Артър Хейли
Хотел (14)

5

Къртис О’Кийф влезе в многолюдното, обширно фоайе като стрела, която пронизва сърцевината на ябълка. Все пак ябълката е леко загнила, помисли си критично той. Оглеждайки всичко с опитен, професионален поглед, той веднага забеляза някои нередности. Дребни белези, но те бяха от голямо значение: никой не прибираше зяхвърления във фотьойла вестник, пепелникът с пясък до асансьора беше препълнен с фасове, от униформата на пиколото липсваше едно копче, а от полилея на тавана бяха изгорели две крушки. На входа при авеню „Сейнт Чарлз“ униформеният портиер бъбреше с някакъв продавач на вестници, а покрай тях преминаваше тълпа от гости и посетители. Наблизо един възрастен помощник-управител, навел очи, седеше мрачно на бюрото си.

В хотелите на О’Кийф тази невероятна проява на некадърност и безделие щеше да бъде последвана от най-безпощадна разправа, сурови порицания и дори уволнение. Но „Сейнт Грегъри“ не е мой хотел, припомни си Къртис О’Кийф. Все още не е мой.

Слаб, със стегната, висока фигура, облечен в изрядно изгладени тъмносиви дрехи, той се упъти към рецепцията с плавни, почти ситнещи крачки. Гъвкавото му и атлетично тяло беше неговата гордост през целия му живот, през тези петдесет и шест години, в които той, нищожният човек от низините на буржоазното общество, ловко се превърна в един от най-богатите и неукротими мъже в страната.

Без да вдигне очи, администраторът зад мраморната банка на рецепцията му подаде една адресна карта. Магнатът дори не я погледна и спокойно обяви:

— Казвам се О’Кийф. Имам резервация за два апартамента — единият е за мен, а другият за госпожица Дороти Лаш.

С периферното си зрение той видя Додо да влиза във фоайето: дългокрака и с едър бюст, тя цялата излъчваше съблазните си като запален фойерверк. С притаен дъх хората извръщаха глави подире й — обикновено така се получаваше. Беше я оставил при колата да се погрижи за багажа. Понякога такива неща й доставяха удоволствие. При това всяка друга работа, свързана с напрегната мозъчна дейност, не беше по силите й.

Думите на О’Кийф оказаха въздействието на точно взривена граната.

Администраторът се вкамени и изпъна рамене. Когато погледът му срещна студените сиви очи, които го пронизваха без усилие, безразличното му отношение се замени с грижовна почтителност. Обзет от нервно напрежение, той инстинктивно заоправя вратовръзката си.

— Извинете, сър. Вие сте господин Къртис О’Кийф, нали?

Магнатът кимна и по спокойното му лице трепна лека усмивка, същото лице, което добродушно гледаше от половин милион рекламни брошури с надписа „Аз съм вашият домакин“. Във всяка стая от хотелите на О’Кийф на видно място стоеше по една такава брошура. („Това издание е за ваше развлечение и удоволствие. Ако желаете да го притежавате, моля да уведомите администратора и към сметката ви ще бъдат добавени 1 долар и 25 цента.“)

— Да, господине. Убеден съм, че вашите апартаменти са вече готови, господине. Бихте ли почакал една минутка?

Докато администраторът търсеше резервациите, О’Кийф се отдръпна встрани, като предостави възможност на пристигащите да се настаняват. Около рецепцията, където преди малко беше съвсем спокойно, сега се образува поредният наплив от гости, което беше част от ежедневието на всеки хотел. Навън под лъчите на яркото, топло слънце автобуси и таксита от летището докарваха пътници, дошли като него от север със сутрешния полет от Ню Йорк. Забеляза, че тук ще се провежда конгрес. От сводестия покрив на фоайето висеше огромен надпис, който гласеше:

„ДОБРЕ ДОШЛИ, ДЕЛЕГАТИ ЗА КОНГРЕСА НА АМЕРИКАНСКИТЕ СТОМАТОЛОЗИ“

Додо се приближи до него, а двамата пиколи, натоварени с багажа, вървяха подир нея като псалтове след богиня. Меката широкопола шапка не успяваше да скрие вълнистите й, пепеляворуси коси, а от безупречното детско личице ококорено гледаха две сини очи.

— Кърти, разправят, че тук са отседнали милион зъболекари.

— Благодаря, че ми каза — отвърна той сухо. — Иначе нямаше да разбера.

— Знаеш ли, старче, май ще могат да ми оправят онази пломба. Аз все се каня и все нещо не…

— Да, но тука те ще си отварят устата, а не другите хора.

Додо, както винаги, придоби объркано изражение, като че ли иска да разбере онова, което става наоколо, но все не й се удава. Неотдавна един от управителите на О’Кийф, който не подозираше, че шефът му го слуша, бе заявил за Додо: „На нея мозъкът й е в гърдите, ама бедата е там, че нямат връзка помежду си.“

О’Кийф знаеше, че някои от познатите му не проумяват избора на Додо за неговата спътница, макар да би могъл със своето богатство и влияние основателно да притежава всяка друга жена. Но, разбира се, те можеха само да предполагат или по-вероятно подценяваха неукротимата й чувственост, която Додо можеше да разпали или покорно да притаи в себе си според неговите желания. Нейните безобидни, глупави постъпки или честите прояви на нетактичност дразнеха околните, но на него му изглеждаха забавни вероятно поради досадата, с която приемаше понякога обкръжението от умни хора с будни умове, стремящи се да противостоят на неговата проницателност.

Въпреки това той смяташе скоро да се лиши от Додо. Тя се беше задържала почти цяла година — много по дълго от останалите. В холивудската галактика можеше да се намерят твърде много звездички. Разбира се, той ще се погрижи за нея, използувайки голямото си влияние, за да й уреди една-две роли в киното и, кой знае, тя вероятно би се издигнала. Имаше хубаво тяло и лице. Други, благодарение само на тези качества, бяха стигнали доста високо.

Администраторът се върна на банката и каза:

— Всичко е готово, господине.

Къртис О’Кийф кимна. После, предвождана от старши пиколото Хърби Чандлър, който изникна ненадейно, малката процесия се отправи към чакащия ги асансьор.