Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hotel, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 64 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008)

Издание:

Артър Хейли. Хотел

Второ издание

Издателска къща „Иван Вазов“, София, 1990

 

Преводач: Пламен Матеев, 1988

Рецензент Александър Бояджиев

Редактор Кръстан Дянков

Художник Бисер Дамянов

Художествен редактор Мария Табакова

Технически редактор Станка Милчева

Коректор Светомир Таков

Дадена за набор декември 1990 г. Подписана за печат март 1991 г. Излязла от печат февруари 1991 г. Печатни коли 27,50. Издателски коли 24,83.

Формат 60/84/16. Код 27/9536625531/5637-250-88. Поръчка № 3/63/36. Цена 14,38 лв.

Печат ДФ „Дунав-прес“, Русе

Завършване Ф „Абагар“, В. Търново

 

Doubleday & Company, Inc. New York, 1965 A Bantam Book


Пътнико,

моля те да се настаниш

в този недостоен дом.

Банята е готова

и тихата стая те очаква.

Влез! Влез!

 

Надпис над входа на един хотел в Такамацу, Япония

Понеделник вечер

1

Ако зависеше от мен, мислеше си Питър Макдермот, главният полицейски инспектор на хотела щеше да бъде отдавна уволнен. Но нищо не зависеше от него и тлъстият бивш полицай отново отсъствуваше, сега, когато бе най-необходим.

Макдермот преви едрото си, почти двуметрово тяло и разклати нетърпеливо телефона на бюрото си.

— Куп неща изникват едновременно — каза той на младата жена, застанала до прозореца на просторната канцелария — и никой не може да го открие.

Кристин Франсис погледна ръчния си часовник. Показваше няколко минути преди единайсет.

— Можеш да го потърсиш в бара на „Барон стрийт“.

Питър Макдермот кимна.

— От телефонната централа търсят Огилви из любимите му заведения.

Отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, извади цигари и предложи на Кристин.

Тя се приближи, взе една, Макдермот й поднесе огън и запали своята цигара. Видя как вдъхна дима.

Няколко минути преди това Кристин Франсис си беше тръгнала от малката канцелария в служебния апартамент на хотел „Сейнт Грегъри“. Беше работила до късно и се канеше да си върви, но светлината под вратата на помощник-главния управител я привлече.

— Нашият господин Огилви действува по свои правила — каза Кристин. — Винаги е било така. По нареждане на Уорън Трент.

Макдермот говори кратко по телефона и отново зачака.

— Права сте — съгласи се той. — Веднъж се опитах да реорганизирам нашия кротък полицейски състав, за което хубавичко ми издърпаха ушите.

— Не знаех това — каза тихо тя.

Той я изгледа въпросително.

— Мислех, че знаете всичко.

Обикновено беше така. Като личен сътрудник на Уорън Трент, неуравновесения и избухлив собственик на най-големия хотел в Ню Орлийнс, Кристин беше запозната с вътрешните тайни, както и с текущите дела на хотела. Знаеше например, че Питър, който беше повишен преди месец-два като помощник-главен управител, всъщност ръководи големия и оживен „Сейнт Грегъри“ срещу малка заплата и ограничени пълномощия. Знаеше и причините за това и те лежаха в папка с надпис „Поверително“, която съдържаше личното досие на Питър Макдермот.

Кристин попита:

— Какво се проваля?

По лицето на Макдермот заигра радостна усмивка, която разкриви острите му, почти грозновати черти.

— Постъпи оплакване, че на единайсетия етаж има някаква секс-оргия. Кройдънската дукеса от деветия твърди, че нейният дук бил нагрубен от сервитьора, обслужващ стаите. Докладваха ми, че някой стенел ужасно в стая 1439. Аз пък освободих нощния управител, защото е болен, а останалите двама администратори са заети другаде.

Той отново заговори по телефона, а Кристин се извърна към прозореца на канцеларията, която се намираше на мецанина. Отметнала назад глава, за да предпази очите си от цигарения дим, тя погледна разсеяно към града. Право пред нея, през пролуката, образувана от пространството между съседните сгради, се виждаше гъсто населеният, претъпкан четириъгълник на Френския квартал. Имаше един час до полунощ и за квартала бе все още рано; светлините пред късните нощни барове, бистра и заведения с джаз и стриптийз, както и лампите зад плътно затворените щори щяха да светят до сутринта.

Някъде на север, навярно над езерото Пончъртрейн, в тъмнината се мътеше лятна буря. Първите й признаци се усещаха по приглушения тътен и редките светкавици. При щастлива случайност, ако бурята отминеше на юг, към Мексиканския залив, до сутринта над Ню Орлийнс щеше да завали.

Хубаво би било да завали, помисли си Кристин. Вече три седмици градът се задушаваше от зной и влага, които внасяха навсякъде напрежение. В хотела също щеше да се почувствува облекчение. Днес следобед главният механик отново се бе оплакал:

— Ако не успея в най-близко време да изключа част от климатичната инсталация, не отговарям за последствията.

Питър Макдермот затвори телефона, а тя го попита:

— Знаете ли името на клиента в стаята, от която се чуват стонове?

Той поклати глава и отново вдигна телефона.

— Ще разбера. Вероятно някой сънува кошмари, но по-до-бре да проверим.

Кристин се отпусна в кожения тапициран стол пред голямото махагоново бюро и изведнъж осъзна, че е много уморена. Ако си бе тръгнала както винаги, тя отдавна щеше да си е в апартамента на улица „Джентили“. Но днешният ден беше изключително натоварен: пристигнаха участниците в два конгреса, а имаше и голям прилив от други гости, които създаваха проблеми, и много от тях бяха стигнали до нейната канцелария.

— Добре. Благодаря! — Макдермот записа набързо някакво име и затвори телефона. — Албърт Уелс от Монреал.

— Познавам го — каза Кристин. — Той е приятен, дребен човечец, който отсяда всяка година тук. Ако искаш, ще проверя какво е станало.

Той се поколеба, като гледаше тънката слаба фигура на Кристин.

Телефонът иззвъня пронизително и Питър вдигна слушалката.

— Извинете, господине — каза телефонистката, — не можем да открием господин Огилви.

— Няма значение. Свържете ме със старши пиколото.

Макар и да не можеше да уволни инспектора на хотела, помисли си Макдермот, би могъл да вдигне малко пара сутринта. Междувременно щеше да изпрати някой друг да провери за неприятностите на единайсетия етаж, а самият той да се заеме с дука и дукесата.

— Пиколото се обажда — чу той по телефона и разпозна глухия носов глас на Хърби Чандлър. Чандлър, както Огилви, беше от старите служители в „Сейнт Грегъри“ и според слуховете вършеше повече дребни мошеничества в хотела от всеки друг служител.

Макдермот му обясни проблема и го помоли да провери за оплакването около набедената секс-оргия. Както можеше да се очаква, веднага последва протест.

— Това не е моя работа, господин Мак, а и тук, долу, все още сме заети — тонът беше характерен за Чандлър, полуподмазващ се и полунахален.

Макдермот се разпореди:

— Това не ме засяга. Искам да провериш защо е постъпило оплакване — и като взе ново решение, добави: — Прати едно пиколо с шперц да посрещне госпожица Франсис на мецанина.

Затвори телефона, преди да е последвал по-нататъшен спор.

— Да вървим — каза той и докосна леко раменете на Кристин. — Вземете пиколото и кажете на своя приятел да преживява кошмарите си под завивките.