Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
East of Eden, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 343 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
elli (2008)
Допълнителна корекция
BHorse (2008)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2013 г.)

Издание:

Джон Стайнбек. На изток от Рая

Роман. Първо издание

Народна култура, София, 1986

679 с.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от fbinnzhivko)
  3. — Корекции от Диан Жон

Статия

По-долу е показана статията за На изток от рая от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
На изток от рая
East of Eden
АвторДжон Стайнбек
Първо издание1952 г.
САЩ
ИздателствоThe Viking Press
Оригинален езиканглийски
Жанрроман
ISBNISBN 9547331434
На изток от рая в Общомедия

„На изток от рая“ (на английски: „East of Eden“) е роман от Джон Стайнбек, публикуван през септември 1952 г.

Джон Стайнбек се връща в Салинас през 1948 г.и започва да работи върху романа „На изток от рая“. Той смята че това ще е най-значителното му произведение. Книгата е завършена през 1951 г. и на следващата година Viking Press я публикува. През ноември 1952 г. е бестселър #1 в раздела за художествена литература.

Този мащабен и увлекателен философски роман и неговото заглавие са повлияни в значителна степен от библейската легенда за Каин и Авел – тази за първото братоубийство. В романа се показва постоянната борба между доброто и злото, силата и слабостта, любовта и омразата, красотата и грозотата. Действието се развива в рамките на петдесетишестгодишна хроника (от 1862 до 1918 г.), описваща три поколения от две фамилии. В романа има много биографични моменти от рода на Стайнбек. Според самия автор книгата е резултат от 11 години мисловна бременност; една година непрекъснато писане; 300 молитви; около 36 топа хартия; 350 000 думи (преди съкращенията) и много твърд мазол на средния пръст на дясната му ръка.

На изток от рая“ е екранизиран от Елия Казан и е пуснат по екраните през 1955 г. На български романът е преведен от Кръстан Дянков.

Външни препратки

Глава 4

1

Чарлз стоеше пред тезгяха на селската кръчма и развеселен се смееше на вицовете, които закъснелите скитници си разказваха. Измъкна една кесия за тютюн, в която жалко подрънкваха монети, и поръча на мъжете още по едно, та да разказват още. Хилеше се и разтриваше олющените си кокалчета. Стана му много приятно, когато, приели неговата почерпка, скитниците вдигнаха чаши и му викнаха: „За твое здраве!“ Поръча още по едно за новите си приятели и тръгна с тях за нови подвизи на друго място.

Като се озова в нощта, Сайръс преливаше от почти заслепяваща ярост към Чарлз. Потърси сина си на пътя, а после провери и в кръчмата, но Чарлз бе вече излязъл. Да го бе намерил тази нощ, като нищо би го убил или най-малкото би понечил. Посоката на една грандиозна постъпка може да изопачи хода на историята, но това навярно правят всички постъпки, всяка според силата си — все едно дали ще прескочиш камък по пътя, дали ще ти секне дъхът, като видиш хубаво момиче, или нечии нокти ще се впият в градинската пръст.

Естествено, не се мина много, и на Чарлз съобщиха, че баща му го търси с пушка в ръка. Кри се половин месец и когато накрая се върна, убийството беше утихнало в най-обикновен яд и той си изтърпя наказанието посредством претоварване с работа и лъжливо театрално смирение.

Адам пролежа четири дни, вдървен, изтръпнал от болка, стенещ при всяко движение. На третия ден баща му реши да докаже колко е влиятелен сред военните. Направи го като компрес за собствената си гордост, а също и в знак на нещо като почест към Адам. У тях, направо в стаята на Адам, пристигнаха един кавалерийски капитан и двама сержанти в сини униформи. Двама редници останаха да им пазят конете долу на входа. Без да става от леглото си, Адам бе записан за кавалерийски редник. В присъствието на баща си и Алис той подписа Устава на армията и се закле. Очите на баща му блестяха просълзени.

Когато военните си отидоха, той дълго остана при него.

— Не случайно те записах в конницата — рече му тогава. — Казарменият живот не се изтрайва много време. Но конницата винаги има работа. Проверил съм. В индианските земи ще ти бъде по-интересно, предстоят действия. Не мога да ти кажа откъде знам, но се очакват сражения.

— Тъй вярно, сър — каза Адам.

2

Винаги ми се е струвало необяснимо защо обикновено тъкмо хора като Адам е трябвало да служат войници. Първо на първо, той не обичаше да се бие, а и не само че не заобича, както става с някои мъже, а напротив — отвращението му към насилието непрекъснато растеше. На няколко пъти командирите му го дебнеха да го хванат в симулация, но открито в нищо не го обвиниха. През петте години военна служба Адам свърши много повече работа от всички в ескадрона, но случеше ли се да убие неприятел, това бе чисто и просто резултат на случаен рикошет.

Стрелец с отлично око и непогрешим усет, той упорито бягаше от точните попадения. По това време сраженията с индианците напомняха вече рискованите пътища на говеждите кервани. Племената бяха принуждавани да се бунтуват, да се местят, изтребваха ги, а техните тъжни и свъсени останки се заселваха по най-безплодните земи. Мръсна работа беше това, но какво да се прави, страната се развиваше. За Адам, който се оказа само едно оръдие, който виждаше не бъдещите плантации, а единствено разпраните кореми на достойни човешки същества, тя бе отвратителна и безсмислена. Когато изпразваше карабината си, за да не улучи, вършеше предателство към своята част, но му беше все едно. Чувството за ненасилие у него растеше, додето най-сетне се превърна в предразсъдък, както всички предразсъдъци, абсурдни за мисълта. Непоносимо чуждо му беше да причини каквато и да е болка комуто и да е, с каквато и да е цел. Това чувство го завладя дотолкова, а то наистина се превръщаше в идея фикс, че накрая взе да заличава всякакви разумни мисли в тази област. Във войнишкото му досие обаче никъде не се появи и намек за страхливост. Дори на три пъти му изказаха похвала и го наградиха за храброст.

И колкото повече го отблъскваше насилието, толкова по-силно поривът го водеше в противоположна посока. Няколко пъти той рискува живота си, за да извлича ранени другари, и доброволно помагаше в полевите лазарети въпреки изтощението от редовната войнишка тегоба. Другарите му се отнасяха към него с надменна привързаност и с онази неизречена боязън, която хората изпитват към деяния, които не разбират.

Чарлз пишеше на брат си редовно — за стопанството и за селото, за болните крави и ожребилата се кобила, за новите пасбища и поразения от мълния хамбар, за туберкулозата, довела до задушаващата смърт на Алис, за това, че баща му се е преместил на постоянна платена длъжност във Великата армия на Републиката във Вашингтон. Както е у мнозина, които нямат дар слово, Чарлз пишеше вдъхновено. Разказваше за своята самота и за своите тревоги, споделяше с хартията много неща, които не съзнаваше, че носи.

По време на своето отсъствие Адам опозна брат си по-добре, отколкото преди или след това. И в тази размяна на писма помежду им се породи близост, каквато и двамата не бяха очаквали.

Едно от писмата на брат си Адам запази, но не защото го бе разтълкувал докрай, а защото му се стори, че съдържа скрито значение, което му се изплъзваше.

„Мили братко Адам — почваше писмото, — взимам перото с надеждата, че си в добро здраве. — Все така пишеше в началото, за да премине по-безболезнено към същественото. — Още не съм получил отговор на последното си писмо, но предполагам, че си имаш друга работа. Дъждовете подраниха и съсипаха ябълковия цвят. За зимата едва ще има достатъчно, но все ще гледам да подсигуря колкото мога. Тази вечер изчистих къщата, навсякъде е мокро и сапунено, но надали е по-чисто. Как е могла според теб мама да я поддържа? Сега е съвсем друга. Постепенно потъмнява от нещо, не зная какво е но май няма с нищо да се премахне. Аз поне разнесох мръсотията по-равномерно навсякъде. Ха-ха! Татко писа ли ти за своето пътуване? Заминал е направо за един бивак на Великата армия в Сан Франциско, Калифорния. Там ще бъде и министърът на войната и татко щял да им го представи. За него това не е кой знае каква чест, защото вече три-четири пъти е разговарял с президента и дори е бил на вечеря в Белия дом. Ще ми се да го видя този Бял дом. Може би като се върнеш, ще успеем да отидем двама. Ще отседнем за няколко дни при татко, той така и така ще иска да те види. Мисля, че е време да си потърся жена. Фермата е хубава и нищо, че не съм добра партия, все ще се намери момиче, не по-лошо от нея. Ти какво мислиш? Не си ми казвал ще се върнеш ли да живееш у дома, след като се уволниш? Но дано е така. Липсваш ми. — Писмото спираше тук, виждаше се драскотина и мастилено петно, после ръкописът продължава с молив, но вече с друго настроение. — По-късно. Точно на това място писецът отказа. Счупи му се единият връх. Ще трябва да купя от селото друг писец. Този беше целият в ръжда. — Думите се зареждаха по-гладко. — Като че ли трябва да изчакам новия писец, а не да продължавам с молив. Но сега седя в кухнята, лампата гори, а аз го ударих на размишления и стана късно… сигурно минава полунощ, но кой да види. Черния Джо кукурига в кокошарника. След това маминият люлеен стол изскърца тъй, сякаш е седнала в него, за малко да събуди целия свят. Знаеш, че тия неща не ми действат, но ме накараха да се замисля за миналото. Нали така става понякога? Май няма да е зле да скъсам това писмо, има ли смисъл да ти пиша? — Тук думите започваха да се надпреварват. — Но щом ще го хвърля, по-добре да го довърша. Струва ми се, че цялата къща е оживяла, отвсякъде надничат очи, а зад вратите стоят хора, готови да влязат веднага щом отместиш поглед. Чак кожата ми настръхва. Исках да кажа… искам да кажа… така и не разбрах… добре, защо баща ни направи това? Тоест защо не хареса онзи нож, дето му го купих за рождения ден. Защо не му хареса? Хубав беше ножът, а той имаше нужда от хубав нож. Да беше го употребил, веднъж да го беше наточил или дори да го извади от джоба и да го погледне — повече нямаше нищо да искам. Ако беше го приел, аз нямаше да те последвам. Но се наложи да изляза след тебе. Стори ми се, че маминият стол се полюшна. От светлината е. Не се хващам на такива работи. Все ми се струва, че е останало нещо недовършено. Все едно, че си захванал нещо, ама не си го довършил и не можеш да се сетиш как. Нещо си остана ненаправено докрай. Аз не биваше да съм тук. Вместо да обитавам тази добра ферма и да си търся жена, сега трябваше да се скитам по света. Нещо не е както трябва, не е свършено, имало е прибързване и нещо е останало забравено. Аз трябваше да съм там, където си ти, а ти да си тука. Досега не бях мислил за това. Може би защото е късно, много по-късно. Погледнах навън, разсъмва се. Сигурен съм, че не съм задрямал. Как може нощта да мине толкова бързо? Сега вече не мога да си легна. И без това не бих заспал.“

Писмото беше без подпис. Навярно Чарлз е забравил, че е възнамерявал да го унищожи, и го е изпратил. Но Адам го запази и всеки път, когато го препрочиташе, изпитваше мразовита тръпка, но не знаеше защо.