Артър Хейли
Хотел (74)

12

Три приспособления трябваше да предотвратят катастрофата на четвърти асансьор.

Едното беше регулаторът на скоростта в асансьорната кабина. Той трябваше да се включи, когато кабината превиши установената безопасна скорост. При четвърти асансьор този регулатор, незабелязано от никого досега се задействуваше със закъснение.

Второто приспособление се състоеше от четири скоби. Веднага след включването на регулатора тези скоби трябваше да задържат асансьора към релсите, по които се движи, и по този начин да го спрат. Всъщност двете скоби от едната страна на кабината се включиха. На от противоположния край, поради късното задействуване на регулатора и поради остарялата техника, скобите не заработиха.

Но дори и тогава навременното включване на аварийното устройство в асансьорната кабина можеше да предотврати трагедията. Трябваше само да се натисне един червен бутон. Неговото предназначение бе да прекъсне подаването на електроенергия и да спре движението на кабината. В съвременните асансьори аварийният бутон се намира на високо и видно място. Но в асансьорите на „Сейнт Грегъри“, както и в много други, този бутон беше монтиран ниско, Сай Луин се пресегна и се опита не без усилие да го напипа, но закъсня с една секунда.

Когато комплектът от скоби от едната страна се включи, а другите две не успяха, кабината се наклони и се разцентрова. С проглушителен трясък от изкривяването и разкъсването на металните части и под въздействието на собствената си тежест и скоростта, а също и на товара, който носеше в себе си, кабината се разпадна. От едната страна, пропаднала по-ниско от останалите, тъй като кабината се бе наклонила под остър ъгъл, между пода и стената се образува отвор с ширина няколко фута. Надавайки викове, пътниците започнаха да се плъзгат към него.

Сай Луин, възрастният оператор, който беше най близо, изпадна пръв от асансьора. Самотният му вик, докато падаше край всичките девет етажа, се прекъсна, когато тялото му се удари в циментовия под на шахтата. Последваха го, прегърнали се един друг възрастни съпрузи от Солт Лейк Сити. Подобно на Сай Луин и те умряха, когато телата им се размазаха при удара в пода на шахтата. Съпротивлявайки се, пропадна и кройдънският дук, като се блъсна в някакъв метален лост в стената на шахтата, който го прониза. Лостът се прекърши и той продължи да пада. Умря, преди да стигне дъното.

Останалите все пак успяха да се задържат. Но докато те напрягаха сили, двете здрави скоби се скъсаха и освободена, разбитата кабина пропадна в шахтата. По пътя надолу, размахвайки ръце, се изтърси и един млад зъболекар от конгреса. Той не загина веднага, а умря след три дни от вътрешни разкъсвания.

На Хърби Чандлър му провървя повече. Той падна от кабината, когато тя стигна до края. Изтърколи се на дъното на шахтата, удари си главата, което не беше фатално, но си счупи гръбначния стълб, а това щеше да го парализира и да го прикове на място за цял живот.

Една жена на средна възраст от Ню Орлийнс лежеше на пода на асансьора със счупено бедро и разбита челюст.

Когато кабината се удари в дъното на шахтата, последна изпадна Додо. Тя си счупи ръката, а главата и се разби в едната релса. Лежеше в безсъзнание, почти мъртва, а от огромната рана на главата й струеше кръв.

Други трима — един участник в конгреса на Голд Краун Кола, съпругата му и Ключаря Милн се отърваха по чудо без нараняване.

Под разбитата асансьорна кабина с кървящи рани и със счупени крака и таз лежеше в пълно съзнание, надавайки викове, механикът Билибой Нобъл, който преди десет минути се бе спуснал в шахтата.