Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (9)

9

Джони усърдно почисти работното си място.

Накратко уведоми Ангъс за всички тънкости на пулта за управление в случай, че нещо се случи с него по време на нападението над лагера в Америка, което бе твърде вероятно. Направи най-подробни записки и обяснения, особено за Ангъс, ако се наложи да построи нов. Обясни му някои от нещата, които можеха да се направят с пулта.

Ангъс яростно протестира срещу решението на Джони да участва в нападението. Джони каза, че няма намерение да рискува ничий друг живот, тъй като операцията бе изключително рискована. Ще го прикриват трийсет шотландци, десет шофьора и петнайсет пилоти. Ангъс продължаваше да протестира, но без никакъв резултат. Ако сър Робърт бе тук, може би двамата щяха да надделеят, но сър Робърт бе в Америка, за да ръководи преместването на Академията и Ангъс се отказа.

Един от помощниците на сър Робърт бе там и Джони накратко го уведоми относно военната ситуация: посетителите изчакваха нещо, но не знаеше точно какво. Джони чувстваше, че това зависи от успеха им при пускането в действие на телепортационната система. При анализа на разговорите между тях стана ясно, че наблюдават американската база и чакат нешо да се случи: посетителите бяха забелязали там психлоси (вероятно Търл и Кер) и изглежда мислеха, че онзи район все още е в психлоски ръце или във всеки случай е политически важен. Джони очакваше небето да се стовари отгоре веднага след телепортацията и затова трябваше да се обяви пълна бойна готовност, тъй като Ден 92 наближаваше много бързо.

Джони инструктира още един шотландски офицер и уреди веднага да построят една фалшива площадка за примамване в района на Сингапур. На северозапад от древния и пуст човешки град имаше психлоска мина за желязо, титаний и калай. Разполагаше с достатъчно водноелектрическа енергия, с атмосферен щит и с определено количество самолети и снаряжение. Няколко китайци, трима пилоти, един комуникатор, един Координатор и шотландският офицер трябваше да заминат там и да построят платформата. Джони им даде стария изгорял пулт за управление и те го поправиха. Под защитата на атмосферния щит трябваше да се преструват, че постоянно изпращат пратки на Психло, които ту се появяват, ту изчезват от платформата. Когато истинският пулт за управление излети от Америка, ще изпратят в Сингапур почти цялата охрана, за да отвлекат вниманието им от истински важния район. Площадката в Кариба бе замаскирана с мрежи от самото начало и от разговорите на посетителите разбраха, че те я смятат за някакъв храм. Джони предупреди офицера, че атаката в Сингапур ще бъде тежка. Но шотландецът само се усмихна, грабна хората си и потегли.

Джони бързо отиде в Кариба. Китайците се бяха справили удивително. Под щита имаше покрив, но цялата платформа бе покрита с много красиви дървени форми. Наоколо бе пълно с дракони, издялани от дърво и глина, опашките им бяха люспести, а от устите им излизаше огън. Под защитния конус си бяха построили бунгала, облицовани отвътре с тухли. Имаше дори малка болница. Селото, където живееха, бе от вътрешната страна на щита на брега на езерото. Беше многоцветно и привлекателно, повече приличаше на градина, отколкото на бойна зона.

Доктор Алън бе приготвил някаква течност от растения в района на Найароби — нарече я „пиретрум“ — която била много ефикасна срещу насекоми и макар че горите бяха пълни с животни, които привличаха мухи, нямаха неприятности с цеце.

Джони ги чу да пеят и свирят на някакви странни струнни и духови инструменти и ги записа. Накара ги да инсталират високоговорители, за да пуснат записите при активиране на зоната — това щеше да заблуди посетителите отгоре. Освен това щеше да се намеси и интерференцията от атмосферния щит, тъй че лъчите нямаше да им донесат никаква информация за това, което става.

Като се завърна в Африка, беше Ден 87. Стормълонг бе донесъл още дискове, които показваха цветните кодове на кабелите и жиците. Така можеха да свържат пулта за управление в Кариба. Джони даде кода на Ангъс.

Стормълонг каза, че това е последният му полет, затова Джони внимателно го инструктира върху военното положение. Стормълонг трябваше да бъде готов да поеме противовъздушната защита на планетата. Джони вярваше, че посетителите ще ги нападнат веднага след телепортирането от Америка. Не му позволи да участва в нападението. Данълдин щеше да ги прикрива. Тор също щеше да участва. Джони пропусна Робърт Лисицата, който обикновено ръководеше всички подобни операции.

Стормълонг, подобно на Ангъс, също не искаше Джони да заминава. Каза, че в Америка вече не е останало нищо. Академията беше празна. Джони трябваше да разчита само на собствения си нападателен отряд. В Академията беше пълно с бриганти. Едва събраха подслушвателните устройства и камерите от трите места и те започнаха систематично да претърсват и ограбват района. Но понеже липсваше подкрепата на сър Робърт, Стормълонг не можа да надделее.

Джони бе тръгнал към едно от горните нива на базата, когато се натъкна на Кер.

Психлото джудже грейна в усмивка. Стиснаха си „лапите“. Бе тръгнал да търси Джони, за да му покаже глупавите пари, които печатаха сега в Америка и с които му бяха „платили“. Джони го дръпна в един изоставен офис и поклати глава при вида на банкнотата от сто кредита със снимка на Браун Лимпър Стафър.

— Това не струва нищо! — каза Кер. — Бригантите ги хвърлят по улиците.

Кер така се радваше, че се е измъкнал от онова място. Разказа всичко на Джони.

— И ми предложи седемстотин и петдесет галактически кредита, които никога няма да видя. Той е луд. Няма разума на нас, полу-човеците — и Кер се засмя.

Даде му окончателните планове на платформата за телепортиране. Нямаше нищо ново. Кер бе копал и бе направил всичко според плана. По същия план бяха тренирали и хората от нападателната бойна група и Кер го убеди, че всичко си бе на мястото.

Но Кер не бе разбрал, че и Джони заминава. Като научи, стана страшно сериозен.

— Този Търл е много лош. Може да е подготвил изненади. Не ми харесва това, че отиваш, Джони.

Джони каза, че няма избор.

— Ами ако на платформата се телепортират психлоски воини? — попита Кер.

— Не мисля, че е много вероятно. Освен това сме подготвили подарък за Психло.

— Надявам се — каза Кер. — Ако някога се появят тук отново, свършено е с косматия ми врат. Дни наред ще ме мъчат, преди да ме убият!

— Мисля, че няма за какво да се притесняваш — каза Джони. — Само че трябва да останеш сред защитниците тук. Има доста чуждоземни затворници, а и всички живи психлоси са тук. Може би ще ги научиш да играят на карти!

Кер се засмя, а после каза:

— Онзи, който наричате сър Робърт, той върна ли се тук?

— Защо?

— Ами някъде от средата на преместването на Академията никой не го е виждал. Исках да го попитам за някои неща, но не го намерих. Данълдин се обади на няколко места. Не е в Единбург, нито в Люксембург, нито в Русия. Мислех, че трябва да е тук. Питам, защото той знае всичко за разположението на силите ни и дори някои детайли от плана на твоята атака.

Джони много се притесни за сър Робърт. Той пресече въпроса на Кер така:

— Никой не може да го накара да проговори.

— Нашите служби могат да накарат всекиго да проговори — каза Кер.

— Нямаме информация, че врагът го е хванал.

Малко след това Джони направи собствено разследване. Никъде нямаше и следа от сър Робърт. Няколко товарни самолета преди известно време бяха свалени от противникова атака. Пътували от Америка за Шотландия. Дали сър Робърт не е бил в един от тях?

Но той знаеше съвсем малко подробности за нападението. Нямаше причина да променят плана в последния момент.

Джони прекара последния ден в мината край Лейк Виктория в подготавка за всякакви вероятности. Изобщо не се заблуждаваше, че нападението ще бъде безобидно.

Написа писмо на Криси, което знаеше, че ще й бъде прочетено от свещеника и го остави на видно място върху бюрото си. На плика написа: „До Криси, в случай, че нещо се случи с мен“.

Беше чувал, че хората пишели завещания, за да разпределят личните си принадлежности. Той също реши да напише. Имаше само конете си и няколко чифта дрехи. Не можа да се сети какво друго притежава. Дойде му на ум, че може би Криси е записала къщата в Единбург на негово име, затова написа, че къщата, и всичко в нея остават за Криси. Спомни си за няколкото книги, които притежава и ги завеща на Пати. За нищичко друго не можа да се сети. Но може би хората ще си мислят, че подаръци като например автомата АК 47 и други са негова собственост. Не бяха кой знае колко много. Но все пак добави една точка: „И всичко друго, което се окаже, че притежавам, да бъде равномерно разпределено между…“, след което изброи имената на най-близките си хора. Позамисли се и добави Кер.

Освен това беше чувал, че тези завещания се подписвали пред свидетел, тъй че и това направи. След това го запечата в плик и го остави до писмото за Криси.

След като свърши тази работа, през цялата вечер Джони проверява дали добре работят оръжията му, дали антирадиационния му екип няма дупки, дали резервоарите на маската му са пълни и други такива дребни, но важни неща. Сложи в торбата си копие от договора за продажба, подписан от Търл. Провери обезопасителя на берилиевата бомба, която носеше със себе си. Пробва върха на брадвичката, която щеше да вземе, за да отреже кабелите на пулта за управление.

Почувства се напълно готов и легна да се наспи добре през последната нощ преди нападението в Америка. Направи всичко, което бе по силите му. Сега нещата бяха в ръцете на боговете. Или на дявол като Търл.