Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (17)

2

Джони се стресна и се събуди. Земята се тресеше! Една медицинска сестра, която навярно е била край леглото му, излезе от стаята.

Огледа се наоколо и в първия момент не можа да разбере къде се намира. След това обстановката му се стори позната — намираше се в стаята в бункера в Кариба, която китайците бяха направили специално за него. Беше под края на платформата. Бяха изкопали около близкия хълм дълбоки бункери и дори част от тях бяха облицовали с тухли. Осветяваха се с миньорски лампи.

Този специално бе облицован с жълти тухли. Имаше легло, столове и гардероб. Дори върху тухлите бяха нарисували портрет на Криси по снимка, направена от пиктофон. Доста си приличаше, само дето бяха издължили малко очите й.

Земята отново подскочи. Бомби?

Тъкмо щеше да скочи от леглото, когато влезе доктор Алън и с успокоителен жест го върна обратно.

— Няма страшно — каза той. — Всичко е под контрол.

Премери пулса му.

На вратата се показа сър Робърт. На носа си имаше превръзка, направена от доктор Алън. Явно го изчакваше да свърши и да излезе.

— Доста зле беше — каза доктор Алън. — Но сега пулсът ти е нормален. Предварителната инжекция серум е неутрализирала част от отровата. Но наистина всичко дължиш на сър Робърт. Изкарал е отровата и дори ти е дал няколко капки серум.

Огромният психлоски ръчен часовник на Джони лежеше на масичката. Спал е осемнайсет часа! Бог знае какво се е случило през цялото това време.

Доктор Алън изпревари реакцията му:

— Зная, зная. Но беше абсолютно наложително да ти дам опиат, за да се забави сърдечната ти дейност.

Постави слушалка на гърдите на Джони. Прослуша сърцето и я прибра.

— Не мога да открия никакви нарушения в сърдечната дейност. Протегни си ръката.

Джони я протегна.

— А, няма тремор. Чудесно си. Мисля, че няколко дни в леглото…

В този момент земята пак подскочи. Джони се опита да стане, но доктор Алън пак го върна в леглото.

— Сър Робърт! — извика Джони. — Какво става?

Доктор Алън кимна на сър Робърт, че ги оставя и излезе от стаята. Сър Робърт се приближи до леглото. Не отговори на въпроса му. Просто се бе надвесил над него с лъчезарна усмивка, доволен, че го вижда жив и здрав. Момчето бе зачервило бузи.

— Какво става? — натъртено попита Джони.

— О — каза сър Робърт, — горе има толнепски кораб. Намира се на около двеста мили над нас, но постоянно праша самолети, за да ни бомбардират. Имаме въздушно прикритие. Стормълонг е тук и ръководи защитата. Засега врагът хвърля основните си сили по Сингапур.

На вратата се появи Ангъс. Джони му извика:

— Постави ли пулта за управление?

— Ъхъ — каза Ангъс и влезе. — Затова те оставиха да спиш. — Посочи с пръст нагоре. — Не посмяхме да използваме телепортационните съоръжения при пялата тази стрелба. Още повече, че противовъздушната ни отбрана е над щита и моторите на самолетите работят. Всичко е свързано. Китайците са свършили чудесна работа тук.

— При следващото телепортиране ключът трябва да е в долна позиция — каза Джони.

— Да, сър Робърт ми каза. Готови сме, само да спре стрелбата. Можеш да си починеш.

Ангъс излезе и пусна вътре Тор.

— Как се чувстваш?

Джони махна с ръка:

— Не е важно. Последните ми спомени са от купола. По-добре ми кажете какво е станало оттогава.

Разказаха му какво се е случило и как са постъпили.

— Толкова лош ли е бил обратният удар?

— Много лош.

— Колко човека изгубихме?

— Андрю и Макдъгъл — каза Тор. — Но петнайсет лежат в болницата, която китайците са построили. Няколко сътресения на мозъка, счупени ръце и крака. Повечето са с изкълчвания, доста тежки. Оловните ковчези са ги предпазили. Няма изгаряния от радиация. Андрю бе ранен от бригантите и не е могъл да уплътни ковчега си отвътре, затова капакът му е отскочил.

— А Макдъгъл? — попита Джони.

— При него се е получило нещо много неприятно. Позицията му беше при старата клетка и ковчегът е бил изхвърлен над земята. Отначало не можахме да открием тялото му и затова започнахме да претърсваме.

Джони забеляза тежък пакет в ръцете на Тор. Беше го опрял на масичката.

— Трябваше да търсим трупове. Бяха изхвърлени навсякъде наоколо, почти изгорели. Последвахме линията на избухване, трябваше да идва директно от платформата и стигнахме до останките на офиса на Търл. Целият горен купол бе изхвърчал. Четири-пет тела от края на платформата бяха изхвърлени наоколо. Не искахме да остават хора, отчетени просто като липсващи, затова се опитахме да идентифицираме всяко тяло. Намерихме тялото на Макдъгъл. Намерихме и това — Тор разопакова тежкия предмет. — Знам, че ще си отдъхнеш, като го видиш. Един от труповете бе обгорен до кости и се виждаха прешлените. Това нещо бе забито в тях.

Беше ядрото от неизвестен метал с големина на грахово зърно.

— Браун Лимпър — каза Джони. — Търл го хвърли по него. Като куршум. Да, много, много се радвам, че сте го намерили!

— Взехме и другия пакет, който Търл му подаде — каза Тор. — Дадохме го на Ангъс и той обезопаси бомбата. Как действа?

— Не знаем със сигурност — каза Джони. — Но като познавам Търл…

— Намерихме цялото му кошче за преработка на отпадъци — каза Тор. — Решихме, че ще се опита да го използва и изключихме захранването. Как само беше претъпкано! Стои там отвън върху един влекач, ако те интересува. За щастие го бяхме прибрали в антирадиационна миньорска торба. — Тор махна към вратата. — Взехме го веднага щом напусна офиса.

Донесоха опакованото кошче върху една количка.

— Не се опитвай да стреляш с пистолетите — предупреди Тор. — Кер им постави някакъв контакт отзад, тъй че да стрелят към този, който ги използва. Кер каза да те предупредим. Щял да ги поправи.

Подадоха на Джони част от книжлетата и документите, заключени в двойните дъна на касите. Бяха много. Една брошура му привлече погледа: „Известни отбранителни системи на враждебни раси и поглед върху родните им планети“.

Прелисти я. Имаше много планети. Прочете за толнепите:

…„Планетата им е от система с двойна звезда. (Виж координатната карта за местонахождението й.) В самата система има само три населени планети — седма, осма и девета. Има пет луни. От тях само Азарт е от значение. От нея се изстрелват основните бойни кораби. Нито един толнепски кораб не може да функционира в атмосфера, поради голямата неефикасност на двигателите със звездна енергия, които, бидейки предимно реактивни двигатели, изразходват много голяма част от енергията си в атмосфера. След построяването им, корабите се транспортират на луната Азарт и след това от повърхността на планетата се превозват техните екипажи и материали. От време на време се предлагат планове да се окупира и минира планетата на толнепите, освен това обичайните военни тактики се смятат за достатъчно ефикасни при такава война, но до момента на написване на тази справка нищо не е предприето.“…

Джони погледна психлоската дата. Писано беше само преди две години. Каталогът продължаваше. Джони го остави.

Още един тътен и трус.

Изведнъж Джони усети прикриваното напрежение у всички, които бяха влизали в стаята. Само се опитваха да не го тревожат! Тор бе спешно повикан, докато Джони четеше. А сега вътре нахлу един комуникатор с цял куп сводки и пак изчезна. Джони забеляза как лицето на сър Робърт за момент се смръщи, докато ги четеше.

— Положението е много по-лошо, отколкото го представяте, нали? — каза Джони.

— Не, не. Не се тревожи, момче — говореше на диалект.

— Какво е истинското положение?

Посивелият шотландец въздъхна и възобнови университетския си акцент:

— Ами, с прости думи, инициативата не е в наши ръце. Не зная по какви причини, но врагът е решил да атакува масирано. — Размаха сводките. — Засега Сингапур се държи и задържа около три четвърти от силите им. Но няма да издържат неограничено време. Към руската база са се насочили самолети от голям боен кораб. Обстрелват Единбург. И на двете места няма атмосферен щит. А тук горе има един чудовищен кораб, който от няколко часа праща самолети и пуска бомби. Може да спусне и хилядна сухопътна войска, а ние нямаме с какво да им отвърнем. Ето това е положението. Може да стане и по-зле, но няма изгледи за подобрение.

— Повикай доктор Алън — каза Джони. — Ставам.

Сър Робърт се опита да протестира, но накрая извика доктора.

На него никак не му хареса идеята:

— Дадох ти едно лекарство, което предпазва от инфекция и отравяне на кръвта. Ако изведнъж се изправиш на крака, ще ти се замае главата. Не те съветвам.

Въпреки това Джони настоя. Знаеше, че правят всичко по силите си. Но искаше сам да прецени положението. Не можеше да си седи и да чака бомбите да го разкъсат на парчета.

Огледа се, но нямаше дрехи. Един Координатор се появи със сивокос китаец на средна възраст.

— Това е господин Цунг. Той отговаря за стаята ти. Знае малко английски и ще ти помогне.

Господин Цунг се поклони. Очевидно се радваше да види Джони, но отекващите бомби окупираха част от вниманието му. Носеше паница със супа за Джони и докато му я поднасяше, ръцете му трепереха. Джони искаше да я остави настрани, но господин Цунг поклати отрицателно глава.

— Пие, пие! — каза той. — Може няма как яде по-късно.

На вратата се появи друг Координатор със съобщение за сър Робърт и старият шотландец изскочи от стаята.

Господин Цунг овладя напрежението си. Вече посвиква с Джони и като имаше какво да прави, спорадичните удари от бомбите не му правеха толкова силно впечатление. Помисли си, че ако някой може да спаси положението, това е само лорд Джони. Докато нареждаше оръжията му, започна да се усмихва по-уверено.

Доктор Алън бе прав за главозамайването. Джони се увери, докато се обличаше. Ръката го болеше и почти не можеше да я движи. Не му бе много лесно да се облече.

Господин Цунг му донесе обикновената зелена униформа, която носеха всички. Закопча около кръста на Джони „Смит и Уесън“ с ляв кобур и лъчев пистолет с десен кобур. Направи копринена превръзка около врата му за лявата ръка и я нагласи така, че при нужда Джони да може бързо да извади ръката си и да изтегли „Смит и Уесън“-а. Накара Джони да пробва. След това му даде зелена каска.

— Сега ти тях застреля — каза господин Цунг. Вдигна ръка и стреля като с пистолет. — Бум, бум!

Чувстваше се уверен и се усмихваше. Пъхна ръце в ръкавите си и се поклони.

Де да беше така просто, помисли си Джони. Но той също се поклони в отговор и благодари на малкото човече. Боже, как му се виеше свят. Като наведе глава, стаята се завъртя.

Необичайно силна експлозия разтърси земята.

Ставаше страшно.