Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pet Sematary, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 253 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
nqgolova (2008)
Допълнителна корекция
NomaD (2008)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2008)

Издание:

Стивън Кинг. Гробище за домашни любимци

Издателска къща „Плеяда 7“, София, 1993

Превела от английски Весела Прошкова

Редактор Александра Божкова

Художник: Петър Станимиров

Предпечатна подготовка ИК „Плеяда 7“

ISBN 954-409-083-5

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
  3. — Допълнителна редакция: sir_Ivanhoe

Статия

По-долу е показана статията за Гробище за домашни любимци от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Гробище за домашни любимци
Pet Sematary
АвторСтивън Кинг
Първо издание1983 г.
САЩ
ИздателствоDoubleday
Оригинален езиканглийски
Жанружаси
Видроман
ПредходнаКристин
СледващаЦикълът на върколака

Гробище за домашни любимци (на английски: Pet Sematary) е роман на ужасите на Стивън Кинг. През 1984 г. книгата е номинирана за Световната награда за фентъзи. По романа са създадени две филмови екранизации- една през 1989 г. (която се сдобива с продължение през 1992 г.) и втора, която излиза през 2019 г.

Сюжет

В книгата се разказва за младо семейсто, местещо се от Чикаго в малкото градче Лъдлоу. Мъжът – лекар, млада и привлекателна съпруга, сладко малко момиченце и по-малкото 2-годишно братче. Всичко изглежда перфектно, дори гальовната котка на семейство Крийд. Но скоро след преместването и запознанството с възрастния им съсед Джъд, те откриват, че всичко далеч не е толкова перфектно, колкото на пръв поглед. В гората зад къщата им, недалеч в гробището за домашни любимци, се крие смразяваща кръвта рядко срещана същност . Много по-страшна от самата смърт и далеч по-опасна.

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

27

Луис осъзна, че е пиян едва когато отиде в гаража.

Обсипаното със звезди небе и обкръжената с ореол луна се опитваха да разсеят мрака. Все пак светлината бе достатъчна за Луис да се добере до гаража. Когато влезе вътре, установи, че не вижда абсолютно нищо. Знаеше, че наблизо има бутон за лампата, но нямаше представа къде се намира. Тръгна напред пипнешком, с провлечени стъпки. Усещаше виене на свят и предчувстваше, че всеки момент коляното му ще се удари в някаква играчка — велосипедът на Ели с двете допълнителни червени колелца или детското колело на Гейдж, на кормилото, на което бе поставена пластмасова глава на алигатор; беше уверен, че ще се стресне и ще се просне по корем върху цимента.

Къде ли е Чърч? Нали го бе оставил в гаража?

Без да иска се отклони от пътя си и се блъсна в стената. В дланта му се заби треска и той извика „По дяволите!“ в мрака. Внезапно осъзна, че думите му са прозвучали повече изплашено, отколкото гневно. Стори му се, че гаражът се е обърнал наопаки, сякаш по чудо се е завъртял около оста си. Не ставаше дума само за светлинния бутон — в момента Луис не можеше да открие нищо, включително вратата към кухнята.

Отново бавно тръгна напред; мястото, където треската се бе забила в дланта му, го щипеше. „Ето как се чувстват слепците“ — помисли си той и внезапно си спомни за концерт на Стиви Уондър, който двамата с Рейчъл бяха посетили преди… може би преди шест години. Струваше му се невъзможно оттогава да е изминало толкова дълго време… но да, Рейчъл бе бременна с Ели! Двама асистенти бяха завели Уондър до синтезатора му, като внимаваха да не се препъне в многобройните кабели върху сцената. По-късно, когато певецът бе станал да танцува с една от хористките, тя го бе хванала за ръка и внимателно го бе превела до празното място на дансинга. Луис си спомняше учудването си от подвижността на слепия певец. Той танцуваше добре, но все пак имаше нужда от сигурна ръка, която да го заведе на специално освободеното за него място.

„Май, че и аз в момента се нуждая от сигурна ръка, за да ме заведе до вратата на кухнята.“ — каза си Луис и изведнъж потръпна.

Ако сега от мрака изскочи ръка и го подкрепи, навярно ще изкрещи и не ще може да спре.

Застана неподвижно, сърцето му биеше лудо. „Хайде, престани с тези глупости — подкани се той. Веднага престани!“

Но къде е шибаният котарак?

В този миг наистина се блъсна в нещо — оказа се, че е задната част на Шевролета му. От болка цялото му тяло се вцепени, очите му се насълзиха. Наведе се и разтърка удареното място, застанал на един крак като жерав. Сега поне знаеше къде се намира и топографията на гаража отново му бе ясна. Освен това, очите му започваха да свикват с тъмнината и предметите се очертаваха пред погледа му с пурпурна окраска, характерна за нощното зрение. Спомни си, че е оставил котарака в къщата, защото се гнусеше да го докосне и да го изнесе навън, освен това…

В този миг горещото, космато тяло на Чърч се отърка в глезена му и Луис се почувства така, сякаш върху крака му плиснаха вряла вода; опашката на гнусното животно обгърна прасеца му като опашка на боа. Луис широко отвори уста и изкрещя така, че разтърси стените на гаража.