Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hotel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 75 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008)

Издание:

Артър Хейли. Хотел

Второ издание

Издателска къща „Иван Вазов“, София, 1990

 

Преводач: Пламен Матеев, 1988

Рецензент Александър Бояджиев

Редактор Кръстан Дянков

Художник Бисер Дамянов

Художествен редактор Мария Табакова

Технически редактор Станка Милчева

Коректор Светомир Таков

Дадена за набор декември 1990 г. Подписана за печат март 1991 г. Излязла от печат февруари 1991 г. Печатни коли 27,50. Издателски коли 24,83.

Формат 60/84/16. Код 27/9536625531/5637-250-88. Поръчка № 3/63/36. Цена 14,38 лв.

Печат ДФ „Дунав-прес“, Русе

Завършване Ф „Абагар“, В. Търново

 

Doubleday & Company, Inc. New York, 1965 A Bantam Book

История

  1. — Добавяне

7

Важните въпроси, помисли си Питър, могат да зависят и от най-незначителните капризи на съдбата.

Беше сам в кабинета си. Букър Т.Греъм, комуто бе изказана подобаваща благодарност, засиял от своето постижение, си беше тръгнал преди малко.

Най-незначителните поврати на съдбата.

Ако Букър беше друг човек, ако си беше отишъл в къщи в края на смяната, както биха направили другите, ако не беше проявил толкова усърдие в издирването, то тогава тази уникална бележка, която лежеше на бюрото му, щеше да пропадне.

Тези „ако“ бяха безброй. Самият Питър беше въвлечен в тази история.

Той подразбра от разговора, че посещенията му в подземието с пещта бяха подтикнали Букър към действие. Научи, че рано сутринта Букър дори беше отметнал присъствения си картон и беше продължил да работи, без да се надява, че ще му заплатят извънредния труд. Когато Питър повика Флора и разпореди да уреди заплащането на извънредния му труд, по лицето на Букър се изписа признателност.

Но независимо от причините резултатът беше налице.

Бележката лежеше на бюрото му и сочеше дата отпреди два дни. Написана от ръката на кройдънската дукеса върху бланка на президентския апартамент, с нея се разрешаваше на служителите от гаража да предоставят колата на семейство Крой-дън на Огилви „по всяко удобно за него време“.

Питър вече беше сверил почерка.

Беше помолил Флора да му донесе папката на Кройдън от архивата. Сега тя лежеше разтворена на бюрото му. В нея се съдържаше кореспонденция за резервация и две-три от писмата бяха написани от ръката на самата дукеса. Всеки специалист по почерците не би се затруднил да определи сходството. Но дори и човек без познания в тази област безпогрешно би забелязал приликата.

Дукесата се беше заклела пред детективите, че Огилви е взел колата без разрешение. Тя отхвърли обвинението на Огилви, че Кройдън са му заплатили, за да откара ягуара далеч в Ню Орлийнс. Беше намекнала, че не Кройдън, а Огилви е шофирал колата в понеделник вечерта по време на катастрофата. А когато я попитаха за бележката, тя отвърна предизвикателно: „Покажете ми я!“

Ето сега можеха да й я покажат.

Познанията на Питър Макдермот в областта на правосъдието се свеждаха до въпросите, отнасящи се само до хотела. Но дори и така, съвсем ясно беше, че бележката на дукесата представлява изобличаваща улика. Не по-малко ясно беше и неговото задължение — веднага да съобщи на капитан Йолис, че изчезналата улика е налице.

Макар да улови телефона, Питър все още се колебаеше.

Не изпитваше никакво съчувствие към Кройдън. От наличните улики ставаше ясно, че са извършили подло престъпление, а после са утежнили положението си със страха и лъжите си. В паметта му изплува старото гробище „Сейнт Луис“, траурното шествие, големият ковчег, а зад него по-малкият, белият…

Кройдън бяха измамили дори и своето оръдие Огилви. Колкото и окаян да беше дебелият инспектор на хотела, престъплението му не бе по-маловажно от тяхното. Все пак дукът и дукесата бяха готови да стоварят на Огилви главната вина и наказанието.

Но не това пораждаше колебание у Питър. Причината се дължеше на традицията, която се бе запазила през вековете и се беше превърнала във верую на всеки собственик на хотел — уважението към гостите.

Каквито и да бяха кройдънският дук и дукесата, те бяха и гости на хотела.

Той ще се обади в полицията. Но преди това ще позвъни и на Кройдън.

И като вдигна слушалката, Питър помоли да го свържат с президентския апартамент.