Чарлз Дикенс
Приключенията на Оливър Туист (44)

Глава XLIV
Нанси не успява да изпълни обещанието си към Роза Мейли

Колкото и да бе хитра и макар да умееше да се преструва, Нанси не можеше напълно да скрие въздействието, което й оказа съзнанието за предприетата от нея постъпка. Тя си спомняше, че както лукавият евреин, така и бруталният Сайкс са й доверявали планове, скрити от всички останали, и винаги са били напълно уверени, че могат най-спокойно да разчитат на верността й. Колкото и пъклени да бяха тези планове, колкото и дръзки да бяха съставителите им, и колкото горчиви да бяха чувствата й към Феджин, който я бе отвел стъпка по стъпка все по-дълбоко в бездната на престъпността и мизерията, откъдето нямаше никакво избавление, все пак съществуваха моменти, когато тя се смекчаваше дори и спрямо него и се боеше да не би стореното от нея да го приближи към железния юмрук, от който той така дълго бе успял да отбегне, и да не би да погине благодарение на нея, макар и напълно да заслужаваше такава участ.

Но това бяха само слаби колебания на духа, който не е в състояние изцяло да се откъсне от старите си другари, макар и да е способен да се съсредоточи в една само цел и да е твърде решен да не се разколебава от никакви съображения. Опасенията й за Сайкс биха могли да послужат за по-сериозни мотиви за отстъпление, докато все още имаше време за това, но тя се бе условила, че тайната й ще бъде свято запазена, не бе оставила никаква улика, чрез която биха могли да го открият, а също така заради него бе отказала да се откъсне от престъпността и мизерията, които я окръжаваха — и какво повече би могла да стори! Тя бе твърдо решена.

Макар и душевната й борба да свършваше до това заключение, тя й се налагаше отново и отново и оставяше върху й своя отпечатък. Нанси побледня и отслабна дори в продължение на няколко само дни. В някои моменти тя не обръщаше никакво внимание на онова, което ставаше наоколо й, нито пък вземаше участие в разговорите, в които някога гласът й бе звучал най-високо. Друг път се смееше, без да й е весело, и се държеше шумно, без да има причина или основание. Понякога — често само миг след това — тя седеше мълчалива и унила, отпуснала глава върху ръцете си, като самото й усилие да дойде на себе си говореше по-красноречиво и от тези признаци, че бе неспокойна и че мислите й са заети с неща твърде различни и далечни от тези, за които разискваха приятелите й.

Беше вечер и часовникът на най-близката черква отброи часа. Сайкс и евреинът, които разговаряха, спряха за миг да се ослушат. Девойката вдигна глава от ниското столче, на което се бе свила, и също се ослуша. Единадесет.

— Остава един час до полунощ — каза Сайкс, като вдигна транспаранта да погледне навън, и се върна на мястото си. — Времето е тъмно и мрачно. Хубава нощ за работа.

— Ах! — въздъхна Феджин. — Колко е жалко, Бил, миличък, че не сме подготвили нищо за свършване.

— Този път по изключение си прав — отвърна Сайкс грубо. — Жалко наистина, тъй като и аз съм в настроение да поработя.

Феджин въздъхна и поклати отчаяно глава.

— Трябва да наваксаме изгубеното време, когато наредим работите, както подобава. Това е, което зная — заяви Сайкс.

— Точно тъй трябва да се приказва, миличък — отвърна Феджин, като се осмели да го потупа по рамото. — Радвам се да чуя това от теб.

— Аха, радваш се, така ли! — провикна се Сайкс. — Тъй да бъде.

— Ха-ха-ха! — разсмя се Феджин, сякаш дори тази отстъпка го бе успокоила. — Тази вечер приличаш на себе си, Бил! Напълно приличаш на себе си.

— Аз пък никак не се чувствувам на себе си, когато сложиш костеливата си ръка на рамото ми, така че махни я оттам — каза Сайкс, като отхвърли настрани Феджиновата ръка.

— Тя те кара да трепереш, Бил, кара те да си представяш, че те пипват, нали? — каза евреинът, взел решение да не се обижда.

— Кара ме да си представям, че ме е пипнал дяволът — отвърна му Сайкс. — Положително не съществува друг човек с лице като твоето, освен навярно баща ти, и предполагам, че сега той пърли посивялата си червена брада. Пък може и да произхождаш направо от дявола, без изобщо да има някакъв баща помежду ви, на което никак не бих се учудил.

Феджин не отвърна нищо на този комплимент. Той само дръпна Сайкс за ръкава и посочи с пръст към Нанси, която се бе възползувала от разговора им, за да си сложи шапката, и сега се готвеше да излезе от стаята.

— Хей! — провикна се Сайкс. — Нанси, къде отива девойката по това време на нощта?

— Не далече.

— Що за отговор е това? — отвърна Сайкс. — Къде отиваш?

— Казах ти, не далече.

— А аз казвам, къде? — отвърна Сайкс. — Чуваш ли ме?

— Не зная къде — отвърна девойката.

— Тогава аз зная — каза Сайкс, по-скоро от упоритост, отколкото защото имаше нещо против нейното отиване където и да е. — Няма да ходиш никъде. Сядай си на мястото.

— Не съм добре. Казах ти го и по-рано — възрази девойката. — Нуждая се от малко чист въздух.

— Покажи си главата през прозореца — посъветва я Сайкс.

— Няма да е достатъчно — каза девойката. — Имам нужда от въздуха, който е на улицата.

— Тогава няма да го имаш — тросна се Сайкс. С тези думи той стана, заключи вратата, прибра ключа и като дръпна шапката й, захвърли я върху един стар скрин. — Ха така — каза разбойникът. — А сега си стой тихичко на мястото.

— Не съм в състояние да се спра заради някаква си шапка — заяви девойката, силно пребледняла. — Какво искаш да кажеш с това, Бил? Съзнаваш ли какво правиш?

— Дали съзнавам какво … Ех! — възкликна Сайкс, като се обърна към Феджин. — Знаеш, че не е с ума си, иначе не би посмяла да ми говори по този начин.

— Ще ме принудиш да направя нещо отчаяно — измърмори девойката, като сложи двете ръце на гърдите си, сякаш, за да потисне някакво силно избухване. — Пусни ме да изляза, хайде… веднага… още тази минута.

— Не! — възпротиви се Сайкс.

— Кажи му да ме остави да изляза, Феджин. По-добре ще е да го направи, да, за него ще е по-добре. Чуваш ли ме? — извика Нанси, тропайки с крак по земята.

— Да те чуя ли? — повтори Сайкс, като се извърна от стола си и я погледна. — И ако продължавам да те слушам още половин минута, кучето така ще те хване за гърлото, че добре ще заглуши този креслив твой глас. Какво става с тебе, кавгаджийко такава. Какво има?

— Пусни ме — каза девойката настойчиво. Сетне тя седна на пода пред вратата и каза: — Бил, пусни ме да изляза. Ти не знаеш какво правиш. Не знаеш, наистина. Само за един час … пусни ме пусни ме!

— Нарежете тялото ми парче по парче — извика Сайкс, като я дръпна грубо за ръката, — ако тази девойка не е просто полудяла. Ставай!

— Няма да стана, преди да ме пуснеш … не преди да ме пуснеш никога… никога! — разписка се девойката. Сайкс я наблюдаваше в продължение на една минута, чакайки сгоден случай, и като я сграбчи внезапно за ръцете, повлече я към малката съседна стаичка. Тя се бореше и се дърпаше, но той седна на една скамейка и като я блъсна в един стол, задържа я там насила. Тя ту се противеше, ту го молеше, докато часът удари дванадесет, след което, изморена и изтощена, девойката престана да настоява на своето. Като я предупреди да не прави никакви по-нататъшни опити да излиза и подкрепи думите си с множество проклятия, Сайкс я остави да дойде на себе си и отиде при Феджин.

— Тю бре! — възкликна разбойникът, бършейки потта от лицето си. — Каква чудновата девойка!

— Имаш право да казваш това, Бил — отвърна му Феджин замислено. — Имаш право.

— Защо мислиш й беше хрумнало да излиза тази вечер, а? — запита Сайкс. — Казвай. Ти би трябвало да я познаваш по-добре от мене. Какво означава всичко това?

— Упоритост, предполагам, че е женска упоритост, миличък.

— Хм, да, и аз мисля същото — изръмжа Сайкс. — Мислех си, че съм я дресирал, но изглежда, че е все такава, каквато си е била винаги.

— Станала е по-лоша — забеляза замислено Феджин. — Никога не съм я виждал такава за подобна дреболия.

— Нито пък аз — каза Сайкс. — Струва ми се, че в кръвта й все още има нещо от онази треска.

— Твърде вероятно.

— Ще й пусна малко кръв, без да безпокоя доктора, ако отново я прихване — заяви Сайкс.

Феджин кимна изразително, като одобряваше този лечителен способ.

— Тя се въртеше край мене цял ден и цяла нощ, когато бях принуден да лежа по гръб. А ти, какъвто си ми коравосърдечен вълк, стоя настрана — каза Сайкс. — Пък нямахме и пари тогава и смятам, че всичко това много я притесни и изнерви. И като седи тук затворена от толкова време, станала е още по-неспокойна, нали?

— Така е, миличък — отвърна шепнешком евреинът. — Тихо!

Докато той изговаряше тези думи, девойката се появи и зае предишното си място. Очите й бяха подути и зачервени и тя се полюляваше напред-назад. Сетне тръсна глава и след малко избухна в смях.

— Ето пък че сега друго я е прихванало! — възкликна Сайкс, хвърляйки крайно учуден поглед на събеседника си.

Феджин му направи знак да не й обръща повече внимание точно тогава и след няколко минути девойката взе да се държи както обикновено. Като пошепна на Сайкс, че няма опасност тя отново да избухне, Феджин си взе шапката и им пожела лека нощ. Той се поспря, когато стигна вратата на стаята, и като се огледа наоколо, помоли да му светнат, докато слиза по тъмната стълба.

— Занеси му светлина — каза Сайкс, който пълнеше лулата си. — Ще бъде жалко, ако сам си счупи врата и разочарова зрителите. Дай му свещ.

Нанси последва стареца по стълбата със свещ в ръка. Когато стигнаха коридора, той сложи пръст на устните си и като дръпна по-близо девойката, каза й шепнешком:

— Какво има, Нанси, миличка?

— За какво говориш? — отвърна девойката със същия тон.

— Искам да зная причината на всичко това. Ако той — тук евреинът посочи нагоре с костеливия си показалец — е толкова жесток към тебе (той е звяр, Нанси, същински звяр), защо ти не.

— Е? — каза девойката, когато Феджин замълча с уста, почти докосваща ухото й, и с очи, отправени в нейните.

— Сега това не е важно. Пак ще си поприказваме по тази работа. В мое, лице ти имаш истински приятел, Нанси, верен приятел. Аз имам подръка средства, надеждни и безопасни. И ако искаш да отмъстиш на тези, които се държат с тебе като с куче… като с куче! А даже по-зле, отколкото с кучето си, тъй като понякога той го гали — тогава се обърни към мене. Казвам ти, обърни се към мене. Познаваш този негодяй отскоро, а мене ме знаеш от години, Нанси.

— Познавам те много добре — отвърна девойката, без да изразява никакви чувства. — Лека нощ.

Девойката се отдръпна, когато Феджин понечи да сложи ръката си върху нейната, но отново му пожела лека нощ със спокоен глас и като отвърна на прощалния му поглед с многозначително кимване, тя затвори вратата.

Феджин се отправи към дома си, вдаден в мислите, които се рояха в мозъка му. У него се бе породило подозрение — не от това, което току-що се бе случило, макар и то да бе затвърдило впечатлението му, — бавно и постепенно, че у Нанси, изморена от бруталността на разбойника, се бе зародила привързаност към някой нов приятел. Промяната в държането й, постоянните й излизания сама от къщи, безразличието й към работите на бандата, които едно време вземаше тъй присърце, и прибавено към всичко това отчаяното й нетърпение да излезе тази вечер в точно определен час, всичко подкрепяше предположението му и го правеше поне за него, почти сигурно. Обектът на тези нови нейни предпочитания не беше измежду сподвижниците му. Той би представлявал ценна придобивка при наличността на такава помощничка като Нанси и той трябва (така си разсъждаваше Феджин) да бъде спечелен незабавно.

Необходимо беше да се постигне друга, по-тъмна цел. Сайкс знаеше прекалено много неща и грубите му издевателства дразнеха немалко Феджин. Девойката трябва добре да знае, че ако го отблъсне, никога няма да бъде защитена от яростта му, която ще се излее върху обекта на сегашните й чувства, а това може да се изрази в нараняване и дори в убийство.

С известно настояване от моя страна, мислеше си Феджин, не е невероятно тя да се съгласи да го отрови. Жените правят подобни неща, а даже и по-лоши, за да постигнат такава цел. По този начин опасният злодей, човекът, когото мразя, ще бъде премахнат, на негово място ще бъде спечелен друг, а влиянието ми върху девойката, подкрепяно от обстоятелството, че престъплението й ми е известно, ще бъде безгранично.

Тези съображения занимаваха ума на Феджин през краткото време, когато стоеше в стаята на разбойника. Пак те бяха в мисълта му, когато се бе възползувал от отдалия му се след това случай да изпита девойката с недоизречените загатвания, които й подхвърли на тръгване. Тя не изрази никакво учудване, не се престори, че смисълът им й е непонятен. Девойката го бе разбрала ясно. Погледът й на раздяла показа тъкмо това.

Но възможно е тя да не се съгласи със заговора за отнемане живота на Сайкс, а това беше една от главните цели, които трябваше да се постигнат. Как бих могъл, мислеше си Феджин, да засиля влиянието си над нея? Каква нова власт бих могъл да придобия?

Глави като неговата умеят да изнамират начини. Ако, без да изтръгне от нея някакво признание, той се залови да я следи и открие обекта на променените й чувства, а после я заплаши, че ще разкрие цялата история на Сайкс (от когото тя немалко се боеше) в случай че не склони да вземе участие в изпълнение на намерението му, няма ли да спечели съучастничеството й?

— Ще мога — каза си Феджин почти гласно. — Тогава тя не ще посмее да ми откаже. — За нищо на света, за нищо на света! Всичко съм обмислил. Средствата са подръка и остава да бъдат приведени в действие. Ще успея да те пипна!

Той хвърли назад заплашителен поглед и направи с ръка заканително движение към мястото, където бе оставил дръзкия злодей. Сетне продължи пътя си, пъхнал костеливите си ръце в гънките на парцаливата си дреха, която яростно мачкаше, сякаш с движенията на пръстите си премазваше някакъв омразен неприятел.