Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (53)

3

Брезентите около платформата бяха свалени. При всяко оръдие в лагера седеше един руски войник. Обедното слънце ярко падаше върху белите им туники и лъскавите оръжия. Няколко пратеници почиваха на сянка под стрехите на пагодата.

Джони изпрати да повикат домакина и заповяда да събере пратениците в залата за конференции.

Като чу раздвижването, Стормълонг изскочи от щаба с разпечатка в ръце и се втурна към сър Робърт и Джони. Но голямата превързана ръка на полковник Иван го спря.

— Не ги безпокой — вече се оправяше що-годе на английски.

Имаше заповед. Стоеше и наблюдаваше как пратениците се стичат към залата. Знаеше, че след малко там ще влезе и Джони, а също и какво има намерение да направи. Притесняваше се за него, тъй като нямаше да може да го защитава вътре. И най-повърхностния поглед към лордовете откриваше, че много от тях тайно носят оръжия под фините си дрехи. След като Джони ги шокира, както бе планирал, възможно бе да прибягнат към сила. Предстоеше му да плува в река, гъмжаща от крокодили. Полконник Иван бе решил: ако направят нещо на Джони, нито един от лордовете или хората от банката няма да се измъкне жив от тук. Но това нямаше да помогне на Джони, ако се нахвърлят срещу него. А това бе напълно вероятно.

Ангъс бе клекнал до атмосферния прожекционен апарат. Правеше последните приготовления. Огледа се и видя какво става. Побърза да приключи. Апаратът ще им трябва само след момент.

Разочарован, Стормълонг продължаваше да стиска в ръце разпечатката. Иван все още го задържаше. Видя как в залата влизат последните лордове, а след тях и сър Робърт и Джони.

В залата за конференции домакинът разместваше и подреждаше столовете, за да могат да седнат всички.

Влязоха двамата малки сиви хора, заедно с барона и Макадам, и седнаха до стената.

Сър Робърт бе застанал до Джони на издигнатата платформа. Хвърляше сърдити погледи към лордовете изпод гъстите си сиви вежди. Трябваше по някакъв начин да поставят на колене тези могъщи лордове. Нямаше нищо против да си послужи с меча. Само се надяваше, че изходът няма да се окаже фатален.

Разнесе се маршова музика.

Домакинът се изправи.

— Уважаеми лордове, тази последна среща на конференцията е свикана по искане на пратеника на Земята. Представям ви сър Робърт!

Началото не бе добро.

Вълна на неодобрение премина през лордовете. Погледнаха изпод очи към лорд Вораз. Нима това не е търг? Откъде накъде представителят на Земята ще им говори?

Сър Робърт, облечен в царствените си дрехи, застана в средата на платформата. Светлината от прожектора се насочи към него.

— Уважаеми лордове — каза той с плътен, напевен глас, — освен търга трябва да обсъдим нещо важно.

— Искаш да кажеш — обади се Фаулджопан, — че сте ни задържали тук дни наред за нищо?

— Запасите ни от храна и въздух са на привършване — извика лорд Дом. — Отдавна пресрочихме предвидения престой! Само ще ни губите времето ли?

Започнаха да си показват рогата. Вораз не мърдаше, само си седеше с безизразно лице. Дълбоко се съмняваше в ефекта на всичко това.

— Уважаеми лордове — провикна се сър Робърт така, че биха го чули из цялото бойно поле, — в последно време между вас много се говореше за награда!

Веднага утихнаха. Една награда винаги можеше да привлече вниманието като магнит.

— Имаше определени две награди, всяка от по сто милиона кредита, за да се насърчи издирването на определен обект!

— Вярно е — чуха се викове. — Трябваше да се открие „онзи“!

Лордовете застанаха нащрек.

— Ето го „онзи“! — Протегна ръка и посочи Джони.

Светлината от прожектора се премести върху Джони и копчетата и шлема му заблестяха.

Моментът бе драматичен. Чу се как лордовете шумно си поемат дъх.

Не се получи точно така, както Джони се надяваше. Намесиха се чувствата на сър Робърт. Но все пак ефектът бе забележителен.

Сър Робърт отново поде със силен, триумфираш глас:

— С помощта на шепа шотландци той постави край на най-могъщата империя сред всичките шестнайсет вселени!

— Този човек — извика сър Робърт, — съкруши империя, която бе смазала и държеше в страх всички вас! Всички вие заедно притежавате пет хиляди планети! А той победи империя с повече от милион планети!

Делегатите седяха, без да помръдват. Страхуваха се какво ще последва. Бяха невероятно впечатлени.

— Искате ли да видите какво направи той, за да постави край на съществуването на Психло?

Не чакаха да получат отговор. Четирима руснаци, начело с полковник Иван, се втурнаха в залата, заедно с прожекционния апарат. Поставиха го на мястото му и се оттеглиха чинно до стената.

Сър Робърт натисна един бутон на дистанционното управление. Прожекторът изгасна и се включи прожекционния апарат.

Над платформата внезапно изникна картина от Имперския град точно преди катаклизма. Виждаха се брилянтните очертания на могъщия Психло.

Много малка част от пратениците бяха виждали преди пълна снимка на града. Заслужаваше си да дадеш дори живота си, за да се озовеш там. Но веднага познаха куполите на палата, които фигурираха в психлоските печати. Самото виждане на Психло бе преживяване.

След това се разигра катастрофата.

Затаиха дъх.

Никога преди очите им не бяха виждали такова огромно стихийно бедствие.

Пред вторачените им погледи планетата Психло бе погълната от адска топяща всичко смърт и се превърна в ослепително ярко слънце.

Апаратът се изключи. Светлината на прожектора не се появи. Гласът на сър Робърт ги бомбардира от тъмното.

— Спомнете си за робството, което са посяли психлосите! Спомнете си как промениха целия живот на хиляди нации! Помислете какво стори тиранията им! И проумейте, че сега на всичко това е сложен край, за вечни времена!

— Дължите на този човек — светлината обля Джони — страшно много за това, че ви е освободил от едно чудовище!

Пратениците не бяха свикнали да изпитват страх. Но сега се страхуваха.

Сър Робърт продължи. Пренебрегна заповедите на Джони. Това бе по-силно от него. Освен това така мразеше тези безмилостни лордове, които може би бяха унищожили Шотландия.

— Видяхте какво може да направи с планета като Психло! А сега ще ви покажа какво още може да направи!

Сър Робърт изключи прожектора и натисна дистанционното на прожекционния апарат.

Появи се поредица от записи на случилото се с толнепската луна. Преди бяха видели само отделни снимки. Но не бяха видели окончателния край на луната, тъй като бяха заети със събитията около Шлейм.

Луната започна да се сгромолясва и сякаш да се самоизяжда пред очите им. Отново пред очите им големият кораб, който се бе опитал да избяга, бе погълнат от стихията. След това дойде ред на снимките от върха на планината в Толнеп.

Джони също не ги бе виждал. На пръв поглед луната сякаш се превръщаше в газ. След това се забелязваше, че газът се втечнява заради космическия студ.

Особен ефект имаше сдената с падащото парче желязо, която Джони не бе виждал. Точно преди да премине през повърхността, яростно го близна един огнен език. За секунда се нажежи до червено, след това докосна втечнения газ и се понесе надолу към все още течното ядро.

Луната бе не просто кълбо газ, но и кълбо от неизброими квинтилиони мегаволтове от електричество. Разделянето на атомите е породило огромен заряд, но тъй като няма кислород в втори полюс, който да предизвика електрически поток, ниските температури на космоса са замразили образуваното електричество. Джони осъзна, че тъкмо по този начин действа психлоското гориво, но в него няма тежки метали. И тази луна щеше да унищожи всеки кораб, който се приближи към нея — не с друго, а с огромния си електрически заряд. А, ето един метеор! Появи се светкавица и го стопи.

Пратениците бяха видели как цяла планета пламва като горящо слънце.

А сега видяха как една луна изчезва и се превръща в студена, смъртоносна, смразяваща маса, сееща унищожение.

Гласът на сър Робърт им подейства като шокова вълна.

— Ако поиска, той може да направи това и с родната ви планета!

Дори да ги бе зашеметил с оръжие, ефектът нямаше да е толкова смразяващ.

— Освен това — продължи той — не можете по никакъв начин да му попречите!

Джони не го бе планирал точно така. Но сър Робърт търсеше своето отмъщение.

Светлината от прожектора се насочи към Джони.

Сър Робърт им викна:

— Той ще постави двайсет и осем телепортационни платформи на двайсет и осем различни места — нито едно няма да бъде на тази планета. В тях ще бъдат вкарани координатите на родните ви планети. Тези двайсет и осем платформи ще изстрелят смъртоносния заряд, всичките едновременно, ако някой от вас предприеме враждебни действия!

Това далеч не бяха заръките на Джони. Двайсет и осем платформи — да. Но не да…

— Само един мъничък инч отклонение от правия път и всички планети, на които живеете, ще последват съдбата на тази луна!

Бяха парализирани.

— Вие — извика сър Робърт, — всички вие ще подпишете споразумение, което ви забранява да воювате с нас и помежду си. Ако откажете, родните ви планети, всички до една, ще се разпаднат като онази луна, а с тях и всички вие, и вашите народи! — Отново посочи към Джони. — Той може да го направи и ще го направи! Тъй че, заемайте се с работа и подпишете споразумението, веднага!

Настана пълен хаос!

Всички пратеници до един скочиха от местата си с гневни викове.

Полковник Иван двойниците му застанаха нащрек.

Шумотевицата бе оглушителна.

Сър Робърт ги гледаше триумфално.

Джони застана в средата на платформата. Лъчът на прожектора го последва. Вдигна ръце в знак да замълчат. Бъркотията малко се уталожи.

Последно се чу викът на Браул, който изразяваше чувствата на всички.

— Това означава ВОЙНА!

Джони продължаваше да седи по средата. Постепенно присъствието му въдвори ред.

— Това не означава война — каза той. — Напротив, означава мир!

Зная, че икономиките ви са настроени да функционират чрез войни. Зная, че за вас най-добрият начин да се освободите от излишъка население е чрез войни.

Но във всяка война единият губи. Всеки си мисли, че това няма да е той. Но шансовете и на двете страни са едни и същи.

Тъй че, като обявяваме мир, ние само ви защитаваме един от друг.

Фаулджопан изведнъж извика:

— Като се приберем, можем да изпратим срещу вас могъщи армади! Дори да унищожите всички ни, те ще дойдат и ще ви разгромят. А що се отнася до теб, ти открито си се изложил на смърт!

Изведнъж сър Робърт се озова пред Джони.

— Флотилиите ви не ще спасят собствеите ви планети. Срещу тези платформи няма никакъв начин да се защитите. Той единствен ще знае къде са те. И ако изминат трийсет дни без той да ги препрограмира, в случай, че нещо е случи с него, платформите ще стрелят автоматично. Ако се случи нещо с него или със Земя, родните ви планети ще бъдат унищожени.

Освен това той има двойници. Изглеждат точно като него — невъзможно е да се различат. Може да си мислите, че убивате него, а да убиете някой от тях. И ако някой от двойниците бъде нападнат или убит, платформите ще стрелят. Всичките!

Във ваш интерес е да защитавате Земята и него. От това зависи вашия живот, живота на вашите управници и на народите ви.

А що се отнася до това, да изпратите флотилиите си да ни унищожат, това е напълно възможно. Но ако не се завърнете, те няма как да разберат, нали така? Ще ни нападнат, но няма да има къде да се върнат. Помислете за това!

— Заплашвате пратеници! — извика Браул.

— Той защитава пратеници! — рязко каза сър Робърт. — С вашите военни индустрии, настроени да работят под пълна пара, в залата има доста пратеници, които скоро ще представляват победени правителства.

Трябва да погледнете на нещата от принципа „force majeure“. Това означава, че във всички вселени се е появила неочаквана и неконтролируема ситуация. Висша сила!

Този човек и способностите му представляват ситуация „force majeure“. Това коренно променя нещата и определя какво ще бъде бъдещето.

Аз съм човек на войната. Вие сте дипломати! Във властта ви сега е да упражните влияние върху тази „force majeure“. Ако не се възползвате, не сте дипломати, а глупаци, при това глупаци-самоубийци!

— Как бихме могли да се намесим? — попита един дребен лорд от последните редици.

Джони внимателно побутна сър Робърт встрани. Не стана както го бе планирал. Сър Робърт си имаше собствени идеи. Но на практика се бе справил чудесно. Всички напрегнато слушаха.

— Преди да се извърши телепортацията от платформите — каза Джони, — ще бъде свикана конференция на пратениците. Така ще се отстрани вероятността от несправедливи действия или грешки.

Видя, че е предизвикал интерес.

— Платформите могат да действат като оръжие на такива конференции.

Забеляза как обмислят думите му. Забеляза как поне някои от тях клонят към идеята, че това може да даде на тях, като индивиди, нова власт и тежест в правителствата им. Типично в стила им. Не размишляваха върху неговата идея, а върху собствения си интерес. Гледаха към пръстите си, или извитите си нокти. Клатеха глави ту на една, ту на друга страна. Но знаеше, че още не ги е спечелил.

— Това все още си остава заплаха — обади се някой.

— Няма да реши проблемите в икономиките ни — каза друг. — Точно обратното, ще предизвика хаос.

Джони ги погледна. Постепенно започна да осъзнава с какви хора точно си има работа. Всеки един от лордовете, както и правителствата им, са били възпитани в сянката на жестоките и садистични психлоси. Макар че са запазили политическа свобода, върху мирогледа им се е отпечатала психлоската философия — всички същества са просто животни. Алчността, печалбата, корупцията се смятат за истинската природа на всеки индивид. Никаква порядъчност, никакви добродетели. Породата на психлосите!

Такива чувства може да има само един луд. Психлосите бяха скроили живота по такъв калъп и след това бяха казали: виждате ли, това е животът.

Как би могъл да достигне до тези могъщи лордове?

— Нашите индустрии — обади се друг — са настроени спрямо войната. Междугалактическият мир би ни съсипал, всички нас!

Така е, помисли си Джони. За психлосите бе изгодно всички, с които търгуваха, да воюват помежду си. Какво ги бе грижа какво правят тези „свободни планети“, стига само да купуват метал. Психлосите са могли да ги унищожат във всеки един момент. Психлосите са имали интерес другите да се бият като животни, вярвали са, че не са нищо повече от животни!

Джони каза:

— Има и други начини за управляване на икономиката. Можете да преустроите всяка военна индустрия в „потребителско производство“. Произвеждате неща за населението. Хората ще имат работа. Ще произвеждат неща един за друг. Населенията ви са най-добрия пазар за вашите индустрии.

В близкото бъдеще ще има междупланетни корабни връзки. Психлосите са изградили такава организация, че всичко да се изпраща на Психло. Самият този факт е пречка за търговията. Ще се направи такава организация, че ще можете бързо и евтино да разменяте стоки между системите. Само така нациите могат да преуспеят.

Народите ви, които сега гладуват и се бунтуват, могат да спечелят, ако им се създаде работа в мирни производства. Ще притежават собствени неща. Например по-хубави къщи, мебели, по-хубави дрехи и храна.

Имате златния шанс да поставите начало на една епоха на просперитет и изобилие!

Не бяха убедени. Можеше само да се каже, че слушат внимателно.

— Но това не решава въпроса със сегашните бунтове и недоволства! — каза Дом.

Джони го погледна. Беше време за големия скок, от който Вораз най-вероятно щеше да настръхне.

— Сигурен съм, че Галактическата банка с радост ще ви отпусне големи и изгодни заеми, които правителствата ще използват за закупуване на храна за населенията, за да преживеят до времето, когато военните производства ще бъдат преустроени. Това, и новината, че няма да има повече войни, ще успокои хората и ще стабилизира правителствата ви.

Браул погледна Вораз.

— Ще го направите ли?

Вораз видя, че от двете му страни стоят Макадам и баронът. И двамата го съветватваха да каже да. Но той не отговори нищо.

Джони продължи.

— Освен това съм сигурен, че банката ще отпусне всички възможни заеми, за да се преустроят военните ви производства в потребителски. И не само това; убеден съм, че банката ще започне да отпуска заеми за частния сектор — за малки производства и дори за отделни хора, за да могат да си купуват различни неща.

Вораз не обърна внимание на двамата банкери. Гледаше Джони. Този младеж говореше за „търговско банкерство“, за неща от рода на един кредит тук, половин там, вложени в улични сергии.

Джони продължи:

— Освен това искам да ви уведомя, че на пазара ще се появят много нови планети. Ще имате възможност да вземете на заем пари да ги купите и да ги колонизирате с „излишното население“, както го наричате. — Джони повиши глас и се обърна към Вораз: — Нали така, лорд Вораз?

Директорът на Галактическата банка се почувства така, сякаш се намира на ръба на вълна. Не искаше този младеж да определя политиката на банката му. Дали да не стане и да го разобличи?

Галактическата банка работеше с държави. Изведнъж осъзна, че досега всъщност са зависели от психлосите.

Вораз трескаво разсъждаваше. Банкерите от Гредидс си знаеха работата. Помисли за огромното им население, голяма част от него в постоянна безработица. Пред очите му изникна представата за малки офиси на Галактическата банка, появяващи се във всеки град, на всеки континент, планета, със служители силачи. Банки във всеки квартал! Ще дават заеми за малки предприятия, на всички, които поискат, дори на хора с работа. Нали веднъж вече го бяха правили. Преди лорд Лунгър? Да… спомняше си… Страшно много силачи ще имат работа!

А и тези планети, които ще бъдат колонизирани. Да отпуснат заеми за колонизирането им… Внезапно разбра, че това трябва да са онези милион и двеста хиляди планети! Трябва да печелят по някакъв начин от тях в тръста. Ако ги пуснат в експлоатация, ще вървят в крак с отпусканите средства, тъй че ще могат да избегнат инфлация. Младежът се опитваше да ангажира излишната собственост.

Но не, не, не! Никак не му харесваше идеята да дадат заеми на правителствата за закупуване на храна, която да раздадат просто така… Та това е социално банкерство! Не му беше непознато. Но периодът на адаптация, за който говореше Джони, сигурно ще трае много дълго. Правителствата ще затънат в заеми до уши.

Изведнъж лорд Вораз хвърли на Джони поглед, изпълнен с безкрайна почуда и уважение. Дали осъзнава какво прави в момента за тези надменни лордове и техните правителства — ако въобще одобрят предложението му?

Да! От очите му личеше, че знае.

— Отговори, Вораз! — каза Браул. — Вярно ли е, че ще направиш всичко това, и то в такива мащаби?

Вораз се изправи.

— Скъпи лордове, случи се така, че Галактическата банка съвсем отскоро притежава собственост, която надхвърля хиляда и повече пъти всичко, контролирано досега от банката. Тази собственост трябва да бъде използвана. Отговорът е да. Галактическата банка е готова да отпусне споменатите заеми след изготвяне на необходимата документация и формалности.

Лордовете не реагираха по никакъв начин. Промените в политиката бяха твърде радикални.

— А сега, уважаеми лордове — каза Джони, — предлагам да обсъдим договора за междугалактически мир.

Колебаеха се. По-лошо, някои изглеждаха отрицателно настроени. Спомни си думите на Цунг, че парите и златото имат безгранична власт над душите на хората. Тези не бяха хора, но и за тях важеше същото. Психлоският материализъм, доминирал векове наред, ги бе накарал да мислят като психлосите. Явно ще трябва да ги третира като психлоси, да се позове на алчността им.

Вътрешното му етическо чувство се бунтуваше срещу това, което трябваше да направи, но нямаше как. От това зависеше живота ва твърде много същества, твърде много цивилизации.

Джони застана в предната част на платформата. Коленичи, за да се изравнят на едно ниво главите им.

— Изключете прожектора — извика той. — Изключете камерите!

— Изключени са — обади се тънък глас.

Джони огледа събраното множество.

— Изключете всички записващи устройства, които имате.

Обърна се към малките сиви хора:

— Трябва да свидетелствате, че няма работещи камери на банката!

Двамата докоснаха реверите си и казаха:

— Свидетелстваме, че са изключени.

Сега вече всички умираха от нетърпение да разберат какво ще последва.

Джони насочи поглед към лордовете. Заговори с тих съучастнически глас, тъй че трябваше да се напрегнат, за да го чуват.

— Обзалагам се, че и през ум не ви е минало, че ще ви оставя без лично участие.

Застанаха нащрек.

— Какво произвеждат основните ви компании? — шепнешком попита Джони.

— Оръжия — отвърнаха му шепнешком.

— И какво според вас ще се случи с акциите и ценните книжа на тези компании?

Лордовете се учудиха, че не знае.

— Ще се обезценят!

— Точно така — каза Джони, продължавайки да шепти. — Нека ви кажа за какво в действителност става дума. Ако се върнете у дома и открито обявите и разтръбите за договора, забраняващ войните, акциите и ценните книжа във военните заводи веднага ще спаднат главоломно. И ако, без да споменавате за плановете за трансформирането им към мирно производство и за обещанията на банката да отпусне заеми, вие и вашите приятели оставите тези компании да фалират, можете да изкупите всички акции, дори ако е нужно със заем, и компаниите стават ваша собственост. Междувременно ще станете герои в очите на хората, защото им давате храна и вълненията ще спрат. После, когато овладеете изцяло положението, банката ще отпусне заеми за преустройство. Компаниите ще започнат да процъфтяват. Богатите ще станат милионери, а милионерите — милиардери.

Направи пауза. След това продължи.

— Забравете каквото ви казах. Изобщо не е ставало дума за това.

Джони се изправи.

Зачака. Нима беше сбъркал? Не, невъзможно. Твърде дълго са били под влиянието на психлосите.

Започнаха да си шушукат. Чуваха се кратки смехове и реплики от рода на: „Ще мога да си намеря нова любовница“, или „Жена ми никога не е обичала онзи стар замък“, или „Няма да се наложи да си продавам яхтата“.

Шушукаха си с доближени глави. Джони не чуваше какво си казват.

Неочаквано сред тълпата се изправи Фаулджопан.

— Лорд Джони, забравихме какво каза. Никой няма да го повтори при никакви обстоятелства.

Той сякаш порасна.

— Построй платформите си! Ще напишем най-строгия, най-железния, най-сигурния и най-жестокия мирен договор, съществувал в историята!

Обърна се към последните редове.

— Включете светлините и камерите!

Всички се изправиха като един. Започнаха да крещят:

— Да живее лорд Джони! Да живее лорд Джони!

Аплодисментите бяха оглушителни.

Полковник Иван шумно въздъхна от облекчение и свали пръст от спусъка. Набързо организира войниците си в шпалир около Джони, за да го измъкнат от залата за конференции. Трябваше да се върнат в малката стаичка за преговори. Всеки лорд искаше да потупа Джони по гърба. Едва не го събориха. Беше пълен хаос. Не разбра какво им каза Джони, но думите му промениха коренно положението. Все пак работата на Иван не бе да разсъждава, а да изведе Джони навън, преди да са го пребили от добри намерения. Като познаваше Джони, не се учуди особено на тази промяна. Защото изненадите бяха нещо нормално, когато живееш край Джони Гудбой Тайлър!