Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hotel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 75 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008)

Издание:

Артър Хейли. Хотел

Второ издание

Издателска къща „Иван Вазов“, София, 1990

 

Преводач: Пламен Матеев, 1988

Рецензент Александър Бояджиев

Редактор Кръстан Дянков

Художник Бисер Дамянов

Художествен редактор Мария Табакова

Технически редактор Станка Милчева

Коректор Светомир Таков

Дадена за набор декември 1990 г. Подписана за печат март 1991 г. Излязла от печат февруари 1991 г. Печатни коли 27,50. Издателски коли 24,83.

Формат 60/84/16. Код 27/9536625531/5637-250-88. Поръчка № 3/63/36. Цена 14,38 лв.

Печат ДФ „Дунав-прес“, Русе

Завършване Ф „Абагар“, В. Търново

 

Doubleday & Company, Inc. New York, 1965 A Bantam Book

История

  1. — Добавяне

13

Като се затича с бързина, с каквато досега в хотела не му се беше налагало, Питър Макдермот се втурна по стълбите на мецанина.

Когато стигна до фоайето, завари там пълно безредие. През вратите на асансьора проникваха писъци, а наблизо крещяха и няколко жени. Наоколо се носеха объркани викове. Пред изплашената тълпа пребледнелият помощник-управител и едно пиколо се опитваха да отворят металните врати за шахтата на четвърти асансьор. Касиерите, администраторите и останалите служители прииждаха иззад банките и бюрата. Посетителите от ресторантите и баровете се изсипаха във фоайето. А след тях идваха сервитьори и бармани. Оркестърът в главния ресторант замлъкна и музикантите се присъединиха към множеството. Върволица от кухненски работници се изнизваше през служебния вход. Питър бе залят от поток възбудени въпроси.

— Тихо! — извика той с всички сили, опитвайки се да над-вика шума на тълпата.

За миг настъпи тишина и тогава той извика:

— Моля да се отдръпнете, за да направим каквото е необходимо — той забеляза, че един администратор го гледа: — Някой да се е обаждал на пожарната?

— Не съм сигурен, господине. Мисля, че…

— Веднага се обадете! — отсече Питър, а на друг служител нареди: — Свържете се с полицията! Кажете им, че ни трябват линейки, доктори, някой за да овладее тълпата.

И двамата тичешком изчезнаха, за да изпълнят нарежданията.

Към Питър се приближи висок, слаб човек със спортно сако и раирани панталони.

— Аз съм флотски офицер. Кажете какво ви е необходимо.

— Трябва да се освободи центърът на фоайето — отвърна Питър с благодарност. — Вземете хора от персонала и направете кордон. Разчистете място към главния изход и отворете вратите.

— Добре.

Високият човек се извърна и започна скорострелно да раздава команди. Сякаш очаквайки нечие разпореждане, хората се подчиниха. Скоро сервитьори, готвачи, администратори, пиколи, музиканти и някои отзивчиви гости оформиха редица през цялото фоайе, която се простря до изхода при авеню „Сейнт Чарлз“.

Алоисиъс Ройс се беше присъединил към помощник-управителя и пиколото, които се опитваха да счупят вратата на асансьора. Той се обърна и извика на Питър:

— Няма да успеем без инструменти. Ще трябва да се вмъкнем от друго място.

Във фоайето се втурна монтьор в работен комбинезон. Той се обърна към Питър:

— Трябва някой да помогне на дъното на шахтата. Един човек е затиснат от на кабината. Не можем да го измъкнем, нито да стигнем до другите.

— Да слизаме тогава! — отсече Питър. И той се втурна надолу по служебното стълбище, следван от Алоисиъс Ройс.

Към асансьорната шахта водеше слабо осветен тунел с посивели тухлени стени. Когато слязоха, до ушите им достигнаха още по-ясно и зловещо предишните стенания. Точно пред тях се намираше разбитата кабина, но пътят към нея беше преграден от изкривените й метални части и от проводници, които се бяха разкъсали при падането. Наблизо механиците с помощта на лостове се опитваха да разчистят пътя. Други стояха безпомощно зад тях. Писъците, обърканите викове и шумът от другите асансьори се сливаха с непрекъснатите вопли, които идваха от вътрешността на шахтата.

Питър извика на хората, които работеха!

— Донесете още лампи!

Няколко механици се забързаха към другия край на тунела.

Питър нареди на човека в работния комбинезон, който го последва от фоайето:

— Върнете се горе! Покажете пътя на пожарникарите!

А Алоисиъс Ройс, коленичил до развалините, извика:

— Изпратете веднага за лекар!

— Да — каза Питър. — Вземете някой да го доведе до тук. Направете съобщение. В хотела са отседнали няколко лекари.

Човекът кимна и побягна към фоайето.

През това време се стичаха все повече хора, които задръстваха тунела. Главният механик Док Викъри си проби път през навалицата.

— Боже господи! — извика той и се загледа втренчено пред себе си. — Боже господи! Аз им казвах. Предупреждавах ги, че ако не дадат пари, ще стане някоя беля… Той сграбчи Пи-тър за ръката. — Чу ли, младежо? Колко пъти съм ти казвал…

— После, шефе. — Питър освободи ръката си. — Можеш ли да направиш нещо да измъкнем тези хора?

Главният безпомощно поклати глава.

— Трябва ни тежко оборудване — крик, резачки…

Очевидно главният механик не беше в състояние да се заеме с тази работа. Питър му нареди:

— Провери другите асансьори. Ако трябва, спрете ги всичките. Не допускайте да се повтори същото.

Възрастният човек кимна вяло. Приведен и съкрушен, той се отдалечи.

Питър сграбчи за рамото един посивял инженер от поддържането, когото разпозна сред множеството.

— Вашето задължение е да разчистите терена. Всеки, който няма работа тук, трябва да излезе.

Инженерът кимна и започна да освобождава тунела от хората.

Питър се върна при шахтата на асансьора. Алоисиъс Ройс, коленичейки и с пълзене, се беше промъкнал под развалините и беше повдигнал за раменете стенещия ранен механик. На слабата светлина можеше да се види, че парчета от развалините бяха покрили краката и корема му.

— Билибой — окуражаваше го Ройс, — ще се оправиш. Обещавам ти. Ще те измъкнем.

В отговор се чу сърцераздирателен писък.

Питър улови ранения за ръката.

— Той е прав. Ние сме тук. Сега ще дойде помощ.

Отдалече някъде високо горе се чу воят на сирени.