Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (11)

2

На Браун Лимпър Стафър му прикипя, когато Търл откри картечницата му. Но при вида на това, което се случи с дулото, бе принуден да си затрае. Огромното чудовище наистина бе силно.

И тъй, той не помръдна от мястото си дори когато получи подаръка. Сигурно беше злато, толкова бе тежко. Нямаше угризения спрямо приемането на злато, дори да намирисваше на подкуп. Беше си го спечелил. Но сега почти не мислеше за това. Продължаваше жадно да търси с очи Тайлър.

Все пак реши, че ще изчака, докато Търл е на безопасно място при пулта за управление.

Видя как капитан Арф Моифи му отдава чест. Видя как бригантите се отдръпват и изваждат отровни стрели от коланите си. Видя сценката, която се разигра на платформата. Търл бе вързал някого във вързопа. Тайлър? Не, не може да е Тайлър, Търл щеше да му каже. Може би все пак е Тайлър. Ами ако Търл го мами! Не, не може да е Тайлър. Кой ли е? Но не, трябва да е Тайлър. Който и да е, сложиха му дихателна маска. Явно възнамеряваха да го отнесат на Психло!

Не, не може да е Тайлър.

А защо да не може?

Когато снегът подскочи от земята, Браун Лимпър леко се стресна. Но освен че Търл отиде до онзи вързоп, нищо друго не се случи.

А, най-накрая Търл се връща при пулта за управление. Бяха казали на Браун Лимпър, че жиците ще започнат да жужат.

Ще изчака.

В този сняг почти нищо не се виждаше. Всичко беше бяло и размазано.

Но Браун Лимпър напрегнато се ослушваше.

Стори му се, че жуженето започна. Но не беше сигурен. Вятърът свиреше, пък и тълпата бриганти крещяха за довиждане на генерал Снит. Браун Лимпър реши, че е най-добре да изчака Търл да се върне в центъра на платформата и тогава да предприеме нещо.

В багажника на колата имаше още една картечница. Браун Лимпър бе помислил за всичко.

В момента, в който Търл застане в центъра на платформата, Браун Лимпър ще се спусне към багажника, ще грабне Томпсъна, ще го зареди, ще се втурне към платформата и ще зачатка по нея. Във вързопа сигурно е Тайлър!

И тъй, Браун Лимпър седеше с „подаръка“ в ръце и чакаше Търл да се отдалечи от пулта за управление. От вятъра и виковете на бригантите не можеше да се разбере започнало ли е жуженето или не. Трябва да разбере със сигурност.

Най-добре да изчака до последния момент. Тогава Търл няма да може да се втурне от платформата и да го спре.

Не чу тичащите стъпки зад гърба си.

Изведнъж се протегнаха две ръце и сграбчиха „подаръка“! Антирадиационен костюм и дихателна маска под него.

Но през всичкото това оловно стъкло се виждаше русата брада.

Беше го сграбчил самият Тайлър!

— Бягай! — изкрещя лицето.

Ръцете изтръгнаха „подаръка“ от Браун Лимпър.

— Спасявай се! — дойде приглушеният глас.

После човекът се обърна и с пакета в ръце се втурна към лагера откъм страната на хангара. Фигурата му все повече изтъняваше в снега и вече едва се различаваше.

— Застреляй го! — изкрещя Браун Лимпър на Ларс.

Обърна се. Ларс бягаше! Вече беше на около стотина фута и почти се изгуби в снежните вихрушки. Бягаше с всичка сила към Денвър.

Но после нещо щракна в главата на Браун Лимпър. Гласът! Той познаваше отлично гласа на Тайлър. Дори през маска и скафандър, това пак не бе неговият глас. Говорът приличаше на шведски.

Но Тайлър трябваше да е някъде наоколо. Някъде съвсем наблизо.

Браун Лимпър се втурна към колата, за да вземе другото оръжие. Вратата от тази страна бе заключена.

Скимтейки от отчаяние, тръгна да я заобиколи. Трябваше да се добере до това оръжие.

И въпреки че вървеше, въпреки снега и виковете, той дочу гласа на Тайлър откъм платформата. Нямаше грешка. Трябва да бърза.