнаКристин
СледващаЦикълът на върколака

Гробище за домашни любимци (на английски: Pet Sematary) е роман на ужасите на Стивън Кинг. През 1984 г. книгата е номинирана за Световната награда за фентъзи. По романа са създадени две филмови екранизации- една през 1989 г. (която се сдобива с продължение през 1992 г.) и втора, която излиза през 2019 г.

Сюжет

В книгата се разказва за младо семейсто, местещо се от Чикаго в малкото градче Лъдлоу. Мъжът – лекар, млада и привлекателна съпруга, сладко малко момиченце и по-малкото 2-годишно братче. Всичко изглежда перфектно, дори гальовната котка на семейство Крийд. Но скоро след преместването и запознанството с възрастния им съсед Джъд, те откриват, че всичко далеч не е толкова перфектно, колкото на пръв поглед. В гората зад къщата им, недалеч в гробището за домашни любимци, се крие смразяваща кръвта рядко срещана същност . Много по-страшна от самата смърт и далеч по-опасна.

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

46

Когато затвори телефона, Джъд наметна палтото си (небето се бе покрило с облаци и беше задухал силен вятър) и излезе. Преди да пресече шосето, внимателно се огледа, за да се убеди, че не идва камион. Дяволските камиони бяха причинили нещастието. Проклети да бъдат!

Само дето вината не беше в камионите.

Усещаше странната притегателна сила на Гробището за животни и на тайнственото гробище зад преградата от мъртви дървета. Досега шепотът им напомняше приспивна песен, действаща успокояващо и същевременно завладяващо, а сега беше по-тих и зловещ — в него се долавяха мрачни и заплашителни нотки. „Стой настрана, старче!“

Но Джъд нямаше да стои настрана, защото бе отговорен за случилото се.

Забеляза, че комбито на Луие не е в гаража. Опита се да отвори задната врата на къщата и установи, че не е заключена.

— Луис? — извика той. Отлично знаеше, че никой няма да му отговори, но му се искаше да наруши злокобната тишина, която цареше в къщата.

Да-а, старостта започваше да му пречи: през повечето време усещаше, че крайниците му са странно натежали и като че му пречат, а след два часа работа в градината изпитваше страхотни болки в гърба и имаше чувството, че в бедрото му се е впил свредел.

Залови се методично да тършува из къщата, търсейки издайнически следи. „Вижте най-стария крадец на света“ — невесело си помисли той и продължи работата си. Не откри нищо, което сериозно да го разтревожи: кашони с играчки, непредадени на Армията на спасението, дрехи за момченце, скрити зад вратата, в някой шкаф или под леглото… или още по-страшно — креватче, отново поставено в стаята на Гейдж. Не откри нищо от онова, което търсеше, но все пак имаше неприятното усещане, че празната къща го дебне… сякаш очаква да бъде напълнена с…

„Може би трябва да прескоча до «Плезантвю» и да проверя дали става нещо нередно. Възможно е дори да налетя на Луис Крийд и да го поканя на вечеря.“

Но той знаеше, че опасността не се крие в гробището в Бангор, а го дебне в тази къща и в околностите й.

Джъд излезе и се върна вкъщи. Извади от хладилника опаковка с шест бири и я занесе в хола. Настани се до прозореца, който гледаше към къщата на семейство Крийд, отвори кутия бира и запали цигара. Часовете минаваха бавно и както често се случваше през последните години, в ума му закръжиха откъслечни спомени от миналото. Ако по чудо прочетеше мислите на Рейчъл отпреди няколко часа, навярно щеше да й каже, че теорията на преподавателя по психология безсъмнено е вярна, но че с напредването на възрастта, способността на разума да изключва маловажната информация намалява, както същевременно се влошава функцията на другите органи на тялото; човек започва да си припомня с поразяваща яснота събития и лица. Избледнелите образи отново приемат предишните си контури и цветове, отдавна забравените гласове вече не са глухи и далечни, а звучат с истинския си тембър. Но според него, това объркване на мозъчната дейност не бе причинено от препълване на информация. Навярно би казал на преподавателя по психология, че подобно явление е просто признак на старческо оглупяване.

Отново си припомни Ханарати, бика на Зак Макгъвърн, кръвясалите му очи и начина, по който се нахвърляше върху всичко, което се движи. Нападаше дори дърветата, когато листата им се полюшваха от полъха на вятъра. По времето, когато Зак най-сетне вдигна ръце, Ханарати бе обезобразил дървената ограда около пасището, където беше затворен. Рогата му бяха нацепени, а главата — окървавена. Когато Зак уби бика, целият трепереше от страх — точно както Джъд в момента.

Старецът пушеше и от време на време отпиваше от бирата си. Смрачи се, но той не запали лампата. Само огънчето от цигарата му проблясваше в тъмнината. Седеше, пиеше бира и не изпускаше от погледа си алеята, която водеше към дома на Луис. Веднага щом приятелят му се прибере (независимо къде е бил), Джъд ще пресече шосето и ще си поговори с него. На всяка цена трябва да се увери, че Луис не възнамерява да извърши някоя глупост.

През цялото време усещаше странното, морбидно привличане на проклетото гробище. То го обгръщаше като огромни, невидими пипала, протягащи се от хълма, осеян с разпадащи се скали и с каменни надгробни пирамиди. Отново дочу заплашителния глас:

„Стой настрана старче! Стой настрана или дълбоко ще съжаляваш.“ Стори му се, че гласът го обгръща като тънка струйка мъгла, внезапно появили се от дълбините на разкопан гроб.

Опита се да го заглуши и отчасти успя. Седеше, пушеше, пиеше бира. И чакаше.