Артър Хейли
Хотел (70)

8

Лично Къртис О’Кийф беше поръчал закуската в апартамента за себе си и за Додо и тя бе сервирана още преди един час. Повечето от храната обаче остана недокосната. И той, и Додо се опитваха механично да се хранят, но и двамата нямаха никакъв апетит. Подир малко Додо помоли да бъде извинена и се оттегли в съседния апартамент, за да привърши с прибирането на багажа. След двайсет минути трябваше да тръгне за летището, а Къртис О’Кийф — един час по-късно.

Напрежението между тях не беше отслабнало от вчерашния следобед.

След яростното си избухване О’Кийф веднага беше обзет от истинско разкаяние. Продължи да негодува отчаяно против действията на Уорън Трент, които намираше за коварни, ала излиянията против Додо бяха непростими и той разбираше това.

И още по-лошо бе, че не можеше нищо да поправи. Независимо от неговите извинения стореното беше налице. Той искаше да се освободи от Додо и самолетът й за Лос Анджелис с авиокомпания „Делта Еърлайнс“ излиташе днес следобед. Той я заменяше с друга — Джени Ламарш, която в този миг го очакваше в Ню Йорк.

Снощи, обзет от угризения, той отдели цялата вечер на Додо, заведе я на една великолепна вечеря в „Командърс палас“, а после отидоха на танци и развлечения в Синята зала на хотел „Рузвелт“. Но вечерта не вървеше и не по вина на Додо, а, колкото и странно да бе, поради неговото понижено настроение.

Тя беше положила всички усилия, за да бъде добра събеседница.

След сполетялото я нещастие следобеда, изглежда, беше решила да преглътне наранените си чувства и както винаги да бъде добра компаньонка. „Хей, Кърти — възкликна тя вечерта, — доста момичета биха се разсъблекли, за да получат роля като моята.“ А по-късно като го улови под ръка, каза: „Все пак, Кърти, ти си най-милият човек. И такъв ще си останеш.“

В резултат на това лошото му настроение още повече се засили и накрая обхвана и двамата.

Къртис О’Кийф реши, потиснатостта му се дължи на загубата на хотела, макар че обикновено проявяваше по-голяма гъвкавост по тези въпроси. През дългата си кариера беше свикнал да понася разочарования от делови характер и се бе научил да отстъпва, за да преодолее следващото препятствие, вместо да си губи времето в оплакване на изгубеното.

Но сега дори и след нощния сън лошото настроение не го напусна.

То предизвика у него раздразнително отношение дори към бога. В сутрешната му молитва се долавяше определена острота и нотки на недоволство: „…ти реши, че е по-добре да предадеш твоя хотел «Сейнт Грегъри» в чужди ръце… несъмнено се ръководиш от неведоми цели, дори когато сведующите смъртни като твоя раб не прозират истинските ти намерения…“

Помоли се сам и приключи набързо с молитвата за разлика от друг път, а после отиде при Додо, която подреждаше багажа и на двамата. Той се възпротиви, но тя го увери:

— Кърти, на мен ми е приятно да се занимавам с това. А ако не го направя аз, кой ще го свърши?

Нямаше никакво желание да й обяснява, че нито една от предшествениците й никога не се е занимавала с прибирането или разопаковането на багажа и за тази работа той обикновено използуваше някоя от камериерките на хотела и че смята отсега нататък да постъпва така.

Тъкмо тогава поръча закуската по телефона, но тази идея не даде очаквания резултат, а когато седнаха на масата, Додо отново направи опит да го разведри:

— Хей, Кърти, не трябва да униваме. Та ние пак ще се видим. Можем да се срещаме често в Лос Анджелис.

Ала за О’Кийф това не беше първата раздяла и той знаеше, че няма да се видят повече. Освен това си припомни, че лошото настроение не се дължи на раздялата му с Додо, а на загубата на хотела.

Минутите течаха. Беше време за Додо да тръгва. Преди малко двама пиколи отнесоха куфарите във фоайето. Ето появи се и старши пиколото, за да вземе и ръчния й багаж и да придружи Додо до специално резервираната кола за летището.

Хърби Чандлър, съзнавайки, че Къртис О’Кийф е важна особа и усетил откъде може да получи хубав бакшиш, лично се отзова за изпълнението на поръчката. Беше застанал на входа на апартамента и чакаше.

О’Кийф погледна часовника си и се запъти към междинната врата.

— Нямаш много време, мила.

— Трябва да си оправя ноктите, Кърти — долетя отвътре гласът на Додо.

Недоумявайки защо всички жени се залавяха за ноктите си в последната минута, Къртис О’Кийф подаде на Хърби Чандлър петдоларова банкнота.

— Разделете си това с останалите двама.

Невестулковото лице на Чандлър светна.

— Много ви благодаря, господине.

Разбира се, че ще го поделя, помисли си Хърби. Само че другите щяха да получат по петдесет цента, а той ще прибере четирите долара.

Додо се появи от съседната стая.

Сега трябваше да звучи музика, помисли си Къртис О’Кийф. Тържествени тромпети и вълнуващи извивки на цигулки.

Беше облечена в скромна жълта рокля и с шапката с широка периферия, с която пристигна във вторник. Пепеляворусите коси падаха свободно по раменете й. Големите й сини очи се спряха на него.

— Довиждане, мили мой Кърти — тя обви врата му с ръце и го целуна. Някак неволно той я притисна силно към себе си.

Обзе го нелепото желание да нареди на старши пиколото да качи обратно от фоайето куфарите на Додо, да й каже да остане и никога да не си отива. Но той отхвърли тази мисъл като сантиментална глупост. Та нали подир нея следваше Дже-ни Ламарш. Още утре по същото време…

— Довиждане, мила. Ще си мисля често за теб и отблизо ще следя кариерата ти.

На вратата тя се обърна и махна с ръка. Не беше сигурен, но му се стори, че тя плаче. Хърби Чандлър затвори вратата.

На площадката на дванайсетия етаж старши пиколото повика асансьора. Докато чакаха, Додо почисти грима си с кърпичка.

Тази сутрин асансьорите са доста бавни, помисли си Хърби Чандлър. Изгубил търпение, той натисна повторно бутона и задържа пръстта си на него за няколко секунди. Усети, че още е напрегнат. Чувствуваше се като на тръни след вчерашния разговор с Макдермот и недоумяваше как и кога ще го повикат — може би направо при Уорън Трент?, — а това щеше да сложи край на кариерата на Хърби в хотел „Сейнт Грегъри“. Досега не го повикаха, а тази сутрин наоколо се носеше слух, че хотелът бил продаден на някакъв старец, за когото Хърби не бе и чувал.

Как ли щеше да се отрази тази промяна на него самия? За жалост, реши Хърби, той нямаше да извлече никаква полза от тази работа — особено ако Макдермот остане, което беше твърде вероятно. Щяха да отложат с няколко дни уволнението на старши пиколото и нищо повече. Макдермот! Мисълта за това омразно име го пробождаше като жило. Ако имаше достатъчно смелост, помисли си Хърби, би намушкал ножа между плещите на това копеле.

Изведнъж му хрумна една идея. Съществуваха и други не толкова груби, ала и не по-малко неприятни начини, с които може да се даде добър урок на такива като Макдермот. Особено в Ню Орлийнс. Разбира се, тези работи се заплащаха, но той разполагаше с петстотинте долара, които Макдермот отказа така самодоволно вчера. Може би ще съжалява, че е постъпил така. Струваше си да похарчи тези пари, помисли си Хърби, заради удоволствието да узнае, че Макдермот се валя в някоя кална локва, покрит с рани и кръв. Веднъж Хърби беше видял един, когото бяха подредили по този начин. Гледката не беше много приятна. Старши пиколото облиза устни. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се палеше от тази идея. Веднага щом слезе на партера, реши той, ще позвъни. Всичко можеше да се уреди много бързо. Може би довечера.

Най-сетне един от асансьорите пристигна. Вратите се отвориха.

Вътре имаше няколко души и те се отдръпнаха учтиво, за да влезе Додо. Хърби Чандлър я последва и вратите се затвориха.

Това бе четвърти асансьор. Беше дванайсет часа и единайсет минути.