Артър Хейли
Хотел (35)

11

Заел тактическа позиция зад банката на старши пиколото, Хърби Чандлър тайно наблюдаваше четиримата младежи, които влязоха във фоайето на „Сейнт Грегъри“. Наближаваше четири часът.

Сред четворката той разпозна Лайл Дюмер и Станли Дик-сън, който крачеше намръщен пред останалите към асансьорите. След няколко секунди изчезнаха от погледа му.

Вчера по телефона Диксън увери Хърби, че неговото участие в скандала от предишната вечер ще се запази в тайна. Но Хърби с тревога осъзна, че освен Диксън имаше още трима. А как ще се държат останалите, пък и самият Диксън, ако започнат да ги разпитват и дори да ги заплашват, това никой не можеше да каже.

Старши пиколото вече цяло денонощие продължаваше да храни мрачни предчувствия.

След като слязоха от асансьора на мецанина, Станли Диксън поведе групичката. Спряха пред остъкления портал със светещ надпис „Администрация“ и Диксън мрачно повтори:

— Не забравяйте, ще говоря само аз.

Флора Йейтс ги въведе в кабинета на Питър Макдермот. Той ги изгледа хладно, посочи им да седнат и попита:

— Кой от вас е Диксън?

— Аз.

— А Дюмер?

Лайл Дюмер кимна неуверено.

— Не знам имената на другите двама.

— Много лошо — каза Диксън. — Ако (знаехме, щяхме да си донесем визитните картички.

— Аз съм Гладуин — обади се третият младеж. — А това е Джо Уалоски.

Диксън го погледна раздразнено.

— Всички вие — заяви Питър — несъмнено знаете, че съм запознат с показанията на госпожица Марша Прейскът за онова, което се случи в понеделник вечерта. Ако не възразявате, бих искал да чуя и вашата версия.

Диксън се обади бързо, преди другите да успеят да се намесят:

— Чуйте! Дойдохме тук, защото вие го измислихте и нямаме какво да кажем. Така че, ако искате да говорите, може да започвате.

Питър изопна лице и с усилие сдържа гнева си.

— Много добре! Предлагам ви да започнем с по-незначителения проблем — той прелисти книжата пред себе си и се обърна към Диксън: — Апартамент 1126–7 е записан на ваше име. Когато избягахте — и той наблегна на последните си думи, — предположих, че сте пропуснал да се обадите на рецепцията и свърших това вместо вас. Имаме една сметка от седемдесет и пет долара и няколко цента. Освен това има още една сметка за нанесени щети в апартамента за сто и десет долара.

Този, който се беше представил за Гладуин, тихо подсвирна.

— Ние ще платим първата сметка — каза Диксън. — Това е.

— Ваше право е да оспорвате втората сума — осведоми го Питър. — Но ще ви кажа, че нямаме намерение да оставим тази работа така. Ако се наложи, ще се обърнем към съда.

— Слушай, Стан — обади се четвъртият младеж, Джо Уалоски, но Диксън му махна с ръка да мълчи.

До него Лайл Дюмер се размърда притеснено и тихичко добави:

— Стан, каквото и да стане, ще се вдигне жесток шум. Щом се налага, да делим на четири — сетне се обърна към Питър: — Ако трябва да платим тези сто и десет долара, боя се, че няма да успеем веднага да ги съберем. Може ли да ги платим на няколко пъти?

— Разбира се — всъщност нямаше никаква причина, реши Питър, да бъдат лишени от обикновените услуги на хотела. — Един от вас, или пък всичките можете да се срещнете с главния счетоводител и той ще уреди всичко — и той се загледа в групичката. — Трябва ли да смятаме въпроса за уреден?

Един по един четиримата кимнаха.

— Тогава остава въпросът за опита на така наречените четирима мъже да изнасилят едно момиче — Питър не се опита да прикрие презрението, което пролича в гласа му.

Уалоски и Гладуин се изчервиха, а Лайл Дюмер смутено извърна погледа си от Питър.

Единствено Диксън запази самоувереност.

— Това са нейни приказки. А според нас би могло да бъде и по-различно.

— Вече ви казах, че желая да чуя и вашата версия.

— Тя няма да мине!

— Тогава нямам друг избор, освен да приема версията на госпожица Прейскът.

— Абе, чичка, май и на тебе ти се искало да бъдеш с нас — ухили се Диксън. — Или си получи своето после, а?

— По-спокойно, Стан — промърмори Уалоски.

Питър сграбчи страничните облегалки на креслото. Той сподави желанието си да изскочи иззад бюрото и да халоса това самодоволно ухилено лице пред себе си. Но съзнаваше, че така би дал на Диксън преимуществото, което другият така хитро желаеше да получи. Не, не трябва, каза си той, да губя самообладание.

— Предполагам — отвърна той с леден тон, — ясно ви е, че могат да ви подведат под съдебна отговорност за извършено престъпление.

— Ако беше така — възрази Диксън, — досега щяха да са ни привикали. Така че не ни будалкайте с изтъркани приказки.

— Ще пожелаете ли да повторите думите си пред господин Марк Прейскът? След като се върне от Рим и му се съобщи какво е станало с дъщеря му?

Лайл Дюмер погледна бързо към Питър с разтревожено изражение. За пръв път в очите на Диксън се появи безпокойство.

— Той знае ли? — попита Гладуин неспокойно.

— Млъкни! — заповяда му Диксън. — Това е номер. Не му се хващай!

Но и неговото поведение стана по-неуверено.

— Вие сами можете да прецените дали е номер, или не. — Питър отвори едно чекмедже и измъкна някаква папка, която поразгърна. — Тук се намират моите показания, които съм подписал и които са изградени по думите на госпожица Прейскът, както и въз основа на това, което заварих в понеделник вечерта при пристигането си в апартамент 1126–7. Те още не са преподписани от госпожица Прейскът, но това не е проблем, а и тя самата може да добави някоя и друга подробност. Разполагаме и с показанията на Алоисиъс Ройс, служителят, когото нападнахте. Той потвърждава моето изложение и описва какво се е случило непосредствено след пристигането му.

Идеята да получи показанията на Ройс му хрумна предния ден вечерта. В отговор на молбата на Питър по телефона младият негър представи материала рано сутринта. Документът беше грижливо напечатан с ясни и умело построени фрази, които разкриваха юридическите способности на Ройс. Същевременно Алоисиъс Ройс беше предупредил Питър: „Продължавам да твърдя, че нито един съд в Луизиана няма да обърне внимание на думите на някое си негърче по дело за изнасилване, в което са замесени бели.“ Макар и раздразнен от вечно предизвикателното поведение на Ройс, Питър го увери, че показанията му никога няма да стигнат до съда, а са му необходими като факти.

Сам Якубец също му беше помогнал. По молба на Питър главният счетоводител направи дискретни проучвания за двама младежи — Станли Диксън и Лайл Дюмер. По-късно му докладва: Бащата на Дюмер, както знаете, е председател на банка, а бащата на Диксън е търговец на автомобили със солиден бизнес и голяма къща. Изглежда, и двамата се ползват с голяма свобода и задоволеност от страна на родителите и предполагам, че разполагат с доста пари, но не и с неограничени суми. Доколкото успях да разбера, и двамата бащи не биха се възпротивили момчетата им да легнат с някое момиче и по-вероятно биха казали: „И аз правех така на млади години.“ Но един опит за изнасилване, и то на момичето на Прейскът, е нещо съвършено различно. Марк Прейскът има не по-малко влияние от останалите в града. Той се движи в средите на другите двама, а до известно степен дори ги превъзхожда. Разбира се, ако Марк Прейскът се заеме с възрастните Диксън и Дюмер и обвини синовете им, че са изнасилили или са се опитали да изнасилят дъщеря му, на двамата младежи ще им стане тясно и те отлично знаят това. Питър благодари на Якубец, като запомни и съхрани информацията в паметта си за всеки случай.

— Всичките тия показания — каза Диксън — нищо не струват, както се опитвате да ги представите. Вие не сте присъствували и казаното от вас се основава само на приказките на другите.

— Може и да сте прави — каза Питър. — Аз не съм адвокат и не съм запознат с тези неща. Все пак нямам намерение да пренебрегна тези показания. А и независимо от това как ще завърши делото, цялата история ще се размирише доста неприятно и си представям какви главоболия ще си имате в къщи.

Разменените погледи между Диксън и Дюмер му показаха, че ударът е попаднал на мястото.

— Боже господи — обърна се Гладуин към останалите, — та ние не искаме да стигаме до съд.

— Какво смятате да правите? — попита навъсено Лайл Дюмер.

— Ако се разберем, аз няма да предприема нищо срещу вас. Но ако продължавате да усложнявате нещата, ще изпратя към края на деня една телеграма до господин Прейскът, а всичките писмени показания ще предавам на адвокатите му в Ню Ор-лийнс.

— Как би трябвало „да се разберем“? — сърдито попита Диксън.

— Това значи още сега всеки един да изложи писмено случилото се в понеделник вечерта, включително и това, което е станало привечер от самото начало, и имената на замесените служители на хотела, ако има такива.

— Как не! — каза Диксън. — Та да ни подведете с…

— Млъкни, Стан! — нетърпеливо го прекъсна Гладуин, а после попита Питър: — Ако дадем показанията, какво ще правите с тях?

— Макар и да ми се иска да ги представя, където трябва, давам ви дума, че няма да ги покажа на никого освен на някои служители от хотела.

— А как да бъдем сигурни, че можем да ви се доверим?

— Не можете. Просто трябва да рискувате.

В стаята настъпи тишина, нарушавана единствено от проскърцващия стол и тракането на пишещата машина в съседното помещение.

— Аз ще рискувам — каза внезапно Уалоски. — Дайте ми нещо за писане.

— И аз смятам да пиша — обади се Гладуин.

Лайл Дюмер унило кимна в знак на съгласие. Диксън се намръщи, после примирително сви рамене.

— След като всички ще пишат няма значение дали съм съгласен, или не — обърна се той към Питър. — Искам писалка с дебел писец. Това е в моя стил.

Половин час по-късно Питър Макдермот препрочете внимателно изписаните листове, които бегло беше прегледал, преди младежите да се измъкнат.

Четирите версии на събитията от понеделник, при все че се различаваха в някои детайли, напълно си съвпадаха по отношение на основните факти. По този начин празнотите в информацията бяха попълнени, а разпореждането на Питър относно замесените служители на хотела бе изпълнено най-стриктно.

Старши пиколото, Хърби Чандлър, беше категорично и безпогрешно разобличен.