Артър Хейли
Хотел (65)

3

Господин Демпстър от Монреал пристигна в хотела в десет и половина. Уведомен за пристигането му, Питър Макдермот слезе във фоайето, за да му поднесе своите официални приветствия. До този час нито Уорън Трент, нито Албърт Уелс се появиха на долните етажи на хотела, а от Уелс нямаше никакви новини.

Представителят по финансовите въпроси на Албърт Уелс беше енергичен, едър човек, който приличаше на опитен директор на някоя голяма банка. На забележката на Питър за бързо настъпилите промени той отвърна:

— Господин Уелс често постъпва така.

Един пиколо съпроводи новодошлия до апартамента му на единайсетия етаж.

След двайсет минути господин Демпстър се появи в кабинета на Питър.

Каза, че се е видял с господин Уелс и че разговарял по телефона с господин Трент. Срещата, уговорена за единайсет и половина, щеше да се състои. Междувременно господин Демпстър пожела да поговори и с някои други служители, като счетоводителя на хотела, и затова господин Трент му бе предложил да използува служебния апартамент.

Оказа се, че господин Демпстър е човек, навикнал да се разпорежда.

Питър го придружи до кабинета на Уорън Трент и го представи на Кристин. Това беше втората им среща тази сутрин. Когато пристигна в хотела, той я потърси, макар че в сковаващата обстановка на служебния апартамент можеха единствено да си стиснат бегло ръце, но и в тези откраднати мигове и двамата изпитаха вълнение и жадна потребност един от друг.

За пръв път откакто пристигна, човекът от Монреал се усмихна.

— Ах, да, госпожица Франсис. Господин Уелс ми спомена за вас. Всъщност той се изказа много топло.

— Мисля, че господин Уелс е прекрасен човек. Мислех си така и преди да… — и тя замълча.

— И какво?

— Малко се притеснявам — каза Кристин — от това, което се случи снощи.

Господин Демпстър извади очила с дебели рамки, почисти ги и ги сложи.

— Ако имате предвид сметката в ресторанта, госпожице Франсис, то не е необходимо да се притеснявате. Господин Уелс ми каза — ще цитирам точно думите му, — че това е била една от най-милите постъпки, които някога са направили за него. Той е разбрал какво се е случило. Много малко неща убягват от вниманието му.

— Да — каза Кристин, — започвам да разбирам това.

Някой почука отвън, вратата се отвори и на прага застана главният счетоводител Сам Якубец.

— Извинете — каза той, като забеляза присъствуващите и се обърна да си върви, но Питър го повика.

— Дойдох да проверя един слух — каза Якубец. — Из хотела се носят приказки с бързината на прериен пожар, че старият джентълмен, господин Уелс…

— Не е слух — каза Питър. — Това е факт.

И той представи счетоводителя на господин Демпстър.

Якубец се удари по челото.

— Боже господи! А аз проверих банковата му сметка. Усъмних се във валидността на чека му. Дори позвъних в Монреал.

— Разбрах за вашето обаждане — усмихна се за втори път господин Демпстър. — Беше им много забавно в банката, когато позвънихте. Но те имат строги нареждания да не дават никакви сведения за господин Уелс. Той предпочита да бъде така.

Якубец издаде звук, подобен на стон.

— Струва ми се, че вие щяхте повече да се тревожите — увери го човекът от Монреал, — ако не бяхте проверил банковата сметка на господин Уелс. Той ще ви уважава за това. Има странния навик да пише чековете си на някой лист хартия и това обърква хората. Разбира се, тези чекове са съвсем редовни. Навярно сте разбрал сега, че господин Уелс е един от най-богатите хора в Северна Америка.

Изуменият Якубец успя единствено да поклати глава.

— Може би ще улесня всички ви — отбеляза господин Демпстър, — ако ви обясня някои неща за моя работодател. — Той погледна часовника си. — Господин Дюмер, банкерът, и няколко адвокати скоро ще дойдат, но, струва ми се, разполагаме с още малко време.

Думите му бяха прекъснати от пристигането на Ройъл Едуардс. Ревизорът беше натоварен с папки и едно куфарче. Процедурата на запознаването отново се повтори.

Като се здрависа с ревизора, господин Демпстър го уведоми:

— Сега ще си поговорим малко, а после бих искал да останете на нашата среща в единайсет и половина. Между другото господин Трент помоли и вие да останете, госпожице Франсис, а и господин Уелс също ще се зарадва.

За пръв път Питър Макдермот изпита неприятното чувство, че е отстранен от центъра на събитията.

— Канех се да ви обясня някои неща за господин Уелс — и господин Демпстър свали очилата си, духна стъклата и ги почисти отново. — Независимо от голямото богатство господин Уелс е запазил скромния си вкус. Това съвсем не се дължи на някакво скъперничество. Всъщност той е безкрайно щедър. Но когато става дума за него, той просто предпочита скромността дори по отношение на облеклото, пътуванията и хотелите.

— Колкото до хотелите — каза Питър, — аз вече помислих за преместването на господин Уелс. Господин Къртис О’Кийф ще освободи следобед един от хубавите апартаменти.

— Бих ви предложил да не правите това. Разбрах, че господин Уелс е доволен от сегашната си стая за разлика от тази, в която са го настанили отначало.

Питър мислено потрепера при споменаването на „скапаната“ стая, в която се намираше Алъбрт Уелс, преди да го преместят в понеделник вечерта в стая 1410.

— Той не възразява другите да бъдат в апартаменти, както аз например — обясни господин Демпстър. — Но самият той не изпитва нужда от подобни неща. Не ви ли досадих?

Събеседниците му го убедиха да продължи разказа си.

— Прилича ми на приказка от братя Грим — отбеляза Ройъл Едуардс с весела нотка в гласа.

— Може би. Но не мислете, че господин Уелс живее в света на приказките. Той притежава не по-малко чувство за реалност от мен самия.

Дали останалите забелязаха, помисли Питър Макдермот, че зад учтивите думи се крие стоманена твърдост?

— Познавам господин Уелс от много години — продължи господин Демпстър. — През това време опознах безпогрешното му чувство да разбира хората и деловата работа. Той притежава някаква вродена проницателност, която не можеш да придобиеш в Харвардския колеж за бизнесмени.

Ройъл Едуардс, който бе завършил същия колеж, се изчерви. Питър се замисли дали това беше случайно попадение, или представителят на Албърт Уелс бе успял набързо да проучи старшите служители на хотела. Напълно възможно бе да е успял, при което е научил за досието на Питър Макдермот с уволнението от „Уолдорф“ и последвалото му причисляване към черните списъци. Дали на това не се дължи, помисли си Питър, явното му отстраняване от срещата на тайния съвет на хотела?

— Предполагам — каза Ройъл Едуардс, — че можем да се надяваме на много промени в тази сграда.

— Струва ми се, че е напълно възможно — господин Демпстър отново почисти очилата си, сякаш това беше някакъв досаден навик. — Първата промяна е тази, че аз ще стана президент на компанията на хотела — длъжност, която заемам в повечето корпорации на господин Уелс. Той самият никога няма желанието да се кичи с такива звания.

— Значи често ще се виждаме с вас? — каза Кристин.

— Всъщност съвсем малко, госпожице Франсис. Аз ще бъда само символичен ръководител и нищо повече. Отговорният вицепрезидент ще разполага с пълната власт. Такава е политиката на господин Уелс, а също и моята.

Е, в крайна сметка, помисли си Питър, всичко стана както и очаквах. Албърт Уелс няма да се занимава непосредствено с управлението на хотела, а колкото до факта, че го познавам, това не ми дава никакви предимства. Всъщност дребният човечец съвсем не беше наясно с дейността в хотела и бъдещето на Питър щеше изцяло да зависи от отговорния вицепрезидент, който и да беше той. Питър се запита дали не го познава. Ако го познаваше, всичко би било много по-различно.

Досега Питър си беше казвал, че ще приема събитията такива, каквито са, а ако се наложи — и собственото си уволнение. Сега разбра, че силно желае да остане в „Сейнт Грегъри“. Една от причините, разбира се, беше Кристин. Другата се дължеше на факта, че при новото ръководство и запазване на независимостта пред „Сейнт Грегъри“ се откриваха нови перспективи.

— Господин Демпстър — каза Питър, — ако не е тайна, кой ще бъде отговорният вицепрезидент?

Човекът от Монреал явно се смути. Той изгледа Питър с недоумение, а после лицето му се проясни.

— Извинете — каза той, — мислех, че знаете. Та това сте вие.