Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Adventures of Oliver Twist (or, The Parish Boy’s Progress), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 47 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Чарлз Дикенс. Приключенията на Оливър Туист

Роман

 

Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев

Отговорен редактор: Николай Янков

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Преведе от английски: Нели Доспевска

Художник: Никифор Русков

Редактор: Лилия Рачева

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Мая Халачева

 

Английска. Трето издание. Дадена за набор на 10. XI. 1978 г. Подписана за печат на 26. II. 1979 г. Излязла от печат на 28. III. 1979 г. 137. Формат 1/16 60/90. Печатни коли 26,50. Издателски коли 26,50. Цена 4,90 лв. Код № 11. 95376 76531/6256-16-79

c/o Jusautor, Sofia

 

Издателство „Отечество“, София, 1979

ДПК „Д. Благоев“

 

Charles Dickens. The Adventures of Oliver Twist

Humphry Tilford Oxford, University press, London and New York

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

Глава XX
Предават Оливър на Сайкс

Когато на сутринта Оливър се събуди, той забеляза с твърде голямо учудване, че до леглото му бяха сложени чифт нови обувки със здрави, дебели подметки, а собствените му ги нямаше. Отначало това го зарадва, тъй като го накара да вярва, че може би ще го пуснат на свобода. Тези негови мисли обаче скоро се разпръснаха. Когато седна да закусва с евреина, той му каза по начин, който увеличи тревогата му, че тази вечер ще го заведат в жилището на Бил Сайкс.

— За-за да живея там ли, сър? — попита угрижено Оливър.

— Не, не, миличък. Не за да живееш там — отвърна евреинът. — Ние не бихме желали да те изгубим. Не се бой, Оливър, ти скоро ще се върнеш отново при нас. Ха! Ха! Ха! Няма да сме толкова жестоки, че да те изпъдим, миличък. В никакъв случай!

Старият човек, който се бе навел над огъня и приличаше парче хляб, се огледа наоколо, докато се шегуваше така с Оливър, и се подхилваше за да покаже, че му е известно колко доволно би било момчето, стига да би могло да избяга.

— Предполагам — каза евреинът като впери очи в Оливър, — ти сигурно искаш да знаеш защо отиваш у Сайкс, нали, миличък?

Оливър се изчерви, без да иска, като разбра, че старият крадец бе прочел мислите му, обаче заяви смело, че наистина иска да знае това.

— Как мислиш, защо? — попита Феджин, като отбягваше да му отговори направо.

— Право да си кажа, не зная, сър.

— Ха! — възкликна евреинът и извърна разочаровано лице, след като бе изгледал изпитателно момчето. — Тогава почакай, докато сам Сайкс ти каже.

Евреинът изглеждаше доста озадачен от липсата на любопитство от Оливърова страна, но истината беше, че макар и Оливър да беше много неспокоен, той бе твърде смутен от проницателните погледи на евреина, както и от собствените си мисли, за да си позволи да задава въпроси точно сега. Друг случай обаче не му се отдаде, тъй като до вечерта, когато се приготви да излиза, евреинът бе непрестанно сърдит и не продумваше нищо.

— Можеш да си запалиш свещ — каза той, като сложи една на масата. — А ето ти и книга, да почетеш, докато дойдат да те вземат. Лека нощ.

Евреинът тръгна към вратата, като гледаше през рамо момчето. После спря внезапно и го повика по име.

Оливър вдигна глава. Евреинът му посочи свещта и му направи знак да я запали. Той го послуша и докато я слагаше на масата, видя, че евреинът го наблюдава вторачено от тъмния край на стаята с надвиснали сбърчени вежди.

— Пази се, Оливър! Пази се! — каза старият човек и заклати заканително пръст. — Сайкс е жесток човек. Когато е разгневен, не се плаши от кръв. Каквото и да се случи, не казвай нищо и върши, каквото ти заповяда. Внимавай! — Като изрече последната дума с особено натъртване, той отпусна постепенно чертите си в злокобна усмивка, а после кимна с глава и излезе от стаята.

Когато старецът го напусна, Оливър облегна глава на ръката си и със свито сърце се замисли върху думите, които току-що беше чул. Колкото повече се вдълбочаваше във предупреждението на евреина, толкова по-малко бе склонен да разбере истинската му цел и значение. С каквото и лошо намерение да го пращаха при Сайкс, същото можеше да се постигне и ако го оставеха при евреина. След като размишлява дълго време, той дойде до заключение, че навярно ще го пратят да слугува на разбойника, докато намерят някое по-подходящо за тази работа момче. Той бе страдал толкова, а и на това място бе преживял толкова мъки, че не беше в състояние да съжалява много за предстоящата промяна. Дълго време го измъчваха страшни мисли. После той въздъхна тежко и като оправи фитила на свещта, взе книгата и се залови да чете.

Оливър заобръща страниците. Отначало вършеше това нехайно, но като попадна на един пасаж, който привлече вниманието му, той скоро бе погълнат от книгата. В нея се разправяше за живота и съдебните процеси на бележити престъпници и страниците й бяха замърсени и изпомачкани от употреба. Той прочете за страхотни престъпления, които смразяваха кръвта му, за потайни убийства, извършени по пустите пътища; за трупове, скрити от човешко око в дълбоки ями и кладенци, които не могат да ги задържат, а ги изхвърлят накрая след много години, за да хвърлят в ужас убийците, които в уплахата си признават извършеното престъпление и се молят да ги обесят, за да се прекратят страданията им. Също така прочете за хора, които нощем в леглата си са били изкусени от собствените си лоши мисли (поне така се казваше) да извършат такива страшни убийства, които просто караха човека да настръхва и трепери само като си помисли за тях. Страшните описания бяха толкова живи и картинни, сякаш жълтеникавите страници бяха изцапани с кръв, а думите им звучаха в ушите му, като че ли самите духове на умрелите му ги разправяха със злокобен шепот.

В пристъп на страх, момчето затвори книгата и я захвърли настрана. После падна на колене и се помоли на бога да го предпази от подобни дела и пожела по-скоро да умре, за да не върши такива ужасни престъпления. Малко по малко момчето се успокои и с нисък и пресекнал глас се помоли за спасение от настоящите опасности. Горещо умоляваше небето да помогне на клетото изоставено момче, което никога не е познавало любовта на приятели или роднини, самотно и напуснато, съвсем само сред злото и престъпността.

Той бе свършил молитвата си, но продължаваше да стои с глава, заровена в ръцете си, когато се стресна от някакво шумолене.

— Какво е това! — извика той и се изправи сепнато. До вратата бе застанала фигура.

— Кой е там?

— Аз. Само аз — отговори разтреперан глас.

Оливър вдигна свещта над главата си и погледна към вратата. Беше Нанси.

— Свали свещта — каза тя, като си извърна лицето. — Смъди ми на очите.

Оливър видя, че тя беше много бледа, и мило я попита дали не е болна. Девойката се отпусна на един стол с гръб към него и закърши ръце, но не каза нищо.

— Прости ми, боже! — извика тя след малко. — Никога не бях мислила за това.

— Случило ли се е нещо? — запита Оливър. — Мога ли да ти помогна? Готов съм да го сторя.

Тя се залюля напред-назад, после се хвана за гърлото и като се задъха, нададе остър вик.

— Нанси! — извика Оливър. — Какво има?

Нанси заудря ръце по коленете си и затропа по пода. Сетне спря изведнъж, уви се с шала си и затрепера от студ.

Оливър разбута огъня. Като приближи до него стола си, тя поседя известно време, без да говори. Най-после вдигна глава и се огледа наоколо.

— Не зная какво ми става понякога — каза тя, като се преструваше, че оправя роклята си, — трябва да е от тази влажна и нечиста стая. А сега, Ноли, миличък, готов ли си?

— С тебе ли ще отида? — запита Оливър.

— Да. Изпрати ме Бил — отвърна девойката. — Трябва да дойдеш с мене.

— Защо? — попита Оливър и отстъпи назад.

— Защо? — повтори Нанси, вдигайки очи, обаче отново ги свали, щом срещна погледа на момчето. — О, няма да ти сторят нищо лошо.

— Не ми се вярва — каза момчето, без да снеме поглед от нея.

— Мисли, каквото си искаш — продължи младата жена с престорен смях.

Оливър виждаше, че може да въздейства върху добрата й природа, и за миг си помисли да я помоли да се смили над него. Но сетне му хрумна, че часът е едва единадесет и има много хора по улиците, между които все може да се намери някой да повярва на думите му. Когато му мина това през ума, той пристъпи напред и каза бързо, че е готов.

Но това минутно размишление и целта му не останаха скрити от Нанси. Тя го гледаше изпитателно, докато говореше и му даде да разбере, че е отгатнала мисълта му.

— Тихо! — каза тя с наведена над него глава и посочи към вратата, докато очите й оглеждаха наоколо. — Не можеш се спаси. Много се трудиха за тебе, но напразно. Цял си омотан в мрежа. Може някога да успееш да избягаш, но не и сега.

Поразен от ревностния й глас, Оливър я погледна с голяма изненада. Тя, види се, говореше истината. Лицето й беше бледно и разтревожено. Цялото й тяло трепереше.

— Веднъж те спасих от тяхната жестокост и пак ще те спася, ще те спася и сега — продължи с висок глас тя. — Ако аз не бях дошла да те взема, друг щеше да го стори, щеше да бъде много по-груб от мене. Обещах им, че ще бъдеш тих и мълчалив, и ако не ме послушаш, ще навредиш на себе си, на мене, а дори може и да станеш причина за смъртта ми. Погледни! Всичко това съм претърпяла вече за тебе — бог ми е свидетел.

Тя бързо показа по врата и ръцете си пресните следи от побой и продължи:

— Помни това! И не ме карай да страдам повече за тебе точно сега. Ако можех да ти помогна, щях да го сторя. Но съм безсилна. Те нямат намерение да ти сторят зло и каквото и да те накарат да направиш, ти няма да бъдеш виновен. Тихо. Всяка твоя дума е удар за мене. Дай ми ръката си. Бързо! Дай си ръката!

Тя хвана ръката, която Оливър инстинктивно сложи в нейната, и като изгаси свещта, задърпа го след себе си по стълбата. Някой им отвори бързо вратата и отново се скри в тъмнината, когато отминаха. Чакаше ги затворен кабриолет. Младата жена го тласна вътре със същата сила, която бе проявила, когато му говореше, и събра пердетата. Кочияшът не ги попита къде отиват, а без да се бави нито миг, бързо подкара конете.

Младата жена все още държеше здраво Оливър за ръката и продължаваше да му шепне на ухото същите утешения и молби, които вече му бе предала. Всичко мина така бързо, че Оливър едва имаше време да разбере къде е и как бе дошъл тук, когато колата спря пред същата къща, в която евреинът бе ходил предишната вечер.

За един кратък миг Оливър хвърли бърз поглед към пустата улица и едва не нададе вик за помощ. Но гласът на младата жена все още звучеше в ушите му, като с такава мъка го умоляваше да си спомни за нея, че не му даде сърце да извика. Докато се двоумеше, случаят бе отминал; той беше вече в къщата и вратата бе затворена.

— Оттук — каза девойката и за първи път пусна ръката му — Бил!

— Ето ме — отвърна Сайкс и се показа на стълбата със свещ в ръка. — Навреме идвате. Влезте!

За човек с нрава на мистър Сайкс това беше много силен израз на одобрение и на необикновено сърдечно приветствие. Твърде доволна от това, Нанси го поздрави весело.

— Биволско око излезе с Том — забеляза Сайкс, докато им осветяваше пътя, — иначе би ни пречил.

— Прав си — съгласи се Нанси.

— Значи ти доведе хлапето — каза Сайкс, щом тримата влязоха в стаята, и затвори вратата, докато говореше.

— Да, ето го — отвърна Нанси.

— Кротък ли беше по пътя? — осведоми се Сайкс.

— Като агне — отговори му Нанси.

— Драго ми е да чуя това — рече Сайкс и погледна смръщено Оливър. — Инак добре щеше да си изпати. Ела тук, младежо. Трябва да ти почета малко евангелие и най-добре ще е да свършим с това веднага.

Като се обърна така към новия си възпитаник, мистър Сайкс дръпна шапката на Оливър и я захвърли в ъгъла, сетне го хвана за рамото, седна до масата и притегли момчето към себе си.

— Най-напред, знаеш ли какво е това? — запита Сайкс, като взе джобния револвер, който лежеше на масата.

Оливър отговори утвърдително.

— Тогава, погледни тук — продължи Сайкс. — Това е барут, това тук е куршум, а това е парче от стара шапка, което служи за затикване.

Оливър измърмори нещо, за да потвърди, че всички показани неща му са ясни, а мистър Сайкс се зае да пълни револвера много ловко и равнодушно.

— Сега е пълен — каза той, когато свърши.

— Да, виждам — отвърна Оливър.

— И тъй — каза разбойникът, като стисна Оливъровата китка и толкова доближи пистолета до сляпото му око, че дулото го докосна и момчето не можа да се удържи да не се стресне. — Ако продумаш само дума; когато си навън с мене, без аз да съм ти заговорил, този куршум ще се забие незабавно в главата ти. Така че ако си позволиш да приказваш без позволение, най-добре ще е първо да си прочетеш молитвата.

След като изгледа страшно момчето, за да подсили въздействието на думите си, мистър Сайкс продължи:

— Доколкото зная, няма кой да се заинтересува особено за тебе, ако ти видим работата, така че съвсем не бих се трудил да ти обяснявам всичко това, ако не беше за твое добро. Чуваш ли?

— Накъсо казано — обади се Нанси, като говореше особено натъртено и малко нещо намръщено, навярно, за да привлече Оливъровото внимание върху думите си, — ти искаш да кажеш, че ако работата, която ще предприемеш не му хареса, след това ти няма да му дадеш възможност да разправя това и онова, защото ще го застреляш в главата и по този начин ще рискуваш да те обесят, както изобщо занаятът те кара всеки ден да рискуваш и за много други неща.

— Точно така! — забеляза мистър Сайкс одобрително. — Жените най-добре умеят да изразят нещата с най-малко думи, освен когато се разгневят и тогава приказките им нямат край. А сега, след като му обяснихме, каквото трябва, дай да хапнем нещо и да подремнем преди тръгване.

Нанси го послуша и веднага постла масата, после излезе за малко от стаята и се върна с една кана бира и чиния с овнешки глави. Достойният джентълмен, може би зарадван от това, че му предстоеше дейна работа, беше весел и в най-добро разположение. А за да докажем това, може да отбележим, че той с доволство изпи цялата бира на един дъх и, грубо пресметнато, не изрече повече от осемдесет псувни през цялото време, докато се хранеха.

Вечерята свърши. Лесно е да се разбере, че Оливър нямаше голяма охота за ядене. Мистър Сайкс глътна две чаши ракия с вода и се хвърли върху леглото, като заповяда на Нанси, с много закани в случай на неизпълнение, да го събуди точно в пет часа. По негово нареждане Оливър се просна несъблечен върху дюшек на пода. Младата жена стъкна огъня и седна край него, готова да ги събуди в уречения час.

Оливър седя буден дълго време, като смяташе за вероятно, че Нанси може би ще се възползува от случая да му пришепне още някой съвет. Младата жена обаче седеше замислена до огъня, без да се помръдне, и само от време на време оправяше фитила на свещта. Уморено от чакане и безпокойства, момчето най-после заспа.

Когато се събуди, масата бе приготвена за чая, а Сайкс пъхаше разни неща в джобовете на връхната си дреха, метната на облегалката на един стол. Нанси бе заета да приготовлява закуската. Денят не бе настъпил още. Свещта продължаваше да гори, но вън беше доста тъмно. Дребен дъжд чукаше по прозореца, а небето бе мрачно и облачно.

— Ставай! — викна Сайкс, когато Оливър се надигна. — Часът е пет и половина! По-скоро, защото иначе ще останеш без закуска. И без това сме закъснели.

Оливър не загуби много време да се приготви. Той хапна малко и на сърдитото запитване от страна на Сайкс отвърна, че е съвсем готов.

Без да го погледне, Нанси му подхвърли една кърпа да я увие около врата си. Сайкс му даде голяма, груба качулка, която той прикрепяше към раменете си. Облечен така, той подаде ръка на разбойника, който само се спря, за да му по-каже със заплашително движение, че револверът е в страничния джоб на връхната му дреха, сетне кимна на Нанси за сбогом и го поведе.

Оливър се извърна за миг, когато стигнаха до вратата, с надежда да срещне погледа на девойката, но тя бе заела старото си място до огъня и седеше съвсем неподвижна.