Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (28)

1

В залата се разнесе музика. Бавна, тържествена. Спокойна. Внушителна. Пратениците се огледаха с известен интерес. Чудеха се какво става. Дотук конференцията бе убийствено скучна, планетата също явно бе убийствено скучна и очевидно тук нямаше никакъв нощен живот, нито жени да им танцуват, пеят и прислужват. Конференцията бе започнала веднага, сякаш имаше да се решава нещо спешно или важно. Дори не се бяха запознали, както бе обичайната процедура, да не говорим, че никой не им бе предложил подкупи! Вместо това някакви скучни и дребнави свади, които засягаха воюващи само от тази вселена и дори само от този сектор. Хубава музика. Подходяща за кралска процесия, но не и за такава конференция.

Един едър мъж се показа на вратата. Беше около шест и половина стъпки висок, гол до кръста, с ярко червен пояс, с жълта кожа и бръсната глава. (Беше един от монголците от китайското племе.) Това само по себе не бе толкова интересно. Но мускулите му бяха огромни и изпъкнали, сякаш на главата си носеше нещо, което изглеждаше много тежко. Но доколкото виждаха, нищо не носеше! Ръцете и дланите му бяха свити, сякаш стискаха нещо, задните му мускули и бицепсите бяха надути и опнати. Макар че вървеше в такт с музиката, забелязваше се как краката му леко треперят. Но не се виждаше да носи нищо.

Мъжът отиде до площадката отпред и много внимателно остави нищото долу. Дори се чу удара от допира с пода. (Това бе стъклоподобна електронна маса, която психлосите използваха за направата на дребни електронни изделия и се изискваше светлина от всички ъгли. Бяха я напръскали с лещен спрей, който пропускаше светлина сто процента и не отразяваше нищо.) Мъжът подреди нищото с голямо усърдие.

Из залата мина вълна от шепот, пратениците протягаха шии и надничаха, заинтригувани. Беше им забавно. Комуникаторът, който играеше ролята на домакин (имаше миньорски предавател в ухото), каза:

— Имате тържественото обещание на тази планета, че в залата за конференции няма да бъде внесено нищо, което би могло да ви нарани или навреди по някакъв начин.

Няколко пратеника се засмяха. Стана им весело. Хубава шега, да внесеш нищо и после да кажеш, че било безвредно. Много беше забавно.

Но ставаше нещо друго. Огромният монголец се бе оттеглил. Пак на същата музика се появиха две красиво облечени китайски момчета с безизразни лица и тръгнаха по пътечката. Всяко носеше разкошна червена сатенена възглавница с позлатени пискюли.

На всяка възглавница имаше едва голяма книга. Момчетата бавно приближиха домакина, едно по едно и поставиха книгите върху две поставки на невидимата маса със заглавията към присъстващите.

Значи наистина имаше нещо. Невидима маса. Пробуди се нов интерес. Тези с по-силно зрение прочетоха заглавията. Едното бе „Речник на психлоския език“, а другото — „Междугалактически закони според споразуменията на управляващите нации“.

Лорд Шлейм, със слабото си зрение, дори не се опита да прочете заглавията. Беше нервен и се сви. Театралничене! Излизаха му с театралничене! Много добре. Ще притисне до стената който и да беше това и ще го хапе до смърт със зъбите си! С-с-с-с-с на театъра им! Нищо няма да променят.

Двете момчета се оттеглиха с царска походка с вече празните възглавници.

Музиката внезапно спря.

Чуха се барабани.

Домакинът се изправи и обяви с висок и мелодичен глас, който се извиси над барабаните:

— Господари на всички планети! Лордове на великите и могъщи царства на шестнайсетте галактики! Имам честта да представя пред вашите всемогъщества ЛОРД ДЖОНИ! Този, който олицетворява духът на Земята!

Понесе се фанфарен звън, който се извиси над барабаните. Чистите, ясни звуци пронизаха залата.

Джони се появи на пътеката. Пристъпваше бавно, тежко, властно, сякаш тежеше половин тон. Беше облечен в черна коприна и сребро и носеше сребърен жезъл. Не, не беше сребро. Приличаше на сребро, но когато върху му попаднеше и най-малката светлина, просветваше с всички цветове на дъгата.

Пристъпи към площадката, качи се на подиума, застана зад масата и се обърна.

В този момент светна един минен прожектор, поставен точно над вратата. Джони стоеше там в черно и сребристо, но едновременно в това и във всички цветове на дъгата.

Мълчеше. С леко разкрачени крака, видим в цял ръст, без да го закрива масата, той бе хванал сребърния жезъл между двете си ръце и просто ги гледаше със строго, дори презрително изражение. Изражение на превъзходство.

Това достатъчно впечатли пратениците. Макар че бяха свикнали с помпозност и не й обръщаха особено внимание, тази демонстрация щеше да спечели уважението им. Но имаше още нещо.

Този звяр на шлема! Сякаш беше жив. Трикът със светлината, играта на среброто, което блестеше, червените тлеещи въглени на очите, каквото и да беше, изглеждаше живо. Нима носеше жив крилат звяр на шлема си?

Лорд Шлейм не искаше да позволи да се разиграва нищо подобно. За нещастие бе допусната малка неточност, от която той с радост се възползва. Когато една психлоска дума има няколко значения, те се маркират с различни ударения или височина на тона. Думата „дух“ на психлоски значеше още „ум“, „ангел“ и „дявол“ и макар че домакинът бе използвал правилното ударение за „дух“, лорд Шлейм реши да използва друго.

Толнепът рязко скочи на крака.

— Лордове и всемогъщи пратеници — каза той със злобно съскане, — оспорвам правото на този „дявол“ да говори пред нас! Не са ни показани никакви пълномощия. Не…

— Сър — каза Джони, — не Ви чух добре. Какво казахте?

Лорд Шлейм се нахвърли върху него. Свирепо започна:

— Казах…

— А, да, да — каза Джони и махна с ръка. — Моля за извинение, лорде. Било е заради лошия Ви толнепски акцент. Доста провинциален. Разбирате ли го, уважаеми господа?

Засмяха се. Вярно беше, че Шлейм не говореше чисто, вероятно заради зъбите си и съскането. В действителност, толнепите бяха големи селяни; имаха само една планета, доста отдалечена от центъра на галактиката.

— Мръсен дявол! — изсъска Шлейм.

— Тц, тц, тц. Никакви обиди и насилие не трябва да има на тези срещи. Убеден съм, че нито аз, нито истински достойните пратеници на тази конференция не желаят да бъдете отстранен.

Преди Шлейм да успее да му отвърне, случи се нещо неочаквано. Жезълът, който Джони държеше в ръце, изведнъж се насочи към краката на толнепа. На върха му имаше инсталиран тънък лъч, който светна. (Използваха такива лъчи долу в мините, за да се проверява концентрацията на праха. Беше толкова тъпка, че приличаше на химикал, на показалка.)

Джони изглеждаше учуден. След това красноречиво се извърна настрани, сякаш за да скрие усмивката си. Светлината изчезна.

Шлейм погледна в краката си. Трябваше да се протегне, защото имаше малко шкембе. Какво бе видял този дявол?

И видя. Ботушите му! Вместо неговите чисти, люспести, излъскани зелени ботуши, на краката му имаше стари и груби сини ботуши. Мръсни сини ботуши. Валетът му! В бързината да го приготви за тръгване този непохватен, скапан валет му бе обул други ботуши. Ах, само да се върне… само да се върне ще го надупчи този лентяй! Не, по-лошо. Ще накара да го влачат по улиците и да бъде пребит до смърт от малки деца.

Джони се обърна към представителите:

— Трябва да ви се извиня, скъпи лордове. Покорно моля да ми простите нелюбезността да пристигна по-късно. Но съм сигурен, че ще ме разберете като ви кажа, че търсех една точка от един закон.

Погледна ги любезно и благо, остави жезъла на невидимата маса и потупа книгата със законите. (На помощ му се притекоха маниерите и фразите, запомнени навремето от старите чинкоски дискове. В първия момент, след като влезе, се чувстваше неестествено и неловко, сякаш не бе той самият, но внезапно се почувства в свои води.)

— Никой — продължи той — не може да очаква, че благородници с високи титли и пълномощия като вас ще бъдат подложени на неудобствата на такова пътуване и изобщо, че ще бъдат свикани на такава незначителна и недостойна планета, само за да бъдат уредени маловажните разногласия на някакво второстепенно съзвездие.

Делегатите се изправиха на столовете си. Това бе съвсем друго нещо. Тъкмо това бяха очаквали през цялото време. Я чуйте, чуйте!

Сър Робърт стоеше като ударен от гръм. Какво е намислил този момък? Как, войната не била важна? Силните им крепости се срутваха, приятелите им умираха, и това не било важно! Погледна малките сиви хора. И двамата се усмихваха, малко разсеяно, но се усмихваха. Преди не се усмихваха, а сър Робърт знаеше със сигурност, че Джони не е разговарял с тях. Значи и те знаеха не повече от него. Трябваше да положи усилия, за да се сдържи да не скочи и да извика, че това е важна, много важна война. Имаше и още нещо: всички пратеници, накичени с бижута и с лъскави дрехи, кимаха енергично и се готвеха за истинска конференция.

— Не — продължи Джони. — Би било обида за могъщите държави, които представлявате, да ви повикаме тук по такъв тривиален въпрос като отблъскването на някакви си пирати!

Лорд Шлейм понечи да стане от стола си. Щеше да викне в лицето на този дявол да внимава какво говори, когато отново видя очите, вперени в ботушите му. Но не точно погледът го възпря. С дипломатическата си прозорливост видя, че дяволът може да падне в капана, който сам залагаше. Беше много просто да докаже, че атакуващите толнепски кораби разполагат с всякакви пълномощия, че са напълно легални и са управлявани от офицери от толнепската флота. Тъй че, нека дяволът да си копае трапа засега. След малко ще го ухапе. Ха, в крайна сметка този не можеше да му бъде достоен опонент!

— Такива кралски представители на крале и правителства — продължаваше Джони — би трябвало да се събират — ако греша, поправете ме — само за изготвянето на истински съглашения и междугалактически закони. И що се отнася до тях, никой не може сериозно да оспорва или предизвиква тяхната експертна оценка.

Я гледай ти. Съвсем правилно. Естествено. Имаш право. Моля, продължавай!

Всички пратеници, с изключение на представителите на воюващите, се бяха надигнали в столовете си и внимателно слушаха. А воюващите започнаха да стават неспокойни. Но не и лорд Шлейм, който доби увереност — този дявол ще се хване на собствения си капан. Едно нещо го тревожеше — с всяко помръдване на дявола, копчетата му искряха от цветове и понеже толнепите носеха филтри, които преобразуваха лъчите от обикновения видим спектър, всяко просветване на копче претоварваше мощността на филтъра и от това го болеше глава. Искаше му се да ги накара да изключат онази светлина, която падаше върху гадното същество.

Джони продължаваше да ги реди в същия дух.

— Разликата в определенията на „пират“ и „военна сила“ се оказва от ключово значение. Сигурен съм, че от време на време дори в най-добре организираните, най-добре платени и контролирани войски, отделни елементи от флотата, или дори търговски кораби, са възставали или криввали от правия път, за да се превърнат в пирати, отричащи благотворната власт на своето правителство.

О, да. Има много такива случаи. Ето, едва последния месец от тези тревожни времена. Един ескадрон въздушни кораби се бе разбунтувал в Оксентаб. Още много такива случаи познаваше историята. Този въпрос много пъти е разискван, съгласиха се пратениците. Много неща са изписани за това. Да, продължавай.

— И тъй, за да защитим тази законна власт, която вие представлявате — (по всички лица се изписа доволство, с изключение на воюващите) — и за да можем наистина да се справим с пиратството, когато се появят такива случаи, трябва да бъде уточнена дефиницията. А това е във властта само на велико събрание като това, което може да приеме формално съглашение.

Добра идея. Правилно. Добре. Воюващите съвсем бяха посърнали, с изключение на Шлейм, който бе сигурен, че дяволът след малко ще бъде изпратен в пъклото.

Джони отвори психлоския речник на предварително отбелязано място.

— Знаем, че психлоският език е заимствал от много езици, включително и от вашите собствени. Той е универсален, защото е събран от много вселени, което е и единствената причина всички ние да го владеем.

Вярно беше. Звучеше съвсем научно обосновано. Психлосите вземаха много думи от чужди езици. Дори не трябва да се нарича „психлоски“. Пратениците се разшумяха.

— Този речник — каза Джони — е стандартен и признат от всички, нали?

Той го вдигна и всички кимнаха. Джони остави книгата и прочете:

— В нея се казва: „Пират — човек, който напада търговци, общности или планети с плавателен или космически кораб или група кораби, които не са подчинени на национално или планетарно правителство; също и командирите им, и членовете на екипажите“.

Така, така. Това е пиратът. На лорд Шлейм му стана истински хубаво. Този дявол му бе в кърпа вързан. Много добре разбираше накъде бие. Беше детска играчка да разбие доводите му на пух и прах и да продължи след това с преговорите по предаването им. Какво разочарование само очакваше дявола. Всеки толнепски кораб бе под прякото разпореждане на толнепското правителство. Съвсем законни.

Джони бе отворил книгата с междугалактическите закони.

— Както и да е, според споразуменията, на които се основава междугалактическото право, дефиницията изглежда различна. С ваше позволение, ще я прочета. „Алинея 234,352,678. Базираща се на споразуменията от Психло срещу Ховин, подписано на Блонк, Психло и срещу Камчод, подписано на Психло. Пират оттук нататък ще означава всеки, който подло краде или копае минерали.“ — Джони потупа книгата и леко се засмя. — Мисля, че всички знаем заради кого, как и защо се е появила тази неправилна дефиниция!

Засмяха се. Никой не харесваше особено психлосите, които биха прокарали какви ли не закони, за да защитят психлоските интереси.

— Следователно — каза Джони, — това велико събрание, струва ми се, трябва да дефинира „пират“ и „пиратство“ между системи и планети, а също може да се разгледа идеята да се приемат споразумения, които изпяло да го забраняват.

Сър Робърт измърмори недоволно. Предложението на Джони означаваше дни наред да се лутат с разни мухлясали споразумения, когато планетата бе разкъсвана от ожесточени атаки. И без съмнение този толнеп ги окуражаваше да продължават по скритото си радио. Но недоволството му потъна във всеобщото одобрение.

Джони се бе отдалечил от книгите. Взе жезъла си и го потупа с длан.

— По мое скромно мнение — (никак не изглеждаше скромен и смирен) — трябва да изработим споразумението сега, за да можем да решим дали офицерите и екипажа на толнепските кораби трябва да бъдат изпарени индивидуално по бавната процедура като пирати или просто да бъдат застреляни като пред военен съд.

Лорд Шлейм скочи с писък.

— Спри! — Свирепо фиксираше с очи другите представители на воюващите раси. Стояха точно зад него. Нищо не казваха. Просто седяха като зашеметени. След това осъзна, че дяволът бе казал „толнепски“ и не бе споменал нищо за обединените сили. Започна да протестира така, че опръска всичко наоколо с отрова. Дяволът бе отишъл твърде далеч! Само след миг лорд Шлейм ще го направи на пух и прах, но сега имаше нещо друго.

— Ти избра само почтените толнепи за долните си инсинуации! — яростно каза Шлейм. — Това категорично може да се определи като предубеденост и трябва да се санкционира от събранието. Има и други воюващи. Настоявам тези държавници да бъдат наказани като пристрастни и предубедени и за това, че съзнателно са нанесли обида на толнепската планетарна войска.

Джони спокойно му се усмихна и погледна към ботушите му, а после отново вдигна поглед към зъбатото му лице.

— Такова бомбастично поведение няма да поправи никакво зло. Държанието ти е обида за тези лордове. Внимавай как се държиш.

— Настоявам за отговор! — извика Шлейм.

Джони търпеливо въздъхна.

— Добре. Ще го имаш. По мое мнение силите на ховините, болбодите, дрокините, джамбичуите и хокнерите просто са били подмамени, най-вероятно с лъжливи изявления, за да сътрудничат на толнепите. След като по твое собствено свидетелство вашите кораби многократно ги превъзхождали по численост и след като твоят старши офицер, както заяви, е командвал тъй наречената обединена сила, а след убийството му друг толнепски офицер е поел командването, става съвсем очевидно, че те са били принудени да ви сътрудничат в тази атака заради превъзходството на толнепската флотилия. Тъй че, не можем да обвиним останалите раси. Те са само жертва и не могат да бъдат смятани, по мое мнение, по никакъв начин за пирати според допълнително уточнената дефиниция.

Сега! Сега бе моментът! Лорд Шлейм умееше да се възползва от подходящия момент. Ще смачка този дявол. Изправи се и се изпъчи. Зае стойката на достойнството и величието.

— Твоите аргументи, дяволе, се разбиват в скалите и поръсват земята с прах. Толнепският адмирал и толнепският капитан и екипажите на всички толнепски кораби никога по никакъв начин не са действали в разрез с указанията на централното толнепско правителство. Тъй че, стига с тези пиратски глупости и дайте да се захванем с истинската работа — обсъждането на условията по предаването!

Усещаше в устата си сладкият като отрова вкус на победата и триумфа. Само след няколко секунди всичко това ще приключи.

Сър Робърт недоволстваше.

Видя, че двамата малки сиви хора гледат в земята и нервничат. Дали не съжаляваха, че са им помогнали?